What do you think?
Rate this book
All Quiet on the Western Front/The Road Back #1-2
На западния фронт нищо ново / Обратният път
Тази книга не е нито обвинение, нито изповед. Тя е само опит да се разкаже за едно поколение, което бе унищожено от войната, макар да оцеля от нейните снаряди.
432 pages, Paperback
Published January 1, 1989
45 people are currently reading
554 people want to read
About the author
Erich Maria Remarque
210 books6,030 followersErich Maria Remarque was a German novelist best known for All Quiet on the Western Front (1929), a landmark anti-war novel based on his experiences in World War I. The book became an international bestseller, defining a new genre of veterans’ literature and inspiring multiple film adaptations. Its strong anti-war themes led to condemnation by the Nazi regime, which banned and burned his works.
Born Erich Paul Remark in 1898, he adopted the surname Remarque to honor his French ancestry. He served on the Western Front during World War I, where he was wounded, and later pursued various jobs, including teaching, editing, and technical writing. After the massive success of All Quiet on the Western Front, he wrote several other novels addressing war and exile, such as The Road Back, Three Comrades, and Arch of Triumph. His outspoken opposition to the Nazi regime forced him into exile in Switzerland and later the United States, where he became a naturalized citizen in 1947.
Remarque’s personal life included high-profile relationships with actresses Marlene Dietrich and Paulette Goddard, the latter of whom he married in 1958. In 1943, his youngest sister, Elfriede, was executed by the Nazis for anti-regime remarks, an event that deeply affected him. He spent his later years in Switzerland, where he continued writing. His final completed novel, The Night in Lisbon (1962), was another bestseller.
He died in 1970 at the age of 72, leaving behind a literary legacy that continues to shape discussions on war and its consequences.
AKA:
Эрих Мария Ремарк (Russian)
Born Erich Paul Remark in 1898, he adopted the surname Remarque to honor his French ancestry. He served on the Western Front during World War I, where he was wounded, and later pursued various jobs, including teaching, editing, and technical writing. After the massive success of All Quiet on the Western Front, he wrote several other novels addressing war and exile, such as The Road Back, Three Comrades, and Arch of Triumph. His outspoken opposition to the Nazi regime forced him into exile in Switzerland and later the United States, where he became a naturalized citizen in 1947.
Remarque’s personal life included high-profile relationships with actresses Marlene Dietrich and Paulette Goddard, the latter of whom he married in 1958. In 1943, his youngest sister, Elfriede, was executed by the Nazis for anti-regime remarks, an event that deeply affected him. He spent his later years in Switzerland, where he continued writing. His final completed novel, The Night in Lisbon (1962), was another bestseller.
He died in 1970 at the age of 72, leaving behind a literary legacy that continues to shape discussions on war and its consequences.
AKA:
Эрих Мария Ремарк (Russian)
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 39 reviews
April 30, 2025
Великолепен и неопровержим Ремарк! В тези две прекрасни книги, съвсем честно и разбираемо разказва за ужасите и липсата на смисъл на войната, непосилно тежкия войнишки живот и човешката същност...
„На Западния фронт нищо ново“ и нейното продължение „Обратният път“ са публикувани през 1929 и 1931 г. , отразявайки зловещото влияние на Първата световна война върху цяло едно поколение... Ако в онези времена е имало повече четящи хора, може би творчеството му е щяло да бъде по-добре осъзнато в родината му, а и от човечеството като цяло, за да станат по-добри личности и избягват следващи кървави конфликти. Вместо да се случи нещо подобно, Ремарк е обявен за предател и му се налага да избяга от Германия, а пък нацистите бясно горят неговите книги... Опитите за унищожаване на неудобна литература са брутална цензура, но същевременно и явно признание за силата на четенето и бездарието на всеки тоталитарен режим.
„Външно в живота си ние едва се различаваме от бушмените; но докато те винаги са такива, защото това е природата им и при тях напрежението на духовните сили води до развитие напред, при нас е обратното: нашите вътрешни сили са насочени не към по-нататъшно развитие, а към връщане назад. За бушмените това е волно и съвсем естествено състояние, ние обаче го заплащаме с цената на пределно напрежение и изкуствено приспособяване.
И нощем, събудени от някой сън, когато ни обладава и завладява магията на прииждащите видения, с ужас долавяме колко крехка е опората и границата, която ни дели от тъмнината — ние сме малки пламъчета, едва заслонени от вихъра на разрухата и безсмислието, в който мъждеем и понякога почти угасваме. Тогава глухият тътен на битката се затваря като обръч около нас, ние се свиваме в себе си и с широко отворени очи се взираме в нощта. Утеха ни е само дишането на спящите другари и така дочакваме утрото.“
„На Западния фронт нищо ново“ и нейното продължение „Обратният път“ са публикувани през 1929 и 1931 г. , отразявайки зловещото влияние на Първата световна война върху цяло едно поколение... Ако в онези времена е имало повече четящи хора, може би творчеството му е щяло да бъде по-добре осъзнато в родината му, а и от човечеството като цяло, за да станат по-добри личности и избягват следващи кървави конфликти. Вместо да се случи нещо подобно, Ремарк е обявен за предател и му се налага да избяга от Германия, а пък нацистите бясно горят неговите книги... Опитите за унищожаване на неудобна литература са брутална цензура, но същевременно и явно признание за силата на четенето и бездарието на всеки тоталитарен режим.
„Външно в живота си ние едва се различаваме от бушмените; но докато те винаги са такива, защото това е природата им и при тях напрежението на духовните сили води до развитие напред, при нас е обратното: нашите вътрешни сили са насочени не към по-нататъшно развитие, а към връщане назад. За бушмените това е волно и съвсем естествено състояние, ние обаче го заплащаме с цената на пределно напрежение и изкуствено приспособяване.
И нощем, събудени от някой сън, когато ни обладава и завладява магията на прииждащите видения, с ужас долавяме колко крехка е опората и границата, която ни дели от тъмнината — ние сме малки пламъчета, едва заслонени от вихъра на разрухата и безсмислието, в който мъждеем и понякога почти угасваме. Тогава глухият тътен на битката се затваря като обръч около нас, ние се свиваме в себе си и с широко отворени очи се взираме в нощта. Утеха ни е само дишането на спящите другари и така дочакваме утрото.“
August 20, 2018
"Тази книга не е нито обвинение, нито изповед. Тя е само опит да се разкаже за едно поколение, което бе унищожено от войната, макар да оцеля от нейните снаряди".
