آینه‌های شهر

by Elif Shafak, تهمینه زاردشت (Translator)

وقتی مردان انکزیسیون آن دورواطراف مشغول نیزه‌اندازی بودند، زنان روستای پلاسنسیا دل‌مونته، دختر کوچک دومین زن آمت را چونان امانتی مقدس پنهان کردند. مادر دخترک، زنی بود روستایی از اهالی آفریقای شمالی. آمت زامبارل او را در ازای دو کیسه طلا از برده‌داری خریده، بلافاصله آزادش کرده بود. عشق این دو به همدیگر، زن اول آمت را به قدری آزرد که برای ابراز آزردگی‌اش خال‌کوبی بزرگی روی پیشانی‌اش کرد. چشم‌سیاهی با مژه‌های سرخ! و از آن رور به بعد با سه چشم به زندگی‌اش ادامه داد. به گفتهٔ راویان، وقتی به دست ماموران انکزیسیون می‌افتد از چشم روی پیشانی قطره اشکی می‌چکد. اما زیبای گندم‌گون سیاه‌پوست، زن دوم آمت زامبارل، سال‌ها پیش از این ماجراها هنگام تولد اولین فرزندش جان‌به‌جان آفرین تسلیم کرده بود.

Genres: Turkish Literature, Fiction, Turkish, Roman, Unfinished, Novels

378 pages, Paperback

First published January 1, 1999

About the author

Elif Shafak is an award-winning British-Turkish novelist and the most widely read female author in Turkey. She writes in both Turkish and English, and has published seventeen books, eleven of which are novels. Her work has been translated into fifty languages. Shafak holds a PhD in political science and she has taught at various universities in Turkey, the US and the UK, including St Anne's College, Oxford University, where she is an honorary fellow. She is a member of Weforum Global Agenda Council on Creative Economy and a founding member of ECFR (European Council on Foreign Relations). An advocate for women's rights, LGBT rights and freedom of speech, Shafak is an inspiring public speaker and twice a TED Global speaker, each time receiving a standing ovation. Shafak contributes to major publications around the world and she has been awarded the title of Chevalier des Arts et des Lettres. In 2017 she was chosen by Politico as one of the twelve people who would make the world better. She has judged numerous literary prizes and is chairing the Wellcome Prize 2019. www.elifshafak.com

Reviews

[Любен Спасов]

Моята love-hate relationship с Елиф Шафак продължава. На тази жена все едно от време на време някой друг ѝ пише книгите. Поне при мен винаги се получава така, че мнението ми за романите ѝ е на двата полюса - или ми харесват изключително много, или не стават за четене. За жалост "Огледалата на града" се оказа от втория тип.

Книгата е изпълнена с много философски размисли, скучен сюжет, религия, фантастични елементи, нелогични герои. Честно казано още утре може би вече няма да си спомням какво съм прочел.

Естествено писането на Шафак е красиво и си набелязах много хубави цитати, някои от разсъжденията и примерите в религиозна насока ми допаднаха, а след Великден ми дойдоха и много на място, НО като цяло съм разочарован. Това е последната книга от нейните, която не бях прочел. Надявам се в бъдеще да пише по-хубави романи. Последните й издадени ми харесват. Неразбирането с тази ще го отдам на това, че е една от първите ѝ.

[Zeinab]

تو دنیایی که هزاران کتاب خوب برای خوندن هست، وقت گذاشتن برای این کتاب، اتلاف وقته!

[Elahe]

یک کتاب کسل کننده، طولانی، خالی از هیجان و یا عشق. نسبت به کتاب ملت عشق از همین نویسنده، خیلی خیلی عقب تره

[Eleonora Rangelova]

Неочаквано скучна книга, която успях да довърша със силна воля и отказ да повярвам, че ще е толкова безинтересна до самия край ( както, уви, се оказа). Който е решил да започне рецензията си отзад на книгата със "Завладяващ разказ за ..." е голям подлец. В бъркотията от нелогични действия на героите, испанска инквизиция, странни сънища и измислени същества, евреи сред дервиши и кадъни се чудиш какво ли е накарало автора да положи очевидно много усилия, за да създаде тази съвсем неувлекателна творба. И аз все пак съм чела ВСИЧКИ преведени книги на Шафак и съм харесала поне половината. Но това е книга, която може да те убеди, че наистина трябва да зарязваш безнадеждните четива, а не отчаяно да им даваш шанс до последната страница...

[Hande]

elif şafak'ın, elif şafak iken yazdığı, metis'in de bastığı roman.

"eğer istisnasız herkesi seversen, yani düşmanını seversen, sana zulmedeni seversen, sevdiklerini sevmenin ne mânâsı kalır?"

(105)

[Baki Öge]

Emek var. Başarı yok.

