What do you think?
Rate this book
ЛАМЯ ЕООД
ЛАМЯ ЕООД
„ЛАМЯ ЕООД“ е мрачно красива приказка, която започва на брега на морето, кръстосва улиците на София, криволичи из зловещи загадки и надниква в тайни, за чието съществуване никой не е подозирал. Едно фантастично приключение за любовта, която цял живот упорито преследваме, илюстрирано от художника Веселин Чакъров. Автор на корицата е Петър Станимиров – доайен на списание „Дъга“ и илюстратор на изданията на Стивън Кинг за България.
Действието започва през 1999 г. в Бургас. Мая - приятелката на Станимир Гелев (Миро) внезапно изчезва и нито семейството ѝ, нито полицията успяват да разберат какво я е сполетяло. Но той не се отказва. В продължение на 15 дълги години Миро проучва свръхестествени случаи, за да узнае истината. Вече преподавател в Софийския Университет той създава дружеството ЛАМЯ ЕООД (Ловец на Аномалии и Мистериозни Явления) и започва да помага на други хора, изпаднали в безизходица. Това го въвлича в невероятни приключения и опасности, а всяка следваща загадка сякаш все повече го приближава към отговора на въпроса: „Къде е Мая?“
„С този роман, споделя авторът Марин Трошанов, исках да предложа стремително и спиращо дъха пътешествие – като спускането с онези ужасни влакчета в големите лунапаркове. Дали читателите ще възприемат случващото се като едно фантастично приключение, или ще открият метафорично изражение на живота около нас, е изцяло въпрос на избор.“
Книгата е жанрово гранична – в нея се преплитат елементи на урбан-фентъзито, криминалната драма с нюанси на ноар, трилъра… „ЛАМЯ ЕООД“ е роман за любителите на съспенса и доброто писане.
Марин Трошанов
Автор е на множество статии, разкази и международно наградени сценарии за комикси („Дамга“). Член е на „Lazarus“ – първият клуб на българските хорър писатели.
Петър Станимиров
Eдин от дойаените на любимото списание „Дъга“ (1979 – 1992) с комиксите „Крепостта на безсмъртните“, „Янтар“, „Островът на съкровищата“, „Бубачко“ и други. Световно признат илюстратор на Стивън Кинг, чиито корици са обединени в луксозен албум.
Веселин Чакъров
Илюстрира съвременни романи от български автори и създава великолепен концептуален арт в сферата на документалното кино. Познат е и като автор на комиксите за хан Аспарух и Румена войвода.
Действието започва през 1999 г. в Бургас. Мая - приятелката на Станимир Гелев (Миро) внезапно изчезва и нито семейството ѝ, нито полицията успяват да разберат какво я е сполетяло. Но той не се отказва. В продължение на 15 дълги години Миро проучва свръхестествени случаи, за да узнае истината. Вече преподавател в Софийския Университет той създава дружеството ЛАМЯ ЕООД (Ловец на Аномалии и Мистериозни Явления) и започва да помага на други хора, изпаднали в безизходица. Това го въвлича в невероятни приключения и опасности, а всяка следваща загадка сякаш все повече го приближава към отговора на въпроса: „Къде е Мая?“
„С този роман, споделя авторът Марин Трошанов, исках да предложа стремително и спиращо дъха пътешествие – като спускането с онези ужасни влакчета в големите лунапаркове. Дали читателите ще възприемат случващото се като едно фантастично приключение, или ще открият метафорично изражение на живота около нас, е изцяло въпрос на избор.“
Книгата е жанрово гранична – в нея се преплитат елементи на урбан-фентъзито, криминалната драма с нюанси на ноар, трилъра… „ЛАМЯ ЕООД“ е роман за любителите на съспенса и доброто писане.
Марин Трошанов
Автор е на множество статии, разкази и международно наградени сценарии за комикси („Дамга“). Член е на „Lazarus“ – първият клуб на българските хорър писатели.
Петър Станимиров
Eдин от дойаените на любимото списание „Дъга“ (1979 – 1992) с комиксите „Крепостта на безсмъртните“, „Янтар“, „Островът на съкровищата“, „Бубачко“ и други. Световно признат илюстратор на Стивън Кинг, чиито корици са обединени в луксозен албум.
Веселин Чакъров
Илюстрира съвременни романи от български автори и създава великолепен концептуален арт в сферата на документалното кино. Познат е и като автор на комиксите за хан Аспарух и Румена войвода.
240 pages, Paperback
First published November 14, 2016
20 people are currently reading
301 people want to read
About the author
Марин Трошанов
21 books222 followersМарин Трошанов е роден през 1984 г. в Бургас. Защитава магистратури по Международни отношения в СУ „Св. Климент Охридски“ и Бизнес Администрация в Шефилдския университет.
Професионалното му развитие е свързано с високите технологии. Носител е на престижната награда „Бизнес лидер от ново поколение“, присъдена от Икономедиа и karieri.bg. През 2025-а година е избран в борда на най-голямата съсловна организация на ИТ сектора в България – Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (АИБЕСТ).
Пише спекулативна и детска проза, поезия, сценарии за комикси и популярни статии. Участва в новите проекти на легендарните художници от списание „ДЪГА“, а комиксът му „Дамга“, нарисуван от Петър Станимиров, печели награда на международния фестивал в Белград, където преборва близо 300 претенденти от 30 държави.
Известен е с трилогията свръхестествени трилъри „ЛАМЯ ЕООД“, детските книги за робота Чапек, фантастично-приключенската „Еми и Крадецът на сенки“, постапокалиптичната детска книга с добавена реалност „Чудният нов свят“. Участва с разкази в много съвременни антологии, насочени към остросюжетните жанрове.
Носител е на престижни национални награди за литература, сред които „Перото“ (2019 г.) и „Константин Константинов (2020 и 2022 г.)
Марин е сред най-търсените автори и любим гост в десетки училища, университети и библиотеки из всички краища на България. В лекциите си обсъжда четенето, напредъка във високите технологии и възможностите, които ни предоставят. Вдъхновява младите слушатели неотклонно да се борят за мечтите си. Отличен е с благодарствена грамота за принос в професионалното ориентиране на деца от Глобалния Договор към ООН
Обича комуникацията с читатели и е достъпен във Facebook за всякакви въпроси, свързани с книгите му.
Професионалното му развитие е свързано с високите технологии. Носител е на престижната награда „Бизнес лидер от ново поколение“, присъдена от Икономедиа и karieri.bg. През 2025-а година е избран в борда на най-голямата съсловна организация на ИТ сектора в България – Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (АИБЕСТ).
