What do you think?
Rate this book
Процесът / Присъдата / Новели и разкази
Изданието включва някои от най-известните творби на определяния за мрачното лице на европейската литература от XX век Франц Кафка. Освен недовършения роман „Процесът“, в книгата са още дванадесет разказа и новели.
328 pages, Hardcover
Published January 1, 2015
1 person is currently reading
24 people want to read
About the author
Franz Kafka
3,488 books39.3k followersFranz Kafka was a German-speaking writer from Prague whose work became one of the foundations of modern literature, even though he published only a small part of his writing during his lifetime. Born into a middle-class Jewish family in Prague, then part of the Austro-Hungarian Empire, Kafka grew up amid German, Czech, and Jewish cultural influences that shaped his sense of displacement and linguistic precision. His difficult relationship with his authoritarian father left a lasting mark, fostering feelings of guilt, anxiety, and inadequacy that became central themes in his fiction and personal writings.
Kafka studied law at the German University in Prague, earning a doctorate in 1906. He chose law for practical reasons rather than personal inclination, a compromise that troubled him throughout his life. After university, he worked for several insurance institutions, most notably the Workers Accident Insurance Institute for the Kingdom of Bohemia. His duties included assessing industrial accidents and drafting legal reports, work he carried out competently and responsibly. Nevertheless, Kafka regarded his professional life as an obstacle to his true vocation, and most of his writing was done at night or during periods of illness and leave. Kafka began publishing short prose pieces in his early adulthood, later collected in volumes such as Contemplation and A Country Doctor. These works attracted little attention at the time but already displayed the hallmarks of his mature style, including precise language, emotional restraint, and the application of calm logic to deeply unsettling situations. His major novels The Trial, The Castle, and Amerika were left unfinished and unpublished during his lifetime. They depict protagonists trapped within opaque systems of authority, facing accusations, rules, or hierarchies that remain unexplained and unreachable. Themes of alienation, guilt, bureaucracy, law, and punishment run throughout Kafka’s work. His characters often respond to absurd or terrifying circumstances with obedience or resignation, reflecting his own conflicted relationship with authority and obligation. Kafka’s prose avoids overt symbolism, yet his narratives function as powerful metaphors through structure, repetition, and tone. Ordinary environments gradually become nightmarish without losing their internal coherence. Kafka’s personal life was marked by emotional conflict, chronic self-doubt, and recurring illness. He formed intense but troubled romantic relationships, including engagements that he repeatedly broke off, fearing that marriage would interfere with his writing. His extensive correspondence and diaries reveal a relentless self-critic, deeply concerned with morality, spirituality, and the demands of artistic integrity. In his later years, Kafka’s health deteriorated due to tuberculosis, forcing him to withdraw from work and spend long periods in sanatoriums. Despite his illness, he continued writing when possible. He died young, leaving behind a large body of unpublished manuscripts. Before his death, he instructed his close friend Max Brod to destroy all of his remaining work. Brod ignored this request and instead edited and published Kafka’s novels, stories, and diaries, ensuring his posthumous reputation.
The publication of Kafka’s work after his death established him as one of the most influential writers of the twentieth century. The term Kafkaesque entered common usage to describe situations marked by oppressive bureaucracy, absurd logic, and existential anxiety. His writing has been interpreted through existential, religious, psychological, and political perspectives, though Kafka himself resisted definitive meanings. His enduring power lies in his ability to articulate modern anxiety with clarity and restraint.
Kafka studied law at the German University in Prague, earning a doctorate in 1906. He chose law for practical reasons rather than personal inclination, a compromise that troubled him throughout his life. After university, he worked for several insurance institutions, most notably the Workers Accident Insurance Institute for the Kingdom of Bohemia. His duties included assessing industrial accidents and drafting legal reports, work he carried out competently and responsibly. Nevertheless, Kafka regarded his professional life as an obstacle to his true vocation, and most of his writing was done at night or during periods of illness and leave. Kafka began publishing short prose pieces in his early adulthood, later collected in volumes such as Contemplation and A Country Doctor. These works attracted little attention at the time but already displayed the hallmarks of his mature style, including precise language, emotional restraint, and the application of calm logic to deeply unsettling situations. His major novels The Trial, The Castle, and Amerika were left unfinished and unpublished during his lifetime. They depict protagonists trapped within opaque systems of authority, facing accusations, rules, or hierarchies that remain unexplained and unreachable. Themes of alienation, guilt, bureaucracy, law, and punishment run throughout Kafka’s work. His characters often respond to absurd or terrifying circumstances with obedience or resignation, reflecting his own conflicted relationship with authority and obligation. Kafka’s prose avoids overt symbolism, yet his narratives function as powerful metaphors through structure, repetition, and tone. Ordinary environments gradually become nightmarish without losing their internal coherence. Kafka’s personal life was marked by emotional conflict, chronic self-doubt, and recurring illness. He formed intense but troubled romantic relationships, including engagements that he repeatedly broke off, fearing that marriage would interfere with his writing. His extensive correspondence and diaries reveal a relentless self-critic, deeply concerned with morality, spirituality, and the demands of artistic integrity. In his later years, Kafka’s health deteriorated due to tuberculosis, forcing him to withdraw from work and spend long periods in sanatoriums. Despite his illness, he continued writing when possible. He died young, leaving behind a large body of unpublished manuscripts. Before his death, he instructed his close friend Max Brod to destroy all of his remaining work. Brod ignored this request and instead edited and published Kafka’s novels, stories, and diaries, ensuring his posthumous reputation.
