Мосю Жан в преследване на щастието

by Thomas Montasser, Томас Монтасер, Алеко Дянков (translator)

Истински важните въпроси остават винаги в тайна…

В спокойния и тих Цюрих гражданите живеят своя спокоен и тих живот, без да обръщат внимание на шумните туристи от цял свят. Досущ като своя град е и мосю Жан – скромен, достоен човек, невидим за околните, винаги готов да им услужи. От дълги години мосю Жан работи като консиерж в луксозния Грандхотел „Тур о лак" – всъщност е прекарал там целия си живот. До деня, в който го пенсионират.

Изведнъж изгубил своята цел и посока, мосю Жан не знае какво да прави с остатъка от живота си. Но тогава се сеща за малкия бележник, в който с внимание – и винаги дискретно – е записал всички желания и мечти на гости на хотела и на стари служители. У мосю Жан назрява план. Велик план. Той тръгва по следите на щастието, започва да изпълнява желанията на всички. Защото има прекалено много недовършени истории, които очакват хубавия си край… а мосю Жан не обича недовършените неща.

„Мосю Жан в преследване на щастието" е топла история с голямо сърце, която разплаква и разсмива. Точно както човек на име Уве, Елса и баба ѝ, а защо не и Какуро Озу и Палома („Елегантността на таралежа"), мосю Жан има важна мисия – да направи света, в който живее, по-добро място. Дори малкият човек може да промени нещата – с помощта на няколко неочаквани обрата, много чувство за хумор, безгранична обич и чифт наистина удобни обувки.

Genres: Contemporary, Bulgarian Literature

192 pages, Paperback

First published September 14, 2015

Reviews

[Kaya Dimitrova · Rating 4 out of 5]

Ревю => http://justonebooklover.blogspot.bg/2...
~ ~ ~
"Мосю Жан в преследване на щастието" е една чаровна книга, страниците, на която, са изпълнени с доброта, мили жестове, трогателни истории, надежда, много приятелски чувства, любов и общо взето, всички онези прекрасни неща, съпътстващи човешкия живот. Оптимистичен роман, който успя да нахрани душата ми с хубави емоции и щастие!

[Петър Стойков · Rating 4 out of 5]

Лигава, розова книжка, която обаче носи непоправимо добро настроение.

[Мария · Rating 5 out of 5]

Тази книга ме остави с широка усмивка. Всъщност накара ме да се усмихвам и да се просълзявам през цялото време. Хубаво е всеки от нас да има по един мосю Жан в живота си или пък самият ти да си мосю Жан за някой човек.

[Деница Райкова]

"Мосю Жан в преследване на щастието" - топла и трогателна история за миналото и бъдещето, за желанията и шансовете

Дочетох я преди малко. И ми е трудно да реша какво да напиша за нея. Не защото не ми хареса, а тъкмо напротив - защото ме докосна по един особен начин, който не може да се вмести в рамките на думи като "харесвам" или "допада ми". Тази книга е специална.
На пръв поглед историята не е кой знае какво. Всъщност дори не е такава, която бихме си представили като съдържаща "материал" за сюжет на цяла книга. Мосю Жан е възрастен господин, който се пенсионира след дългогодишна работа в хотел. ще кажете - какво толкова, хора по цял свят излизат в пенсия цял ден, що за "събитие" е това?
Така ще кажете. И няма да сте прави.
Защото мосю Жан е много неща, но не и "просто още един човек". Той е от онези хора, за които казваме, че "са се превърнали в институция". От онези, без които никой не може да си представи дадено място, което е свързвал с тях. От хората, които цял живот служат на другите, и сякаш винаги знаят какво и кога трябва да направят, за да бъдат от полза. От онези, които никога не се натрапват с присъствието си, но винаги се оказват точно там, където трябва, точно когато трябва.
Мосю Жан е доказателството, че нашето минало може да ни определя само ако ние пожелаем и позволим това. Няма значение колко тъмнина има там, ако ние искаме да пуснем вътре светлината. А другите герои в тази топла история ни показват, че няма непоправими грешки, няма пропаст в отношенията, над която да не може да бъде прехвърлен мост - и почти няма непостижими мечти.
Заглавието на книгата е леко подвеждащо. Прочитайки го, човек би си помислил, че мосю Жан наистина търси щастие само за себе си. Би си го помислил - и би открил, че греши. Защото мосю Жан не търси своето щастие, а търси начин да даде това щастие на другите. И то, ако може, без те да разберат, че това е негово дело. Много ми хареса начинът, по който го прави - под "прикритието" на услуга, която уж иска за себе си, да направи така, че да помогне на друг. И то точно по най-нужния начин
Сравняват тази книга с "Човек на име Уве". За мен "Мосю Жан.." е по-добрата книга. Защото в "Уве" се променя самият герой, а тук промяната идва при много повече хора, и то по много по-дискретен начин.
Книгата е прекрасна, препоръчвам я на всички, които обичат затрогващите и топли истории. Преводът на Алеко Дянков е чудесен и определено допринася за удоволствието от четенето.
Приятно четене!

