What do you think?
Rate this book
Камбаната
„Камбаната“ се родее с романа на Георги Божинов „Калуня-каля“ – същите потресаващи картини на насилие и жестокост, същото изострено чувство за справедливост, страст в любовта и първично усещане за природата. И един нов Калуньо се появява в лицето на бившия затворник Вено – защитник на слабите и беззащитни българи в уж свободна България. По ирония на съдбата точно на него се пада жребият да бие тревожната камбана за спасение. „Дойде време камбаната да спасяваш, момче – каза поп Васил. – Чуваш ли! Камбаната! Като Варава да идеш на кръста, но сам да се възкачиш на него, Господ в сърцето си да приемеш.“
След „Калуня-каля“ романът на Недялко Славов „Камбаната“ е най-силният и въздействащ роман от последните няколко години. Книга, която те стъписва, отрезвява и събужда съпротивителните сили за съхраняване на българската идентичност и християнските ценности.
Стойо Вартоломеев
След „Калуня-каля“ романът на Недялко Славов „Камбаната“ е най-силният и въздействащ роман от последните няколко години. Книга, която те стъписва, отрезвява и събужда съпротивителните сили за съхраняване на българската идентичност и християнските ценности.
Стойо Вартоломеев
208 pages, Paperback
First published January 1, 2016
3 people are currently reading
180 people want to read
About the author
Недялко Славов
14 books20 followersНедялко Славов е автор на сборници с поезия, разкази, пиеси и романи. Творбите му са превеждани на английски, немски, руски и гръцки.
Недялко Славов е носител на различни национални награди за поезия и проза, сред които и на Националната награда за литература „Хр. Г. Данов“ за романа „Фаустино“ и награда „Иван Николов“ за сборника с поеми и стихотворения „Мраморни години“.
Романът му „Портрет на поета като млад“ са оценени от читатели и критици още от момента на излизането на книгата. Романът е удостоен с множество престижни номинации, сред които за награда „Хеликон“, за български роман на годината от Национален дарителски фонд „13 века България“ и за годишна награда на Портал „Култура“ в категория проза.
За романа „Портрет на поета като млад“ е носител на наградата „Пловдив“ за литература.
Недялко Славов е носител на различни национални награди за поезия и проза, сред които и на Националната награда за литература „Хр. Г. Данов“ за романа „Фаустино“ и награда „Иван Николов“ за сборника с поеми и стихотворения „Мраморни години“.
Романът му „Портрет на поета като млад“ са оценени от читатели и критици още от момента на излизането на книгата. Романът е удостоен с множество престижни номинации, сред които за награда „Хеликон“, за български роман на годината от Национален дарителски фонд „13 века България“ и за годишна награда на Портал „Култура“ в категория проза.
За романа „Портрет на поета като млад“ е носител на наградата „Пловдив“ за литература.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 29 of 29 reviews
August 25, 2025
Вулгарното определено не трябва да е самоцелно и рядко се отплаща като литературен похват. Все пак, тази книга се оказа достатъчно четивна, та поне успях бързо да я завърша.
След едно неинтригуващо начало историята набра скорост, но някак не можах да се вмъкна в света на Вано, нито да разбера добре мотивите и решенията му.
P.S. Не мисля, че има и далечна прилика с творчеството на Георги Божинов!
След едно неинтригуващо начало историята набра скорост, но някак не можах да се вмъкна в света на Вано, нито да разбера добре мотивите и решенията му.
P.S. Не мисля, че има и далечна прилика с творчеството на Георги Божинов!
October 21, 2017
Много дълго умишлено се пазих от този автор, защото имам основателно предубеждение към награждавани книги и славословени автори. Виж, когато говоренето се отръпне в отлив, мога да посегна А в този случай книгата сама ме намери.