The publication of Kafka’s work after his death established him as one of the most influential writers of the twentieth century. The term Kafkaesque entered common usage to describe situations marked by oppressive bureaucracy, absurd logic, and existential anxiety. His writing has been interpreted through existential, religious, psychological, and political perspectives, though Kafka himself resisted definitive meanings. His enduring power lies in his ability to articulate modern anxiety with clarity and restraint.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 6 of 6 reviews
April 17, 2023
За "Процесът" вече драснах мнение в профила на старото издание.
Разказите и новелите ме оставиха раздвоен - четири от тях ми харесаха (2, 3, 9 и 12) но повечето бяха прекалено кратки и приличаха повече на наброски на чернови.
Ето списъкът на творбите: 1. Пред закона 2. Присъдата 3. Преображението 4. Грижата на бащата 5. Единадесет сина 6. Братоубийство 7. Селски лекар 8. Малката жена 9. Огнярят 10. Първа горест 11. Издръжливец на гладуване 12. В наказателната колония.
Разказите и новелите ме оставиха раздвоен - четири от тях ми харесаха (2, 3, 9 и 12) но повечето бяха прекалено кратки и приличаха повече на наброски на чернови.
Ето списъкът на творбите: 1. Пред закона 2. Присъдата 3. Преображението 4. Грижата на бащата 5. Единадесет сина 6. Братоубийство 7. Селски лекар 8. Малката жена 9. Огнярят 10. Първа горест 11. Издръжливец на гладуване 12. В наказателната колония.
September 7, 2018
Страхотно издание на абсолютна класика. Кафка е задължителен автор за всеки подрастващ, а "Процесът" е една от стоте задължителни книги, които дори илитерат трябва да прочете, преди да умре.
December 15, 2018
"В наказателната колония" е задължителен текст! Според мен успява най-точно да сумира творчеството на Кафка. Съдържа изречения, които отразяват кратко цели идеи, разгърнати в другите му текстове. Например "Вината винаги е несъмнена."
Не "Процесът", нито дори "Метаморфозата" ме накараха да заобичам Кафка. "В наказателната колония" е Текстът с главно Т!
Не "Процесът", нито дори "Метаморфозата" ме накараха да заобичам Кафка. "В наказателната колония" е Текстът с главно Т!
January 2, 2020
За мен най-силни бяха разказите "В наказателната колония" и "Метаморфозата". "Процесът" беше едно особено скучно екзистенциално-сексуално фрустрирано четиво.
April 7, 2020
Кафка си заслужава вниманието!
December 5, 2024
"— Но аз не съм виновен — възрази К., — станала е някаква грешка. Как изобщо може един човек да бъде виновен. Та всички ние тук сме човеци, всички без изключение.
— Правилно — отвърна свещеникът, — но така говорят обикновено виновните."
"Процесът" на Франц Кафка... Много интересен писател е, наистина. С какво да започна ли? Ами, нека да бъде с творческата история. Това е един от трите незавършени романа на писателя — бива издаден посмъртно от добрия му приятел Макс Брод, който пък се сблъсква в толкова много трудности при събирането на целия роман... Най-просто казано: Кафка е бил един много разхвърлян автор; въпреки, че предоставя целия ръкопис на Брод, то този ръкопис се състоял от шестнадесет глави, поне 7 от тях недописани докрай; липсвала номерация на главите и фрагментите; отсъствали каквито и да било указания за поредността им, тъй че изданието, което ни се предоставя след най-прецизната подреденост и редакция на Брод, се стреми да покаже "Процесът" в един почти завършен вид. Единствената глава, в която е упоменато, че е незавършена е осма глава, понеже спира рязко след пряка реч. Все пак текстът има завършена рамка — първата и последната глава са написани ясно от самия Кафка.