Пише спекулативна и детска проза, поезия, сценарии за комикси и популярни статии. Участва в новите проекти на легендарните художници от списание „ДЪГА“, а комиксът му „Дамга“, нарисуван от Петър Станимиров, печели награда на международния фестивал в Белград, където преборва близо 300 претенденти от 30 държави.
Известен е с трилогията свръхестествени трилъри „ЛАМЯ ЕООД“, детските книги за робота Чапек, фантастично-приключенската „Еми и Крадецът на сенки“, постапокалиптичната детска книга с добавена реалност „Чудният нов свят“. Участва с разкази в много съвременни антологии, насочени към остросюжетните жанрове.
Носител е на престижни национални награди за литература, сред които „Перото“ (2019 г.) и „Константин Константинов (2020 и 2022 г.)
Марин е сред най-търсените автори и любим гост в десетки училища, университети и библиотеки из всички краища на България. В лекциите си обсъжда четенето, напредъка във високите технологии и възможностите, които ни предоставят. Вдъхновява младите слушатели неотклонно да се борят за мечтите си. Отличен е с благодарствена грамота за принос в професионалното ориентиране на деца от Глобалния Договор към ООН
Обича комуникацията с читатели и е достъпен във Facebook за всякакви въпроси, свързани с книгите му.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 93 reviews
August 10, 2020
Ламята съм я загледал отдавна да я чета и само "страхът" ми от градските фентъзита досега ме спираше. Но като я видях в аудио каталога си викам "Я пускай смело". От друга страна, знам, че романът е красиво илюстрован, така че ми остава и в онзи списък - за библиотеката вкъщи.
Какво ми е впечатлението от текста?
"Ловци на духове" с елементи на "Досиетата Х", малко градски и малко фолклорни нюанси. Нямаше да се получи този коктейл, ако не беше така добре изпипана. От всяка страница си личи старанието и емоцията на автора. Любовта му към историята.
От главния герой няма какво да се иска повече. От някои от второстепенните ... ех, добре, може и повече, но нали затова са второстепенни :)
Основната загатка се пече и прехвърля за развръзка в следващите части и това е нормално. Нещо като открадването на сестрата на агент Фокс Мълдър от извънземни, което го подтиква да открие отдел "Досиета Х". С такава по-специфична работа се занимава и Станимир. По-специфична е и държавата му на месторабота - сещате се: пернишки голфове, мутри, ченгета и прочие. Впрочем, този градския фолклор може и по-добре да се изиграе, ама точно аз ли да го казвам, дето и сам си намирам такива грешки :)
Чест на творбата правят детайлите и ритъмът, който не се губи от начало до край. Продължавам да не съм от най-големите фенове на жанра, но свалям шапка за работата на Трошанов и с удоволствие ще прочета и следващите две. Ако преди да се накумя ги озвучат - значи това ще е първо ...
Като отрежеш главата на ламята - Какво става?
Растат нови две.
Вече има още две книги от поредицата.
Какво ми е впечатлението от текста?
"Ловци на духове" с елементи на "Досиетата Х", малко градски и малко фолклорни нюанси. Нямаше да се получи този коктейл, ако не беше така добре изпипана. От всяка страница си личи старанието и емоцията на автора. Любовта му към историята.
От главния герой няма какво да се иска повече. От някои от второстепенните ... ех, добре, може и повече, но нали затова са второстепенни :)
Основната загатка се пече и прехвърля за развръзка в следващите части и това е нормално. Нещо като открадването на сестрата на агент Фокс Мълдър от извънземни, което го подтиква да открие отдел "Досиета Х". С такава по-специфична работа се занимава и Станимир. По-специфична е и държавата му на месторабота - сещате се: пернишки голфове, мутри, ченгета и прочие. Впрочем, този градския фолклор може и по-добре да се изиграе, ама точно аз ли да го казвам, дето и сам си намирам такива грешки :)
Чест на творбата правят детайлите и ритъмът, който не се губи от начало до край. Продължавам да не съм от най-големите фенове на жанра, но свалям шапка за работата на Трошанов и с удоволствие ще прочета и следващите две. Ако преди да се накумя ги озвучат - значи това ще е първо ...
Като отрежеш главата на ламята - Какво става?
Растат нови две.
Вече има още две книги от поредицата.
January 2, 2017
Ламята на Марин, естествено, е триглава. Подчертаното съучастие на художниците Петър Станимиров и Веселин Чакъров е елегантният щрих, който придава цялост на продукта. Защото дебютното заглавие на „Фаетон” не е само книга, нито някакъв маркетингов продукт за събиране на прах на етажерката у дома. Първият роман на Трошанов е революция в полето на юношеската родна литература – онази огромна задължителна ниша, която изгражда читателското доверие към Книгата, която възпитава, но и забавлява, но и поощрява.
Къде е българската литература за младите? Не за превземките, не за екзистенциалистите, не за отрепките, не за комикс-мързеливците?
Когато бях малък, съществуваше онази култова поредица с твърди корици на издателство „Отечество” – „Юношески романи”. Съществуваше и „Световна класика за деца и юноши”. И можеше да си четеш Стас и Нели, Робинзон, Майн Рид, Смелия Чунг или Човекът-амфибия. Днес като че ли фентъзи литературата иззе функциите на четивата за подрастващи. Няма лошо, но е еднообразно.
„Ламя ЕООД” е вероятно първият от достатъчно много години, при това изключително адекватен, опит за връщане към сърцевината на литературата, предназначена за младите българи и писана от (почти толкова) млад българин. Без излишни езикови или сюжетни рисунъци, но с интелигентна премереност и ударна изразителност, Трошанов потапя в един свят, който е светът отвъд прозореца; повежда по едни улици, които са улиците отвъд следващата пресечка; среща с образи, които са твоите познати или за които най-малкото си чувал от приятел. Достоверността на света, в който разгръща потенциала си на разказвач, положително е една от най-силните притегателни сили, които ще накарат читателя да се загуби сред страниците; същите тези достоверност и сегашност на историята ще удерят още по-силно, когато всички онези приказни, фолклорни и съновидени сцени разкъсат измамно монотонната лента на заобикалящата ни реалност, за да заплетат възлите на историята.
И каква само история – какво ли няма тук! Колкото по-истински в несъвършенствата, слабостите, грешките си са героите на Марин, толкова по-достоверни са и те, и привидно магическите сблъсъци, които са принудени да търпят.
