Sisi, Ein Traum von Liebe

by Gabriele Marie Cristen

Genres: Historical Fiction, Historical, Romance

477 pages, Paperback

First published January 1, 2003

About the author

Pseudonyme: Marie Cordonnier, Gabriele Marie Cristen, Marie Cristen, Valerie Lord, Gaby Schuster

Reviews

[Krisi S.]

​Какво по-подходящо четиво за почивка на морето от книга, разказваща за живота на една колкото обичана, толкова и одумвана австрийска императрица? Още откакто гледах двата филма за Елизабет Баварска (Сиси както е останала в историята в последствие) искам да прочета и книгата за нея. Разбира се открих доста разлики, но това е нормално.

Потапянето в историята на тази жена с напредничаво мислене и идеи, ограничавани от нравите и консервативното мислене на всички във виенския кралски двор наистина ме накара да се замисля. Видях един свят, в който жената е приемана като украшение, красива кукла, която не може да мисли, в който фасадата е по-важна от това, което се крие отвътре. Постепенно, с всяка прочетена страница, клюките, правилата и испанският дворцов етикет превръщаха едно момиче, вярващо в доброто, любовта и сбъднатите мечти, четящо поезия и тичащо босо в тревата, в една угрижена жена със сломен дух търсеща утеха в безкрайни пътувания и опасни конни надбягвания. Императрица, чието единствено оръжие е красотата и влиянието над мъжете.

„Нали знаеш, че съм чайка в открито море, не съм създадена да живея в лястовичето гнездо, наречено „щастлив семеен живот“.

Честно казано в някои моменти ми идеше да захвърля книгата. Мисълта че толкова скоро, едва преди век и половина, към жените са се отнасяли по този пренебрежителен начин откровено ме ядоса. Очакването да са покорни и да изпълняват заповедите на съпруга си, колкото и да са абсурдни, пълната зависимост и никакви права скриват талантите на не една или две талантливи личности, включително и на самата императрица, смятана от мъжа си за твърде глупава, за да се меси в политически въпроси, въпреки че неведнъж доказва обратното.

Двойнствените стандарти на това време ме изумиха и за съжаление ме накараха да осъзная, че и до днес не са напълно изчезнали. Пример е верността, очаквана от жената и многобройните обиди, които се изсипват върху нея дори след най-малкия неверен слух, и в същото време неважаща за мъжа, който бива хвален за изневерите си в кралския двор.

Тази книга, представяща в страниците си един цял живот на многостранна и сложна личност като Сиси ме накара да се замисля колко кратък всъщност е животът, колко е преходно щастието и какви последици може да има само един грешен избор.


„-Щастието не е трайно състояние – поклатих глава аз. – В най-добрия случай то е миг между тъгата и болката.“


Въпреки че много хора мечтаят за власт, богатства и високо обществено положение, животът на императрицата е поредният пример, че това невинаги е толкова хубаво.

„Грешките на властимащите са с най-лоши последици.“

Фактът, че цялата история е разказана от името на самата Елизабет, прави читателите още по-съпричастни към събитията и по-близки до Сиси и семейството й в кралския двор.

Самата аз преди да прочета книгата имах една доста по-романтична и очарователна представа за любовта и живота на Сиси и Франц Йосиф, създадена донякъде и от филмите. Сега се сблъсках с доста по-различна действителност за една неразбрана от никого жена, бореща се с условностите на времето си, копнееща цял живот за любовта. Но все пак това е истинският живот, а не приказка с щастлив край.


„Ако склонността към прекомерна душевна възбуда беше вроден семеен дефект на рода Вителсбах? Този копнеж по съвършенство, каквото нормалният живот не предвижда? А може би си беше чиста лудост да се опълчиш на света и да поставиш духа над плътта? „


И така книгата свърши, оставяйки ме с мисли, блъскащи се из главата ми, а с нея свърши както пътуването ми до Австрия през 19 век, така и това до морето. Въпреки това ще остана с приятни спомени и от двете, а книгата препоръчвам на всеки, искащ да се запознае с тази интересна историческа личност по лек и приятен начин. (https://sarcasticcdreamer.wordpress.c...)