Тази творческа история може би изглежда твърде дълга, твърде разхвърляна и объркана, обаче това си е съвсем на ниво с романа. Понеже самият роман разказва историята на Йозев К., осъден без присъдата да бъде някога спомената нито на него, нито на читателя. И двамата се намират на границата между реално и нереално, между истината и лъжата – в сива зона, която човек трудно може да си представи и която тъкмо поради тази причина внушава страх, несигурност, обреченост. Романът е пълен с абсурдизми за човешкото битие, редица екзистенциални въпроси, социална критика за властта. Вижда се и плавно преминаване от картината на обществото към личното, самата човешка душа. Многото описания на съда и властта като цяло са изключително интересни особено поради факта, че Кафка работи в тази сфера и навярно говори точно както нещата са си били.
Много интересен роман като цяло, определено трябва да се прочете и препрочита!
—
Това издание включва и някои от повестите и разказите на Франц Кафка, така че ще написвам няколко реда и за прочутата повест "Преображението" ("Метаморфозата" по новия превод").
"Преображението" е историята на Грегор Замза — човечец, който една сутрин се събужда преобразен на гигантско насекомо. Абсурдно? Определено. Но вниквайки в смисъла, тази метафора за насекомото е за вече безпомощното създание, което не е способно да прехранва родителите и сестра си. Това преображение сякаш е изпитание семейството да преобрази ценностната си система, както и тези хора да се научат да живеят без да разчитат на доходите на някого другиго. Защото дори преди преображението, Грегор е бил една вещ за тях, която те са използвали.
—
Желая да вметна и мнение за разказа "Издръжливец на гладуване", понеже ме удари силно — метафората за неизживения живот, за липсата на "вкусната храна", която е любовта и така човекът сетне се предава на смъртта.
—
Кафка е определено много интересен белетрист, препоръчвам творчеството му, и това издание!
Оценка на "Процесът. Присъдата. Новели и разкази": 9.5/10
— Правилно — отвърна свещеникът, — но така говорят обикновено виновните."
"Процесът" на Франц Кафка... Много интересен писател е, наистина. С какво да започна ли? Ами, нека да бъде с творческата история. Това е един от трите незавършени романа на писателя — бива издаден посмъртно от добрия му приятел Макс Брод, който пък се сблъсква в толкова много трудности при събирането на целия роман... Най-просто казано: Кафка е бил един много разхвърлян автор; въпреки, че предоставя целия ръкопис на Брод, то този ръкопис се състоял от шестнадесет глави, поне 7 от тях недописани докрай; липсвала номерация на главите и фрагментите; отсъствали каквито и да било указания за поредността им, тъй че изданието, което ни се предоставя след най-прецизната подреденост и редакция на Брод, се стреми да покаже "Процесът" в един почти завършен вид. Единствената глава, в която е упоменато, че е незавършена е осма глава, понеже спира рязко след пряка реч. Все пак текстът има завършена рамка — първата и последната глава са написани ясно от самия Кафка.
Тази творческа история може би изглежда твърде дълга, твърде разхвърляна и объркана, обаче това си е съвсем на ниво с романа. Понеже самият роман разказва историята на Йозев К., осъден без присъдата да бъде някога спомената нито на него, нито на читателя. И двамата се намират на границата между реално и нереално, между истината и лъжата – в сива зона, която човек трудно може да си представи и която тъкмо поради тази причина внушава страх, несигурност, обреченост. Романът е пълен с абсурдизми за човешкото битие, редица екзистенциални въпроси, социална критика за властта. Вижда се и плавно преминаване от картината на обществото към личното, самата човешка душа. Многото описания на съда и властта като цяло са изключително интересни особено поради факта, че Кафка работи в тази сфера и навярно говори точно както нещата са си били.
Много интересен роман като цяло, определено трябва да се прочете и препрочита!
—
Това издание включва и някои от повестите и разказите на Франц Кафка, така че ще написвам няколко реда и за прочутата повест "Преображението" ("Метаморфозата" по новия превод").
"Преображението" е историята на Грегор Замза — човечец, който една сутрин се събужда преобразен на гигантско насекомо. Абсурдно? Определено. Но вниквайки в смисъла, тази метафора за насекомото е за вече безпомощното създание, което не е способно да прехранва родителите и сестра си. Това преображение сякаш е изпитание семейството да преобрази ценностната си система, както и тези хора да се научат да живеят без да разчитат на доходите на някого другиго. Защото дори преди преображението, Грегор е бил една вещ за тях, която те са използвали.
—
Желая да вметна и мнение за разказа "Издръжливец на гладуване", понеже ме удари силно — метафората за неизживения живот, за липсата на "вкусната храна", която е любовта и така човекът сетне се предава на смъртта.
—
Кафка е определено много интересен белетрист, препоръчвам творчеството му, и това издание!
Оценка на "Процесът. Присъдата. Новели и разкази": 9.5/10
Displaying 1 - 6 of 6 reviews