Такъв стил и такова писане в съвременната българска литература скоро не съм срещала. Честно. Този човек е разказвач с невероятен език и познания, дълбок психологически поглед към човека, с необходимата доза хуманизъм, за да може произведението му да претендира за класическо. Майсторска подредба на думите, разкошни описания, захванати един за друг епизоди, които не само като верига те завързват за героя, но и като спирала те издигат напред през действието. Удивително метафоричиен изказ без капка претенция и без анекдотичност В изграждането на героите няма капка недостоверност. Ох. Думи не ми стигат да разкажа колко е хубава тази книга. Велика, но без момент на назидателност.
Много пъти съм се ядосвала, че нещо не ми достига в произведение, което много съм искала да харесам - дали героите ще са като слепени от пластелин, дали финалът ще е недоизмислен, дали редакторът ще е бил прекалено снисходителен, абе, в 7 от 10 случая има нещо. Тук нищо не ме подразни. Нищо. Книга, писана като по книга.
Същевремнно с това и осъзнавам колко е опасна. Защото от читатели на друго ниво тя би могла да бъде възприета като апологетика на динковщината, на патриотарщината, на любовта в изкривено огледало. Темата на "Камбаната" е такава, че просто налага паралели със случващото се в момента по нашите земи. И е още един повод за замисляне как въздейства литературата и кой въздейства чрез нея.
Такъв стил и такова писане в съвременната българска литература скоро не съм срещала. Честно. Този човек е разказвач с невероятен език и познания, дълбок психологически поглед към човека, с необходимата доза хуманизъм, за да може произведението му да претендира за класическо. Майсторска подредба на думите, разкошни описания, захванати един за друг епизоди, които не само като верига те завързват за героя, но и като спирала те издигат напред през действието. Удивително метафоричиен изказ без капка претенция и без анекдотичност В изграждането на героите няма капка недостоверност. Ох. Думи не ми стигат да разкажа колко е хубава тази книга. Велика, но без момент на назидателност.
Много пъти съм се ядосвала, че нещо не ми достига в произведение, което много съм искала да харесам - дали героите ще са като слепени от пластелин, дали финалът ще е недоизмислен, дали редакторът ще е бил прекалено снисходителен, абе, в 7 от 10 случая има нещо. Тук нищо не ме подразни. Нищо. Книга, писана като по книга.
Същевремнно с това и осъзнавам колко е опасна. Защото от читатели на друго ниво тя би могла да бъде възприета като апологетика на динковщината, на патриотарщината, на любовта в изкривено огледало. Темата на "Камбаната" е такава, че просто налага паралели със случващото се в момента по нашите земи. И е още един повод за замисляне как въздейства литературата и кой въздейства чрез нея.
July 1, 2017
Слагам втората звездичка, защото много уважавам мнението на Младен Влашки, който се изказа положително за романа. Аз обаче не мога да си обясня как бе предпочетен пред "Чамкория" и "Последната територия" за наградата на "Христо Г. Данов". Като основно достойнство на творбата виждам дължината й - само 207 стр. Не мога да приема текста като роман за надеждата, аз го усетих точно по обратния начин: абсолютна безнадеждност на битието. Ако започна да говоря за женските образи, няма да мога да кажа нищо ласкателно; в романа май няма и една жена, която да не е проститутка, да не говорим че и ролята на Предателя /тук не разбрах библейски алюзии ли се предполага да правим?!?/ е дадена на жена, и то не на коя да е, а на завърналата се омърсена и пропаднала първа любов. Мъжките образи обаче също са предимно противни типажи като започнем с протагониста Вено Самурая /който постоянно сравнявах с Калуньо, но сравнението никога на беше в полза на Вено/. Темата за българското село ИЗОБЩО не е нова тенденция в писането, даже вече ми писна от нея. Същото важи и за бездуховността. Много хубави думи на издателя, жалко че в "борбата с унифициране на човешката личност" се унифицира цял роман - по-съвременна версия на "Калуня-каля" може би...
November 7, 2020
Нищо не ме впечатли в тази книга.
Да не говорим колко гнусно започва с разни деца, които правят секс по къра или там в някаква градинка.
Хубав стил. Много казани истини. С директни думиз Може би заради това давам третата звезда. Но нищо в самата история не ми хареса особено.