[Rado · Rating 3 out of 5]

Наивна история за един възрастен интригант, който си бута носа навсякъде.

[Книжни Криле · Rating 4 out of 5]

Когато Уве започна да ми липсва, а баба вече отдавна беше изпратила своите поздрави, огледах се наоколо за четиво а-ла Фредрик Бакман и попаднах на две книги. Едната от тях бе „Последната любов на баба Дуня“ от Алина Бронски (изд. „Сиела”). Deja vu? Не, няма да ви разказвам отново за „Последната любов на баба Дуня“, а за моята последна любов – втората от двете книги, които си бях харесала. Днес ще преследвам (и дори настигам) щастието заедно с мосю Жан на Томас Монтасер. Прочетете ревюто на "Книжни Криле"

https://knijnikrile.wordpress.com/201...

[Nicpon Literacki · Rating 3 out of 5]

Sympatyczna książka na jedno popołudnie. Bardzo przypomina „Dżentelmena w Moskwie”, ale jest mniej treściwa i dużo prostsza. Jako przerywnik między innymi książkami się sprawdzi.

[Илия Михайлов · Rating 4 out of 5]

Някъде някой беше сравнил Мосю Жан на Томас Монтасер с Уве на Фредрик Бакман. Едно, за мен, не особено уместно сравнение на два персонажа и два различни като философия стила на писане. Бакман влиза директно с бутоните в душата ти и остава своите следи там. А Монтасер го прави елегантно и някак свенливо сдържано - като старомоден джентълмен, какъвто е героят му. Онзи симпатичен старец, който обикаля улиците на Цюрих, за да търси някого или нещо, или може би самият себе си. Някъде там е и верният път към онова, което да го накара да се почувства отново нужен и най-после обичан. Там, където са спомените му, плахите му надежди и неговата голяма тайна, която вече започва да му тежи.

[Нина Тодоровска · Rating 5 out of 5]

Давам 5 звезди, защото оценявам книгите по това колко са ми харесали, като се съобразявам със съответния жанр. Тази книга е сладурска история, която не ме затормози, но не е празноглава. Не може да се мери с "Ние, удавниците", но в жанра си е прекрасна. Достави ми наслада и ме разсейваше. Напомня на леките филмчета, които излъчваха в ранния неделен следобяд, но сюжетът не е така банален.
Въпреки че нямаше нищо общо с Коледа, ми създаде чудесно коледно настроение. Отдавам го на факта, че основата идея, залегнала в книгата, е напомнянето да бъдем добри и човечни, да се съобразяваме с околните, да уважаваме изборите и желанията им. А ако можем да направим малък жест към тях, това би донесло щастие и за двете страни. Застъпено е и поизгубеното чувство на дълг, овехтялото джентълменство, но не онова пресилено, а направеното с лекото и без претенции за сензация.