Имам един голям грях към Ремарк - че го започнах тъй късно; и втори - че го третирам повече като документ на епохата. Но извън литературния прочит книгите му винаги ще си останат именно това - свидетелство за предела на човешките възможности да оцелее физически и да не оцелее духовно. Доказва и колко е къса човешката памет, и до каква степен страдащите биват отритнати, за да не се замъгли сладникавия идеал за героичност, родолюбие и най-вече спокойствието на всекидневната омара, в която всички затъваме и до която упорито се стремим да не достигнат черните налепи на истината.
'Я не се надувайте толкова, параграфен глист такъв! Или си въобразявате, че ще си свиваме устата заради панаирджийската ви тога! Само се опитайте да ни изхвърлите! Та какво знаете вие за нас? Ей това момче беше тихо и кротко, питайте майка му! А днес стреля така, както вчера е хвърлял камъчета. Да се бил разкаял! Как да се разкае, като пречука човека, който разби живота му на пух и прах? Единствената му грешка е, че стреля не в когото трябваше! Жената, ето кого трябваше да пречука! Да не си въобразявате, че с нелепата дума „мир“ като с мокра гъба могат да се изтрият от мозъка четири години кръвопролития? Сами знаем, че не бива да стреляме в личните си врагове, когато ни скимне, но ако се случи да кипнем, всичко в нас да се обърне и да загубим самообладание, длъжни сте да се замислите откъде идва това!'
Кога думата "мир" стана "нелепа"? Когато някой реши да я използва, за да замете под килима проблемите, а не да ги реши. Защото решаването на проблемите изисква къртовски труд, състрадание и непрекъсната преоценка на характера. Решаването на глобалните проблеми се нуждае от мобилизацията на всеки човек. От съзнателността на всеки човек за тежестта на избора му.
И всеки път ние ще се връщаме към Ремарк, за да си спомним за "края на парада" и факта, че винаги имаме избор. Нещо, което си спомняме, едва след като вече не можем да се върнем в "света от вчера".
Имам един голям грях към Ремарк - че го започнах тъй късно; и втори - че го третирам повече като документ на епохата. Но извън литературния прочит книгите му винаги ще си останат именно това - свидетелство за предела на човешките възможности да оцелее физически и да не оцелее духовно. Доказва и колко е къса човешката памет, и до каква степен страдащите биват отритнати, за да не се замъгли сладникавия идеал за героичност, родолюбие и най-вече спокойствието на всекидневната омара, в която всички затъваме и до която упорито се стремим да не достигнат черните налепи на истината.
'Я не се надувайте толкова, параграфен глист такъв! Или си въобразявате, че ще си свиваме устата заради панаирджийската ви тога! Само се опитайте да ни изхвърлите! Та какво знаете вие за нас? Ей това момче беше тихо и кротко, питайте майка му! А днес стреля така, както вчера е хвърлял камъчета. Да се бил разкаял! Как да се разкае, като пречука човека, който разби живота му на пух и прах? Единствената му грешка е, че стреля не в когото трябваше! Жената, ето кого трябваше да пречука! Да не си въобразявате, че с нелепата дума „мир“ като с мокра гъба могат да се изтрият от мозъка четири години кръвопролития? Сами знаем, че не бива да стреляме в личните си врагове, когато ни скимне, но ако се случи да кипнем, всичко в нас да се обърне и да загубим самообладание, длъжни сте да се замислите откъде идва това!'
Кога думата "мир" стана "нелепа"? Когато някой реши да я използва, за да замете под килима проблемите, а не да ги реши. Защото решаването на проблемите изисква къртовски труд, състрадание и непрекъсната преоценка на характера. Решаването на глобалните проблеми се нуждае от мобилизацията на всеки човек. От съзнателността на всеки човек за тежестта на избора му.
И всеки път ние ще се връщаме към Ремарк, за да си спомним за "края на парада" и факта, че винаги имаме избор. Нещо, което си спомняме, едва след като вече не можем да се върнем в "света от вчера".
June 7, 2022
Няма нужда от моите думи. Ремарк всичко си е казал и то по брилянтен начин. Мога само да му се поклоня.
May 28, 2022
Ерих Мария Ремарк се справя блестящо да опише постоянния ефект, който оставя войната и битките на фронта в индивидуалния войник, страданието в окопите, начините на справяне и оцеляване.
В „На западния фронт нищо ново“ авторът още от първото изречение те води заедно със лирическия герой в окопите на западния фронт, прави те част от разговорите, ужаса, смъртта, но и хуморът на войника и другарството.
В “Обратния път“ мирът е настъпил, но войната все още управлява съзнанието на героите. Лирическия герой търси смисъл, опитва се да се върне към предишния живот, но не може, защото човекът живял този живот не е настоящия той.
Ремарк сякаш ти стиска сърцето с тези книги, не романтизира и не крие ужаса. Успява да покаже промяната, която настъпва в самата личност на индивида, поставен в условия, където утре или дори след минута не е гарантирано, съществува само настоящия момент и битката за оцеляване.
Книгата ми даде храна за размисъл, накара ме да се почувствам некомфортно в най-добрия смисъл на думата, защото смятам, че не можем да се развиваме без това чувство.
В „На западния фронт нищо ново“ авторът още от първото изречение те води заедно със лирическия герой в окопите на западния фронт, прави те част от разговорите, ужаса, смъртта, но и хуморът на войника и другарството.
В “Обратния път“ мирът е настъпил, но войната все още управлява съзнанието на героите. Лирическия герой търси смисъл, опитва се да се върне към предишния живот, но не може, защото човекът живял този живот не е настоящия той.
Ремарк сякаш ти стиска сърцето с тези книги, не романтизира и не крие ужаса. Успява да покаже промяната, която настъпва в самата личност на индивида, поставен в условия, където утре или дори след минута не е гарантирано, съществува само настоящия момент и битката за оцеляване.
Книгата ми даде храна за размисъл, накара ме да се почувствам некомфортно в най-добрия смисъл на думата, защото смятам, че не можем да се развиваме без това чувство.