Изумително е колко добре е успял Трошанов да вплете в нашенската действителност елементи, вдъхновени не просто от чужда култура, но и от знакови литературни образци. Какъв е всъщност жанрът на Ламята? Може би е роман за съзряването и първите стъпки в суровия свят на всепоглъщащата любов/омраза? Или пък е лайт-хорър с приключенски оттенък? А защо не – детективска мистерия с боцнат на правилните места комик-рилийф?
Смятам, че най-голямата сила на дебюта на Марин е неговата преднамерена поп-разпознаваемост. Докато четеш, се кефиш, защото тези места си ги виждал, с такива люде си общувал, такива неща са ти се случвали, това чудовище си го спомняш от Лъвкрафт, тия мутри пред църквата им се смя оня ден, а този човек в инвалидната количка не е ли…
И, разбира се, елегантната доза задължителен ценностен оттенък. Смея да твърдя, че голяма част от образите в книгата провокират мислене върху базови човешки ценности, световъзприятия, поведенчески модели. Не, Марин не възпитава, нито морализаторства, той просто задава възможности за подсъзнателно наслояване на бяло и черно.
Премерена, хитра и епична в размаха на пространството и стила, „Ламя ЕООД” е перфектната книга за рестарт на „Четиво за юноши”. Което не попречи на мен – едва що порасналия юноша – да се усмихва доволно, докато стиска палци на Станимир и изгубената му любов.
И едно последно нещо – толкова много „Чакаме продължението!” прочетох от други ревюта, че се бях наплашил относно завършеността на романа. Само за протокола – финалът е толкова готин – в един “Evil dead”-стайл готин – че с продължение или не, „Ламя ЕООД” е пълнокръвно, саможиво и умно логически-заключено приключение, което, обещавам, няма да ви остави в грозно очакване на следващия сезон след една година.
Къде е българската литература за младите? Не за превземките, не за екзистенциалистите, не за отрепките, не за комикс-мързеливците?
Когато бях малък, съществуваше онази култова поредица с твърди корици на издателство „Отечество” – „Юношески романи”. Съществуваше и „Световна класика за деца и юноши”. И можеше да си четеш Стас и Нели, Робинзон, Майн Рид, Смелия Чунг или Човекът-амфибия. Днес като че ли фентъзи литературата иззе функциите на четивата за подрастващи. Няма лошо, но е еднообразно.
„Ламя ЕООД” е вероятно първият от достатъчно много години, при това изключително адекватен, опит за връщане към сърцевината на литературата, предназначена за младите българи и писана от (почти толкова) млад българин. Без излишни езикови или сюжетни рисунъци, но с интелигентна премереност и ударна изразителност, Трошанов потапя в един свят, който е светът отвъд прозореца; повежда по едни улици, които са улиците отвъд следващата пресечка; среща с образи, които са твоите познати или за които най-малкото си чувал от приятел. Достоверността на света, в който разгръща потенциала си на разказвач, положително е една от най-силните притегателни сили, които ще накарат читателя да се загуби сред страниците; същите тези достоверност и сегашност на историята ще удерят още по-силно, когато всички онези приказни, фолклорни и съновидени сцени разкъсат измамно монотонната лента на заобикалящата ни реалност, за да заплетат възлите на историята.
И каква само история – какво ли няма тук! Колкото по-истински в несъвършенствата, слабостите, грешките си са героите на Марин, толкова по-достоверни са и те, и привидно магическите сблъсъци, които са принудени да търпят.
Изумително е колко добре е успял Трошанов да вплете в нашенската действителност елементи, вдъхновени не просто от чужда култура, но и от знакови литературни образци. Какъв е всъщност жанрът на Ламята? Може би е роман за съзряването и първите стъпки в суровия свят на всепоглъщащата любов/омраза? Или пък е лайт-хорър с приключенски оттенък? А защо не – детективска мистерия с боцнат на правилните места комик-рилийф?
Смятам, че най-голямата сила на дебюта на Марин е неговата преднамерена поп-разпознаваемост. Докато четеш, се кефиш, защото тези места си ги виждал, с такива люде си общувал, такива неща са ти се случвали, това чудовище си го спомняш от Лъвкрафт, тия мутри пред църквата им се смя оня ден, а този човек в инвалидната количка не е ли…
И, разбира се, елегантната доза задължителен ценностен оттенък. Смея да твърдя, че голяма част от образите в книгата провокират мислене върху базови човешки ценности, световъзприятия, поведенчески модели. Не, Марин не възпитава, нито морализаторства, той просто задава възможности за подсъзнателно наслояване на бяло и черно.
Премерена, хитра и епична в размаха на пространството и стила, „Ламя ЕООД” е перфектната книга за рестарт на „Четиво за юноши”. Което не попречи на мен – едва що порасналия юноша – да се усмихва доволно, докато стиска палци на Станимир и изгубената му любов.
И едно последно нещо – толкова много „Чакаме продължението!” прочетох от други ревюта, че се бях наплашил относно завършеността на романа. Само за протокола – финалът е толкова готин – в един “Evil dead”-стайл готин – че с продължение или не, „Ламя ЕООД” е пълнокръвно, саможиво и умно логически-заключено приключение, което, обещавам, няма да ви остави в грозно очакване на следващия сезон след една година.
March 31, 2017
Останах изключително доволен и очарован от романа. Гладък изказ, интересна история, отлично писане! Чудесна корица от Пепи Станимиров, чудесни илюстрации от Веселин Чакъров. Книга с брутално добра премиера, книга, която привлече интереса на много български читатели, което е страхотно. Чакам с нетърпениe втория том!
May 16, 2017
Светът на ужаса:
Ще представя още една много добра книга, написана от член на клуб "Лазарус". Книгата се казва "Ламя ЕООД", а неин автор е Марин Трошанов.
Историята започва със странното и нелепо изчезване на младото и красиво момиче Мая, приятелка на главния герой Станимир. В следващите години той опитва да се добере до истината изчезването й, но постепенно разбира, че в деянието са намесени свръхестествени сили. Но това не го отказва, дори напротив - той започва да проучва такива явления, след което основава дружеството Ламя ЕООД, където помага на хора, тормозени от свръхестествени явления. Следват интересни, страховити и трагични моменти, които ще оставят дълбоки следи в съзнанието на читателя...
Дали Станимир ще се пребори с кошмарите на хората? Дали ще открие истината за изчезването на Мая? Ще разберете, щом прочетете "Ламя ЕООД" на Марин Трошанов.
