Сорая

by Meltem Yılmaz, Мелтем Йълмаз

Бaзиpaнa нa жypнaлиcтичecки paзcлeдвaния oт бeжaнcкитe лaгepи в Typция.

Koгaтo любoвтa e пo-paзpyшитeлнa oт вoйнaтa... Любoвтa e пo-cилнa oт вcякa вoйнa, зaщoтo e пo-yнищoжитeлнa…

Двaйceтгoдишнaтa Copaя бягa oт вoйнaтa в Cиpия, къдeтo гpaдoвeтe миpишaт нa гняв и кpъв, и ce пoдcлoнявa в Typция c нaдeждaтa зa нoвo бъдeщe. Koгaтo ce cъглacявa дa ce oмъжи зa тpийceт гoдини пo-възpacтeн мъж, пoпaдa в oщe пo-cмъpтoнoceн oт вoйнaтa кaпaн: любoвтa.

Boйнa, лaгep, poбcтвo и мнoгoжeнcтвo… Жypнaлиcткaтa Meлтeм Йълмaз oпиcвa cпиpaщaтa дъxa иcтopия нa eднa cиpийкa, пpeгъpнaлa cвoятa иcкpицa нaдeждa в житeйcкaтa бeзизxoдицa, къдeтo нямa мяcтo зa oбич. Дpaмaтичeн и зaтpoгвaщ e paзкaзът зa бeлeзитe в дyшитe нa бeжaнцитe, cпacили ce oт гpaждaнcкaтa вoйнa в poдинaтa cи. Paзтъpcвaщo eмoциoнaлeн, в дyxa нa клacикaтa „He бeз дъщepя ми“, нeyдoбният poмaн „Copaя“ гoвopи пpeз глeднaтa тoчкa нa вcичкитe cи гepoи, a извoдитe ocтaвя нa читaтeля.

Genres: Contemporary, War

254 pages, Paperback

First published January 1, 2015

About the author

MELTEM YILMAZ received her bachelor’s degree from the department of English Language and Literature at Çankaya University and her master’s degree from the department of English Language and Literature at Yeditepe University, where she studied with a scholarship. In 2008 she started working as a journalist at Cumhuriyet Daily. In the exclusive news she authored, she strove to make heard the voices of the underprivileged, such as drug addicts, derelicts, the homeless, juvenile delinquents, immigrants and refugees, abused women, LGBT individuals, sex workers and handicapped citizens. She was awarded the “Health in the Press Award” by the Turkish Medical Association and “Interview of the Year Award” by the Progressive Journalists Association. In her first book Lifeless Bodies in Empty Fields, published in January 2015, she examined through investigative research and interviews what has come to be a major problem in Turkey, the synthetic drug Bonzai. Her second book, Soraya, reached readers in June 2015.

Reviews

[Kristina · Rating 4 out of 5]

Едно болезнено и много стойностно четиво, което с дълбока искреност показва грозотата на действителността в Близкия Изток.

Историята на Сорая заслужава да бъде прочетена и осмислена, защото много млади момичета страдат от нейната съдба, без да имат вариант за изход.

[Елис Емин · Rating 2 out of 5]

http://podmosta.bg/literaturesoraya-m...

Двадесетгодишната сирийка Сорая бяга от гражданската война в родината си, но попада на още по-враждебна земя. Бежанският лагер в Турция е място на беззаконие, интриги, изнасилвания и убийства. Там хората показват истинската си животинска природа и са безмилостни един към друг. Нападението над родния ѝ град, убило нейния брат, оставя баща ѝ инвалид, а в лагера майка ѝ бавно полудява, заради загубата на единствения си син. Принудена от трагичните обстоятелства Сорая се съгласява на брак с тридесет години по-възрастен от нея мъж. Така тя разбира, че любовта е далеч по-разрушителна от войната. Обещанията, че ще заживее по-добър живот и ще спаси родителите си от лагера-затвор се оказват химера.
Сорая бяга от Сирия с измамната надежда, че отива на по-добро място, но остава излъгана. Напускането на лагера също се оказва фатална грешка. Тя става втора съпруга на мъж, който веднъж спечелил любовта ѝ губи интерес към нея. Принудена да живее под един покрив с първата му съпруга, Сорая е подложена на непрестанен страх от утрешния ден. След смъртта на съпруга си тя остава на произвола на съдбата. Но Фортуна отново извръща щастливото си лице от момичето и за нея следва най-лошият възможен сценарий. Живот, при който дори и смъртта би била радостно избавление.
Всички бяха нещастни, но никой не роптаеше. Примирението, поне по тези земи, беше нещо вродено. Особено що „Сорая” е третата книга на журналистката Мелтем Йълмаз. Тя е гласът на онеправданите – бежанци, бездомници, изоставени деца и малтретирани жени. Романът е базиран на журналистическите проучвания на Мелтем. Многобройните интервюта, които тя взема от бежанците по лагерите в Турция й помагат в създаването на пълнокръвен образ на героинята й.

