Кладенецът

by Веселина Седларска

Един курс по творческо писане получава невъзможна задача. Един ръкопис се нуждае от своя логичен завършек. Една жена се дави в кладенеца на своите страхове и търси стълба, по която да се измъкне. Дебютният роман на Веселина Седларска „Кладенецът” разказва за човешката душа, за търсенето, неутолимата жажда, страданието и щастието.

Перото на писателката достига до дъното на кладенеца на подсъзнанието, за да опише скритите там съкровища и чудовища. С неподражаемо чувство за хумор и истинско човеколюбие Веселина Седларска ще бъде вашият водач в един сложен лабиринт от тъжни и комични случки, родни абсурди, психологически и философски теории, препратки към класики, народни приказки и мнения на авторитети – от Юнг и Фройд, през Айн Ранд до д-р Менис Юсри.

Пустинята е хубава с това, че някъде в нея има скрит кладенец – казваше Малкият принц.
А нас – дори да ни търкаля вятърът подобно на пустинни тръни, дори да ни се струва, че сме никои, скоро покрай нас ще мине Веселина Седларска и ще ни опише така, че да се заобичаме.
За пустинята не знам.
Нери Терзиева

Изобщо не се разбира какво искаш да кажеш с тази книга, Седларска. Подозирам, че нарочно ме затрудняваш. Да ме накараш сега да не спя нощя и да си мисля дали това е книга за лесното трудно щастие, или книга за българина и българщината, или за човека изобщо… А може би за тихата лудост във всеки у нас?
Иначе много честно си написала всичко. Отишла си, дето се казва, до края на себе си. И красиво! Много красиво…
Д-р Тони Филипов

Един християнски роман, разказан от атеисти. И ако Бог се проявява в таланта, тук той присъства във всеки ред.
Таня Шахова

Genres: Bulgarian Literature

168 pages, Paperback

First published January 1, 2016

About the author

Veselina Sedlarska was born in 1954 in Straldzha. She graduated from the English high school in Plovdiv. Then she graduated journalism at Sofia University. She specialized in journalism in the USA. She has worked in numerous media in Bulgaria. She is also an author of several books.

Reviews

[Milena Tasheva · Rating 5 out of 5]

Има книги, които се появяват в литературата като гръм от ясно небе. Повечето от тези книги са тихи, но толкова категорични, че иначе шумните флагмани на класациите отстъпват смирено и запазват мълчание. Защото освен литература или злободневен шум, в тях има нещо повече – зрънце от истинския живот. И затова покълват в сърцата на читателите.

“Кладенецът” наВеселина Седларска е книга, за която може да се говори много – и съм сигурна, че тепърва ще се говори много. Рядко се случва излизането на някое заглавие от роден автор да постигне такъв отзвук без шумна рекламна кампнания, без участия в сутрешните блокове и турнета из книжарниците в страната. За автор от журналистическата величина на Веселина Седларска би било изключително лесно да впрегне личните си приятелства и професионалните познанства и да постигне такова медийно отразяване, каквото нито едно българско издателство не би могло да си позволи финансово.

Вместо това авторката остави романa тихо и елегантно сам да намери пътя си и това е най-мърдрото и красиво решение, на което съм ставала свидетел скоро. Зад великолепната корица на Фиделия Косева се крие една от онези книги, които са като кълбо прежда – ако искаш да започнеш от началото, трябва да го развиеш цялото.

Темата на романа е изненадваща – не злободневен политически коментар на живота в България, а разказ за психотерапия, за търсене и намиране на пътя към себе си.Но не по онзи лъскав начин, пропагандиран от женските списания и булевардните романи. Тук говорим за търсене на онази врата в подсъзнанието ни, зад която скриваме всичко, което не пасва на образа, който изграждаме за себе си. Килерът с мръсните ризи.

Искам да ви кажа, че само в комедиите се случва това, че Робърт де Ниро поглежда психоаналитика си и казва: „Тииии – добър си!“. В живота е доста по-различно: не знаеш какво да кажеш, но усещаш, че пред теб е отворена неподозирана врата и ти вече си с единия крак в антрето на нещо безбрежно и неизвестно.

Впечатляващо е колко много е чела авторката. Това е един от трите най-често повтаряни от гурутата на творческото писане съвети за начинаещи творци – трябва да четете повече – и все пак, един от най-малко спазваните. Тук си личи задълбоченото познаване не само на бащите на модерната психология Фройд и Юнг, но и горчивия опит от "предрусването" с модерни четива за самопомощ и "позитивна психология":

Хайде сега, всеки им се подиграва, но и всеки ги е чел. Те са позитивно, терапевтично, утешително звучащи, а някои от тях даже ни учат на закони в човешките взаимоотношения, които са толкова обективни, колкото закона, според който ябълката паднала от дървото и ударила Нютон по главата. Преди още той да е знаел, че това е Законът за гравитацията.
Проблемът е, че след като прочетем десет такива книги, ние не се променяме, ами купуваме единайсета. А иначе сме толкова интелигентни, че вместо да я четем, вече бихме могли да я напишем.