Силно препоръчвам за любителите на мистичното фентъзи.
Ще представя още една много добра книга, написана от член на клуб "Лазарус". Книгата се казва "Ламя ЕООД", а неин автор е Марин Трошанов.
Историята започва със странното и нелепо изчезване на младото и красиво момиче Мая, приятелка на главния герой Станимир. В следващите години той опитва да се добере до истината изчезването й, но постепенно разбира, че в деянието са намесени свръхестествени сили. Но това не го отказва, дори напротив - той започва да проучва такива явления, след което основава дружеството Ламя ЕООД, където помага на хора, тормозени от свръхестествени явления. Следват интересни, страховити и трагични моменти, които ще оставят дълбоки следи в съзнанието на читателя...
Дали Станимир ще се пребори с кошмарите на хората? Дали ще открие истината за изчезването на Мая? Ще разберете, щом прочетете "Ламя ЕООД" на Марин Трошанов.
Силно препоръчвам за любителите на мистичното фентъзи.
March 12, 2018
Реалната оценка е 3,8 (колкото е и на Хавра, но в перспектива тази я заслужава повече, за разлика от Хавра) закръглям на 4 заради изданието - корица, илюстрации, и изобщо издателска работа са на чудесно ниво са отлично свършени. Не мога да се сетя за друг - жанров или не роман - с илюстрации. Изобщо по концепцията за романа е мислено и работено. Още по-важно е, че е работено професионално и отговорно.
На литературно ниво мога само да се съглася с
ревюто на Елена. За мен на тази книга ѝ е трябвал един зъл и безсърдечен редактор, който да мине с голямата ножица и да ѝ помогне да бъде по-стегната и ритмична.
Не е прекалено страшна (не обичам, не разбирам и не чета хоръри), urban fantasy частта и чара на София са предадени много добре, а финалният клифхенгър е изълнен майсторски и те зарибява да видиш какво се случва по-нататък.
P.S. Има няколко момента, в които ми идеше да пребия главния герой с лопата. Почти половината от тях не бяха по литературни причини.
На литературно ниво мога само да се съглася с
ревюто на Елена. За мен на тази книга ѝ е трябвал един зъл и безсърдечен редактор, който да мине с голямата ножица и да ѝ помогне да бъде по-стегната и ритмична.
Не е прекалено страшна (не обичам, не разбирам и не чета хоръри), urban fantasy частта и чара на София са предадени много добре, а финалният клифхенгър е изълнен майсторски и те зарибява да видиш какво се случва по-нататък.
P.S. Има няколко момента, в които ми идеше да пребия главния герой с лопата. Почти половината от тях не бяха по литературни причини.
October 15, 2020
Имам забележки, но са толкова минимални, че дори не нисля да ги споменавам... определено е една много готина история за паранормалното с щипка смях... както при “Софийски магьосници” така и тук познатата ми обстановка в сюжета ме пренесоха още по-реалистично... определено съм фен и нямам търпение да прочета и останалите книги👍🏻👍🏻👍🏻👍🏻👍🏻
July 17, 2018
Чел съм и фентъзи, и фантастика, и хорър, и трилър, и т. нар. юношески романи, но досега не бях попадал на толкова умело написана комбинация от гореописаните жанрове. Камо ли от български автор. Може би защото не съм чел достатъчно (най-вероятно…). Но романът на Марин Трошанов „ЛАМЯ ЕООД“ и продължението му „ЛАМЯ ЕООД Освобождение“ определено изгълтах за няколко дена един след друг.
Бях чел и чувал немалко добри отзиви за „Ламя“-та преди да ѝ дойде реда. Рядко попадам на книга, която по такъв изкусен и очарователен начин да ме грабне и отнесе неусетно до края, карайки ме да жадувам да узная що за Бога ще се случи по-нататък.
Първото впечатление, което тази книга ми направи още от началните страници е с какво изключително старание подхожда Трошанов, за да пренесе читателя в съответната ситуация и действие. Много богато и описателно, детайлно и живо – все едно си там. Усещаш местата, хората, случките. Разчупени диалози. Обърнах специално внимание на този начин на писане – не е само в началото, за да „грабне читателя“. Абсолютно всичко, което е описано в книгата си го представих с ярка визия и усещане в главата си. Широка употреба на прилагателни, художествени сравнения и асоциации съпътстват действието през цялото време. Всевъзможни детайли са споменати, дори и на персонажи и места, чието присъствие в романа е кратковременно. И в същото време главният герой търпи различни състояния на духа и надгражда своето присъствие и усещане, докато преминава през всякакви събития и приключения.
Цялото ревю можете да прочетете ТУК!
Бях чел и чувал немалко добри отзиви за „Ламя“-та преди да ѝ дойде реда. Рядко попадам на книга, която по такъв изкусен и очарователен начин да ме грабне и отнесе неусетно до края, карайки ме да жадувам да узная що за Бога ще се случи по-нататък.
Първото впечатление, което тази книга ми направи още от началните страници е с какво изключително старание подхожда Трошанов, за да пренесе читателя в съответната ситуация и действие. Много богато и описателно, детайлно и живо – все едно си там. Усещаш местата, хората, случките. Разчупени диалози. Обърнах специално внимание на този начин на писане – не е само в началото, за да „грабне читателя“. Абсолютно всичко, което е описано в книгата си го представих с ярка визия и усещане в главата си. Широка употреба на прилагателни, художествени сравнения и асоциации съпътстват действието през цялото време. Всевъзможни детайли са споменати, дори и на персонажи и места, чието присъствие в романа е кратковременно. И в същото време главният герой търпи различни състояния на духа и надгражда своето присъствие и усещане, докато преминава през всякакви събития и приключения.
Цялото ревю можете да прочетете ТУК!
January 5, 2021
Книгата е много интересна. Честно казано, бях подведена от коментарите за нея и очаквах твърде много от нея и за това съм леко разочарована. Героите са добре описани, историята е интересна. Все пак ще взема една звезда заради духът кондуктор, които попринцип действал в Северна България, но естествено нападна Миро във влака за Бургас...
September 11, 2017
Много приятна, лесна за четене и изпълнена с действия книга. Изядох я като ламя юнак - на една хапка. Поздравления за Марин Трошанов и стила му на писане! Чудесна корица и илюстрации! Препоръчвам я с две ръце и очаквам следващата! Дано на българския пазар да има повече подобни проекти...