[Vanya Prodanova · Rating 3 out of 5]

Замислих се, че може би е добре, че не ми допадна стилът на писане на авторката, защото вероятно щеше да бъде много тежко възвръщане към света след прочита на книгата. Въпреки това, се чувствам виновна, че не успях напълно да почувствам празнотата, самотата, безизходицата, както и цялата останала палитра от емоции и усещания, връхлетели и последвали живота на Сорая след унищожаване на дома й. Защото Сорая заслужава читателите да усетят и разберат болката й, която стига до ниво на нажежаване, от където вече се превръщаш в безплътен призрак.

Такава история заслужава да бъде изживяна и разбрана, за да може да си дадем сметка какво би ни очаквало и нас, ако един ден се окажем без корени, без родина, без близките ни, без нищо. Трудно ми е да опиша колко ужасяващо е човек дори за миг да си представи, че всъщност той не струва нищо, не значи нищо. Мога само да се надявам, че никога няма на нас да ни се наложи да изпитаме дори малка частица от това, което е описано в "Сорая". В крайна сметка, благодарна съм за тази особеност в изразяването и писането на Йълмаз, която не ми позволи да се потопя безпаметно в историята за Сорая, защото иначе не знам как щях да се възстановявам след подобно помитане.

[Стефани Витанова · Rating 5 out of 5]

Цялото ревю на книгата тук - https://stefslibrarybooks.wordpress.c...
Не са много книгите, които ме оставят безмълвна и след които ми е трудно да зачета отново. Но „Сорая“ успя да ме накара да замлъкна за миг... после за два... за три. Знам, че нямам право на това мълчание, защото ми е дадена привилегията да говоря... и да пиша, дори от името на онези, на които то е отнето.
Защото има хора, които са безгласни. Хора, чиито пулс спира да вибрира, още приживе. Те са толкова латентни, толкова непреходни, че те е страх да мислиш за тях като за смъртни, защото знаеш, че оставят диря след себе си.

[Деница Райкова]

