Caшo e извecтeн пиcaтeл, a Лopa – пpocпepиpaщa бизнecдaмa. Te ca cъyчeници, ĸoитo нe ca ce виждaли 25 гoдини. Toй e нeoбвъpзaн, a тя – щacтливo paзвeдeнa, c гoлямa дъщepя. Πpoчeлa пocлeдния мy cĸaндaлeн poмaн, Лopa гo ĸaни нa cpeщa. Двaмaтa ce глeдaт ĸaтo oмaгьocaни, oнoвa, ĸoeтo няĸoгa ca пpoпycнaли, мaй ce cлyчвa ceгa – тpъпĸa, пpивличaнe, cтpacт. Лopa мy пopъчвa дa нaпишe ĸнигa зa бългapcĸия дyx и мy дaвa гoлямa cyмa в aвaнc. Caшo нe иcĸa дa взeмe пapитe, нo знae, чe мoжe пoвeчe дa нe я види. И пpиeмa.
Cъщaтa вeчep, мaлĸo cлeд ĸaтo тя cи e тpъгнaлa, oфиcът нa Лopa e взpивeн. Tя твъpди, чe e гpeшĸa. Ho Caшo нe e cигypeн. Cĸopo и тя ce yбeждaвa, чe няĸoй иcĸa дa я yбиe.
Нещо не ми допадна тази книга на Андреев, с когото наваксвам през последните седмици. Няма я онази нишка, която да те увлече и накара да прелистваш следващите страници. Може би и основната тема с поръчката за написване на книга "за българския дух" и крими сюжета покрай нея не ме впечатлиха. Но по-вероятно е просто да беше от разпокъсан сюжет и липса на оригинална идея, която да ти се иска да проследиш.
Иначе, не мога да кажа нещо лошо за самото писане. Мога пак да Ви препоръчам "Лудият Лука".
Малко повече от година след издаването на „Боби Блажения и Другия Американец“ едно от знаковите имена в българската литература Емил Андреев публикува своя нов роман – „Нашата книга“.
Главни действащи лица този път са писателят Александър Краев и неговата бивша съученичка, успешната бизнес дама и адвокатка Лора Дикова. Срещат се 25 години след завършването. Вечерята в скъп столичен ресторант между необвързания автор и разведената Лора е по нейна инициатива. Очарована от последния му роман, Лора му дава плик, пълен с достатъчно пари в аванс, за да напише нова книга, посветена на българския дух. Сашо се дърпа и не иска да вземе парите, но копнежът да види отново Лора се оказва по-силен и в крайна сметка той се съгласява.
„Нашата книга“ е нещо повече от съвременен трилър с елементи на социална критика и изключително чувство за ирония. Истината е, че ако има български автор, който може да пише с такава лекота и толкова висок стил за всички съвременни теми, вълнуващи хората по света и в родината, той безспорно е Емил Андреев. Осезаемо богатата му култура личи във всяко изречение.
Силно вярвам, че не обемът на книгата е важен, а качеството, с което е запълнена. Понякога и 200 страници са достатъчни, за да разкажеш една смислена история, а това Андреев го умее перфектно!
Това е първата книга, която прочетох от този автор, но съм сигурна, че няма да е последната, защото ме спечели със стила и сюжета. Има препратки към действителни събития, заинтригува ме.
Определено "Нашата книга" не е "Моята книга". Лесна за четене и достъпна, но не достатъчно задълбочена и поглъщаща. Развитието на действията не ме изненада, очаквах го. Впечатлих се единствено на включването в сюжета на паранормалните способности на героя. Макар още да се чудя дали не ми бяха в повече. Иначе, забавни разговори и усещане за уют в "Чичовци".