„Лятото с тъжните курви“ е албум със 17 истории и миниатюри, които неизменно започват с едно и също изречение: „Това лято всички курви се влюбиха и платената любов бе по-тъжна от всякога…“ Разказите и миниатюрите се появяват анонимно през юли и август във фейсбук-профила на проекта СМУТ (само малки умни текстове) и дълго време читателите са убедени, че са писани от различни автори и инспирирани от творчеството на скандалната американска фотографка Сали Ман.
През септември 2016 г. Онник Каранфилян създава 17 графики,вдъхновени от разказите,и те се превръщат в албум със състояния в думи и форми, който предизвиква онова трудноопределимо усещане, когато Бог реши да ти бръкне с пръст в пъпа. Гъдел, гадене, смях и тъга. Но защо Бог ще иска да ти бърка в пъпа, питате се? Може би, за да ни напомни самозаблудата, че сме създадени по негов образ и подобие...
„Лятото с тъжните курви“ е албум със 17 разказа, които започват с едно и също изречение: „Това лято всички курви се влюбиха и платената любов бе по-тъжна от всякога…“ За разказите разбрах, че първоначално са били публикувани анонимно във фейсбук страница наречена "Само Малки Умни Текстове" и са изглеждали, все едно са писани от различни автори. Всяка история и миниатюра в албума е самостоятелно произведение, а самият албум се появява на пазара в две изпълнения: стандартно и луксозно лимитирано издание – номерирано и подписано от авторите, което може да бъде закупено само на промоциите на книгата, или поръчано на страницата на издателството.
Дълго време се чудих защо Любен Дилов си е боядисал брадата в синьо, а то било заради въпросната книга. Тя била вдъхновена от легендата за Синята брата и съдбата на вероятния му прототип – Жил дьо Ре, също така и от темата за домашното насилие. В книгата аз лично не видах и ред за Синята брада или какъвто и да било помен от мита за него. Може би аз знам друга версия на тази легенда, в която Жил дьо Ре е аристократ, сериен убиец на деца - отвлича, малтретира и накрая ги убива, признал се е за виновен за смъртта на над 100 деца. Друго не знам. Не разбрах замисъла на книгата и се наложи да прочета рецензия и да гледам клипа от представянето ѝ. Оказва се, че тайната на Синята брада се разкрива само в промо-спектакли, които Онник Каранфилян и Любен Дилов-син правят с помощта на техни приятели от арт средите.
Като цяло харесвам Любен Дилов-син, пише добре, but that was so deep even Adele can't roll in it...
Изкушавам се да кажа, че Любен Дилов-син е една тъжна курва, но понеже не го познавам, нито пък творчеството или политическата му кариера, налага се тая брилянтна игра на думи (на заглавия?) да си остане в територията на теоретичното (или в територията на теорията, ако исках да се изявя с рима).
Разказите в "Лятото с тъжните курви", няма как да отрека, често съдържат курви, което е червена точка за сборника, но пък всеки един от тях (разказите) страда от поразителна липса на какъвто и да е смисъл, което носи по една тлъста черна точка за всеки от тях. Не ги знам колко са на брой разказите, но със сигурност са повече от едната червена точка заради курвите.
И ако си мислите, че справедливостта изисква, понеже както липсата на смисъл във всеки разказ носи по една черна точка, то наличието на курви във всеки разказ трябва да носи по една червена точка и че съответно това ще направи броя черни и червени равен, тоест ще да можем да кажем, че сборникът ако не друго, е четим, то пък аз мисля да ви кажа пробвайте, па да видим дали няма да искате и вие да кажете на Любо че е курва и няма ли да съжалявате, че не знаете дали наистина е такава.