June 20, 2022
Ремарк пише така директно и безкомпромисно за преживяното на фронта, че е невъзможно читателят да запази романтизирана представа за войната след прочитането на двете книги. Никоя идеология, държавна пропаганда или патриотизъм може да надделее над покъртителната картина от човешко страдание, която се изписва пред очите му. Той я превръща в писмено описание par excellence на ужаса, безпощадността и психическата разруха, а по-късно и на невъзможността за връщане към нормалния живот след войната. Особено ми харесаха монолозните му разсъждения, чрез които смесваше преживяното на момента с осмисленото години по-късно в ретроспекция. Страхотни две книги.
February 17, 2024
Иска ми се двата романа да бъдат прочетени от тези, които предприемат военни “операции” за решаване на проблеми. Да проследят последиците за оцелелите, за семействата на жертвите и на ранените, да се поставят на мястото на всеки един убит, ранен, оцелял. За оцелелите обикновено казваме, че са имали късмет, но дали е така, се замисляме, когато кошмарът на войната свърши и те отново трябва да се върнат към предишния си начин на живот. А това въобще не е лесно, защото те вече не са същите хора.
Но ето и днес човечеството все още не се е научило от преживяното и военните конфликти продължават…
Но ето и днес човечеството все още не се е научило от преживяното и военните конфликти продължават…
December 15, 2021
“Тази книга не е нито обвинение, нито изповед. Тя е само опит да се разкаже за едно поколение, което бе унищожено от войната - макар да оцеля от нейните снаряди.”
И двата романа са абсолютни шедьоври. Не знам какво да кажа, което вече не е казано за гения на Ремарк. Обожавам го и за момента “На западния фронт нищо ново” се нарежда сред любимите ми романи.
Смятам, че е най-добре да се четат веднага една след друга и именно затова са поместени и в една книга. Препоръчвам ги не само на всеки, който обича Ремарк и военната проза, но и на всеки човек като цяло. Прекрасна литература.
Оценка: “На западния фронт нищо ново” - 10/10
“Обратният път” - 9/10
И двата романа са абсолютни шедьоври. Не знам какво да кажа, което вече не е казано за гения на Ремарк. Обожавам го и за момента “На западния фронт нищо ново” се нарежда сред любимите ми романи.
Смятам, че е най-добре да се четат веднага една след друга и именно затова са поместени и в една книга. Препоръчвам ги не само на всеки, който обича Ремарк и военната проза, но и на всеки човек като цяло. Прекрасна литература.
Оценка: “На западния фронт нищо ново” - 10/10
“Обратният път” - 9/10
February 28, 2022
„Ние не сме вече никаква младеж. Не искаме вече за завоюваме света. Ние сме бегълци. Бягаме от себе си, от собствения си живот. Бяхме осемнадесетгодишни и започнахме да обичаме света и живота: накараха ни да стреляме по тях. Първата избухнала граната попадна в нашите сърца. Ние сме откъснати от всяка дейност, от всякакво стремление, от всякакъв напредък. Вече не вярваме в тях, вярваме само във войната.“
December 24, 2020
Отбелязвам, че съм я прочела, но по-правилно е да кажа, че прочетох само "На западния фронт нищо ново". Исках да прочета тази книга, тъй като видях, че Нетфликс ще я екранизира и просто си казах "няма да си разваля идеята от филма, преди да съм прочела книгата".
Вече не съм сигурна, че бих искала да гледам филма.
Това е първата книга на Ремарк, в която няма намесена и частичка от любовна нотка в нея. Има само война, ужас, страх и неща,изцяло в антивоенен стил- да те накарат до такава степен да "намразиш" войната и всичко, което е причинила на човешките същества. "Ние сме войници и едва след това, по някакъв особен и свенлив начин- индивиди". Там няма значение какъв си като човек, по образование, млад ли си, стар ли си, едно е важно - "годен "да си.
На фронта ти не си човек. Ти си машина за оцеляване. Там браниш себе си от унищожението. Там не се случва "нищо ново", там има една еднотипност, загуба на човешки живот, на младост, ежеминутен страх, постоянен глад и викове на снаряди. Там борбата е да останеш "човек" между куршумите.
Вече не съм сигурна, че бих искала да гледам филма.
Това е първата книга на Ремарк, в която няма намесена и частичка от любовна нотка в нея. Има само война, ужас, страх и неща,изцяло в антивоенен стил- да те накарат до такава степен да "намразиш" войната и всичко, което е причинила на човешките същества. "Ние сме войници и едва след това, по някакъв особен и свенлив начин- индивиди". Там няма значение какъв си като човек, по образование, млад ли си, стар ли си, едно е важно - "годен "да си.
На фронта ти не си човек. Ти си машина за оцеляване. Там браниш себе си от унищожението. Там не се случва "нищо ново", там има една еднотипност, загуба на човешки живот, на младост, ежеминутен страх, постоянен глад и викове на снаряди. Там борбата е да останеш "човек" между куршумите.
December 8, 2023
Страхотна книга, както всички други написани от Ерих Мария Ремарк. Описва майсторски ужасите на войната, как променя тя психиката на човека, в какво го превръща- /пълно оскотяване /... и с каква горчивина осъзнава човекът след края на войната, колко безсмислено е било всичко!!! Толкова прекършени съдби, толкова много безсмислено пролята кръв на млади хора, почти деца.... Въпреки, че книгата навява тъжни мисли, ужасяващи, то тя се чете с интерес. Жалко, че въпреки такива шедьоври на литературата, човечеството не е извлякло никаква поука, ако ги е чело. А са изминали толкова години след Първата световна война! Все така... още се водят, и те са както винаги жестоки и безсмислени, и толкова млади и невинни хора губят живота си, за да се облагодетелстват от това една прослойка милиардери... Жалко, наистина!
August 14, 2018
Жизнь превратила нас в мыслящих животных,чтобы вооружить нас инстинктом.Она притупила все наше существо,чтобы нас не сломили кошмары,которые навалились бы на нас ,если бы мы мыслили ясно и сознательно,она пробудила в нас чувство товарищества,чтобы вызволить нас из бездны одиночество.
November 18, 2024
Може би по-слаба в сравнение с “На Западния фронт…”, но непременно пълна с тъжни истини, които ни е страх да чуем. Книгата е написана с един изключително увлекателен стил, с достатъчно подробни описания, без да става скучна, но и с предостатъчно действия, завъртащи сюжета.