[Lyudmila Spasova · Rating 4 out of 5]

Интересувам се от Сиси от историческа гледна точка, каква е била ролята и в оформянето и залеза на Австроунгарската империя. Вълнува ме също съдбата на сина и, престолонаследника Рудолф, чиято смърт все още си остава загадка. Не на последно място Сиси ме интригува като личност. Едно нейно стихотворение, което изслушах на аудиогида си в Хофбург, докато разглеждах покоите и, не ми дава мира и продължава да ме озадачава.
Не мога да го цитирам, но по памет в него тя казва, че се чувства все едно е на метеор в космическото пространство, съвсем сама, и абсолютно никой не би могъл да я разбере, толкова е различна от другите, толкова бездънно самотна. Откакто го чух, смятах, че тази императрица е била психически нестабилна или направо психически болна. Да мислиш, че си най-неразбраният и неразбираем човек на света ми се струваше много детинско или налудничаво.
Фактът, че след кончината на Рудолф след двойното самоубийство или убийството му заедно с неговата любовница, по-скоро второто, се е обличала само в черно, увивала е лицето си в плътни воали, не се е показвала на публични места, подсилваше това ми впечатление, което след прочита на романа се разколеба.
Поради всички тези мои питания и лутания прочетох романа. Той е историческа фикция, разбира се, но основните факти са напълно достоверни и понеже части от нейни писма и стихове са буквално или по-свободно цитирани, е възможно до известна степен да навлезем във вътрешния свят на тази неспокойна и нещастлива жена.

Много ми допадна, че повествованието е от първо лице, защото в света на романа Сиси говори, а в реалния живот нейният глас обикновено е бил заглушаван. Омъжена и коронована на 16, тя има детински, силно романтични представи за брака и живота си занапред, изобщо не е готова за ролите на съпруга, майка и императрица на една толкова обширна и сложна империя, и то във времена, когато на монархиите вече не се гледа така благосклонно. Смятам, че образът на невръстната съпруга на Франц-Йозеф е много правдоподобен, преди всичко Сиси не е била чак толкова желана партия, по-голямата и сестра Елена е била възпитавана с идеята, че един ден ще застане до престолонаследника и затова са и били вменявани извънредна строгост и силно съзнание за дълг, които пък са я направили скована и скучна. Франц-Йозеф предпочита малката Елизабет заради нейната красота, жизненост, наивност и непосредственост, качества прекрасни у едно 14-годишно момиче, но безполезни и дори опасни за една императрица.

Неизбежното дълбоко розочарование на бившата баварска принцеса, огорчението и още от самото начало от суховатата натура на иначе физически привлекателния Франц-Йозеф, са много добре предадени. Той е влюбен в нея, силно привлечен от красотата и, но възпитаван като престолонаследник в двор, където се спазва архаичен испански церемониал, няма как да разбере защо Сиси изобщо не е в състояние да се впише. Убеден е, че това е въпрос на време, по-късно че не е чак толкова важно, стига да се подчинява на майка му, леля на Сиси по майчина линия, която се разпорежда за абсолютно всичко в двора. Въпросната всесилна София, така както е пресъздадена, е властна и безцеремонна, дори груба жена, която не прави и най-бегъл опит да се сближи с племенницата си и да и помогне в новата и роля. Вечно критична и назидателна, тя не третира Сиси като човешко същество, а като предмет, неизпълняващ предназначението си. Ако не може да го премахне, може да го премести в страни или да се прави, че не го забелязва.

Ужасният навик, позоваващ се на отдавна отживели времето си обичаи, а всъщност инструмент за реална власт, на младите кралици и императрици да се отказва достъп до децата им и те да бъдат отглеждани от болезнено амбициозните майки на съпрузите им, причинява дълбоки рани както у родната им майка, така и у потомството им.
На Елизабет е отнето дори правото да е истинска майка. Успява да си отвоюва правото да се грижи единствено за последното си дете.

Безкрайните, безсмислени според Сиси церемонии, за които я обличат и коафират около 3 часа, а после още толкова за следващите, защото един тоалет се носи само веднъж, я изтощават. Освен това здравето и е крехко, тя няма физическата и психическа издръжливост за подобни изпитания.
Сиси не обича тълпите, болезнено чувствителна и интровертна, тя не може да свикне и с лицемерието в двора. Клюки, одумки, злонамерени слухове непрекъснато циркулират в това затворено общество и създават токсична атмосфера. Една много силна, дипломатична и обиграна в общуването жена би могла бързо да постави придворните дами и зложелателите си на място и да приложи хитри ходове, с които да си осигури повече свобода, дори с цената на ласкателства. Но Сиси е откровена, спонтанна, неприкрита, тя е непригодна за ролята, която се захваща да играе. Да бъде императрица за нея е горчив хап.