January 13, 2017
"Ламя ЕООД" е (най-после) добре написано и увлекателно българско градско фентъзи и по мое мнение един от най-сполучливите фантастични романи у нас. Цяло чудо е, че това е дебютен роман.
В кратце, главният герой, Станимир, се е захванал да се бори със свръхестествените феномени, които в един момент започват да изобилстват около него. Всички събития се развиват в България - най-вече във и около София, но също и в Бургас, из българските железници и т.н. Авторът, Марин Трошанов, е успял да напипа много добре баланса в книгата, а речникът му е завидно богат. Описанията са кратки и концентрирани, но винаги присъстващи, точни и колоритни - с едно-две изречения успява да постигне търсения ефект - да придаде персоналност на герой, да впише ситуацията в българската действителност, да вложи някой реалистичен детайл, който помага да се изобрази дадена сцена. Поне в моя мозък с лекота се изграждаха картините и се позиционираха сцените из родните кътчета.
Същото мога да кажа по отношение на цензурата - балансът е точен. Няма цензура в книгата, но го няма и напъна за графичност в посока еротика или насилие - нещо, което огромна част от младите автори правят и ако е самоцелно или зле написано работи много против текста. Марин описва добре, без да скрива, но и без да се опитва да спечели точки с евтини трикове.
Диалозите са блестящи - флуидни, с точна доза и правилно вкаран жаргон - героите говорят като истински хора, а не като водещи по телевизията, или пък с някакъв насилен нечетим жаргон. Нещо, което за съжаление в книгите ни рядко се вижда, а в киното ни - почти никога.
Героите са много сполучливи, истински, спорят, объркват се, вижда се мотивацията зад техните действия и начина им на мислене; характерът. Главният, например, има изключително саркастичен поглед над света, нервак е и на моменти е дори незаслужено неприятен, но това само го прави по-истински. Има няколко, които са по-скоро гротескни или клиширани, но са малко на брой и с малка роля - такива, които не са заслужили повече "екранно време", така да се каже.
Сюжетът е добре навързан, всяка "пушка гръмва" до края на представлението, макар да се очаква продължение.
Корицата е впечатляваща, но дори повече ми харесаха вътрешните илюстрации. Личи си, че е отделено много внимание и това не е изненада- все пак Марин има доста опит в сценарии на комикси и добри познанства в тези среди.
Сега, за да не си помислите, че всичко е идеално, иличе прехвалвам Марин - ето малко забележки:
- Кулминацията (глави 8 и 9) леко се преместиха в жанра "героично фентъзи" и ми харесаха най-малко. Очаквах повече хитри и психологически моменти, повече мистицизъм и по-малко размахване на меч; Не ги намирам за слаби, напротив - добре написани са - но това е низината на книгата в моите очи.
- На места авторът е направил някои неща прекалено предвидими (например отношението на Лина, сюжетните събития в края на глава 9) или натъртва за неразбралите читатели, за да не рискува да пропуснат нещо (например изречения от сорта на "Дали това не бяха душите на неговите жертви?" след като е онагледена достатъчно ясно тази версия преди това). Този подход лично на мен не ми допада, предпочитам авторът да има повече доверие в читателите.
- Малко прекалено бързо и не съм сигурен че съвсем естествено се развиха отношенията между главния герой и Мартин и сестра му;
- Корицата на пръв поглед ми се стори детска - изображението, шрифта, логото. Впрочем, дори и заглавието ми е малко лигаво. Това не отговаря на съдържанието. Сега, след като съм чел книгата, мога да видя корицата като по-зловеща, но това е без значение. Освен това контраста на заглавието не е добър - жълто-зелено на зеленожълто?!
- Има леки коректорски проблеми - слети думи, неправилно пренасяне, останали два варианта на текста ("от през прозореца") и други дреболии.
Тези дреболии по никакъв начин не са достатъчни да развалят доброто усещане от разкошната книга и ви я препоръчвам с две ръце.
В кратце, главният герой, Станимир, се е захванал да се бори със свръхестествените феномени, които в един момент започват да изобилстват около него. Всички събития се развиват в България - най-вече във и около София, но също и в Бургас, из българските железници и т.н. Авторът, Марин Трошанов, е успял да напипа много добре баланса в книгата, а речникът му е завидно богат. Описанията са кратки и концентрирани, но винаги присъстващи, точни и колоритни - с едно-две изречения успява да постигне търсения ефект - да придаде персоналност на герой, да впише ситуацията в българската действителност, да вложи някой реалистичен детайл, който помага да се изобрази дадена сцена. Поне в моя мозък с лекота се изграждаха картините и се позиционираха сцените из родните кътчета.
Същото мога да кажа по отношение на цензурата - балансът е точен. Няма цензура в книгата, но го няма и напъна за графичност в посока еротика или насилие - нещо, което огромна част от младите автори правят и ако е самоцелно или зле написано работи много против текста. Марин описва добре, без да скрива, но и без да се опитва да спечели точки с евтини трикове.
Диалозите са блестящи - флуидни, с точна доза и правилно вкаран жаргон - героите говорят като истински хора, а не като водещи по телевизията, или пък с някакъв насилен нечетим жаргон. Нещо, което за съжаление в книгите ни рядко се вижда, а в киното ни - почти никога.
Героите са много сполучливи, истински, спорят, объркват се, вижда се мотивацията зад техните действия и начина им на мислене; характерът. Главният, например, има изключително саркастичен поглед над света, нервак е и на моменти е дори незаслужено неприятен, но това само го прави по-истински. Има няколко, които са по-скоро гротескни или клиширани, но са малко на брой и с малка роля - такива, които не са заслужили повече "екранно време", така да се каже.
Сюжетът е добре навързан, всяка "пушка гръмва" до края на представлението, макар да се очаква продължение.
Корицата е впечатляваща, но дори повече ми харесаха вътрешните илюстрации. Личи си, че е отделено много внимание и това не е изненада- все пак Марин има доста опит в сценарии на комикси и добри познанства в тези среди.
Сега, за да не си помислите, че всичко е идеално, иличе прехвалвам Марин - ето малко забележки:
- Кулминацията (глави 8 и 9) леко се преместиха в жанра "героично фентъзи" и ми харесаха най-малко. Очаквах повече хитри и психологически моменти, повече мистицизъм и по-малко размахване на меч; Не ги намирам за слаби, напротив - добре написани са - но това е низината на книгата в моите очи.