Често, когато учим за войни в час по история, се говори в най-общ аспект за хода на войната - важни дати, битки, известни генерали…, но много рядко, че дори почти никога, не се чува гледната точка на “фронтоваците”, които преживяват войната от първо лице (може би, защото масата от тях биват убити безмилостно). Тъжно е, но е факт, че най-успешните войници са тези, убили най-много хора, но никой не се замисля какво се случва с тях, излизайки от фронта. Успяват ли да се върнат в обществото след месеци или години на кървища? Как ги приема то? Въобще приема ли ги?
Е, книгата дава отговор на тези въпроси, при това с много *прекалено много* изчерпателни картини. Изисква силна психика и търпение, а и немалко познания за общото развитие на ПСВ. Препоръчвам на тези, които имат излишни сълзи да пролеят :)
Често, когато учим за войни в час по история, се говори в най-общ аспект за хода на войната - важни дати, битки, известни генерали…, но много рядко, че дори почти никога, не се чува гледната точка на “фронтоваците”, които преживяват войната от първо лице (може би, защото масата от тях биват убити безмилостно). Тъжно е, но е факт, че най-успешните войници са тези, убили най-много хора, но никой не се замисля какво се случва с тях, излизайки от фронта. Успяват ли да се върнат в обществото след месеци или години на кървища? Как ги приема то? Въобще приема ли ги?
Е, книгата дава отговор на тези въпроси, при това с много *прекалено много* изчерпателни картини. Изисква силна психика и търпение, а и немалко познания за общото развитие на ПСВ. Препоръчвам на тези, които имат излишни сълзи да пролеят :)
June 12, 2023
Эта книга состоит из двух романов, связанных между собой единой временнОй линией - первой мировой войной, единым повествованием - от лица немецких солдат, едиными персонажами - молодыми парнями, прошедшими кромешный ад войны в первом романе и пытающимися найти свое место в мирной жизни после "возвращения".
Последние книги о войне я читала еще в школе, и тогда, мне кажется, они были прежде всего о героизме, о подвигах, о доблести и ... почему-то совсем не говорили мне о кровавом месиве, о пушечном мясе, о кишках и оторванных руках, висящих на колючей проволоке.
Здесь - есть все это, и здесь же - философские думы о судьбах целого поколения, молодежи, вернувшейся из ада или оставшейся в нем. Неизвестно и до конца непонятно, что же лучше для них - быть похороненными в братских могилах, или вернуться в родные дома и быть непонятыми, чужими, преданными, безработными, нищими и не нужными своей стране.
Немного непривычно, признаюсь, было думать (поначалу) о том, что герои книги - немцы, ведь многие годы моего детства и юности само слово "немец" в отношении войны, первой и второй мировой, ассоциировалось с "врагом". А врагам было непринято сочувствовать, вроде бы они и не люди вовсе, не такие же парни, ушедшие в войну из-за школьных парт, из танцклассов, где они могли кружиться с юными девушками, из ферм и заводских цехов - в сырые окопы, в госпитали, в могилы.
Но в данном сюжете это совершенно неважно, не имеет никакого значения - кто они, какой национальности и на чьей стороне воевали.
Эти книги, не смотря на страшные описания и не совсем простое чтение, проглочены мною, прочитаны взахлеб, я не могла уснуть до трех часов, листая вперед и вперед, надеясь поскорее закончить с этим ужасом, но всерьез понимая, что это одни из лучших, из самых великих книг о войне. Они честно и безоговорочно оставляют неизгладимый след в памяти. И спустя десятилетия и даже века, должны читаться, должны помниться.
Последние книги о войне я читала еще в школе, и тогда, мне кажется, они были прежде всего о героизме, о подвигах, о доблести и ... почему-то совсем не говорили мне о кровавом месиве, о пушечном мясе, о кишках и оторванных руках, висящих на колючей проволоке.
Здесь - есть все это, и здесь же - философские думы о судьбах целого поколения, молодежи, вернувшейся из ада или оставшейся в нем. Неизвестно и до конца непонятно, что же лучше для них - быть похороненными в братских могилах, или вернуться в родные дома и быть непонятыми, чужими, преданными, безработными, нищими и не нужными своей стране.
Немного непривычно, признаюсь, было думать (поначалу) о том, что герои книги - немцы, ведь многие годы моего детства и юности само слово "немец" в отношении войны, первой и второй мировой, ассоциировалось с "врагом". А врагам было непринято сочувствовать, вроде бы они и не люди вовсе, не такие же парни, ушедшие в войну из-за школьных парт, из танцклассов, где они могли кружиться с юными девушками, из ферм и заводских цехов - в сырые окопы, в госпитали, в могилы.
Но в данном сюжете это совершенно неважно, не имеет никакого значения - кто они, какой национальности и на чьей стороне воевали.
Эти книги, не смотря на страшные описания и не совсем простое чтение, проглочены мною, прочитаны взахлеб, я не могла уснуть до трех часов, листая вперед и вперед, надеясь поскорее закончить с этим ужасом, но всерьез понимая, что это одни из лучших, из самых великих книг о войне. Они честно и безоговорочно оставляют неизгладимый след в памяти. И спустя десятилетия и даже века, должны читаться, должны помниться.
December 23, 2020
Нека първо разгранича двете творения на Ремарк. Макар и да ги е писал в рамките на 2-3 години разлика двете части на историята носят толкова различен дух.
На фронта хората се намират в своеобразна бездна и са изправени пред изпитание след поредното изпитание, въпреки това те носят светлинката на надеждата в себе си и продължават борбата с противника си. Това което успява да ги държи на крака всеки следващ ден въпреки умората им е тяхното така близко другарството. По време на най-ужасните си изживявания те се грабват като удавник за сламка за онези малките и красиви спомени, които ги са малката светлинка в края на тунела, на окопа, на войната.
А след войната всичко е толкова объркано и нереалистично. Тези изтерзани души, които до вчера е трябвало да се хвърлят в борбата с противника си, сега тръгват по дълги път към дома. Всичко им е толкова странно и на моменти дори непознато. Всеки от тях започва едно безумно търсене в съкровените спомени, чувства и минало. Опитват се да бъдат хората, които са били преди да напуснат домовете си, но всичко е толкова кухо, празно от смисъл и далечно от това, което са изживели, че се чувстват неспособни да бъдат част от това общество. Всичко им изглежда безнадеждно. Много голяма част от тях се отказват, но някои намират начин да живеят този нов и различен за тях живот... а как успяват - прочетете и ще разберете...