Романът я представя като търсеща любов и възхищение от мъже, които докосват сърцето и, като винаги загрижена за красотата си, която тя вижда като най-силния си коз за влияние върху другия пол, не интелекта. Това ми се струва обяснимо като се има предвид необикновената красота на Сиси и как тя е въздействала на мъжете. В романа не блести с интелект и знания, не обича да чете и въобще да се задълбочава в умствени занимания, предпочита физическа активност като гимнастика, яздене и лов, накрая и фехтовка, чрез които да се е поддържа в добра физическа форма, но също и да ги ползва като отдушник за натрупаните напрежение и фрустрация. Други източници обаче доказват, че всъщност доста е четяла, говорела е свободно няколко езика, от които в книгата се набляга само на унгарски, а от поетите, които е четяла, е споменат основно Хайнрих Хайне.
Сиси определено е била суетна, мисля, че разбирам защо е държала толкова да запази красотата си. Останах с впечатление, че Франц Йозеф и майка му са имали ниско мнение за умствените и възможности, от нея се е очаквало да продължава да бъде най-красавата имрератраца, да роди престолонаследник и да не се меси в политиката, въпреки благотворната роля, която изиграва за създаването на Австроунгарската империя. С годините тя става все по-ексцентрична и непредсказуема и може би е било рисковано да и се дават повече правомощия.

Така или иначе Елизабет не успява да отстои себе си. Като че ли не и достига сила на характера или пък желание да се докаже в един повърхностен свят на церемонии, фалш и посредственост.

Ако мога да се доверя на образа, изграден в книгата, Сиси не е психически болна или пълна егоистка, а жена, която не иска и не може да играе ролята, която сама е избрала като дете. Да си императрица е самотно и съвсем не романтично занимание. А задълженията са много повече от удоволствията, нещо което не допада на поразглезената красавица. Сиси все пак е нарцистична, може би и егоистка, но животът в двореца е толкова задушаващ, а тя така неподготвена за това, че някои нейни отклонения ми се видяха напълно обясними.

Доколко е желала реформи и е изпреварила времето си, не мога да отсъдя. Авторката на романа се опитва да ни внуши, че е така, но не можа да ме убеди, защото не видях Сиси да прави достатъчно стъпки в тази насока. Като че ли основно искаше да бяга, да отлага, да не е там, където са очаквали да бъде.

Романът ми хареса; пресъздава неврозите и обсесиите, тъгата и депресията на една неосъществила потенциала си жена, ударена много тежко от съдбата в края на живота си. Освен сина си, в рамките на много кратък период тя губи най-близките си хора. Усещането и за самота е обяснимо, наистина малцина са и били истински приятели. Придворните дами са и завиждали и не са я уважавали, мъжете не са я възприемали сериозно заради красотата и. Не е ясно дали наистина е имала връзка с Дюла Андраши, струва ми се доста вероятно, но Сиси очевидно не се е чувствала обичана или ценена и цялото богатство, блясък и великолепие не са и дали всъщност нищо.

Така и не разбрах дали авторката на книгата симпатизира на своята героиня или я съди. Наистина и дава глас, но през повечето време в пространството на романа Сиси се оплаква, изкарва се жертва и не се замисля дали пък не е могла да направи повече за другите и за себе си. Все пак да си императрица на такава огромна и мощна империя е преди всичко отговорност. Така че подходът с наратив в първо лице ми си струва нож с две остриета и затова подходящ, когато става дума за една толкова противоречива и странна личност.

Този отзив се получи дълъг и особен и за да го завърша в същия дух ще кажа, че съм много щастлива, че не съм императрица!
Сигурно щях да се издъня много повече от Сиси. Все пак тя е издържала толкова дълго.
Поучителна книга за всички онези, които си въобразяват, че комбинацията красота, богатство и власт има нещо общо с щастието.
Бих прочела повече по темата, но филмите за Сиси досега намирам за бозави до един.

“Никой не разбираше колко самотна, неуверена и безпомощна се чувствах. Каква остра нужда имах от женски съвет и от нежна подкрепа. Но дори майка ми само ме наставляваше в писмата си да се нагодя най-сетне към “изискванията на обстоятелствата”.