- На места авторът е направил някои неща прекалено предвидими (например отношението на Лина, сюжетните събития в края на глава 9) или натъртва за неразбралите читатели, за да не рискува да пропуснат нещо (например изречения от сорта на "Дали това не бяха душите на неговите жертви?" след като е онагледена достатъчно ясно тази версия преди това). Този подход лично на мен не ми допада, предпочитам авторът да има повече доверие в читателите.
- Малко прекалено бързо и не съм сигурен че съвсем естествено се развиха отношенията между главния герой и Мартин и сестра му;
- Корицата на пръв поглед ми се стори детска - изображението, шрифта, логото. Впрочем, дори и заглавието ми е малко лигаво. Това не отговаря на съдържанието. Сега, след като съм чел книгата, мога да видя корицата като по-зловеща, но това е без значение. Освен това контраста на заглавието не е добър - жълто-зелено на зеленожълто?!
- Има леки коректорски проблеми - слети думи, неправилно пренасяне, останали два варианта на текста ("от през прозореца") и други дреболии.
Тези дреболии по никакъв начин не са достатъчни да развалят доброто усещане от разкошната книга и ви я препоръчвам с две ръце.
June 3, 2022
Адмирации! Аз не съм почитател на жанра, но след препоръка реших да дам шанс на ЛАМЯ ЕООД, определено не съжалявам. Книгата ми хареса много, нямам никакви забележки, финалът е толкова интригуващ, че веднага започвам следващата книга.
April 3, 2023
Винаги съм се възхищавал от дар-словото на Марин(то рождената ти дата не е случайна ;) ). Така че може да се каже, че имах немалки очаквания към тази книга. Нямах времето и нужното състояние на духа, за да я прочета, когато я издаде, но мисля, че това беше само в плюс. Сега беше точният момент за мен(още повече, че другите две с нетърпение чакат на рафта своят ред).
И все пак сгреших в едно - очаквах много добра книга. А прочетох шедьовър! Наистина не бях подготвен за толкова красота на писаното слово. Всеки ред съвсем лесно изграждаше живи картини и ме прехвърляше директно в мрачно-приказния свят на героите. Действието не ти оставя време да си поемеш дъх, а финалът... е втората причина да се радвам, че се заех с трилогията при налични всички книги :D.
Благодаря, Марински, за удоволствието да прочета това твое творение!
И все пак сгреших в едно - очаквах много добра книга. А прочетох шедьовър! Наистина не бях подготвен за толкова красота на писаното слово. Всеки ред съвсем лесно изграждаше живи картини и ме прехвърляше директно в мрачно-приказния свят на героите. Действието не ти оставя време да си поемеш дъх, а финалът... е втората причина да се радвам, че се заех с трилогията при налични всички книги :D.
Благодаря, Марински, за удоволствието да прочета това твое творение!
December 26, 2017
След като изчетох един куп хвалебствия за тази книга, я п��дхванах с огромен ентусиазъм... и трябва да призная, че мъничко се разочаровах. Затова сега ще наблегна най-вече на нещата, по които според мен може да се работи - за другото достатъчно е казано.
Идеята сама по себе си не е оригинална, но е интригуващо реализирана - ловец на мистерии на родна почва, на всичкото отгоре обсебен от изгубената си ученическа любов. Хареса ми, че сюжетът не е просто изброяване на различните поръчки, които получава; случаите са навързани и не само илюстрират ежедневието на героя, но и тласкат сюжета напред. Само сватбата на Аспарухов като че ли не допринася с нищо, освен да ни покаже един опит за (уж) справедливо възмездие; доколкото там не е намесено отвъдно зло, което сее смърт само за кеф, тя се отличава от останалите случаи.
Като цяло ми липсва по-специфична подготовка за срещите със свръхестественото - освен светената вода и един талисман, който носи едва ли не случайно, Миро не разполага с други средства за защита или унищожение. При нито един от сблъсъците си със злите сили той няма план как да действа или какво да предприеме; целта му сякаш е преди всичко проучване, а не реална борба, каквато (според мен) очакват клиентите му. Конкурентите му от "Пегас" също наблягат на инструментите за откриване на чуждо присъствие... а после, като го открият, то за нула време ги прави на пихтия?! Пълен непрофесионализъм.
В стилово отношение книгата се чете леко, изказът е гладък и увличащ... но на места описанията са леко претрупани.
[Следва нищене на разни дреболийки... пардон, исках да кажа, задълбочен литературен анализ. На който не му се губи време, да мине директно на последния параграф.]
Направи ми впечатление например натрупването на прилагателни - масово нещата са описани с по два епитета:
"Мирела се разбуди, разтвори лепкави клепачи и болнавата жълта светлина, изпълваща купето, нахлу в очите ѝ. По несвойствено сгънатото ѝ тяло пролази тъпата, пулсираща болка на схванатите мускули. Стресна се от вида на мъжа, който седеше срещу нея – млад потен циганин с дебело палто, наметнато върху мърляв цветен анцуг. Беше вперил в нищото широко отворени, немигащи очи. На седалките до него се беше излегнала жена му, обгърнала с ръце двете малки спящи деца, които допреди час-два се гонеха и крещяха из тясното миризливо купе. Бяха момченце и момиченце на 5-6 годинки с рошави сплъстени коси и облечени в зацапани размъкнати дрехи."
Само в този параграф има близо 20 прилагателни, най-често по двойки, което лично за мен прави конструкциите повторяеми и излишно натоварени. Това, както и склонността на автора към лирични описания на пейзажа, твърде нетрадиционни за този жанр (първият параграф на Пролог 2, на трета глава и др.), лично за мен прави началото на романа малко тегаво. Обаче! По-нататък те или намаляват/изчезват, или съм била твърде увлечена от действието, за да ги забележа - червена точка за автора. Подробните физически описания на някои герои също поне за мен са твърде статични (напр. двойката от "Пегас" при запознанството им с Миро) и не играят никаква функционална роля. Предпочитам детайли от външността да се вмъкват непринудено в действието, вместо подробно да се описват дрехите, лицето, телосложението и пр. на всеки един нововъведен герой.
И с това май изчерпах забележките :) Всъщност до последно се чудех дали да дам на книгата оценка 3 или 4; в крайна сметка се спрях на по-високата по две причини. Първо, заради главния герой, чиято страст и отдаденост движат романа, и който е достатъчно многопластов, автентичен и интересен, за да не дотегне в нито един момент на читателя. И второ, заради края, който чудесно навръзва сюжетните линии и обещава още по-динамични (и ужасяващи) срещи с Аномалиите и Мистериозните Явления във втората част.
Която подхващам още сега... следва продължение!