Структурата на романа отново напомня на онова кълбо прежда, което споменах в началото на ревюто. Любопитна, смела и изненадваща, тя придава на “Кладенецът” особена дълбочина и преплита множество истории, сред които поне два романа в самия роман, семейна хроника с елементи на магически реализъм и приказка с (неочаквана) поука. Езикът е остър (“Тя беше от онези жени, за които е достатъчно да се каже, че е подстригана на черта.”) и в същото време приласкаващ в споделянето на мъката.

"Кладенецът" е книга, която се чете на един дъх... и после я започваш отново. Познаваш се по малко във всеки от героите, техните грешки и недостатъци те стряскат, защото ги разпознаваш като свои. Семейната история, разказана от Веселина Седларска, е обект на дискусия в писателска група – всеки от бъдещите автори има своя гледна точка, свой финал на недовършения ръкопис, с който започва романът. Ала техният финал издава повече за самите тях, отколкото подозират.

Сложната връзка на Милкана с Радев е от онези зависимости, в които всяка съвременна жена попада рано или късно, втълпила сама на себе си, че трябва да се доказва на всяка цена. Героите на Седларска са толкова плътни и реални, че започваш да разпознаваш в тях не само себе си, но и приятелите си и собствените си отношения с тях.

И макар романът да носи заглавие “Кладенецът”, това е всъщност история за жаждата – жаждата да бъдем обичани, ценени, признати.

Жаждата е твоето изпитание. Ако не извървиш стръмния й път, никога няма да разбереш как да се справиш с нея. Защото жаждата обърква. Теб обърква. Най-тежкото е, когато жаждата така те мъчи, че почваш да я бъркаш с утоляването.

“Кладенецът” е малка по обем книга с огромно значение. Тя е способна да преобръща съдби, да пренаписва житейски истории, да спасява – както от жажда, така и от това да пропаднеш в дълбок тъмен кладенец и да виждаш светлината, но да не знаеш как да се изкачиш до нея.

Говоренето за книги обича етикетите: “женска”, “хубава”, “прехвалена”, “уникална” и прочее. Веселина Седларска обаче е написала история, на която етикетите са й тесни, нещо повече – не успяват да прилепнат върху нея. На българската литература й трябват по-малко скандали и повече такива творби.

[Nicko D · Rating 3 out of 5]

3,9*/5*

Зачитайки я, исках да я харесвам, заради хубавите текстове на Седларска през годините. Оценката ми от 3,9 е с много плюсове от мен и заради лъчите светлина, които виждам в тунела. Въпреки всичко "Кладенецът" за мен е далеко от петицата, трудно съпоставим и с останалите ми четворки.
Монотонна, съдържателна, бавна книга... Насочена повече към жените; жените над средната възраст. Книга, която не е писана от раз; книга, която се е раждала през годините, Седларска е записвала постоянно нещо във времето - я изречение, я притча, я случка, и накрая ги е събрала.
В книгата има две паралелни действия - историята на един "Ръкопис" и другата линия е случващото се в живота на хора, които пишат въпросния ръкопис. Невероятни добре изградени образи, изключително прецизни детайлни, извън всяко клише.
По същество "Кладенецът" е една тъжна констатация на българското съществуване, всеки ред навява, че това е преживяно, че дори историите с емигрантите са разказани на Седларска или тя е минала през тях. Книга без завръзка, кулминация и развръзка; напомни ми на руско писане, напомни ми на нужда от писане, отколкото гонене на тиражи.
Излишни писания, но нещо ми липсваше. Ще чакам следващ роман от Седларска, потенциалът й е голям.

[Yana Petkova · Rating 5 out of 5]

След такива книги като "Кладенецът" ме е страх/срам да седна и да напиша нещо, защото добивам усещането, че речникът ми е недостатъчен, за да мога възможно най-добре да изразя възхитата си от прочетения текст. Все пак ще опитам.

Както е написано на задната корица, "Кладенецът" е книга за човешката душа, за нейната крехкост, за нейните най-мрачни дълбини. Но освен това, подобно на друга моя много любима творба - публицистичния сборник на Виргиния Захариева "Милостта на малките огледала", тази книга e и учебник по живот, който, където и да разгърнеш, винаги ще намериш отговор на своите въпроси, проблеми, страхове. Обичам да чета автори като Веселина Седларска, хора с тиха, ненатрапчива ерудиция, спокойна, но категорична аргументация, и най-вече с безупречен стил и разкошно богат речник. "Кладенецът" е книга, която се усеща като силно приятелско рамо, като утешителен разговор с любим човек, като спасителен пояс в трудни моменти. Книга, която (колкото и WOW-ловски да звучи) се превърна в крайъгълен камък в моя живот.