[Marinela · Rating 4 out of 5]

Тази книга е страхотна! Ако също сте гледали детското "Принцеса Сиси" и сте се влюбили в тази чаровна девойка, това е възможността да вникнете по-дълбоко в нейния живот. Страшно много ми хареса как авторката е описала събитията точно като дневник и показва как тази прекрасна Баварска принцеса се превръща в императрица. Животът й наистина е труден като преминава през множество предизвикателства (част, от които ги има и в самото детско, а други са само загатнати).
От тази книга може да се научат много ценни уроци за живота , любовта и свободата на духа.

[Desislava · Rating 4 out of 5]

Историата на Сиси е история за една жена изпреварила историческото време, в което е живяла.
Книгата на Габриеле Мари Кристен „Императрица Сиси-мечта за любов” разказва драматичната и пълна с обрати история на така познатата ни баварска принцеса Сиси, която се омъжва за австрийския император Франц Йозеф и става императрица.
Не зная дали сте запознати с историята и биографията на Сиси, но ако ви стане интересно можете да прочетете за нея. Тя е импулсивна натура, весела и жизнерадостна и много енергична. Омъжва се много млада -по сегашните разбирание и трудно се адаптира към строгия дворцов етикет и още от съвсем малка е принудена да се понесе тежестта на австрийската корона.
В книгата животът й като императрица е описан като нещастен. Тя мечтаела за свобода, а е била ограничавана от постоянни официалности и изисквания. Отношенията й с ерцхерцогиня София-нейната свекърва са били много обтегнати.
Сиси се разкъсва между ролята си на майка, съпруга и императрица. Тя е нежна и много чувствителна, ранима и крехка, не харесва тълпите, предпочита природата и усамотението, обича животните и е страстен ловец и ездач.
Императрицата е била много ексцентрична и се превръща в истинска сензация в Европа-целият свят говори за нея, за красотата й, за небикновено красивата й коса, за странните й привички, за способността й да влияе на съпруга си, за ума й и любовта й към спорта и ездата.
Авторката описва принцеса Елизабет като много чувствителна жена, страняща от шумотевицата на големия град, обожаваща морето и пътешествията, състрадателна и милосърдна към народа си и с остър ум.
Тя е била сред малкото жени опитващи се да прокарат своето политическо мнение-а това за онова време е било едва ли не нечувано. Тя е красива, тя е императрица, омъжена за един от най-великите владетели в Европа, но същевременно с това е нещастна, мечтае за обикновен живот и любов.Художниците я изобразяват като съвършена млада дама, с прекрасна външност.

Елизабет е била необикновена жена, жена изпреварила времето си, предусещаща новите промени и краха на монархическата система.

Тя е държала изключително много на външния си вид. Бих я нарекла модната икона на 18 век. Поведението й, тоалетите й, влечението й към спорта и пътешествията са широко обсъждани на целия континент.

Книгата е наиситна страхотна и я препоръчвам на всеки, който харесва исторически романи или такива, посветени на известни жени-исторически личности. Определено романа се чете на един дъх и държи в напрежение.

За тези, които не са толкова запознати с вълнуващата история на Сиси –както бях и аз докато не прочетох повече за нея, смятам, че ще се стори интригуващ и интересен. Пък и винаги е хубаво да научим нещо ново, за тази императрица, вълнуваща цяла Европа и за нейната история-тъжна, но и бляскава.
Това беше за днес от мен! И какво по-хубаво в това мразовито и стwдено време от една интересна книга, прочетена до камината с чаша черевно вино. :)

[Гергана Васева · Rating 5 out of 5]

Цялото ми мнение: https://faithisnodoubt.blogspot.com/2...

