„Поезия. Навсякъде между пластовете разпръснати знаци... Писането му е наситена със смисли сдържаност. Без нищо излишно – изцяло чистота. Да, това е точната дума – чистота. Но днес това звучи като „бяла врана”. Може би той наистина е бялата врана в съвременната поезия. Много ми е трудно да го определя. Усешам го толкова близък, че не мога да направя дистанцията, за да говоря. А „Покрив (и други основания)” е най-прекрасната му книга...”
Винаги съм вярвала, че поезията е специфичен начин на светоусещане и себеизразяване. Друга реалност, в която не гравитацията те държи, а ритъма на думите. Трудно нещо успява да ме докосне с няколко думи, но “Покрив (и други основания)” (издателство Жанет 45) несъмнено успя. Прочетох и препрочитам … и още дълго ще се връщам към строфите, които ще останат завинаги в сърцето ми.