Психотерапията през ХХ век, най-вече фройдисткото и течение, обръща внимание на семейството като ключов играч във формирането на идентичността на всеки човек, както и в предаването на наследствени травми. Личността никога не е сама за себе си, винаги е в контекст.
Семейният роман на всеки има своя култура, свои правила, закони и ценности, свои законодатели и изпълнители, свои роли и своя митология. Част от нея е плод на напълно целенасочено поддържана традиция и ценности. Но друга част, и то доста голяма, е несъзнавана, неизречена, (само)укривана, и тъкмо тя е по-сериозният източник на разнообразни психични травми и отклонения. Всеки осчетоводява своите дългове и ползи в семейната книга, и психиатрите и адвокатите печелят богато от това.
Съзнателната част, колкото и погрешна и закостеняла да е, все пак дава шанс на индивида да и се противопостави, да се еманципира и да съзрее. Ако не го направи - психотерапията е открила вече повторяемост: през различни поколения от едно семейство, в което няма емиграция и промени, и се упражнява един и същи занаят - различните съдби са взаимнозаменяеми - едни и същи болести, житейски събития и даже дата на смъртта. Човек бива програмиран или се самопрограмира от чувство за лоялност и дълг, и накрая си докарва самосбъдващо се пророчество или изживява нечий чужд живот. Хареса ми терминът “свещен дълг за неподчинение”.
Семейството обаче има и своите добре прикривани неудобни тайни и лъжи. Дете, отраснало в такива токсична обстановка, поема неосъзнато влиянието им (посредством косвени сигнали и въздействия) и в резултат могат да се развият тежки психически страдания, за които индивидът дори не знае точната причина на осъзнато ниво. Извод: лъжите и премълчаването “за твое добро” в дългосрочен план винаги вредят и водят до повтаряне на трагедиите и страданието, моделът се възпроизвежда до момента на изваждането на истината наяве.
Третият тип въздействия, за които става дума в книгата, са трагедии, случили се през няколко поколения, които някак си “генетично” се предават и повтарят в семействата - кошмари на оцелели през 3 поколения, тайнствена смърт на една и съща дата и т.н. Тук авторката ме изгуби. Част от интерпретациите ми се видяха или твърде кратки, или просто едностранчиво изтълкувани - един вид се търси модел сред изобилие от несвързани случайности. От друга страна, не само психотерапевтите, но и останалите хора тъкмо затова обичат теориите на конспирацията - дават ясно модели. Натам клони и тази повторяемост от книгата - малко или направо много истинско родово проклятие. Тук се нагазва в сферата на мистичното, която просто не предлага някакви смислени на този етап отговори. Вероятно някаква част самопрограмиране поколение след поколение играе роля. Вероятно част от травмите са наистина в наследствената ни генетична информация. Но авторката не се ориентира към ясна посока в разсъжденията си, така че, общо взето, оставаме си с мистиката и готическия привкус.
Въздействията - осъзнати и неосъзнати - на семейство, култура, класа, общество, етнос - са толкова фундаментално формиращи, че куп науки се занимават с това, а психотерапията е само най-младата брънка. Шаманите от шаманистките култури вероятно са доста по-напред с материала спрямо психиатрите. Но лечението и в двата случая започва винаги със смелостта да потърсиш, откриеш и назовеш истината, а не да пребиваваш в удобно болестотворния пашкул на доброволно избраното невежество, безпомощност, безкритичност и конформизъм.
——
Авторката хвърля твърде много термини (които моментално забравих), твърде малко статистика, твърде малко реални случаи, твърде малко взаимовръзки, твърде малко контекст. Много интересна тема, но никак не е развита изчерпателно. Все пак провокира мисълта в доста посоки.