Стихове от Веселин Тачев, Йордан Трендафилов, Иван Цанев, Здравко Кисьов, Димитър Вятовски, Димитър Горсов, Менча Соколова, Владимир Попов. Съст. Пламен Дойнов и Мая Ангелова. Колекция Неиздадените. Книга четвърта, 2016.
Изданието събира на едно място текстове от осем самиздатски книги, изработени в по няколко машинописни екземпляра от Веселин Тачев (1941–1991), който поставя върху част от тях мистификационната издателска марка Щръклитиздат – по името на село Щръклево, Русенско, където по това време работи и живее. Между 1963 и 1966 г., в условията на цензура и на държавен монопол в книгоиздаването, той сам изработва (съставя, преписва на пишеща машина и подвързва) книги на себе си и на своите връстници и приятели Йордан Трендафилов, Иван Цанев, Здравко Кисьов, Димитър Вятовски, Димитър Горсов, Менча Соколова, Владимир Попов. Изданието представя не просто „неизвестни“ за публиката творби, а истински пробиви в младата поезия от 60-те години. Самиздатски архив, от който тръгват някои от най-важните търсения в българската лирика след средата на ХХ век.
Веселин Тачев е роден в село Караисен, Велико Търновско, но животът му е свързан най-вече с град Русе и с русенското село Щръклево. Той е основател и уредник до смъртта си на литературния музей „Светлоструй” в Щръклево. Бил е дългогодишен читалищен деятел, изследовател в областта на археологията, краезнанието, фолклора и етнографията. Сътрудничил е със стихове, разкази и публицистика на столични и провинциални вестници и списания. Автор е на книгите: „Стихове” (Варна, 1964), „Малолетния” – повест, в съавторство с Добри Жотев (София, 1980), „Спасяването на храма” – разкази и миниатюри (Варна, 1986), „Светлоструй” – документален сборник (Русе, 1991) и „Болка” – стихотворения (Павликени, 1991 и 1995, посмъртно).