На фронта хората се намират в своеобразна бездна и са изправени пред изпитание след поредното изпитание, въпреки това те носят светлинката на надеждата в себе си и продължават борбата с противника си. Това което успява да ги държи на крака всеки следващ ден въпреки умората им е тяхното така близко другарството. По време на най-ужасните си изживявания те се грабват като удавник за сламка за онези малките и красиви спомени, които ги са малката светлинка в края на тунела, на окопа, на войната.
А след войната всичко е толкова объркано и нереалистично. Тези изтерзани души, които до вчера е трябвало да се хвърлят в борбата с противника си, сега тръгват по дълги път към дома. Всичко им е толкова странно и на моменти дори непознато. Всеки от тях започва едно безумно търсене в съкровените спомени, чувства и минало. Опитват се да бъдат хората, които са били преди да напуснат домовете си, но всичко е толкова кухо, празно от смисъл и далечно от това, което са изживели, че се чувстват неспособни да бъдат част от това общество. Всичко им изглежда безнадеждно. Много голяма част от тях се отказват, но някои намират начин да живеят този нов и различен за тях живот... а как успяват - прочетете и ще разберете...
January 31, 2021
Мисля, че един цитат от “Обратният път” е напълно достатъчен, за да мотивира всички да прочетат продължението на “На западния фронт нищо ново”. Ето го и него:
- Да не би да сравнявате защитата на отечеството с деянието си (убийство от ревност)?
- Не - отвръща Алберт - хората, в които стрелях на фронта, нищо не ми бяха сторили...
Невероятно описание на последствията, които има всеки участвал пряко във военни действия. Като огромен фен на издателството Българска история, смея да кажа, че техните книги успяват да те накарат да изпиташ романтика по всички битки... За съжаление това не е реалността, Ремарк може да обърне представата дори на най-крайно мислещите.
- Да не би да сравнявате защитата на отечеството с деянието си (убийство от ревност)?
- Не - отвръща Алберт - хората, в които стрелях на фронта, нищо не ми бяха сторили...
Невероятно описание на последствията, които има всеки участвал пряко във военни действия. Като огромен фен на издателството Българска история, смея да кажа, че техните книги успяват да те накарат да изпиташ романтика по всички битки... За съжаление това не е реалността, Ремарк може да обърне представата дори на най-крайно мислещите.
June 22, 2020
Этот роман повествует о нелегкой судьбе немецких мальчишек, которые попали на фронт. Отрывок их службы описан так ярко и так чувственно, что трогает до глубины души. Вот они воюют, мои ровесники. Смотришь на переживания главного героя, на его трансформацию на войне и думаешь: "А ведь я мог быть там, родись в другое время. Чувствовал бы я себя так же?". Показано, как жестока война, как воют солдаты, которые были втянуты в эту бойню желанием и волей нескольких человек.
Безумно трогательно описан момент возвращения солдата домой. Как встречает его мать и сестра, понимаешь, как дорога мать. Чтобы ты не сделал, она всегда будет рядом с тобой. Первый человек, которого ты видишь и к которому стремишься. Она старается защищать тебя и готова отдать все, лишь бы ты был счастлив.
Тема дружбы и товарищества заставляет задуматься над своей жизнью и собственным путем. Мы встречаем людей и заводим их в самом начале, а потом проходим с ним испытания, которые лишь укрепляют ее. Воля случая может свести людей вместе, но найти родственную душу крайне тяжело. И от этого лишь горестнее, что так легко ее потерять. И обидно ведь, что все так. Попытки твои что-то исправить - лишь пыль на ветру.
После прочтения, понимаешь солдат. С каждым годом войны, частичка человека умирает. Он уже не сможет вернуться в обычную жизнь. Он живет в исступлении и постоянном напряжении. Как он может вернуться обратно, когда он прошел через все это? Он не сможет это принять. Остальные люди не примут его. Пожертвовать своими жизнями, чтобы будущее поколение построило свою жизнь...
А стоит оно того?
Безумно трогательно описан момент возвращения солдата домой. Как встречает его мать и сестра, понимаешь, как дорога мать. Чтобы ты не сделал, она всегда будет рядом с тобой. Первый человек, которого ты видишь и к которому стремишься. Она старается защищать тебя и готова отдать все, лишь бы ты был счастлив.
Тема дружбы и товарищества заставляет задуматься над своей жизнью и собственным путем. Мы встречаем людей и заводим их в самом начале, а потом проходим с ним испытания, которые лишь укрепляют ее. Воля случая может свести людей вместе, но найти родственную душу крайне тяжело. И от этого лишь горестнее, что так легко ее потерять. И обидно ведь, что все так. Попытки твои что-то исправить - лишь пыль на ветру.
После прочтения, понимаешь солдат. С каждым годом войны, частичка человека умирает. Он уже не сможет вернуться в обычную жизнь. Он живет в исступлении и постоянном напряжении. Как он может вернуться обратно, когда он прошел через все это? Он не сможет это принять. Остальные люди не примут его. Пожертвовать своими жизнями, чтобы будущее поколение построило свою жизнь...
А стоит оно того?
January 13, 2020
Позволи си да изразиш мнение за войната, само ако:
1) си бил на фронта
2) си чел тези две книги
Защото и смисълът, и безмислието на войната е осезаемо в първите бойни редици, в окопите, в историите на оцелелите.
Невероятен Ремарк!
1) си бил на фронта
2) си чел тези две книги
Защото и смисълът, и безмислието на войната е осезаемо в първите бойни редици, в окопите, в историите на оцелелите.
Невероятен Ремарк!
March 7, 2020
Тяжелая книга, но такая правдивая! В ней всего в меру - тяжести, радости, дружбы, смерти. Но оттого, что эта мера - военная, мне было жутко и грустно. Но я рада, что прочитала. Хотела бы, чтобы все прочитали
November 5, 2025
Книгата е уникална. Разказва наистина какво се е случвало по времето на Първата световна война и показва абсурдността и безсмислеността от войната. Заблудени че воюват за родината си , те воюват за делата на една обикновена партия която дърпа конците на държавата. Едно излъгано поколение , което посвещава живота си на войната , а някои дори се сбогуват с него на това мрачно и студено поле с издълбани окопи. А ако оцелееш ужася който ти е преминал като на лента пред очите и се върнеш “ у дома” , ти изживяваш ужаса всеки и всеки ден докато то не изцеди и последната останала капка живот у теб. Всъщност завръщайки се у дома те не намират покой там , те никъде не намират просто се примиряват с това. Поколение което е все едно изтрито от човечеството , поколение на оцелели инвалиди борещи се всеки ден с онези ужаси които са изживели там на тази студена земя пълня с мъртвешка обстановка. Затова книгите на Ремарк са били горяни от Хитлер, заради това че той показва истинското лице на войната.