[Петя · Rating 3 out of 5]

Понякога не са нужни огромни усилия, за да се даде нова посока на сложния механизъм на живота. Понякога е достатъчен един дребен жест, един малък сигнал или просто един знак от съдбата, за да тръгнат нещата към добро. Понякога това може да е просто каприз на господин в напреднала възраст, който има известен опит в отношенията към хората и огромно сърце. От време на време някой благоразположен дух директно се намесва в живота ни, друг път зависи от нас самите да предадем на съществуването си по-дълбок смисъл... или на съществуването на друг човек. Чрез добър съвет, невидима помощ, малка измама. Или разбира се, с едно брауни.

[Elitsa · Rating 2 out of 5]

Не казвам, че книгата не носеше своя чар, но... за мен бе твърде розова, твърде блудкава. Добър замисъл, но прекалено добре завършен, нереален ��рай и развитие на сюжета. През цялото време авторът се опитваше да се доближава до Бакман, за съжаление безуспешно. Липсваше нещо. Сравнението с “Човек на име Уве” в резюмето на книгата приемам категорично като маркетингов трик. Не бих препоръчала или може би на някое дете, прохождащо в света на книгите...

[Blagovesta · Rating 4 out of 5]

Красива история за любовта към живота и към ближния. Отдавна не бях чела толкова лека и в същото време мила и оптимистична книга. :)

[Miss M · Rating 3 out of 5]

Малко кратко и интересно четиво, бих казала неангажиращо. Тази симпатична малка книжка се опитва да представи животът от по-добрата му страна. Историята, в която участва Мосю Жан, има за роля да ни докаже, че има светлина в тунела, дори когато нещата изглеждат безнадеждни. Хареса ми финесът, с който беше представено всичко в тази книга. В началото малко се чувствах объркана по две причини: първо, една глава беше подразделена на отделни пасажи, които разказваха различни истории; второ, още в началото на книгата бяха представени прекалено много персонажи, което за мен беше прекалено хаотично и объркващо. Но... след като свикнах с това кой-кой е, книжката определено стана по-интересна!
Хареса ми това, че с тази книжка се опитват да ни припомнят, че най-важното е да не забравяме, че с действията си предизвикваме събитията в живота си. Един брак може да бъде спасен поредством усилия и от двамата души; един бизнес може да просперира, ако човек осъзнае, че има нужда от помощ; един човек може да промени съдбата си, ако му бъде предоставен шанс да се поправи; една душа може да преокрие мястото си в света...

За финал ще си позволя и един цитат от книгата:

"Ето . Големите неща са перфектни само ако дребните им детайли са перфектни. Всичко е взаимосвързано. Вие може да сте само малка частица от нещо голямо. Но без вас това голямо нещо не е перфектно."

[Isa (Pages Full of Stars) · Rating 5 out of 5]

Po przeczytaniu Wyjątkowego roku, moje oczekiwania względem tej książki były średnie, ale bardzo pozytywnie mnie zaskoczyła! Jest to ciepła, magiczna historia, która wywołała duży uśmiech na mojej twarzy. Wszystko, od scenerii po bohaterów i motyw drobnych dobrych uczynków mnie zachwyciło. Być może była trochę zbyt idealna i idylliczna, ale tego właśnie potrzebowałam. Polecam! :)

[Maria · Rating 4 out of 5]

Мосю жан ми напомни за уважаван от мен автор Фредрик Бакман. Усетих голяма прилика както с Уве, така и с любимата баба на Елса. С устроумието, увлекателният начин на писане, книгата Мосю Жан в предледване на щастието се превърна в едно прекрасно четиво.

[Irina Stoyanova · Rating 3 out of 5]

Понякога не са нужни огромни усилия, за да се даде нова посока на сложния механизъм на живота. Понякога е достатъчен един дребен жест, един малък сигнал или просто един знак от съдбата, за да тръгнат нещата към добро.