[Kürşat Fırat]

Elif Şafak hayranı olarak büyük hayal kırıklığı yaratan bir kitap oldu benim için

[Elena]

Със смесени чувства съм към тази книга. Обичам творчеството на Елиф Шафак най-вече заради многопластовостта, която обикновено е част от историите й, красивият език използван за написването им, и умелата завръзка и развръзка на цялото произведение. Разбира се, и тук, си личеше, че произведението е написано от Елиф Шафак. Четеш и се чудиш приказка ли е това или роман. Написано по уникален начин както може да пише само тя. Но тук стигаме до именно онази многопластовост, която вече споменах, и която според мен, точно тук изиграва лоша шега. И друг път Елиф Шафак е вмъквала в историята си много герои, семейства, различни характери и, макар отначало действието да се е развивало на едно място, след това ги е заплащала в съвсем други географски измерения. Тук, привидно всичко започва точно така, но когато започват референциите към едната локация, след това към другата, след това към третата, а на 80-тата страница се улавяш да се чудиш ‘А! Този герой пък кой беше?!’, се усещаш, че нещо не е така....Освен това, изборът на тема (гоненията по време на Инквизицията) за произведение разказано по такъв начин, вероятно също не е много сполучлив. Може би в действителност е възможно накой да разгърне такава тема в толкова малко страници с такова голямо количество герои, но Елиф Шафак за мен лично не успя да пресъздаде тази картина.

[Tina Doncheva]

За съжаление, книгата не е това, което очаквах от Елиф Шафак. Може би се дължи на факта, че е една от първите ѝ творби, когато още не е била дотам "утвърден" автор. Рязката ми смяна от новия ѝ (и грабващ) стил в "10 минути и 38 секунди в този странен свят" към овехтялата "Огледалата на града" си каза думата. Повествованието тече мудно и монотонно. Повече от две трети от историята се развива в Испания, което подвежда читателя, неспазвайки обещанието в синопсиса, че историята се случва на две места - Испания и Истанбул. Историята е претупана, сякаш Шафак е искала просто да си каже всичко, без да се съобрази с доста похвати и без да отдаде нужното и на тезата, и на местата, и на героите. Затова и се чете бавно, а иначе не е обширна книга и нищо забележително не се случва в нея.
За разлика от доста книги от турски автори, които се старая да изчета и на турски, за да направя нюансовото сравнение между оригинала и превода, тази ще я пропусна. Стигаха ми само два-три цитата, над които (може би) си заслужава да се замисли човек, и нищо друго запомнящо се. А именно: "Някои пускат корени, докато бягат; има и такива, които бягат, докато пускат корени."

[Dilyana Marinska]

-Когато те хване страх,знай - каза тя шепнешком , - че и страхът, и смелостта са части от един кръг . И знай ,че този кръг е вътре в теб. Това значи ,че колкото те е страх, толкова и смела можеш да бъдеш. Колкото и надълбоко да пропаднеш,толкова можеш и да се издигнеш.Спомни си за кръга. Когато се сблъскаш със страха ,когато те сполети бедствие, когато пропаднеш в яма ,единственото, което трябва да направиш ,е да тръгнеш обратно по кръга,докато стигнеш в противоположната му част . " Огледалата на града " Елиф Шафак 🧡

[Ecehan]

Sanırım Elif Şafak'ın muskalarından ,cinlerinden ,gizemli garip karakterlerinden hiç sıkılmayacağım.Benim için mükemmel bir ''hikaye anlatıcısı'' olan Şafak'tan bir fantastik hikaye daha dinledim Şehrin Aynaları'nı okurken

[N3da]

نظر شخصیم اینه که کتابی بسیار بی سر و ته، اصلا داستان جذابی نداره. ترجمه بسیار افتضاح بعضی جاها احساس کردم مترجم (تهمینه زاردشت) کم اورده چی بنویسه و بعضی جارم که کلا ترجمه نکرده. داستان های افراد متفاوت که هیچ کدوم هم معلوم نشد چی شد. و اصلا اخرش من نفهمیدم چی شد. حیف وقتی که گذاشتم.

[Tandis]

نمیدونم خودِ رمان اینقدر بی سر و ته و مبهم بود یا مترجم نتونسته خوب ترجمه کنه.نتونستم تمومش کنم احساس میکردم وقت تلف کردنه.

[Paulina]

This book had all the right ingredients and the signature feel of Elif Shafak's books - multiple characters and perspectives, depth and mysticsm - though it lacked closure in my opinion. Some of the strands remained loose, some stayed ambiguos, and others got a hint of reflection or explanation. The whole book reads well and as a reader I was eager to learn how those diverse characters' lives interconnect on a deeper level and received no clear response. That brought the feeling of frustration. It makes sense that it is one of the first books of this author, the structure and format of the story are a work in progress. Thankfully, they improve in the following books.

[Hidosh]

Bi türlü akmadı çok zorladım bitirmek için

[Azize N.]

Kurgu harika. Dil harika. Uzun bir bozkıra bakmak ve düşünmeyi düşünün öyle bir şey bu kitap.