November 17, 2024
Безкомпромисен и брилянтен Ремарк! Остави ме безмълвна и смразена, въпреки, че знаех темата на романите. За истината няма време и пространство! За погубените животи и опустошени души също!
April 2, 2022
(Стр. 367) Развиделява се. Влизам в клас. Малчуганите седят със скръстени ръце. В големите им очи все още е събрано цялото плахо удивление на детските години. Гледат ме тъй доверчиво и с такова упование, че нещо сякаш внезапно ме удря в сърцето.
Ето ме, стоя пред вас, един от стотиците хиляди пропаднали младежи, чиято вяра и сили сломи войната… Ето ме, стоя пред вас и чувствувам колко повече живот носите и колко повече нишки ви свързват с него…Ето ме, стоя пред вас и трябва да ви бъда учител и наставник. Но на какво да ви уча? Да ви кажа, че след двайсет години ще сте изсушени и осакатени, че ще затрият най-волните ви пориви и безжалостно ще ви тласнат към посредственост? Да ви разкажа, че образованието, културата, науката не са нищо друго освен ужасяваща гавра, докато хората воюват един срещу друг с газ, желязо, барут и огън в името на бога и човечеството? На какво да ви уча, малки същества, вас, които единствени сте запазили чистотата си в тези страшни години?
На какво мога да ви науча? Да ви кажа как се издърпва капсула на ръчна граната и как се мята срещу хора? Да ви покажа как се пробожда човек с щик, как се пребива с приклад или заколва с лопата? Да ви демонстрирам как дулото се насочва срещу такова необяснимо чудо като дишаща гръд, пулсиращи бели дробове, живо сърце? Да ви разкажа какво е тeтанусен паралич, разкъсан гръбначен мозък, отнесен череп? Да ви опиша как изглеждат пръснат мозък, раздробени кости, изсипващи се от корема черва? Да ви демонстрирам как стене раненият в корема, как хърка раненият в дробовете, как свисти гърлото на ранения в главата? Нищо повече не зная! Нищо повече не съм научил!
Или да ви заведа до сиво-зелената карта отсреща, да прекарам пръст по нея и да ви кажа, че тук е била убита любовта? Да ви обясня, че книгите в ръцете ви са уловки, с които примамват безхитростните ви души в гъсталака от фрази и в телените мрежи на фалшифицираните понятия?
Ето ме, стоя пред вас опетнен, виновен и би трябвало да ви помоля: останете каквито сте и не позволявайте да злоупотребят с топлата светлина на детството, да я превърнат в парещ пламък на омразата! Челата ви са все още облъхнати от повея на невинността - как да ви уча! Мен все още ме преследват кървавите сенки на миналото - как да дръзна да ви доближа! Нима първо не трябва отново да стана човек? откъс от "Обратният път"
Каквото и да кажа ще е малко...И двете книги успяха да ме завладеят още от първата страница. С всяка прочетена книга на Ремарк, авторът ми става все по-скъп, все по-близък.
Много умело успява да те потопи във военната обстановка, но не по тривиален начин. А най-много ми хареса, че набляга на онова"след". Какво става с човек преживял войната, как успява и успява ли изобщо да се събере? Успява ли да се нагоди за новата стара действителност? Успява ли да надскочи онова "за какво беше всичко тава", "за какво беше тая борба".
От малка все ме вълнуваше онова продължение на живота на героите в книгите. Никога не ми е било достатъчно " И заживели щастливо до края на дните си!" А Ремарк успя да ми покаже именно това "после" . Благодаря!
Ето ме, стоя пред вас, един от стотиците хиляди пропаднали младежи, чиято вяра и сили сломи войната… Ето ме, стоя пред вас и чувствувам колко повече живот носите и колко повече нишки ви свързват с него…Ето ме, стоя пред вас и трябва да ви бъда учител и наставник. Но на какво да ви уча? Да ви кажа, че след двайсет години ще сте изсушени и осакатени, че ще затрият най-волните ви пориви и безжалостно ще ви тласнат към посредственост? Да ви разкажа, че образованието, културата, науката не са нищо друго освен ужасяваща гавра, докато хората воюват един срещу друг с газ, желязо, барут и огън в името на бога и човечеството? На какво да ви уча, малки същества, вас, които единствени сте запазили чистотата си в тези страшни години?
На какво мога да ви науча? Да ви кажа как се издърпва капсула на ръчна граната и как се мята срещу хора? Да ви покажа как се пробожда човек с щик, как се пребива с приклад или заколва с лопата? Да ви демонстрирам как дулото се насочва срещу такова необяснимо чудо като дишаща гръд, пулсиращи бели дробове, живо сърце? Да ви разкажа какво е тeтанусен паралич, разкъсан гръбначен мозък, отнесен череп? Да ви опиша как изглеждат пръснат мозък, раздробени кости, изсипващи се от корема черва? Да ви демонстрирам как стене раненият в корема, как хърка раненият в дробовете, как свисти гърлото на ранения в главата? Нищо повече не зная! Нищо повече не съм научил!
Или да ви заведа до сиво-зелената карта отсреща, да прекарам пръст по нея и да ви кажа, че тук е била убита любовта? Да ви обясня, че книгите в ръцете ви са уловки, с които примамват безхитростните ви души в гъсталака от фрази и в телените мрежи на фалшифицираните понятия?
Ето ме, стоя пред вас опетнен, виновен и би трябвало да ви помоля: останете каквито сте и не позволявайте да злоупотребят с топлата светлина на детството, да я превърнат в парещ пламък на омразата! Челата ви са все още облъхнати от повея на невинността - как да ви уча! Мен все още ме преследват кървавите сенки на миналото - как да дръзна да ви доближа! Нима първо не трябва отново да стана човек? откъс от "Обратният път"
Каквото и да кажа ще е малко...И двете книги успяха да ме завладеят още от първата страница. С всяка прочетена книга на Ремарк, авторът ми става все по-скъп, все по-близък.
