Книгата на Дияна Тончева "Ти си всичко" свидетелства, че тя навлиза в творческата си зрялост. Подобно писане, взряно в най-фините алвеоли на душата, съм срещал единствено в първата книга на Елена Алексиева "Синята стълба", безценен експеримент, който, за съжаление, по-нататък утвърдената ни писателка не повтори. Обикновено писателят знае, че от един момент нататък, когато се докосне до светлосенките и до различните отсенъци на чувството, може да разчита вече не на думите, а единствено на пространствата между тях. На тишината.
Но Дияна Тончева, подобно на Елена Алексиева в "Синята стълба", не се бои от тази тишина и продължава да я описва. Разбира се, ключът към този кратък психологически роман е любовта. Но любовта, изследвана с прийома на кубчето на Рубик - чрез различни гласове, чрез различни гледни точки, от ниско и от високо.
"И ще дойде ден, когато гневът ще се смири, болката ще се превърне в обич, а мракът в светлина. Отишлите си ще се завърнат, изоставените ще бъдат утешени, а изгубените-намерени. Ще дойде ден, когато моето нищо ще си отиде от мен, защото няма да имам нужда от него повече. Ще събера сили и смелост, всичките на света, и ще кажа на момиченцето в огледалото: -Ти си всичко. Ти си спасена. Ти си любов. "
Понякога един живот не ни е достатъчен, за да стигнем до тези прости, но жизненоважни, истини, а понякога имаш късмета да намериш себе си само в няколко реда...!
"Знаеш ли, че някои от звездите, които виждаме на небето от тук, от Земята, всъщност вече не съществуват? Навярно отдавна, много отдавна са изгаснали, но ние не го знаем още. Заради разстоянието... Понякога ми се струва, че и аз съм така. Като тия звезди."
От 2015 г. се питам какво, за Бога, е тя? Как може да е такава? Толкова трудна за разбиране... И какво е онова, което остана между нас? От онова лято насам търся думи да го опиша. Благодарение на тази книга разбрах - думи няма. Без значение колко езици съществуват или колко книги бъдат написани, винаги ще има нещо неизказано. Защото чувствата трябва да се изпитват, а не да се изказват.