Щастлив и безгрижен, двайсетгодишният Фипо прекарва дните си в приятно безделие. Докато гребе с пълни шепи от живота, младият мъж ненадейно открива, че може да получава сведения за бъдещето, а източникът, колкото и да е невероятно, се оказва Бог. Съвсем скоро обаче лекомислието и безразсъдството му стават причини Филип да изгуби безценната си дарба, а с нея и шанса да запази любовта си. Лутайки се в търсене на изход, той отчаяно се опитва да чуе отново Божия глас.
-----------------
Георги Савов е съвършено непознат на днешните ни читатели, но всеки, който се гмурне в небето на тази книга, ще поиска веднага две неща: да прочете нейното продължение и да узнае повече подробности за този писател, разказващ с изумителна лекота. "Бог и гадното копеле" е роман със силна тяга и оставя дълга диря в душите ни, която с времето не само не ни оставя на мира, но и продължава нежно да ни гложди с необяснимата си гузност. Сякаш героят Фипо ни е роден брат или истински приятел от детските години. И сякаш в тази любовна история, с отворен финал, живее и някаква нечиста частица и от нас...
Книгата ,,Бог и гадното копеле" определено не ми се появи като вече стара и особено изтъркана история. Идеята на автора ми бе интересна, но обяснението за Божия пръст ми се видя нелепо първоначално. Но пък приемайки, че под ,,Бог" ние, хората, имаме предвид всичко необяснимо в живота... То защо не? Защо да не кажем, че Божия пръст контролира виденията на Филип? Да... фантастичният елемент е интересен. А хубавото е, че не е натрапен и поставен в центъра на всичко. Той просто идва като естествена стъпка, макар и неочаквана.
,,Явно не можеш да накараш Бог да дойде насила, както не можеш да доведеш насила радостта и смеха."
Романът на Георги Савов е лек и ненатоварващ-явява се като чудесен преход между две класики, да речем. И наистина романът в известна степен ме спечели. Особено много ме впечатли това как авторът е успял да улови типичната българска жилка. Склоността ни към далаверите, бягството ни от голяма част от проблемите, заобикалянето на закона, а и желанието на голяма част от нашето общество да напусне България и да замине отвъд границата за печалба и по-добър живот. Георги Савов е уловил цялата нелепост на българското общество и именно с това ме спечели.
,,- Не ти ли омръзна да си вечния бунтар? - Не знам друг начин. Хората, които искат нещо да се промени, винаги са в опозиция."
Но няма как да си кривя душата -романът не е идеалът ми за съвършеното четиво. Нишката и ретроспекционният елемент печелят, но нуждата на автора да опрости нещата играе лоша шега. За мен персонажите, дори и главният, не са доразвити. Описанията липсват, а за един човек, който не е живял в София е трудно да се ориентира само по имената на улиците. Да, начинът на изказ на Георги Савов е ненатрапчив, но употребата на изрази от типа на ,,Еба си майката!" мен лично ме изнерви. Думи от типа на ,,гот", ,,екстра", ,,кофти" и ,,пукаше" в едно литературно произведение стоят нелепо. Действието не става по-интересно с използването на подобни думи и изрази. За моя радост това не ме спря да дочета книгата.
Книгата много ми хареса. Авторът засяга теми от живота, свързани с търсенията на съвременния човек. Интересен български автор е Георги Савов. Препоръчвам книгата!
Дебютната книга на Георги Савов е много приятна изненада за всички, които харесват езика и сюжета на черните романи. Анотацията на 4-та корица не дава пълна представа за съдържанието на романа, чието подзаглавие би трябвало да е "Престъпление и наказание". Защото главният герой - безгрижен тарикат, омайващ жените, внезапно се влюбва - истински и лудо. Само че Илина - единствената и неповторимата, е омъжена. И съпругът й е пречка пред щастието на двамата влюбени. Но не мислете, че става дума за сантиментално романче - всеки, който го прочете, ще се увери в това. Отвореният край подсказва, че книгата ще има продължение. Очакваме го с нетърпение.