Много умело успява да те потопи във военната обстановка, но не по тривиален начин. А най-много ми хареса, че набляга на онова"след". Какво става с човек преживял войната, как успява и успява ли изобщо да се събере? Успява ли да се нагоди за новата стара действителност? Успява ли да надскочи онова "за какво беше всичко тава", "за какво беше тая борба".
От малка все ме вълнуваше онова продължение на живота на героите в книгите. Никога не ми е било достатъчно " И заживели щастливо до края на дните си!" А Ремарк успя да ми покаже именно това "после" . Благодаря!
This entire review has been hidden because of spoilers.
December 1, 2022
И двете книги са 5/5 и абсолютно задължителни.
„Ние не сме вече никаква младеж. Не искаме вече да завоюваме света. Ние сме бегълци. Бягаме от себе си, от собствения си живот. Бяхме осемнадесетгодишни и започнахме да обичаме света и живота: накараха ни да стреляме по тях. Първата избухнала граната попадна в нашите сърца. Ние сме откъснати от всякаква дейност, от всякакво стремление, от всякакъв напредък. Вече не вярваме в тях, вярваме само във войната”
-На Западния Фронт Нищо Ново
„Ние не сме вече никаква младеж. Не искаме вече да завоюваме света. Ние сме бегълци. Бягаме от себе си, от собствения си живот. Бяхме осемнадесетгодишни и започнахме да обичаме света и живота: накараха ни да стреляме по тях. Първата избухнала граната попадна в нашите сърца. Ние сме откъснати от всякаква дейност, от всякакво стремление, от всякакъв напредък. Вече не вярваме в тях, вярваме само във войната”
-На Западния Фронт Нищо Ново
July 14, 2021
За втори път чета романа "На Западния фронт нищо ново", но за първи - продължението "Обратният път". Бях любопитна как ще завърши историята, макар двете книги да могат спокойно да се че��ат поотделно. Високата оценка за изкуството на Ремарк идва не толкова от умението му да измисля истории (обикновено разказва лично преживяното), а във вещото познаване на човешката психология и представянето на образите в дълбочина. Признанието, което ще получи по-късно за своето творчество - "майстор на лирическия натурализъм" - е едно от най-точните в литературната наука.
Двете книги разказват за Първата световна война и за (не)възможния живот след края и. Войната е показана с ужаса, грозотата и деформацията на човешкото не само във физически, но и в психологически аспект. В романите откриваме цялостния разказ за едно погубено поколение, което има опит със смъртта, но не и с живота; което научава всички нюанси на страха и познава най-вярното приятелство, родено в споделеността на несгодите. Поколение, което още преди да е имало шанса да се докаже, чувства, че е излишно. Младежите, завърнали се от фронта, най-ясно разбират, че от деца войната ги е превърнала директно в старци.
И най-непоносимото е, че няма нищо непоносимо... На война човекът се приспособява и може да свикне и с най-чудовищните гледки, за да съхрани себе си. Затова се прощава с моралните си опори, с вярата, че разумът и мисълта ръководят развитието на човечеството, загърбва стеснението си от физическите си нужди, разбира колко непотребни са културата и образованието, щом не облагородяват. На фронта всичко е оскъдно, дори разговорите - речникът е беден, често състоящ се от мръсни думи. Никой не оценява по-добре от войниците храната, здравия сън и чистата дреха. Неща, които лесно приемаме за даденост.
Виталността на човека е впечатляваща и това си личи особено в представянето на тежката тема за безсмислените страдания и смърт, "оцветена" в определени моменти от войнишкия хумор.
Може би смехът е възможен и защото един от механизмите за оцеляване на фронта е да не мислиш, а да действаш. Там на тънката граница между живота и смъртта се вижда по колко много и различни начини може да бъде наранен човека. Но по-късно, в усамотението на дома, всеки започва да води много по-тежка битка със спомените, образите и стаените страхове, които го връхлитат. Лично мен ме впечатли най-много прозрението на героя разказвач от "Обратният път", видял безразличието в очите на хората: "Може би и затова отново и отново избухват войни - понеже човек никога не може да почувства докрай колко страда другият".
Двете книги разказват за Първата световна война и за (не)възможния живот след края и. Войната е показана с ужаса, грозотата и деформацията на човешкото не само във физически, но и в психологически аспект. В романите откриваме цялостния разказ за едно погубено поколение, което има опит със смъртта, но не и с живота; което научава всички нюанси на страха и познава най-вярното приятелство, родено в споделеността на несгодите. Поколение, което още преди да е имало шанса да се докаже, чувства, че е излишно. Младежите, завърнали се от фронта, най-ясно разбират, че от деца войната ги е превърнала директно в старци.
И най-непоносимото е, че няма нищо непоносимо... На война човекът се приспособява и може да свикне и с най-чудовищните гледки, за да съхрани себе си. Затова се прощава с моралните си опори, с вярата, че разумът и мисълта ръководят развитието на човечеството, загърбва стеснението си от физическите си нужди, разбира колко непотребни са културата и образованието, щом не облагородяват. На фронта всичко е оскъдно, дори разговорите - речникът е беден, често състоящ се от мръсни думи. Никой не оценява по-добре от войниците храната, здравия сън и чистата дреха. Неща, които лесно приемаме за даденост.
Виталността на човека е впечатляваща и това си личи особено в представянето на тежката тема за безсмислените страдания и смърт, "оцветена" в определени моменти от войнишкия хумор.
Може би смехът е възможен и защото един от механизмите за оцеляване на фронта е да не мислиш, а да действаш. Там на тънката граница между живота и смъртта се вижда по колко много и различни начини може да бъде наранен човека. Но по-късно, в усамотението на дома, всеки започва да води много по-тежка битка със спомените, образите и стаените страхове, които го връхлитат. Лично мен ме впечатли най-много прозрението на героя разказвач от "Обратният път", видял безразличието в очите на хората: "Може би и затова отново и отново избухват войни - понеже човек никога не може да почувства докрай колко страда другият".
January 25, 2022
📖на Западном фронте без перемен - Эрих Мария Ремарк
📌 мне так хочется стереть всё- войну, и кошмар, и пошлость, - чтобы проснуться молодым и счастливым;
Наверно, все ложь и ничтожность, коль скоро культура тысячелетий даже не сумела воспрепятствовать тому, чтобы проливались эти реки крови, чтобы сотнями тысяч существовали эти пыточные застенки.
