„Българска литература от Освобождението до Първата световна война“ е книга, която израства от лекциите на проф. Милена Кирова в Софийския университет. Нейното съдържание следва програмата на студентите по българска филология и е съобразено с техните потребности и познавателни способности. В същото време това е книга, която може да въведе широк кръг читатели в историята и проблематиката на българската литература. Тя си служи с голямо количество фактологична информация, представя не само класически автори и произведения, но редом с тях и по-малко известни, дори забравени днес творци. Всички наблюдения и анализи се базират на конкретни исторически процеси, документирани явления и утвърдени от времето критически съчинения; обобщенията се стараят да изграждат връзки между миналото и настоящето на българската култура. Цялата книга е написана ясно, достъпно, с амбицията да бъде полезна и дори увлекателна.
Част 1 обхваща (доколкото е възможно да сложим някаква граница) периода от Освобождението до първите години на 20 век, или до появата на ранния модернизъм. Цялостно са представени автори като Захари Стоянов, Иван Вазов, Алеко Константинов, Стоян Михайловски.
Проф. дфн Милена Георгиева Кирова е български литературен критик, феминистка, университетски преподавател. Тя е председател на БАУЖ.
Пише и преподава в областите българска литература (основно нова българска литература, но и съвременни автори от края на XX и началото на XXI век), женско писане (в българската литература), феминизъм и библеистика, феминизъм и психоанализа (и като литературна критика), но също и чужда литература. Колумнист е на рубрика Думи срещу думи във в. „Култура“.
Първата част от изследването на Милена Кирова върху българската литература след Освобождението е изключително стойностен труд, който съчетава академична прецизност с яснота на изложението и оригинален критически поглед. Авторката проследява литературния процес от края на XIX до началото на XX век, като умело поставя произведенията в исторически, културен и философски контекст.
Особено ценно в книгата е разчитането на класически автори като Иван Вазов, Алеко Константинов, Пенчо Славейков и Пейо Яворов не просто като „стълбове“ на националната литература, а като сложни и често противоречиви творци, отразяващи търсенията на една нация в преход.
„Българска литература от Освобождението до Първата световна война“ не просто представя литературната история — тя я преосмисля. Това е фундаментално четиво за всеки, който се интересува от дълбочинното разбиране на българската словесност и национална идентичност.