[Metodi Markov · Rating 1 out of 5]

Мъчно, бавно, тегаво - това са прилагателните, които вървят според мен към този текст.

Нищо в историите не ме заинтригува, за пореден път установявам, че за създаването на истински добра книга си трябва магия, а нея не всеки я има или не всеки успява да я вложи в произведението си.

Едвам дочетох книгата, а предложените за край версии на ръкописа само попрехвърлих, за да не изпусна нещо. Нямаше нищо за изпускане за съжаление, твърде скучно и тривиално...

Хареса ми изобретеното от авторката понятие - морален алкохолик, такива хора се множат извън конт��ол напоследък и не са никак приятни. Виреят буйно като плевели из социалните мрежи и са крайно противни, нетолерантни и кресливи.

Цитат:

"...врагът за това е враг, да те наранява. Но когато те нарани свой, се изисква велико търпение."

Аз бих казал, че се изисква и много вътрешна сила, защото в такива ситуации хората се пречупват или рухват окончателно...

[Maria Yankulova · Rating 3 out of 5]

Книга, която не разбрах нито какво иска да ми каже, нито ме докосна по някакъв начин. Не съжалявам, че и отделих време, защото смятам, че си струва да подкрепяме българските автори.

[Doroti · Rating 5 out of 5]

Черешката на тортата в не много богатия ми списък от прочетени книги за 2016.
Може би защото е 'оновавремеотгодината'...
А може би не или поне не само...
Тази книга те хваща и те захвърля в такива дълбоки води, че няма начин човек да остане безчувствен или недокоснат.

[Моника Гълъбова, Monika Galabova · Rating 2 out of 5]

Една дразнеща фрагментарност има в тази книга - и хубави истории, и лоши - такива, които тръгват отникъде и не ти става ясно накъде вървят и какво целят, на всичкото отгоре белязани от обобщаващи категоризации, които мен лично ме подразниха кто читател. Има едни такива изказвания за българския манталитет и въобще за нарадопсихологията ни, които са поднесени по толкова скучен и морализаторски начин, че от тях направо лъха на Клише.

[Vanya Nikova · Rating 5 out of 5]

Има книги, които просто те призовават. Кладенецът е такава. Прикова ми погледа сред десетки други книги на книжното изложение.
Отдавна не ми се беше случвало да искам едновременно да изгълтам книга на един дъх и да си я пазя за по-дълго, като да удължа удоволствието от четенето. Да я затварям и да я милвам. Емоционална, дълбока, българска, в нея селото и градът, бързото и бавното, сънищата и реалността, летенето и гмуркането, смехът и сълзите се редуват като вдишването и издишването. Препоръчвам от сърце, душа и тяло!

[Стоимена Ташева · Rating 5 out of 5]

Твърдо пет звездички, друго нищо няма да кажа. Това е все едно някой да е влязъл в главата ти и да е написал мислите ти с мастило.

[Snejina · Rating 5 out of 5]

Доста се писа за "Кладенецът", другите преди мен, като че ли казаха всичко. За мен остава единствено да благодаря на Веселина Седларска за удоволствието, което ми донесе книгата..

[Ива Димитрова-Мерджова · Rating 5 out of 5]

Истинска, нежна, интимна, нощна книга за женската душа. Прекрасна е, чете се на един дъх и остава вкус на канела :)

[Мартина · Rating 5 out of 5]

"Кладенецът" се оказа една много добра книга, която заслужава да бъде не само четена, но и препрочитана десетки пъти, за да ни напомня за нещата, които сме забравили.
Има една глава, в която авторката се обръща към всички родители и им дава съвет как да отглеждат децата си. Имам чувството, че по-полезно нещо, написано в книга, не съм срещала досега. И то така написано, че да се удариш по главата и да се запиташ "Абе, аз какво правя? Нали уж обичам детето си!?". И да започнеш да действаш така, както трябва, за да направиш от него Човек, а не просто да отгледаш някой, който е попил всичките ти грешки, всичките ти лудости. Не просто някой, който иска да е като теб или иска да е каквото и да е, но различно от теб. Нека да е някой, който се определя само от себе си.

[Despina · Rating 2 out of 5]

Познавам авторката от журналистическите ѝ материали и тръгнах с огромен позитивизъм към книгата. За жалост очакванията ми доста се разминаха с действителността. Стигнах до края трудно, само поради факта, че не обичам да оставям незавършени книги.
Седларска пише леко и стегнато, което ми харесва. Обаче сюжетът ѝ скача от линия в линия, повествованието е прекалено фрагментирано, изказът на моменти ненужно простее. Изглежда като че ли книгата е писана на части, липсва ѝ цялост, структурата е прекалено разнородна. Има елементи, за които човек се чуди защо изобщо са там.
Въпреки това, бих прочела втори опит за роман от нея.