Църквата, попа, затворника, селото... все една и съща история диплят бг автори. Ако не е спомени от комунизма и мутренската зора на демокрацията, селото, насилието и мизерията ще е.
Може би трябваше да прочета задната корица и да видя, че сравняват тази книга с Калуня-Каля (която ми е особено неприятна), за да не я чета въобще. Но връзка много не намерих с Калуня-Каля.
Както и да е. Но някой известен като нарочи една книга за шедьовър и като почне да се говори за нея, спиране няма...
Да не говорим колко гнусно започва с разни деца, които правят секс по къра или там в някаква градинка.
Хубав стил. Много казани истини. С директни думиз Може би заради това давам третата звезда. Но нищо в самата история не ми хареса особено.
Църквата, попа, затворника, селото... все една и съща история диплят бг автори. Ако не е спомени от комунизма и мутренската зора на демокрацията, селото, насилието и мизерията ще е.
Може би трябваше да прочета задната корица и да видя, че сравняват тази книга с Калуня-Каля (която ми е особено неприятна), за да не я чета въобще. Но връзка много не намерих с Калуня-Каля.
Както и да е. Но някой известен като нарочи една книга за шедьовър и като почне да се говори за нея, спиране няма...
October 18, 2016
- Ти мислил ли си, Вено, какво сме? За нас, човеците, те питам? А, Вено, какво сме?
И впи в мене трескавите си, възпалени очи.
- Мълчиш. Но аз ще ти кажа - времеядо животно сме. Да ме прости Господ - и пак взе да се кръсти, - времето само за нас съществува. За да ни изпита, Бог ни сгоди с времето, прекомерна тежест ни даде. Слаби сме за нея. И защо го направи ли - защото сме негови деца, а времето - и то е негово дете, тоест ние сме братя и сестри на времето, от един баща идем. Човек е като копринената буба. Знаеш гъсениците на тия буби - ядат черничевото листо и ронят след себе си. Така и ние, хората, изяждаме времето и роним тор след себе си. Но има едни избрани, дето ядат времето и предат копринена нишка от него. Това са хората на духа. Защото какво се казва в Светото писание, Вено?
...който сее за плътта си, от плътта ще пожъне тление, а който сее за Духа, от Духа ще пожъне вечен живот.
И впи в мене трескавите си, възпалени очи.
- Мълчиш. Но аз ще ти кажа - времеядо животно сме. Да ме прости Господ - и пак взе да се кръсти, - времето само за нас съществува. За да ни изпита, Бог ни сгоди с времето, прекомерна тежест ни даде. Слаби сме за нея. И защо го направи ли - защото сме негови деца, а времето - и то е негово дете, тоест ние сме братя и сестри на времето, от един баща идем. Човек е като копринената буба. Знаеш гъсениците на тия буби - ядат черничевото листо и ронят след себе си. Така и ние, хората, изяждаме времето и роним тор след себе си. Но има едни избрани, дето ядат времето и предат копринена нишка от него. Това са хората на духа. Защото какво се казва в Светото писание, Вено?
...който сее за плътта си, от плътта ще пожъне тление, а който сее за Духа, от Духа ще пожъне вечен живот.
January 29, 2017
Изключително красиво написана книга за изключително страшни неща. Когато се доверих на момичето в книжарницата и купих книга, за която не знаех абсолютно нищо, нямах и представа какво пиршество на думите ме очаква. И тази камбана, заради която все още има надежда - тази Камбана!!!
June 14, 2020
Прочетох книгата, защото беше подарък от скъп човек. Не ме впечатли, но имаше интересни сюжетни линии.
May 7, 2022
2.5
Не може да се отрече, че фразата и езикът на Недялко Славов са много богати. Но ценностната система, която гради романът, както и засегнатите теми са до болка познати и бездуховни.
Не може да се отрече, че фразата и езикът на Недялко Славов са много богати. Но ценностната система, която гради романът, както и засегнатите теми са до болка познати и бездуховни.
November 17, 2019
Книгата е безумно питателна!
Не зная дали да се радвам, че попаднах на нея или да тъжа, че сега почти всичко друго ще ми е безвкусно, докато се снижа отново до стандарта.
