Първата част от изследването на Милена Кирова върху българската литература след Освобождението е изключително стойностен труд, който съчетава академична прецизност с яснота на изложението и оригинален критически поглед. Авторката проследява литературния процес от края на XIX до началото на XX век, като умело поставя произведенията в исторически, културен и философски контекст.
Особено ценно в книгата е разчитането на класически автори като Иван Вазов, Алеко Константинов, Пенчо Славейков и Пейо Яворов не просто като „стълбове“ на националната литература, а като сложни и често противоречиви творци, отразяващи търсенията на една нация в преход.
„Българска литература от Освобождението до Първата световна война“ не просто представя литературната история — тя я преосмисля. Това е фундаментално четиво за всеки, който се интересува от дълбочинното разбиране на българската словесност и национална идентичност.