През 2005 г. 40-годишният Свен Бьотхер – журналист, писател, преводач и тв продуцент, се разболява от „нелечимата“ болест множествена склероза. Баща е на три невръстни дъщери и решава да посвети малкото време, което му остава, за да запише „всичко, което ще им е нужно да знаят, за да живеят и оцеляват“ без него. Така се ражда книгата му „Квинтесенции“, която бързо се превръща в бестселър. Тогава всъщност изведнъж му се приисква да вземе нещата в свои ръце и да открие нови пътища отвъд официалната медицина. Лекарите отговарят уклончиво на повечето му въпроси, често ги игнорират арогантно или обявяват всички алтернативни терапии за шарлатанство. Но той не се отказва. Достига до убеждението, че собственото му тяло не му е враг, а партньор, че организмът му е прекрасно функциониращ механизъм, който просто се е пообъркал и е решил, че трябва да се бори и унищожава вещества, които му принадлежат и са му нужни. След множество проучвания Бьотхер сам открива какво е вредно за него и си съставя ясна индивидуална система за пречистване на отрови, за здравословно хранене и живот. Започва да се занимава с йога, със стрелба с лък, с различни упражнения за стимулиране на мускулите.
От 2010 г. насам, както сам казва, е „най-често здрав“. Работи активно и се радва на поотрасналите си дъщери. В настоящата си книга по увлекателен начин той разказва как е постигнал своеобразен „рестарт“ на организма си и предлага не само научно обоснована информация за всичко, свързано с множествената склероза, но и дълбоко емоционална мотивация за побеждаването на болестта със собствени сили.
„Не описвам чудо, а само процеса на самолечение. Не казвам, че съм напълно излекуван, но съм постигнал всичко възможно. И то всъщност никак не е малко и е прекрасно.“
Книгата влиза в остър спор както с лекарите, които често не знаят какво да правят, така и с фармацевтичната промишленост, чийто интерес не е да лекува.
" Към такива книги човек не посяга просто така, когато има време и нещо му се чете".. Така започва предговора на преводачката Екатерина Войнова. Вярно е, човек посяга към подобни книги когато търси надежда, алтернатива,помощ за себе си или близък.. На мен я даде моя пациентка с множествена склероза, с която работя от дълго време (рехабилитатор съм). Прочетох я с интерес, защото освен много увлекателно написана, книгата е и изключително логична, а аз обичам когато нещата имат логика.. Авторът - немски журналист и писател, разказва за своята борба с множествената склероза, и всъщност което е по-важното - за своята победа над болестта. Диагностициран през 2005 та година, с бързо развиваща се и агресивна форма на МС, само след няколко пристъпа, той се оказва с почти парализирани ръце, влошено зрение и едвам успяващ да направи по няколко крачки. Лекуван с дежурните за случая високи дози кортизон и интерферони ,при което не само че не се подобрява, но се и влошава вследствие на множеството странични ефекти. Бьотхер обаче не се примирява с диагнозата "нелечима", и не само че не се отказва да се бори, но съумява да вземе нещата в свои ръце и да се пребори. В продължение на няколко години и в следствие на множество лични проучвания, систематизиране на информация, и най- вече на база на "проба - грешка", той успява да създаде собствен лечебен план, който спазва и усъвършенства дълго време. Резултатът е, че само пет години след първоначалното диагностициране, той отново е "преди всичко здрав" (по неговите думи). Спортува,води пълноценен живот и дори играе тенис.. Книгата му е пълна с неговият опит, пълна е с изследвания , научно обоснована информация и статии за всичко свързано с тази тежка болест,има множество линкове към литература, линк към сайта, който Свен Бьотхер е създал за връзка,взаимопомощ и обмяна на опит. Книгата е пълна с Надежда.. И както казва той самия, това не са съвети, които някой да следва.. Ако някой извлече някаква полза от всичко събрано в книгата би било чудесно, но в крайна сметка всеки сам трябва да състави собствения си лечебен план. Аз като човек свързан повече професионално отколкото лично с темата си мисля, че тази книга би била ценна и за хора с други тежки заболявания, защото учи как да повярваме в изключителната способност за самолечение, на тази невероятно прецизна машина - човешкото тяло. А ако познавате някой с множествена склероза препоръчайте му я... Дори само на един човек да помогне по някакъв начин, пак е от полза..