Имам своите колебания за оценката, която ѝ давам, разбира се. Мненията в нея няма да се понравят на всекиго. Настроенията и възгледите са крайни и остри, което само по себе си не е проблем, но те са също така доста често едностранчиви и подплатени единствено със силна хипербола. При целия този гигантичен носталгичен заряд, не успях да се убедя и наполовина, че трябва горчиво да оплакваме тази изгубена реалност. Затова си запазвам правото на резерва към целите на автора и методите му.
Като оставим това настрана обаче, "Камбаната" е шедьовър. Стилът изумява с красотата на своята суровост и прямост. Всяка дума пулсира в съзнанието и боли като рана. Много рядко се среща такъв майстор на метафорите като Недялко Славов. Може би за последно Бруно Шулц успя да обагри съзнанието ми с такава джаксънполъковска палитра от усещания. Но докато полският му колега е по-скоро романтик, 'нашенецът' е безжалостен в брутализма си. Нека това не ви подлъгва обаче. В романа, както впрочем и у главния герой, се крие безкрайна нежност и добрина, макар и нерафинирана такава. Бях удивен например как авторът си играе с ароматите и ги превръща в своеобразно плътно и ярко четвърто измерение.
Книгата задава важн�� въпроси, а на немалка част от тях дава нелоши отговори. Литературните похвати са на световно ниво. Не мисля, че е скромно да се каже, че книги като тази са способни да възбудят вкуса за българска литер��тура у иначе умело избягващата я родна читателска публика.
Не зная дали да се радвам, че попаднах на нея или да тъжа, че сега почти всичко друго ще ми е безвкусно, докато се снижа отново до стандарта.
Имам своите колебания за оценката, която ѝ давам, разбира се. Мненията в нея няма да се понравят на всекиго. Настроенията и възгледите са крайни и остри, което само по себе си не е проблем, но те са също така доста често едностранчиви и подплатени единствено със силна хипербола. При целия този гигантичен носталгичен заряд, не успях да се убедя и наполовина, че трябва горчиво да оплакваме тази изгубена реалност. Затова си запазвам правото на резерва към целите на автора и методите му.
Като оставим това настрана обаче, "Камбаната" е шедьовър. Стилът изумява с красотата на своята суровост и прямост. Всяка дума пулсира в съзнанието и боли като рана. Много рядко се среща такъв майстор на метафорите като Недялко Славов. Може би за последно Бруно Шулц успя да обагри съзнанието ми с такава джаксънполъковска палитра от усещания. Но докато полският му колега е по-скоро романтик, 'нашенецът' е безжалостен в брутализма си. Нека това не ви подлъгва обаче. В романа, както впрочем и у главния герой, се крие безкрайна нежност и добрина, макар и нерафинирана такава. Бях удивен например как авторът си играе с ароматите и ги превръща в своеобразно плътно и ярко четвърто измерение.
Книгата задава важн�� въпроси, а на немалка част от тях дава нелоши отговори. Литературните похвати са на световно ниво. Не мисля, че е скромно да се каже, че книги като тази са способни да възбудят вкуса за българска литер��тура у иначе умело избягващата я родна читателска публика.
August 11, 2020
Може би тръгнах с прекалено големи очаквания към книгата.
Сравнително рано разбрах, че "Камбаната" ще е изпитание за ценностната ми система и се опитах да се абстрахирам и от това.
Но дори съобразявайки се с горното, не ми остана нищо, за което да се "хвана".
Сравнително рано разбрах, че "Камбаната" ще е изпитание за ценностната ми система и се опитах да се абстрахирам и от това.
Но дори съобразявайки се с горното, не ми остана нищо, за което да се "хвана".
July 24, 2021
Красив, дори поетичен език, но какъв смисъл като е похабен за...това?...
Дори нямам думи да опиша колко е изтъркано, остаряло и неоригинално да описваш женски персонажи само и единствено като проститутки/курви. И при това героят ти систематично да го повтаря, докато се опитва да ти втълпи че всъщност обича същата тази жена... Може и да не разбирам много неща, но знам че 2+2/=5 хайде стига с глупостите.