"Dönecek bir tavan arası yoktur bazen, ne de gidecek bir şehir. Her yer aynıdır aslında, hiç bir yer aynı değil. Gidebilmek sadece bir özlemdir kimilerinin dilinde, olmayacak duaya amin diyenlerde çıkabilir. Firar ederken kök salar kimileri; kök salarken firar edenler de olabilir. Her merhalenin bir arpa boyu yol olması, telaşı olup da huzuru olmayanlara pek ağır gelebilir. Öfkeli ruhlar nedense hep aynı tohumla rahme düşüp, hep aynı rüzgarla dehre gelir. Bir bedçehre, başka bir bedçehrenin daha ilk bakışta okur seceresini. O kadar azdırlar ki kaybetmek istemezler birbirlerini. Sevişirler; sevişmek iyi gelir bazen. Taammüden öldürmek için hafızalarını, dar-ı dünyadaki en münasip cinayet mekanını bulabilmek ümidiyle yollara düşerler. Hep Doğu'yu gösterir pusulaları; gerçi dünya yuvarlaktır. Sılasızdır kaçaklar, dolayısıyla gurbetsiz. Hangi demde olursa olsun, onlar sadece birbirlerine aittir. Aşk sonradan gelmez hiç bir zaman. Varsa vardır, o kadar."

[Cansu]

Bir ağacın, bir neşterin, bir aytaşının, bir cinin gözünden bakmak bir hikayeye.
Anlaması sanıldığı kadar kolay olmayan kitap.
hem işi gücü bırakıp sadece bu kitaba odaklanacaksın öyle yolda okuyayım, müzik dinlerken okuyayım falan olmuyor,hemen küsüyor kitap hem de bir elinde kalem not alarak okuyacaksın peki tüm bunlara değiyor mu? hayır kere hayır.Çünkü çok karakter oluşturma peşinde olan yazarımız,hepsini idare etmeyi bence tam öğrenmiş değil. "yaşlı" diye tanıtılan karakteri, engizisyoncuların -dolunayın bulutların ardına gizlendiği fortuna sokağında- isabel'in evine yaptığı baskından sonra göremiyoruz mesela akıbeti ne oldu? hiç bir fikrimiz olmuyor.

[Monika]

Kiepska i straszliwie pretensjonalna książka. Brak fabuły stara się ukryć pod metaforami i (chyba) mistycyzmem, ale zamiast poezji wychodzi bełkot.

Na jedną gwiazdkę zasługuje jednak. W całej swej pretesjonalności książka zawiera kilka metafor epatujących pięknem i transcendencją. Ale tylko kilka...

[Cemressa]

İlk defa bir Elif Şafak romanı bana sıkıcı geldi. Her zaman keyifle okurum, kitabın nasıl bittiğini bile anlamam. Ama bu kitabın kurgusu bana oldukça yorucu geldi. Bir türlü kitaba hakim olamadım. Dili kullanışı yine oldukça başarılı ama kurgu bu mükemmel dilin cazibesine gölge düşürmüş malesef.

[Ayfer]

Kurgusu malesef biraz sıkıntılı. Ancak ilk yüz sayfadan sonra anlatılanın icine girebildim. Zaman, mekan ve karakterleri çözmek biraz zaman alıyor bu yüzden baştan dikkatlice okunmasını tavsiye ederim.

[Azita Moradi]

این دومین کتاب از نویسنده های ترک هست که می خونم، اولی موزه معصومیت بود که نصفه ول کردم، اینم فقط تونستم یک سومش رو بخونم. کتاب بسیار بی محتوا، بدون هیچ آرایه ادبی، بدون پیام و نتیجه گیری. مطمئنن این آخرین کتاب از نویسنده های ترک هست که وقت گذاشتم و خوندم. حیف وقتم شد

[Zehra Gürbüz]

i found the book little deppressing.

[Ra]

3.06

[Brigitta]

I am reading them in Hungarian, it is called the City of mirrors

[Hacer]

Ne yalan söyleyeyim gönlümden 2,5 gecti... Sıkı bir Şafak okuru oldugum icin ve kaleminin normalde cok guclu oldugunu bildigim icin ★★★

[Asiye Sertçakar]

hard to follow

[Ahu Kader]

Karmakarışık hayat hikayeleri. Bir suru yabancı isimler. En cok bölüm baslarında kullanılan Alıntı cümleleri sevdim.

[Barbara]

https://podkoldra-deana.blogspot.com/...

[Margo]

Книгата е много хубава и красиво написана, но е малко объркваща за последователността на действието.

[Svetla]

Книгата е написана красиво (все пак е произведение на Елиф Шафак), но не успях да разбера какво иска да бъде постигнато с нея. Четох около 90 страници от нея и я оставих - във всяка глава се появяваха нови герои без никаква предистория, бях объркана за кого говори и как е свързан с цялостната история. Не се чете толкова леко и бързо както други книги от Шафак. Определено другите книги на авторката като Любов и Майсторът на куполи ми остават нейни любими и не могат да бъдат надминати към момента.