Изданието съдържа стихотворения, писани между 2012 и 2016 г., които се появяват за първи път в самостоятелна авторска книга на Пламен Дойнов. Тя се основава на текстове, представени в поетическото четене Нова политическа поезия на 22 февруари 2016 г. в София. Сред заглавията личат „Любовта на министър-председателя“, „Кратък план за убийство на върховен съдия“, „Секретарката на военния министър разказва“, „Докато освобождават хазарта от ДДС“, „Поканата от президента пристига при точния човек“, „Продажните поети на 60-те, отново“, „Агент „Ирис“ и Вера се завръщат от Швеция“, „Агент „Георги“ превежда „Власт и съпротива“, „Непроизнесено слово от Любомир Левчев…“, „Ловец на бежанци“ и др.
Пламен Дойнов е роден през 1969 г. в Разград и завършва история и културология в СУ „Свети Климент Охридски“. Поет, драматург и критик.
През 2007 г. придобива титлата Доктор по теория и история на литературата с дисертация на тема „Българската поезия през 90-те години: тенденции, тематични кръгове и поетически почерци“. През годините работи като заместник главен редактор и управител на „Литературен вестник“, директор на Национален студентски дом, асистент и главен асистент в НБУ, където е и хабилитиран доцент от 2010 г. Освен литературна критика пише поезия и драма. Носител на много награди, включително и на наградата „Иван Николов“ за стихосбирката „София-Берлин“ през 2012 г. Той е и един от авторите, съставители (съвместно с Бойко Пенчев, Георги Господинов и Йордан Ефтимов) на сборниците-мистификации „Българска христоматия“ (1995) и „“Българска антология. Нашата поезия от Герова насам”.“ (1998).
Автор на шест книги с поезия, между които “Post Festum. Надгробни надписи и стихотворения” (1992), “Любовникът и Маестрото” (1993), “Висящите градини на България” (1997), “Истински истории. Стихотворения по действителни случаи” (2000).
Автор-съставител на сборниците “Българска христоматия” и “Българска антология. Нашата поезия от Герова насам”.
Автор на пиесите “Една добра жена в една лоша зима” (2000), “Къщата на Иван” (Национална награда за драматургия “Иван Радоев” за 2001 г.), “Жана и Александър или Дон Жуан в старческия дом” (Номинация за наградата на САБ за най-добър драматургичен текст на 2003 г.)
Негови стихотворения и пиеси са превеждани в Германия, Австрия, Унгария, Франция, Хърватска, Сърбия и Черна гора, Македония и др.
Основател на Авторския литературен театър (АЛТ), в който авторите играят по собствените си текстове: по-важни спектакли и демонстрации – “Тела и текстове”, “Смъртта на кръга “Мисъл”, “Резерватът Висящите градини на България”.
Публикува литературоведски и историографски текстове в периодичния печат.
Кратък план за убийство на върховен съдия (изпълнява се по обикновена радиостанция)
Той излиза от нас, през тълпата върви, приближава към вас - (извърнете глави). Той се спъва - в несвяст, че е просто маша. Ще си спомни до час, че е имал душа, ще забрави за миг, че е наш, че е ваш, че е просто войник с подарен патрондаш, че е идвал у нас, че е идвал у вас, произлязъл от нас, произлязъл от вас. Кой е той? Просто той! Син на стари лъжи, но сега - нов герой, празна реч ни държи за честта и дълга, за съдбовния час - тежка топка тъга той търкаля към нас - приближава към нас, приближава към вас...
Нека малко посвети този умен глупак, а сега - заредете и очаквайте знак.