[Nataliya Naydenova · Rating 3 out of 5]

Останах със смесени чувства към тази книга. Хареса ми, защото беше лека, ненатрапчива и лесно четима, но някак твърде предсказуема. Прекалено лесното подреждане на историите на всички герои не ми хареса. Иначе е приятна за един недел ден.

[Carrie · Rating 5 out of 5]

Много лека и изключително сърдечна книжка, точно това, от което имах нужда. Високо ценя мекотата на подобни произведения.

[EmiliAna · Rating 5 out of 5]

Um es vorwegzuschicken - "Monsieur Jean und sein Gespür für Glück" ist einer der schönsten Romane, die ich in den letzten Jahren gelesen habe!
Es geht ein Zauber von ihm aus, der schwer zu beschreiben ist und dem ich mich zu keiner Zeit entziehen konnte noch wollte.
Die Charaktere, allen voran Monsieur Jean, werden so zart und einfühlsam gezeichnet, sind so voller Charme und Liebenswürdigkeit, dass man sie sofort ins Herz schließen muss und den sehnsüchtigen Wunsch verspürt, ihnen in der Wirklichkeit zu begegnen, denn sie machen die Welt nicht nur ein kleines Stückchen besser, fröhlicher, liebenswerter!
Ein Märchen? Vielleicht! Der Autor lässt es jedenfalls in seinem Buch Wirklichkeit werden...

Wir begegnen Monsieur Jean, einem älteren Herrn, der beschlossen hat, dem Glück auf die Sprünge zu helfen. Seinem eigenen? Weit gefehlt! Er ist ein bescheidener Mensch, verlangt nicht nach mehr, auch wenn ihm in seinem doch recht einsamen Leben nach der Pensionierung vielleicht etwas fehlt. Aber das weiß er nicht einmal selbst, ahnt es höchstens vage.
Unser Monsieur Jean liebt die Menschen und versteht sie wie kein anderer. Als Concierge in einem großen Züricher Hotel hatte er viele Jahre lang die Möglichkeit, sie zu beobachten, zu studieren. Er kennt sie und weiß um ihre heimlichen Wünsche und Sehnsüchte, ihre Traurigkeiten und ihre Verzagtheit, ihre Sorgen und Nöte.
Nach seiner Pensionierung aus heiterem Himmel macht er sich auf, einer Handvoll von ihnen zu einem schöneren, freundlicheren, erfüllten Leben zu verhelfen - freilich ohne dass sie davon wissen. Er braucht keinen Dank, möchte im Hintergrund bleiben.
Und das gelingt ihm auch beinahe - aber eben nur beinaht!
Denn auch seine Schützlinge haben ein großes Herz, und einige von ihnen merken recht bald, wer hinter den wunderbaren Veränderungen in ihrem Leben steckt.
Ja und dann, denn die Großherzigen und Selbstlosen sollen belohnt werden, - lacht endlich auch unserem so überaus liebenswerten und großherzigen Monsieur Jean das Glück - zu des Lesers größter Freude und Befriedigung!

Mehr soll an dieser Stelle nicht verraten werden über den Roman, der leicht wie eine laue Sommerbrise das Herz des Lesers berührt und erwärmt und ein Lächeln auf sein Gesicht zaubert. Noch lange nachdem er das be- und verzaubernde kleine Meisterwerk aus der Hand gelegt hat....

[Rachel Kalinova · Rating 4 out of 5]

“Изкуството да виждаш света в дребните детайли се равнява на изкуството да не се ограничаваш да мислиш на дребно.”