Смятам за важно първо да спомена това, че с биографията на императрица Елизабет Амалия Евгения фон Вителсбах не се бях занимавала подробно. За нейния живот до прочита на тази книга знаех наистина малко. По мое мнение, с ненатрапчивия стил на писане, Габриеле Мари Кристен е успяла съвсем точно да предаде вътрешните преживявания на главната героиня и запознавайки се впоследствие с биографията на императрицата мога да кажа и самият ѝ живот.
На второ място искам да насоча вниманието ви към заглавието. Имайки предвид, че самият роман е озаглавен ,,Императрица Сиси", съответно ето я преднагласата за историята, бях съвсем наясно, че не трябва да очаквам особено развитие във второстепенните персонажи. На моменти обаче наистина този факт, че някои персонажи просто изчезват в мъглата на живота на императрицата или пък се развиват в периферията, за мен беше наистина болезнен. Това винаги в такива случаи, в които историята е написана от 1л.ед.ч. е минус, с който, колкото и да искам, едва ли бих свикнала някога.
С изключение на второстепенните персонажи и тяхното развитие, за сюжета нямам абсолютно никакви забележки. Темпото, с което се развива действието на моменти е плавно, колкото трябва или забързано, колкото да спести ежедневната баналност. Тази способност на Габриеле Мари Кристен да отсява най-важното, което би грабнало вниманието на читателя, определено ме очарова. Интересното тук е, че при мен това нещо направи впечатление едва след затварянето на последната страница на романа.
Трябва да призная, че се забавих с четенето на книгата, защото на моменти ме обземаше такава мъка, че не можех да продължа напред...

[Ренета Кирова · Rating 3 out of 5]

"Императрица Сиси : Една мечта за любов" от Габриеле Мари Кристен не ми допадна особено. Започва много интересно за срещата на Сиси с императора, любовта между тях. Но някъде от средата на книгата усетих, че авторката започва да се повтаря. Когато Сиси е млада, разбирам тонът да е акцентиран върху капризите й, роклите, стремежът й да бъде обичана. Но вече в зряла възраст да продължава да я описва като лекомислена жена, ми се видя прекалено. Ми то не бяха спорт, коне, рокли, диети, децата й как са били откъснати от нея, пътешествия, болести, отказът й да има още деца, пътувания, да изглеждала красива и стройна, за да го използва да иска още и още неща от Франц Йозеф и много малко политика - само с Унгария. А в същото време постоянно оплакване, че никой не я слуша, никой не я обича, само я мразят и клюкарят. Дори и в зряла възраст авторката я е обрисувала като капризно дете, което постоянно се цупи и иска нещо, а почти нищо не дава насреща. Аз не се наемам да твърдя каква е истината, но това са усещанията ми за книгата. Според мен авторката не е показала истинският образ на Сиси, а една изкривена и лекомислена версия на императрицата

[Irina]

Added this book to the group at last!

I'm a little more than half through this book and I must say that I like it quite a lot. I wouldn't say it's sensational or outstanding but it is really well-written and, I think, well-researched. Elisabeth is not without her flaws, but she's really human. It's a first-person narration which I first thought rather unexpected, but it fits really well with the story. I find the descriptions of Elisabeth's feelings and depiction of her relationship with Franz Joseph and her children very believable. I won't go into detail not to spoil the book for those who have not read it, I'd just say it's a good attempt to write a fictionalized accout of Elisabeth's life which on the one hand avoids the romantic and sugary clichees and, on the other hand, does not go into the other direction of deliberately ruining the popular romantic image. It just creates a human portrayal based on the known facts. It's only a version of course, but it's a good one in my opinion.

Update 4.11.2008: finished it yesterday and I have a feeling as if I have lived a long and diffucult life myself. The ending might be a bit abrupt, but on the whole I think it is very well done. Even if you disagree with some details or interpretations in the book this novel won't ruin the image of Sisi you have in your mind.

And a P.S.: Even though German is not my mother tongue the book read very fast (but for the work I'd have finished it in a couple of days) and you can pick up a lot of useful phrases from there!

[Gil Estel · Rating 4 out of 5]

Със персонажът "Сиси" имам хубави спомени още от детството ми, когато гледах анимацията. Тогава като дете изобщо не си давах сметка, колко реален и тъжен е бил животът на Елизабет Баварска. В книгата чудесно е описан животът в златната клетка на виенския дворцов живот, от който младата Сиси се опитва всячески да избяга, за да не се превърне в неодушевен предмет и безлична жена. Тъжно е, но и много реално какво е било отношението към жените (дори тези уж с власт), само преди век и малко, още по-жалкото е, че дори днес огромна част от стереотипите си остават.

[Aleksandra Gincheva · Rating 5 out of 5]

Уникална и като история, и като личност. Препдолагам, че повечето, ако не всички, факти са базирани на истината. Самата личност на Сиси е дотолкова грабваща, че е трудно книга за нея да не те грабне. След като прочетох тази прерових нета за всички останали по темата, тази е най-добре написаната. Има няколко на Алисън Патаки, но те като че ли повече отиват към художествена литература.