А, и разбира се, ако не е курва, със сигурност е изнасилвана/бита/умира от рак или просто е съсухрена старица (което също не я спасява от гореспоменатото) и така или иначе за нищо не става. Покажете ми женски персонаж по-плосък от палачинка след 3...2...1 !
Да не започвам пък с абсолютната демонизация на ромите до степен където не са човешки същества, и дори не съвсем животни. "сенки които изчезват със светлината на изгрева" и прочие подобни глупости които авторът сигурно е сънувал в пиянски кошмар.
Същият този автор се опитва да ни пробута някаква пиратска версия на магически реализъм където главният герой има свръх обоняние, шесто чувство, предусеща смъртта, но не тип Брус Уилис "виждам мъртъвци", а като гледачка в метрото.
Тежко ми е... искам да чета български произведения, но такива "творби" просто убиват каквото и да е желание в мен. Видях че много хора сравняват Камбаната с Калуня-Каля. Страх ме е да я започна!! Ако е дори малко подобна, захвърлям я и се отдавам на Кинг и Мураками за неопределен период от време....
Честно, 120стр. на таблет ми се видяха 300. Едвам я довърших.
Не препоръчвам на никого. Дано да нямате нещастието никога да попаднете на "Камбаната"!
Дори нямам думи да опиша колко е изтъркано, остаряло и неоригинално да описваш женски персонажи само и единствено като проститутки/курви. И при това героят ти систематично да го повтаря, докато се опитва да ти втълпи че всъщност обича същата тази жена... Може и да не разбирам много неща, но знам че 2+2/=5 хайде стига с глупостите.
А, и разбира се, ако не е курва, със сигурност е изнасилвана/бита/умира от рак или просто е съсухрена старица (което също не я спасява от гореспоменатото) и така или иначе за нищо не става. Покажете ми женски персонаж по-плосък от палачинка след 3...2...1 !
Да не започвам пък с абсолютната демонизация на ромите до степен където не са човешки същества, и дори не съвсем животни. "сенки които изчезват със светлината на изгрева" и прочие подобни глупости които авторът сигурно е сънувал в пиянски кошмар.
Същият този автор се опитва да ни пробута някаква пиратска версия на магически реализъм където главният герой има свръх обоняние, шесто чувство, предусеща смъртта, но не тип Брус Уилис "виждам мъртъвци", а като гледачка в метрото.
Тежко ми е... искам да чета български произведения, но такива "творби" просто убиват каквото и да е желание в мен. Видях че много хора сравняват Камбаната с Калуня-Каля. Страх ме е да я започна!! Ако е дори малко подобна, захвърлям я и се отдавам на Кинг и Мураками за неопределен период от време....
Честно, 120стр. на таблет ми се видяха 300. Едвам я довърших.
Не препоръчвам на никого. Дано да нямате нещастието никога да попаднете на "Камбаната"!
November 3, 2017
С романа "432 херца" хич не се спогодихме, прочетох трийсетина страници и го зарязах. С този обаче бях посечена още на първата страница. Роман, за който знам, че ще остане класика. Мога дълго да изреждам – богат метафоричен език (и не са само метафорите, и речникът е богат), психологически усет, силен, но приглушен драматизъм, мога още да изреждам. Думите са използвани пестеливо, но каква мощ се съдържа в тях. Сега се чудя – да се пробвам ли пак с херците? Или с някой от още по-ранните му романи? Или авторът прави големия си пробив с този роман?
December 12, 2023
Една книга, която не се забравя.
Увлекателен и богат речник и изключително силни описания. Пожелавам си нашите деца да я четат един ден със същата доза любопитство, вдъхновение и сетивност.
Дните минават, а тя се обажда отвътре, напомня за себе си. Дали защото говори за миналото, но много ясно описва настоящето..Размества ти пластовете, наранява те истината, разплаква те несправедливостта..Търпиш и продължаваш! Живот!?!
С благодарност към автора, който бърка дълбоко в душата!