Думата, която ми идва на уста, мислейки за мосю Жан, е “наивност”. Може би ви звучи като негативна оценка, но не разкрива ли наивността честност и истинност... За мен в мосю Жан и в тази малка книга няма никаква престореност — има неподправен оптимизъм и много душа.
Разказът и описанията в творбара ме накараха силно да се развълнувам от Цюрих. Обичам, когато книга ме накара да заобичам един иначе напълно непознат за мен град.
И така “Мосю Жан в преследване на щастието” е едно леко и приятно четиво, разпускащо, усмихващо и наивно оптимистично. А Цюрих вече е част от моите мечти.

[Светлана Димитрова · Rating 5 out of 5]

Дочетох последната страница преди минута. Не това не е Уве, не е и баба Дуня. Изобщо не трябва да се търси асоциация. Това е книга за добрината, книга, която трябва да ни напомня да сме добри. Да се добри без да търсим благодарност, без да искаме отплата. Всъщност не е трудно да правим добрини, но сякаш забравихме за това. Една усмивка, един малък жест. Мосю Жан те оставя усмихнат. Ежедневието изтри от лицата ни усмивките, а мосю Жан ги връща. Тук няма сълзи като при Уве, няма ярост и болка като при Дуня. Тук след всяка дума се усмихваш или се замисляш, колко лесно е да се усмихнеш и да продължиш.

[Stamen Stoev · Rating 4 out of 5]

Понякога имаме нужда да се докоснем до подобни истории - красиви и тъжни, мрачни, но с лъч светлина. Приемаме всичко за даденост, а всъщност с действията си имаме възможността да създаваме, както и да рушим. Можем да останем и безучастни. Въпрос на личен избор. Но личният избор е променлив, особено когато търсиш и намираш вдъхновение.

[David_Juhu · Rating 4 out of 5]

Habe das Buch richtig cool gefunden ist mehr ein Roman wie ein Sachbuch, aber hat ein bisschen die Einfachheit vom Leben erklärt. Monsier Jean ist es nie um Geld oder Anerkennung gegangen, sondern um ein schlichtes Leben und einen Job, bei dem er richtig gute Arbeit leistete. Es war das erste Buch nach fast 1 Jahr Pause und ich habe es innerhalb von 2-3 Tagen gelesen, also zu empfehlen.

[Mariya Uliverova · Rating 4 out of 5]

Една мила и красива история за малките неща в живота, които могат да "насочат стъпките ти в правилната посока". Понякога е достатъчно много мъничко, само един малък жест, навреме подадена ръка или дори само едно "бау".

[Tennousei · Rating 4 out of 5]

Книгата ми допадна, като изключим един единствен, леко дразнещ елемент. Авторът непрекъснато въвлича читателя в историята един, после на друг персонаж и докато настане време да се върне на първия, четящият вече е забравил какво се е случило с него. Това е и причината да дам четири звезди.

[Nina Zlateva · Rating 4 out of 5]

Много лека и приятна история. Чете се лесно, не те напряга. Би било чудесно, ако всеки един от нас направи поне по едно добро дело като Мосю Жан. Тогава светът ще стане по-добър, а ние хората по-сърдечни.
Хареса ми добротата, която лъха от тази книга.

[Aleksandra Trifonova · Rating 4 out of 5]

Леко и приятно четиво.Донесе ми усмивки и позитивизъм.Книгата е за един симпатичен добродушко,който ми напомни ,че не е трудно и не коства нищо да бъдем любезни ,да направим малко добро за някого и то ще се върне като бумеранг към нас.

[Marie · Rating 2 out of 5]

Емии не ми хареса особено, даже на няколко пъти я оставях. Като цяло ми беше скучновата и мудна историята, в 70% от книгата няма особено интересни действия от страна на героите. Епилогът е написан много хубаво обаче :)

[Alexander Toshev · Rating 4 out of 5]

"Понякога случайността ни смигва дяволито и ни поднася незаслужено парченце щастие което човек не бива да отказва."

[Slava · Rating 5 out of 5]

The message and the attitude of the main character are the meaningful things in the book. It shows how effort and true good can influence out lives and make them better. Totally worth the reading!