[Amellie · Rating 3 out of 5]

Животът на императрицата сам по себе си е роман, който въпреки че започва като вълшебна приказка, се превръща в драма с неочакван край, в която красотата е проклятие, любовта – страдание, а домът – затвор.
http://amelllie.blogspot.bg/2017/03/b...

[Maria P · Rating 4 out of 5]

I liked the book. In my opinion it represents a mixture of historical facts and personal stories.

[Stefka · Rating 3 out of 5]

Интересна история, но много слаб стил. Разказана от първо лице звучеше като едно безкрайно мрънкане.

[Bookss_cat · Rating 5 out of 5]

История за живота на една забележителна жена.
Невероятно четиво.

[Mariana · Rating 4 out of 5]

Интересна ми беше историята на Сиси.
А това, че преди няколко години посетих двореца Ахелион на остров Корфу със статуята на Сиси отпред и тези земи са свързани с живота на австрийската императрица още повече засили интереса ми.

[Silviya · Rating 5 out of 5]

Трогателна история за живота на една невероятна императрица - Сиси. Затрогваща история, разказана от първо лице, което още по-силно въздейства за възприемането на поднесеното повествование!

[Katharina · Rating 5 out of 5]

Mega 😍😍

[Ellie · Rating 5 out of 5]

Poor Sisi she deserved so much more

[gardienne_du_feu · Rating 4 out of 5]

Es beginnt wie ein märchenhafter Traum: die fünfzehnjährige Prinzessin von Bayern verliebt sich auf den ersten Blick in den österreichischen Jungkaiser Franz Joseph, der eigentlich ihre ältere Schwester heiraten sollte. Nur wenig später stehen die beiden vor dem Traualtar, doch schon sehr bald weicht die erste Verliebtheit der ernüchternden Erkenntnis, dass sie die "ehelichen Pflichten" nicht mag und vor allem den goldenen Käfig hasst, in dem sie als Kaiserin lebt - das steife Hofprotokoll, das hohle Salongeplauder, die Kleidervorschriften, den Klatsch und Tratsch unter den Hofdamen wie beim Volk. Ständig will man sie in irgendeiner Weise erziehen und bereden, allen voran die Mutter des Kaisers, die ihr sogar ihre Kinder entfremdet, weil sie ihnen eine "standesgemäße" Erziehung angedeihen lassen will. Ihr Interesse an Politik ist nicht erwünscht.

Mit den wechselnden Affären ihres Mannes arrangiert sich Sisi irgendwann und widmet sich auf fast schon fanatische Weise ihrer Leidenschaft für körperliche Betätigung und ihren Tieren, bis sie auf einer Reise nach Ungarn ihr Herz für Land und Leute entdeckt, insbesondere für den schneidigen Grafen Andrássy - was erneut für Unruhe sorgt.

Der Roman ist aus Sisis Perspektive geschrieben, vom ersten Zusammentreffen mit Franz Joseph bis zu einem ihrer letzten Lebenstage. In lockerem Plauderton und mit viel Gefühl erzählt die legendäre Kaiserin von ihrer vermeintlichen Traumehe, in der ihre wirkliche Person jedoch nie eine echte Rolle spielen durfte und immer in ein Korsett aus gesellschaftlichen und protokollarischen Zwängen eingeschnürt war. Was so traumhaft beginnt, entpuppt sich immer mehr als Alptraum, bis sie sich, von immer neuen Schicksalsschlägen und Enttäuschungen heimgesucht, am Ende fast völlig in sich zurückzieht, obwohl sie doch eigentlich eine starke, eigenwillige Persönlichkeit ist.

Ohne den schwülstigen Zuckerguss der Filme begleiten wir den Lebensweg einer Frau, die mit ihrem Freiheitsdrang und dem Wunsch nach Unabhängigkeit einfach nicht in ihre Zeit und ihre Position zu passen scheint. Wie gut das Buch tatsächlich recherchiert ist, kann ich nicht beurteilen, aber ich kann mir zumindest nach der Lektüre gut vorstellen, dass vieles sich so zugetragen haben könnte.

Ein wenig vermisst habe ich in dem ansonsten sehr netten Historienschmöker allerdings ein Nachwort, das die Anteile von Fakt und Fiktion im Buch erläutert.