[Svetlozara Kabaktchieva · Rating 5 out of 5]

Една от тези книги (не искам да я наричам роман), които държат жените будни (в буквален и преносен смисъл).

[Natalia Stancheva · Rating 5 out of 5]

Можеше да е моето детство, моите баби и дядовци, моите родители...
Книга, която те разлиства и те учи - на доброта и на обич. Прошката е сила. Можем да (се) обичаме, само ако (си) простим...

[Borislava Velkova · Rating 2 out of 5]

Прочетох последната книга на Веселина Седларска преди тази и за мене това се оказа по-естественият или поне със сигурност по-желаният ред.
След много шикалкавене със световни статистики, анкети със сънародници, разкази на познати и приятели и примери от литературата на средата на "Кладенецът" най-после се появава история, която може да мине за лична. Само донякъде обаче, защото неин център отново не е разказвачката й, а родителите й, които я натоварват с изискването да е безупречна.
Сега, тя твърди, че това изискване й тежи (правдоподобно), но в същото време дава всичко от себе си, за да реализира възможността, която се съдържа в него. Забележете как да се крие зад чуждите истории, освен че изтиква другите пред нея, всъщност съхранява нейния образ и беглото надникване в личното й пространство я представя само откъм "правилната" й страна. Тя е умна, духовита, успешна във всичките си роли и единствените чувства от "негативния" спектър, които изпитва, са жал и вина. Нищо разрушително, никакво петно.
Въпреки че не е преодолян и дори не е съвсем разкрит обаче, стремежът към съвършенство тук поне е разпознат като стоящ в дъното на проблема, докато в "Депресията ме обича" той е "задоволен", като за съвършено се обявява настоящото състояние на мъченичество. Там чуждите проблеми вече заемат цялото пространство, способността за емпатия се носи като медал, а за утеха се предлага окончателна капитулация под натиска на другите.
В тоя смисъл, "Депресията ме обича" е може би път към канонизиране на светицата, но за връщане към живота и човешкото, ми се струва, че е удачна крачка назад към "Кладенецът". На мене би ми харесало и отвъд него, в личната Долна земя. Нека се запази обаче напредъкът в писането, постигнат в "Депресията ме обича".

[Nelly Dimitrova · Rating 4 out of 5]

Преди доста време една позната индиректно ми препоръча тази книга. След упорито търсен�� (все пак бяха минали три години от издаването й), на една промоция на издателството, я открих.
От авторката бях чела само журналистически текстове и харесвах стила й. За моя голяма радост същото очарование, интелект и стил изобилстват и в книгата.
За мен книгата е лично и мило четиво, което те усмихва, натъжава и те "пали" да започнеш да тракаш по клавиатурата - без претенции, разбира се, единствено, за да излееш собствения си ръкопис.
Със сигурност ще прочета и следващата й книга " Депресията ме обича".

[Nevena · Rating 5 out of 5]

Тази авторка ме прави много щастлива с книгите си! На фона на просташкия изказ преобладаващ в много съвременни романи, нейната проза е нежна, вдъхновяваща, милваща душата! Препоръчвам я сърдечно, както и тази контретна книга! ❤️

[Ralitsa · Rating 5 out of 5]

Прекрасна!

[Zornitsa Martinova · Rating 3 out of 5]

Не се разбрахме много, не улучих подходящият момент. Още в началото ми се наби „Ако пътник в зимна нощ” на Итало Калвино. Същата структура, само действието различно. Три звезди, защото все пак си заслужава, стига да се отпуснеш.

[Beatrissa · Rating 5 out of 5]

Една от онези редки книги, които знаеш, че ще препоръчваш на всевъзможни приятели и познати, защото всеки ще открие поне по една истина, в която да се припознае.

[Temz · Rating 4 out of 5]

Има истории, които не могат да бъдат отречени. Истории, които не са шумни и гръмки, но в тихостта си крият много повече вълнения, понасящи навътре – някъде между разместващите се пластове на душата.
„Кладенецът“ от Веселина Седларска не само отглежда рани, но и която лекува. Защото ,,зимата трябва да бъде разказвана, за да може да дойде лятото‘‘*.
http://knijno.blogspot.bg/2017/02/blo...

[Denitsa Raykova · Rating 5 out of 5]

Прекрасна книга, много искрена, много изкусно написана. Книга, към която съм сигурна, че ще се връщам във времето.

[Zornitsa · Rating 5 out of 5]

Прекрасна!