Мелтем Йълмаз, "Сорая", изд. "Софтпрес" 2016, прев. Елен Кирчева

Може би беше грешка да започна да чета "Сорая" на Мелтем Йълмаз точно снощи, вечерта на рождения си ден, може би такова време не е подходящо за подобни книги... но оттогава насам някак успях да прочета почти 130 страници. И то при положение, че сутринта работих и правих и други неща. Не мога да я оставя - а не вярвах, че ще е така. Понеже я започнах след "Тъмно, почти нощ", мислех, че ще я чета бавно, че ще ми натежи. Дори се упреквах, мислех си, че не постъпвам правилно.
Но "Сорая" е едновременно тежка и увлекателна. Не знам кога изчетох близо 130 страници. В последно време попаднах на няколко книги с тежки и дори ужасяващи теми, написани обаче увлекателно и понякога дори обсебващо. До момента "Сорая" ми е такава книга...
Това бяха думите, които написах за тази книга вчера, макар че рядко споделям "междинни впечатления". А току-що затворих последната страница и си мисля, че е е редно да споделя и останалото, да кажа промени ли се по-нататък мнението ми за книгата, и ако да - как.
В последно време освен всичко останало, което споделям в едно мнение за прочетена книга, смятам за нужно да посоча и причините, "довели" ме до нея. Преди две години тя ми беше препоръчана от човек, чието мнение за книги ценя, но признавам, че я взех с мисълта не за себе си, а за друг читател. Затова разбрах за кои събития става дума едва сега, когато започнах да я чета. И в този смисъл - бих могла да кажа, че причината да реша да я прочета беше осъзнаването колко малко всъщност знам за такива скорошни събития като войната в Сирия. И още по-лошо - ясното съзнание, че не знам почти нищо за тях не по друга причина, а защото не съм пожелала да знам. Защото съм от онези, които не гледат новини, които знаят нещо за тези събития просто защото не е имало как да не чуят за тях, но съзнателно не са поискали да знаят повече, поне не и по този начин.
Само че "Сорая" ми предлагаше начин да науча за тях, без да виждам кървави репортажи и да слушам гласове на новинари, опиващи се от трагичността на събитията. И освен това - даваше ми възможност да "видя" тези събития, пречупени през историята на едно конкретно семейство, а по-късно - на една определена млада жена. Защото драмата, трагичните събития, ужасът винаги са по-въздействащи, когато имат конкретно лице.
По-горе вече описах как ми въздействаше "Сорая" в началото. Тук е моментът да кажа, че именно тази част - почти цялата първа половина от книгата, тази, в която се говореше за войната и за живота в бежанските лагери, ми въздейства по-силно. Описанието на живота на Сорая след това, до случилото се с Мурад, ми звучеше на моменти почти банално, твърде "битово", предвидимо. Никой от образите не ме изненадваше с нищо - просто не можех да си представя да се държат иначе.
Последните страници бяха особено болезнени и горчиви. Не видях надежда ото отношение към сирийските бежанци е само наш, български "патент". Стана ми тъжно и криво, когато разбрах, че дори в съседна на Сирия държава те са презирани, мразени и нежелани. И се запитах какво става с нас, със света, с човечността.
Последните страници бяха особено болезнени и горчиви. Не видях надежда никъде в тези страници. А не можех дори да се утеша с мисълта, че "това е просто книга". Защото може би точно тази Сорая е измислен образ, но този образ има за основа истински, живи хора, момичета като нея. Които просто искат да водят нормален живот.
Сигурно има и по-добри книги от "Сорая" по тази тема. Книгата няма претенции да е шедьовър, "страхотна" или "невероятно добра". За мен обаче в голямата си част беше въздействаща и се радвам, че се "срещнах" с нея.

[Merve Akıncı · Rating 3 out of 5]

Hiç bana göre değilmiş. İçimi parçaladı, kıydı gerçekten.

[Desislava Filipova · Rating 4 out of 5]

Никога не съм чела книга, от която лъха такава безнадеждност, пропита с толкова омраза. Войната е ясна - тя носи само смърт и разрушения. Историите на героите бяха лишени от всякаква топлота, емпатия и въобще човешко отношение.
Бежанските лагери са описани с целия възможен ужас - мръсотия, интриги, изнасилвания. Хората минали граница без документи могат да будат жертви на злоупотреба, държавата не е отговорна за тях, защото не са регистрирани, те са евтина работна ръка и каквото и да стане няма как да се оплачат или да си търсят правата.
Общите размисли са на фона на една лична история - тази на сирийката Сорая. Тя се измъква от ужаса на лагера, за да попадне в следващ капан - става втора жена на трийсет години по-възрастен мъж. Отношенията в семейството, където попада Сорая са изпълнени с враждебност и омраза. Всички мъже, с които ни среща повествованието, са представени като примитивни и безчувствени, когато в едно общество не могат да бъдат задоволени нормални потребности, те се превръщат в извращения.
За разлика от много други истории, тук героинята може да избяга, но всъщност няма къде да отиде, няма нищо към което да се стреми, нито семейство, което да я чака и подкрепя или надежда за по-добър живот.

[Павлина Колева · Rating 5 out of 5]

От скала 5 и давам 4 точки само заради края. Книгата се чете на един дъх. Определено ме грабна стила на писане на авторката.
Всичко описано си го представях. Все едно е пред мен Сорая и нейното семейство. Това което се случва на героите не го пожелавам и най-големия враг.
Мизерия,омраза и без право на избор за живот.Определено книгата ми въздейства и ще я помня.
Препоръчвам !

