С може би малко съмнение относно достоверността на тези дневници, прочетох книжката и мога да кажа, че съм шокирана.
Шокирана от жестокостта, простащината, злобата, властта изкривявана по този начин и с тези средства. Смятам, че би трябвало да има част истина в описаното и от това ме побиват тръпки ...
Не е дълга книга, аз нямах никаква идея за управлението на Чаушеску, когато я започнах, освен това, че накрая той и жена му са били разстреляни и това е станало публично достояние (малко нетипично за подобен тип "присъда", особено в 20 в.). Сега определено ще се информирам повече по темата.
Откровено се посмях на някои от "преживелиците" на въпросната дама, могат да си станат вицове от тях направо. Мен лично книжката ме забавлява, обогати ме от гледна точка на това до къде може да стигне човешката глупост (не, че всеки ден не срещаме доказателства за това на всеки ъгъл, но ...) и също така ме заинтригува да проверя наистина какво и как :)