Между Марс и Меркурий. Англия и Холандия през Златния век

by Борислав Гаврилов

Настоящата книга предлага интересна интерпретация на Славната революция от 1688 г., оценявайки я като реванш на холандците, загубили предишните три сблъсъка с англичаните. Именно с фактическото "обединяване" на двете най-напреднали протестантски търговски държави произтича възходът на Великобритания като водеща икономическа и политическа сила през XVIII век.

296 pages, Paperback

Published January 1, 2014

Reviews

[heptagrammaton · Rating 4 out of 5]

"Вие знаете от собствен опит, че търговията в Азия може да се води само под закрилата на оръжието, което трябва да бъду платено с печалбите от тази търговия. По тази причина ние не можем да воюваме без да търгуваме и не можем да търгуваме без да воюваме."

Така се обръща генерал-губернаторът на Индиите, Ян Питерзоон Коен, пред директорите на Източноиндийската Компания (да не се бърка с по-известния си английски адаш.) Тази реалност на меркантилизма бележи съдбите, синергията и съревнованието между Нидерландия и Англия през Дългия ХVІІ век.

В "Между Марс и Меркурий" Албена Симова и Борислав Гаврилов проследяват особенните отношения на възходните търговски сили на Новото време (и Новата икономика) в сложните си измерения на непрекъснат културен и човешки обмен, но и на обтегната, често изменящата се, като че ли обречена на завист и ненавист външна политика между двете сили (ако пишех ревюто на английски, тук щях да кажа нещо като "mercurial martial maritime politics" и да бъда високо самовпечатлена от алитеративните си каламбури.) От това съперничество Англия, възприемала себе си като "бащата" на Обединените провинции във времето на тяхното освобождение, излиза коренно преобразена в морско-империалистката машина позната ни като хегемона от следващите столетия, като холандските примери и влияния са като че ли нейния найстойник в това й юношество на световна сила.

P.S. Впрочем олицетворениято в образите на Марс и Меркурий, освен че е живописно, е особено сполучлива алегорична рамка - и винаги е освежаващо да има такъв образ, за който да се закотви анализът. Пък и на читателя се дава храна за естетическото чувство, за да сухата интелектуална храна добие емоционален чар. (Картините, изобразяващи Марс и Ирена, и пищната заседателна залакоято и днес е използвана от Сената на Генералните щати, - онова пространство с реални, но и метафорични измерения, в която увода на "Между Марс и Меркурий" пристъпва - може да бъде виртуално разгледана тук.)