[Veselina Bakalova-Mihaylovska · Rating 3 out of 5]

Един по - различен поглед върху последствията от войната в Сирия. Историята, както се очакваше, беше тежка, но леко суховатият стил на авторката не ми допадна. Не успя да ме грабне съвсем и на моменти ми се струваше неубедителна. Очаквах повече и може би само заради това давам 3 звезди.

[Rokhsara · Rating 2 out of 5]

История, която не успя нито да ме убеди, нито да ме докосне, а много исках поне едното да се случи.

Душевните терзания на героите ми дойдоха плоски, лишени от дълбочина, плъзгащи се по повърхността. Препрочитах ги с надеждата моята разсеяност да е причината. От време на време просто затварях книгата и изпадах в изтощителни главоблъсканици защо не мога да съпреживея нито войната, нито любовта на главната героиня.

Не мога да твърдя, че чак ме е измъчила, но определено не е от книгите, които оставят нещичко след себе си.

[Селина Йонкова · Rating 2 out of 5]

"сорая" на турската журналистка мелтем йелмаз не е първият и опит в областта на художественото слово и е базарина, както и първият и роман на проучванията и от основната и работа.

историята е тъжна, да и съвсем истинска, макар и младото сирийско момиче избягало от войната в съседната държава със семейството си да е един събирателен образ. като жена, макар и възпитана от различна по тип култура от тази на героинята не може да не се чувствам възмутена и гневна от разказаното за един свят, който не просто е наранен от злощастието на сраженията, но е и лицемерен, жесток, мъжкарски първичен. като читател съм неудовлетворена. не ми допада този стил на изразяване, твърде свойски навлизащ в личното ми пространство, излишно натруфен, клиширано сладникав, ориенталски. тежи и ме задушава, като демодиран юрган, непран, вмирисан, който отдавна е трябвало да бъде сменен. образите са някак схематични и макар ситуациите да са разпознаваемо- предвидими и обективно реални, нещо в цялото това мърляво, нещастничене и безропотно влачене сред нещата, ми е противно и деформира съчувствието ми в раздразнение.

[Angelina Ivanova · Rating 2 out of 5]

Очаквах много повече от тази книга, защото е на тематика, която много ме вълнува, но "Сорая" не ме впечатли с нищо. Авторката не можа да ме пренесе на мястото на събитията, не можа да ме грабне съдбата на това момиче, освен всичко и тези любовни сцени и отклонения - не знам, имаше нещо не на място, много недоразказани събития. А и края, който можеше да е начало, ме остави озадачена. Не мога да й дам повече звезди, дори се колебаех за една :(

[Kiril · Rating 4 out of 5]

Безспорно интересна книга, особено като се има предвид, че е на базата на реалността около нас. Съдбата на сирийското момиче е тежка, но не бих казал, че това е което ме впечатли. По-скоро порядките в лагера за бежанци и в дома с две съпруги, както и възможността да предизвикаш любов с грижа.

[Lilia · Rating 3 out of 5]

3/5, а можеше да е дори 4/5, ако не се бях сблъскала с проблем, подобен на други ревюта - не знам дали е заради стила на авторката или преводът не е достатъчно добър, но на моменти текстът ми звучеше сухо и репортажно. Сюжетът е тежък и обикновено нямам проблем да съпреживявам с героите, но в тази книга често колкото и сърцераздирателни събития да се случваха, ми беше трудно да вложа емоция в тях и героите. Темите са интересни, сюжетът цялостно ми допадна, все пак бих я препоръчала на хора, с интерес към Близкия Изток и проблемите, свързани с войните там, нооо с едно на ум за стила на написване.

[Цветелина Георгиева · Rating 4 out of 5]

Тук няма да откриете щастлив край, а само болезнена реалност.

[Мари Яна · Rating 5 out of 5]

Определено потресаваща картина на действителността, която е само на една ръка от нас. Колко преходно може да е всичко в живота и какво ли ни чака утре?