Идеята сама по себе си не е оригинална, но е интригуващо реализирана - ловец на мистерии на родна почва, на всичкото отгоре обсебен от изгубената си ученическа любов. Хареса ми, че сюжетът не е просто изброяване на различните поръчки, които получава; случаите са навързани и не само илюстрират ежедневието на героя, но и тласкат сюжета напред. Само сватбата на Аспарухов като че ли не допринася с нищо, освен да ни покаже един опит за (уж) справедливо възмездие; доколкото там не е намесено отвъдно зло, което сее смърт само за кеф, тя се отличава от останалите случаи.
Като цяло ми липсва по-специфична подготовка за срещите със свръхестественото - освен светената вода и един талисман, който носи едва ли не случайно, Миро не разполага с други средства за защита или унищожение. При нито един от сблъсъците си със злите сили той няма план как да действа или какво да предприеме; целта му сякаш е преди всичко проучване, а не реална борба, каквато (според мен) очакват клиентите му. Конкурентите му от "Пегас" също наблягат на инструментите за откриване на чуждо присъствие... а после, като го открият, то за нула време ги прави на пихтия?! Пълен непрофесионализъм.
В стилово отношение книгата се чете леко, изказът е гладък и увличащ... но на места описанията са леко претрупани.
[Следва нищене на разни дреболийки... пардон, исках да кажа, задълбочен литературен анализ. На който не му се губи време, да мине директно на последния параграф.]
Направи ми впечатление например натрупването на прилагателни - масово нещата са описани с по два епитета:
"Мирела се разбуди, разтвори лепкави клепачи и болнавата жълта светлина, изпълваща купето, нахлу в очите ѝ. По несвойствено сгънатото ѝ тяло пролази тъпата, пулсираща болка на схванатите мускули. Стресна се от вида на мъжа, който седеше срещу нея – млад потен циганин с дебело палто, наметнато върху мърляв цветен анцуг. Беше вперил в нищото широко отворени, немигащи очи. На седалките до него се беше излегнала жена му, обгърнала с ръце двете малки спящи деца, които допреди час-два се гонеха и крещяха из тясното миризливо купе. Бяха момченце и момиченце на 5-6 годинки с рошави сплъстени коси и облечени в зацапани размъкнати дрехи."
Само в този параграф има близо 20 прилагателни, най-често по двойки, което лично за мен прави конструкциите повторяеми и излишно натоварени. Това, както и склонността на автора към лирични описания на пейзажа, твърде нетрадиционни за този жанр (първият параграф на Пролог 2, на трета глава и др.), лично за мен прави началото на романа малко тегаво. Обаче! По-нататък те или намаляват/изчезват, или съм била твърде увлечена от действието, за да ги забележа - червена точка за автора. Подробните физически описания на някои герои също поне за мен са твърде статични (напр. двойката от "Пегас" при запознанството им с Миро) и не играят никаква функционална роля. Предпочитам детайли от външността да се вмъкват непринудено в действието, вместо подробно да се описват дрехите, лицето, телосложението и пр. на всеки един нововъведен герой.
И с това май изчерпах забележките :) Всъщност до последно се чудех дали да дам на книгата оценка 3 или 4; в крайна сметка се спрях на по-високата по две причини. Първо, заради главния герой, чиято страст и отдаденост движат романа, и който е достатъчно многопластов, автентичен и интересен, за да не дотегне в нито един момент на читателя. И второ, заради края, който чудесно навръзва сюжетните линии и обещава още по-динамични (и ужасяващи) срещи с Аномалиите и Мистериозните Явления във втората част.
Която подхващам още сега... следва продължение!
February 9, 2021
Увлекателно написана, историята те поглъща и те води през различни места и случки. Неусетно се запознаваш с всички главни герои и започваш да ги харесваш, да се тревожиш за тях и да мислиш за предстоящите събития. Стилът е лек и непретенциозен, но достатъчно добър, за да накара косъмчетата по гърба ти да настръхнат в определени моменти. Книгата е много добре оформена, а вътре е пълна с рисунките на Веселин Чакъров и Петър Станимиров, които обогатяват преживяването и дават визуална представа за героите и случващтото се. Отвореният край загатва продължение на историята, което аз с нетърпение очкавам. Препоръчвам на всички, които не се плашат от страховити създания от отвъдни светове и са жадни за приключения.
P.S. ЛАМЯ идва от Ловец на аномалии и мистериозни явления.
https://prezprozoreca.wordpress.com/2...
P.S. ЛАМЯ идва от Ловец на аномалии и мистериозни явления.
https://prezprozoreca.wordpress.com/2...
November 23, 2016
Точно ден и половина след като улових Ламята, й взех главата, образно казано. Доволен съм - чудесно романче, видно написано с много любов. Идеята за Ловеца на Аномалии и Мистични Явления не ми е нова, срещал съм я вече в "Детектив от зоната на здрача" на Андрея Илиев и при Джим Бъчър с Хари Дрезден, но пречупена през светогледа на Марин (действието се води в Бургас и София) създава усещане за достоверност и лично на мен доста ми се вслади. Имаше и хорърец в доволни количества, особено към последните страници, та какво повече може да желае верният читател. Чакаме продължение!!!
Пи Ес: Допълнителен бонус е оформлението - "адската" корица от Петър Станимиров, графично изпълнените илюстрации от Веселин Чакъров, а номерата и имената на отделните глави са с ретро шрифт - "пишеща машина" - супер яко!!!
Пи Ес: Допълнителен бонус е оформлението - "адската" корица от Петър Станимиров, графично изпълнените илюстрации от Веселин Чакъров, а номерата и имената на отделните глави са с ретро шрифт - "пишеща машина" - супер яко!!!
August 24, 2023
Добро начало на трилогията. Градски легенди примесени с доста фентъзи. Надявам се мистерията да се разкрива по по-ефективен начин, тъй като ми липсваше напрежение, но за сметка на това пък беше интересно.
Допадна ми идеята за грандиозна мисия, стил Толкин, и преследвайки нея, нашият герой се сблъсква с всякакви чудовища, което от своя страна обрисува светът на Миро и този на Мая. Препратките към отвъдния свят и мистериозното изчезване на Мая много напомнят на Орфей и Евредика като линия на развитие, а цялостната Ламя ЕООД - на братята Уинчестър от Свръхестествено.