Увлекателен и богат речник и изключително силни описания. Пожелавам си нашите деца да я четат един ден със същата доза любопитство, вдъхновение и сетивност.
Дните минават, а тя се обажда отвътре, напомня за себе си. Дали защото говори за миналото, но много ясно описва настоящето..Размества ти пластовете, наранява те истината, разплаква те несправедливостта..Търпиш и продължаваш! Живот!?!
С благодарност към автора, който бърка дълбоко в душата!
July 21, 2017
Смазваща и великолепна!
September 28, 2025
Направо я поех на екс. Спирах единствено да препрочета някои пасажи, за да им се насладя отново.
Сега разбрах, че я има и в Сторител и непременно ще я изслушам.
Сега разбрах, че я има и в Сторител и непременно ще я изслушам.
March 11, 2018
Доста неща ме подразниха в книгата, но пък е много добре написана (затова е и третата звезда). Авторът определено е добър писател и очаквам скоро да прочета нещо значително по-добро от него.
February 16, 2024
Порази ме силно, обърка ме, натъжи ме. Силна история, много "мъжки" език, български травми. Един различен роман.
Read
August 21, 2019 Роман, който трябва да се прочете. За оглозганата земя и оглозганите души...
April 1, 2023
Щастлива съм от избора си това точно да е първата аудио-книга, която слушам на български език. "Камбаната" е един великолепен прочит на Деян Донков, който прекрасно допълва с гласа си, сякаш си на моноспектакъл, тази неповторима и изключително добре написана история от Недялко Славов - история ли е, роман ли е, учебник по творческо писане ли е, словесна поезия ли, писателско чудо ли да го нарека... И аз не знам, но това е великото писане, истинското, гениално писане, заради което трябва да се чете, онова, което дъхти на летна роса и сладък мед, което те омайва от опиянение... Четеш и ревеш... От щастие, че някой може така да пресъздаде с думи хем най-грешното и най-тежкото, хем най-свидното и най-милото на тоя свят - Живота и мястото на Човека в него... Там, където Любовта носи смисъл на всичко... Възхитена съм от душа... Благодаря! Ще се връщам и ще чета/слушам тези редове пак и пак още много пъти...
September 6, 2024
Вулгарен бошлаф.
November 10, 2021
Разклати ме "Камбаната".
Познавам стила на Славов, имам му доверие, дори като ме прави свидетел на отблъскващото, отклоняващо погледа гадното и нецензурното, което дразни ушите, и такива сцени има доста в "Камбаната", но отвъд тях има цял умишлено недобре изследван свят на кристална светлина, на ангелска чистота и на една свръх сетивност, която обединява всички познати човешки сетива, за да направи протагониста Вено едновременно свръх човек и пълен ауткаст, който никога не е можел да се впише в обществото.
Убиецът Вено е единственият пазител на гаснещият живот в забравеното от Бога обезлюдено малко селце. Някога пълно с живот, кипящо от страсти, разнолики съдби и борещи се с предизвикателствата на живота семейства, сега това мрачно място е потъващ кораб, а единствените му пътници неколцина старци- невиждащи, сакати, изоставени. А злото, абсолютното зло е представено от мематите- прииждащи като орки да изпият последния дъх на живота, да го изсмучат, ограбят, пресушат, порогаят, подиграят, обезчестят, изнасилят, заколят. Няма как с безмерна тъга да не си помисли човек, че вероятно истински истории за пребити до смърт старци за шепа стотинки стоят зад това. Истории, които изобилстват...
Вено стои изправен и дебнещ в тъмното, с оголени сетива да пази и души, озърта се, охранява, предвижда и осуетява, и всичко това за да опази последното им останало достойнство- да си отидат от този свят, когато Господ ги повика. Но тази човещина им е отнета, когато самият той е подгонен от властите на реда. По повея на вятъра, по рязката смяна на мириса във въздуха или случайно счупено клонче той разбира какво се готви.
