Октомври

by Елин Рахнев

Трудно се изказвам, Хриптя. Дишам чучулигите. Ходя в
локвите и пускам кораби. Корабите продължават във калта.
Плуват си в калта. Телата им са се разперили.
Разпадат се в поезията. Ширнали са се в поезията.
Изпръхват в безутешност. Октомврийска кал и бели кораби.
Кавър на смъртта. Кавър на лилавото.

Genres: Poetry

40 pages, Paperback

Published January 1, 1998

About the author

Елин Рахнев е български писател. Роден на 3 юли 1968 г. в София. Завършил е Специална педагогика в СУ "Св. Климент Охридски", а по-късно учи режисура в НАТФИЗ в класа на Крикор Азарян.

Работил е като журналист във вестниците "Денят" и "Континент". Четири години е издател и главен редактор на "Витамин Б" – списание за литература и поезия. В периода 2000-2003 г. е драматург на Народния театър "Иван Вазов", създава "Театър на последния етаж". От 2006 г. до 2009 г. е драматург на Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов".

Основател и сценарист на предаванията "Кръгове" по БНТ и "Невалидно" по bTV, автор в "Суматоха" и “Панорама”. Водил е редовни рубрики във вестник “7 дни спорт”, списание “Тема”, списание "Его". От септември 2009 г. по телевизия Pro.bg всеки делничен ден от 9 часа върви авторското му предаване "Арт трафик" с водеща Петя Дикова.

Автор е на стихосбирките "Съществувам", "Развяване на минзухара", "Октомври", "Канела" (2008) и на пиесите "Боб", "Флобер", "Високата есен на твоето тяло", “Кукувицата”, “Фенове” и "Маршрутка". Пиесите и стиховете му са преведени на над 20 езика.

Reviews

[Tsvetelina Mareva · Rating 5 out of 5]

Ех, Елине, заради теб заобичах октомври,
и да се разплисквам по някакви излишни улици.
Заради теб, Елине, си сложих фиби, диадема и рокля на зелени портокали.
За да правя лошо впечатление.
И за да съм аутсайдер.

Да се задушавам от метафорите ти
за ягодовите поляни и засъхналите рими.
Да не ми достигат думите, както на теб есента.
За да се разпадна в поезията и във цветовете ти,
а всички те са кавър на лилавото.

И знам, че която и да те чете,
ще иска да я помнят мъртвите поети -
с хлорофила бистър на въздишката, въздуха пречистен след походката и залезите, скрили се във коленете й.

[Dessislava]

Малко неща за себе си като читател намерих тук. Но може би просто моят октомври звучи по различен начин.

[Габриела Манова · Rating 5 out of 5]

Спим. Сънуваме сезони,
кораби, дървета. Събуждаме се много рано. Стоим
така събудени. Прозорците са влажни и безпътни.
Понякога не вярваме във нищо. Особено през март.

Елин Рахнев

(особено през март, елине.)

[Jacqueline · Rating 1 out of 5]

"Канела" беше разкош. "Зелда"... усещане за дежа вю, но добре. "Октомври" - е, айде, стига вече.

Ужасно разочарование. Елин едно си знае, едно си реди.

По-голямата част е откровено досадна, безсъдържателна и неприятна:

Блус 5

Усещах, че така се остарява. Пердетата тежат
от чучулиги. Правя лошо впечатление. Отвиквам се.
Отварям всичките прозорци и започвам да се псувам.
Млади майки простират бели чаршафи. Старци
пеят. Аз псувам. Така е с часове, със месеци, сезони.
Псувам се. Сезоните са по-забавени. По-плахи са.

Понякога със Силвия Чолева се разхождаме по "Иван
Асен". Силвия Чолева ми говори за Силвия Плат.
(...)

Това не е поезия, а нещо отвратително.

[Ралица Генчева · Rating 3 out of 5]

Винаги ще харесвам написаното от Елин Рахнев. Но след "Зелда", всичко останало, което прочетох от него, просто ми бледнее и му липсва сякаш онова вълшебство, заради което се влюбих в думите му. По-меланхолична ми беше тази книга и някак по-неразбираема, по-чужда. Сякаш авторът повече е говорил на себе си, отколкото на читателя. В това няма нищо лошо, просто остава усещането, че си на прага на един дом, в който никога няма да те пуснат да влезеш, въпреки че си получил официална покана.

Елин Рахнев е майстор на думите и на емоциите. И това не може да се отрече. Отивам да си препрочета "Зелда":)

[Irina Stoyanova · Rating 4 out of 5]

Честно казано “Зелда” и “Кукувицата” ми харесаха повече. Но харесвам да чета Елин Рахнев, въпреки че на моменти ми е трудно.

[Dessa]

Не зная как да се държа, когато ме обичат. Разплисквам се по някакви излишни улици. Купувам си лимони. Пея. Прииждат равнините във главата ми. Понякога стоя със часове. И пуша фикуси. Зениците ми скачат до зеландия. И по-натам. Тогава търкам тялото си в будката за вестници. Така се зазорявам някой път. Пред будката за вестници.

[Maria Yankulova · Rating 4 out of 5]

💜💜💜

[Nikolai · Rating 1 out of 5]

Не беше моята стихосбирка (за съжаление). Започнах я с голямо нетърпение и желание, но някак ме разочарова. След като си чел "Канела", че и "Зелда", тази изглежда доста слаба. Притеснявам се обаче от мисълта, че не само поредността, в която четох стихосбирките на Елин Рахнев е причината "Октомври" да не ми хареса - аз ли съм се променил, книгата ли не е добра...

А нещата на Кольо Карамфилов не ми харесват никак и никога.

[Ana · Rating 1 out of 5]

„Понякога не ми достигат часове, за да се сбъдна.“