Признатите от ЮНЕСКО педагози, които определят начина на педагогическото мислене през ХХ век и внасят коренни промени в тази наука, са четирима – Джон Дюи, Георг Кершенщайнер, Мария Монтесори и Антон Макаренко.
Украинец по произход, педагог по образование, хуманист по призвание и писател по вътрешно убеждение и желание, Антон Макаренко е първият, който разработва и прилага теория и методика за възпитание в колектив чрез съчетаване на трудова и учебна дейност. Той развива и теорията за семейното възпитание, на което замисля да посвети серия от четири тома „Книга за родителите“.
В настоящата книга авторът живо и с чувство за хумор описва множество житейски ситуации, конфликти и семейни неразбирателства, след което ги обяснява и анализира, надявайки се, че „читателят ще намери полезни отправни точки за собственото си активно педагогическо мислене“. Чувството за собствено достойнство, ролята на бащата в семейството, значението на парите в семейството, авторитетът на родителите и техните взаимоотношения, половото възпитание и майчината обич – това са само част от въпросите повдигнати в тази книга, която вдъхновява вече няколко поколения родители.
Млади хора, четете и мислете. Светът не е измислен вчера. Въпреки, че многобройните поколения преди нас са подреждали живота си според тяхното време, ние има какво да научим от тях, да възприемем, да оспорим и оборим, да надградим и да приспособим към нашите условия на живот. Просто го дължим на следващите поколения.
Anton Semenovych Makarenko (Антон Семенович Макаренко) was a Russian and Soviet educator and writer, who promoted democratic ideas and principles in educational theory and practice. As one of the founders of Soviet pedagogy, he elaborated the theory and methodology of upbringing in self-governing child collectives and introduced the concept of productive labor into the educational system. Makarenko is often reckoned among the world’s great educators, and his books have been published in many countries.
Книга о том, что воспитание - не отдельный, выделенный процесс, а основа воспитания - социально активная жизнь родителей, т.е. основу воспитания составляет повседневная деятельность. Однако, требуется также внимательность к воспитанникам, чтобы вовремя и адекватно отвечать на их запросы.