🗣 если честно, то очень тяжелое произведение. Автор делает это ненамеренно, напротив он использует самый простой, но при этом притягательный язык. Однако, все мои Пегасы попали под обстрел военных пулеметов реальности.
Мне так искренне жаль было главных героев, они ведь даже младше меня! А уже через столько прошли.
Они по-детски искренние, но по взрослому жестоки. Но самое главное, что они не понимают зачем придумана это война, и они не хотят воевать, не хотят умирать. Они хотят жить, но выжив, не понимают, что делать с этой жизнью.
Я довольно часто смеялась, и часто грустила во время прочтения, но не ожидала , что конец меня убьёт.
✍🏻 сюжет:
Пауль Боймер - рассказчик и молодой солдат, который добровольно пошёл на войну едва окончив школу.
Он, его одноклассники и их новые товарищи даже представить не могли, что ждёт их впереди.
А впереди их ждали не только построения и скудная пища; война отобрала у них будущее, интерес к жизни, ну и у особо невезучих- части тела.
Именно в таком стиле они там шутят иногда)
Такой юмор помогал им не сойти с ума.
Не буду писать дальше, а то перескажу всю книгу.
100% рекомендую👏
📌 мне так хочется стереть всё- войну, и кошмар, и пошлость, - чтобы проснуться молодым и счастливым;
Наверно, все ложь и ничтожность, коль скоро культура тысячелетий даже не сумела воспрепятствовать тому, чтобы проливались эти реки крови, чтобы сотнями тысяч существовали эти пыточные застенки.
🗣 если честно, то очень тяжелое произведение. Автор делает это ненамеренно, напротив он использует самый простой, но при этом притягательный язык. Однако, все мои Пегасы попали под обстрел военных пулеметов реальности.
Мне так искренне жаль было главных героев, они ведь даже младше меня! А уже через столько прошли.
Они по-детски искренние, но по взрослому жестоки. Но самое главное, что они не понимают зачем придумана это война, и они не хотят воевать, не хотят умирать. Они хотят жить, но выжив, не понимают, что делать с этой жизнью.
Я довольно часто смеялась, и часто грустила во время прочтения, но не ожидала , что конец меня убьёт.
✍🏻 сюжет:
Пауль Боймер - рассказчик и молодой солдат, который добровольно пошёл на войну едва окончив школу.
Он, его одноклассники и их новые товарищи даже представить не могли, что ждёт их впереди.
А впереди их ждали не только построения и скудная пища; война отобрала у них будущее, интерес к жизни, ну и у особо невезучих- части тела.
Именно в таком стиле они там шутят иногда)
Такой юмор помогал им не сойти с ума.
Не буду писать дальше, а то перескажу всю книгу.
100% рекомендую👏
October 24, 2023
"Ето ме, стоя пред вас и трябва да ви бъда учител и наставник. Но на какво да ви уча? Да ви кажа, че след двайсет години ще сте изсушени и осакатени, че ще затрият най-волните ви пориви и безжалостно ще ви тласнат към посредственост? Да ви разкажа, че образованието, културата, науката не са нищо друго освен ужасяваща гавра, докато хората воюват един срещу друг с газ, желязо, барут и огън в името на бога и човечността? На какво да ви уча малки същества, вас, които единствени сте запазили чистотата си в тези страшни години?
На какво мога да ви науча? Да ви кажа как се издърпва капсулата на ръчна граната и как се мята срещу хора? Да ви покажа как се пробожда човек с щик, как се пребива с приклад или заколва с лопата? Да ви демонстрирам как дулото се насочва срещу такова необяснимо чудо като дишаща гръд, пулсиращи бели дробове, живо сърце? Да ви разкажа какво е тетанусен паралич, разкъсан гръбначен мозък, отнесен череп? Да ви опиша как изглеждат пръснат мозък, раздробени кости, изсипващи се от корема черва? Да ви демонстрирам как стене раненият в корема, как хърка раненият в дробовете, как свисти гърлото на ранения в главата? Нищо повече не зная! Нищо повече не съм научил!"
На какво мога да ви науча? Да ви кажа как се издърпва капсулата на ръчна граната и как се мята срещу хора? Да ви покажа как се пробожда човек с щик, как се пребива с приклад или заколва с лопата? Да ви демонстрирам как дулото се насочва срещу такова необяснимо чудо като дишаща гръд, пулсиращи бели дробове, живо сърце? Да ви разкажа какво е тетанусен паралич, разкъсан гръбначен мозък, отнесен череп? Да ви опиша как изглеждат пръснат мозък, раздробени кости, изсипващи се от корема черва? Да ви демонстрирам как стене раненият в корема, как хърка раненият в дробовете, как свисти гърлото на ранения в главата? Нищо повече не зная! Нищо повече не съм научил!"
May 28, 2022
Ерих Мария Ремарк – „На западния фронт нищо ново. Обратният път“
„ … Положиха ни на десетседмично военно обучение и през това време се променихме коренно, повече, отколкото за десет години в училище. Научихме, че едно излъскано копче е по-важно от четири тома Шопенхауер. Отначало с учудване, сетне с горчивина и накрая с равнодушие трябваше да разберем, че както изглежда, не духът е решаващия фактор, а четката за ботуши, не мисълта, а системата, не свободата, а мущровката. С въодушевление и добра воля станахме войници ; но направиха всичко, за да ни избият тези представи от главата … “
„ … Положиха ни на десетседмично военно обучение и през това време се променихме коренно, повече, отколкото за десет години в училище. Научихме, че едно излъскано копче е по-важно от четири тома Шопенхауер. Отначало с учудване, сетне с горчивина и накрая с равнодушие трябваше да разберем, че както изглежда, не духът е решаващия фактор, а четката за ботуши, не мисълта, а системата, не свободата, а мущровката. С въодушевление и добра воля станахме войници ; но направиха всичко, за да ни избият тези представи от главата … “
October 21, 2016
One of the best books I've ever read. So much pain and so many true details about the war that you never think about in the daily life!
Extremely powerful. Up-to-dateness impresses.
Highly recommended to everyone.
Extremely powerful. Up-to-dateness impresses.
Highly recommended to everyone.
April 2, 2018
Това са най-добрите книги на военна тематика, които съм чела. Докато ги четях имах чувството, че съм на фронта, преживявах всичко заедно с тях ... Ремарк показва по неповторим начин ужасът, нелепостта и глупостта на войната.
Displaying 1 - 30 of 39 reviews