Отчаян и примирен със собствената си смърт, предаден и знаейки, че е предаден от единствената жена, която е обичал като момче, Вено получава последната искра от божествената усмивка- Лейла все пак избира да се разкае за объркания си живот и изкупва всичките си грешки отивайки на сигурна сеч вместо него, просто за да му покаже, че и когато няма никаква вяра, светлината намира начин. А Вено се втурва към своята Камбана да празнува горчиво останките от живота, останките от спомените си, останките от Бог.
Самият той руина, самият той един от тях-хората с претъжни съдби, още един човек, който го боли да живее.
Познавам стила на Славов, имам му доверие, дори като ме прави свидетел на отблъскващото, отклоняващо погледа гадното и нецензурното, което дразни ушите, и такива сцени има доста в "Камбаната", но отвъд тях има цял умишлено недобре изследван свят на кристална светлина, на ангелска чистота и на една свръх сетивност, която обединява всички познати човешки сетива, за да направи протагониста Вено едновременно свръх човек и пълен ауткаст, който никога не е можел да се впише в обществото.
Убиецът Вено е единственият пазител на гаснещият живот в забравеното от Бога обезлюдено малко селце. Някога пълно с живот, кипящо от страсти, разнолики съдби и борещи се с предизвикателствата на живота семейства, сега това мрачно място е потъващ кораб, а единствените му пътници неколцина старци- невиждащи, сакати, изоставени. А злото, абсолютното зло е представено от мематите- прииждащи като орки да изпият последния дъх на живота, да го изсмучат, ограбят, пресушат, порогаят, подиграят, обезчестят, изнасилят, заколят. Няма как с безмерна тъга да не си помисли човек, че вероятно истински истории за пребити до смърт старци за шепа стотинки стоят зад това. Истории, които изобилстват...
Вено стои изправен и дебнещ в тъмното, с оголени сетива да пази и души, озърта се, охранява, предвижда и осуетява, и всичко това за да опази последното им останало достойнство- да си отидат от този свят, когато Господ ги повика. Но тази човещина им е отнета, когато самият той е подгонен от властите на реда. По повея на вятъра, по рязката смяна на мириса във въздуха или случайно счупено клонче той разбира какво се готви.
Отчаян и примирен със собствената си смърт, предаден и знаейки, че е предаден от единствената жена, която е обичал като момче, Вено получава последната искра от божествената усмивка- Лейла все пак избира да се разкае за объркания си живот и изкупва всичките си грешки отивайки на сигурна сеч вместо него, просто за да му покаже, че и когато няма никаква вяра, светлината намира начин. А Вено се втурва към своята Камбана да празнува горчиво останките от живота, останките от спомените си, останките от Бог.
Самият той руина, самият той един от тях-хората с претъжни съдби, още един човек, който го боли да живее.
April 24, 2020
Когато попитах приятел да ми препоръча добре книга от съвременен български автор не знаех какво ме чака с камбанат! Потресаваща! Разказваща се за едно реално време с едни реални проблеми и всичко написано някак леко ....
May 23, 2023
"Седни, Вено, и запиши живота си. Сламка за другите мравки стани. Стани мост. Някоя друга мравка да мине по сламката ти, да се спаси."
April 5, 2025
За кого бие камбаната?
Един роман за неволите и терзанията на един бивш затворник, за безчинствата и тормоза в малките български села.
Един роман за неволите и терзанията на един бивш затворник, за безчинствата и тормоза в малките български села.
March 4, 2017
Имаше няколко момента, които ми бяха в повече, но не мога да не оценя високо тази творба, която си е типично българска.
October 11, 2017
Покъртѝтелен!
December 15, 2019
Който е чел и дълбоко докостан от романа на Георги Божинов "Калуна Каля", това е другата книга, която трябва да държи отворена в ръцете си! Прониква дълбоко в човешката душа!
September 3, 2017
Не разбирам сравненията между Камбаната и Калуня-Каля. И двете книги са прекрасни, но нямат абсолютно нищо общо, освен че са написани от български автори.. вълнуващ, човешки разказ, обаятелен стил и език. Препоръчвам
Displaying 1 - 29 of 29 reviews