Боян Болгар (псевдоним на Боян Димитров Христов), български писател, е роден на 15.06.1907 година в град София. Следва държавни науки в Париж (1926-1929). Ръководи книгоиздателство “Перун” (1943). За пръв път печата през 1930 г. във в. “Литературен глас” (1928-1944). Участва в основаването и редактирането на вестник “Лост” (1946).Романи: “Подялба на щастието” (1946), “Вратарят на Содом” (1946), “Пътищата се пресичат” (1947), “Втората стая” (1948), “Син срещу баща”, “Седемнайсетгодишните”, (1956, драматизиран 1958, ІІ изд. – 1987), “Близнаците” (1958), “Само една крачка”. Повести: “Мариола, Ангелина, Костанда” (1967), “Сирената” (1967). Сборници с разкази “Хиляда тона” (1953), “С открито лице” (1954), “Четирима влюбени” (1963, обхваща три повести за съдбите на някои от героите от “Седемнайсетгодишните”). “Стъпала” (1968) и др. Драми: “Океан” (1948), “Очите на Веселка” (1960), “Шепа щастие” (1963) и др. Сборници с есета: “Жива и мъртва Атина, или Ние, хората” (1937), “Парижки мозайки, или Ние, хората” (1933), “Отвъд любовта. Изповеди на един съвременник” (1944), “Градът умира и се ражда” (1945), “Живот по избор” (1947), “Махнете калъфа” (1968), “Пътуване с Диоген” (1970), “Второ пътуване с Диоген” (1973), “Трето пътуване с Диоген” (1976) и др. Пътеписи в есеистичен стил: “Обичани предели” (1943), “Слънчев прозорец” (1956), “Свят на длан” (1972), “Ако минеш по моите стъпки. Разходки по 43 градуса северна ширина” (1975) и др. Исторически съчинения за юноши: “Синеокият с късия меч” (роман, 1973), “Звездата на бан Батил” (роман, 1980), “Стоте премеждия на бан Батил”. Други книги: “Трофеи” (1945), “Моят млад приятел”, “Чиста монета” (1952), “Скрито отечество” (1970). Умира на 05.09.1984 г. в София. През 2009 г. е публикувана книгата му “Себеразкриване – размисли и откровения”.
Бан Батил изпълнява тайни мисии по заръка на цар Иван Александър, България балансира на ръба, Византия е вкопчена в междуособна война на двама императори, а турците дебнат на прага. 14 век е, и остава съвсем малко, преди България да бъде задълго заличена като държава. А в обсадения Несебър се появяват първите пушки...
Прилично приключенско четиво. Но героите не са особено задълбочени, част от ситуациите са съвсем нереалистични, а езикът е спънат и остарял, и ме затрудни. Иначе по сюжета би станал страхотен комикс!
Прекрасно "юношеско" (едно време така ги знаехме "янг адълт" и "тийн" четивата, динозаври имаше още :) ) четиво, за което се присетих покрай "Сказанието" на Миро Петров. Историческият сетинг (втората половина на 14 век) е крайно условен и просто естествен фон за развитието на невероятните и задъхани приключения на средечкия воевода Батил, щерката на несебърския велможа Драгота - Радуша, йеромонаха Инокентий и др. в един тежък за Балканите момент - Византия е разцепена от междуособни войни, Мурад е завзел Адрианопол, а савойски наемници плячкосват българското черноморие с "дяволските" бомбарди - първите огнестрелни оръжия. Краят на книжката е отворен - преключенията продължават в "Победите на Синеокия". Бях забравил и добавям - илюстрациите на Стоян Шиндаров са просто прелестни!!!
Романът напомня повече на някоя легенда или приказка, отколкото на история, твърдо базирана на реални исторически факти. Въпреки това се чете леко и е изпълнен със симпатични герои, които вървят по трудните си пътища към неизбежния упадък на Второто българско царство.