Броденето из страната и софийските улици на Миро е интересен избор, който придава динамика, на която самият автор набляга, а това пък се заиграва с познатото у нас българите географско място и вкарва фентъзи/хорър момент - похват доста характерен за готическите произведения през Романтизма във Великобритания и САЩ (the uncanny). В сърцевината си обаче се усещат повече романтичният елемент, блянът за спасението и изпълването на мисията, отколкото създаването на тягостна атмосфера и това, разбира се, е почерк на автора, с което съм окей.
Интересно ми е как ще се развие действието и дали той би наблегнал на другите елементи в повествованието си, тъй като трилогията като структура го позволява и стилистично би било доста интересно, ако има подобна жанрова заигравка. Имам очаквания и за по-ефектно разгръщане на чудовищата, а не просто да се появяват от нищото, сеят хаос, голяма битка и това е.
Първа част - 4/5
Допадна ми идеята за грандиозна мисия, стил Толкин, и преследвайки нея, нашият герой се сблъсква с всякакви чудовища, което от своя страна обрисува светът на Миро и този на Мая. Препратките към отвъдния свят и мистериозното изчезване на Мая много напомнят на Орфей и Евредика като линия на развитие, а цялостната Ламя ЕООД - на братята Уинчестър от Свръхестествено.
Броденето из страната и софийските улици на Миро е интересен избор, който придава динамика, на която самият автор набляга, а това пък се заиграва с познатото у нас българите географско място и вкарва фентъзи/хорър момент - похват доста характерен за готическите произведения през Романтизма във Великобритания и САЩ (the uncanny). В сърцевината си обаче се усещат повече романтичният елемент, блянът за спасението и изпълването на мисията, отколкото създаването на тягостна атмосфера и това, разбира се, е почерк на автора, с което съм окей.
Интересно ми е как ще се развие действието и дали той би наблегнал на другите елементи в повествованието си, тъй като трилогията като структура го позволява и стилистично би било доста интересно, ако има подобна жанрова заигравка. Имам очаквания и за по-ефектно разгръщане на чудовищата, а не просто да се появяват от нищото, сеят хаос, голяма битка и това е.
Първа част - 4/5
May 21, 2021
„Ламя ЕООД” на Марин Трошан е интересно градско фентъзи, което ме държа в напрежение. Станимир наистина има прилика с героя Хари Дрезден, все го бият, нараняват, подиграват, даже го изхвърлят от дома му, но пък успява да се справи с разни чудовища и душеяди. Лина ми хареса като образ, готова е да го защити, дори с цената на своя живот. Абревиатурата на дружеството означава „Ловец на аномалии и мистериозни явления”, а когато отсекат главата на ламята на нейно място изникват нови две.
Не ми допадна само дългото описание на сватбата на Аспарухов – как са облечени, как са украсени масите, самата церемония - стори ми се излишно.
Ще се радвам да се запозная с приключенията на Миро и в следващите две книги.
Не ми допадна само дългото описание на сватбата на Аспарухов – как са облечени, как са украсени масите, самата церемония - стори ми се излишно.
Ще се радвам да се запозная с приключенията на Миро и в следващите две книги.
August 2, 2018
Тази малка книжка вдигна страстите наскоро в едно броене за любими текстове, тъй като някой някъде реши, че за нея има твърде много фалшиви вотове. Е, най-вероятно фалшиви гласувания е имало за всички, или не точно фалшиви, а просто изпълнени със сгрешено доброжелателство опити да се помогне на един наистина забавен и силно четим проект да добие повече известност. Но това е минало, а на вас ви предстои да се потопите в едно забавно и леко дори в мрака си четиво, след което минаванията по тъмно из който и да е софийски градски парк ще ви е по-трудно и от т��ва да се изстреляте на пружинки до Марс. Най-вече защото с пълни със страх гащета е малко трудно да се върви, тъй съм чувала.
Ламя ЕООД е фирма за разследване на разни паранормални активности, от които и милата ни родина хич не е пожалена, ако и магията да е отдавна удавена под словете здравословен атеизъм и механично техникарство, задушаващо трептенията на природата. По примера на небезизвестния Дрезден – и тук нашият главен герой е по-скоро неудачник, загубил важен човек при съмнителни обстоятелства преди години, и твърдо решил да намери истината, колкото и абсурдна да е тя, за да не загуби разсъдъка си от мъка. За съжаление няма никакви специални умения, освен доста сериозна упоритост, и способност да омайва разни млади пройдохи да го следват до портите на Ада и обратно. И това се оказва що-годе достатъчно да е сред живите, ако не и печелившите, накрая на играта.
Демони, зомбита, вещици, зли духове, призраци, сили извън всяко описание и разбиране – тук са, всичките, очакващи ви кротко из влакове, паркове, скъпарски домове, тузарски сватби, панелни блокове и изоставени парчета жилище. Жертви са провинциалните и родените на жълтите павета софиянци, и интелектуалци, и студенти, и клошари, и милионери със съмнително минало. Оня свят е почти гушнал нашия свят, и е протегнал своите кошмари като кокалести пръсти към така удобната ни реалност. И ето, че най-обикновените хора с прост инат могат да сблъскат с неведомите пътища адови, и поне частично да оцелеят, плюс- минус някой крайник или парче разум.
Езикът е простичък, четивен, изчистен от сложни форми и целево оригиналничене вероятно с цел да е динамично и лесно увличащо в действието, което е доминиращо над думите, размислите или сложността на героите. То всъщност сложни неща няма, всичко е първично, някак логично случващо се и логично преодоляващо се. Малко напомня на Ловци на духове, ама без техниката, Досиетата Дрезден, ама без магията и Приказки от криптата – с все чудовищата, в едно. И резултатът е забавляващ и разтоварващ, дори с процеждащите се капки кръв между страниците. Чудесна идея за сериал, ако ме питате.
Ламя ЕООД е фирма за разследване на разни паранормални активности, от които и милата ни родина хич не е пожалена, ако и магията да е отдавна удавена под словете здравословен атеизъм и механично техникарство, задушаващо трептенията на природата. По примера на небезизвестния Дрезден – и тук нашият главен герой е по-скоро неудачник, загубил важен човек при съмнителни обстоятелства преди години, и твърдо решил да намери истината, колкото и абсурдна да е тя, за да не загуби разсъдъка си от мъка. За съжаление няма никакви специални умения, освен доста сериозна упоритост, и способност да омайва разни млади пройдохи да го следват до портите на Ада и обратно. И това се оказва що-годе достатъчно да е сред живите, ако не и печелившите, накрая на играта.
Демони, зомбита, вещици, зли духове, призраци, сили извън всяко описание и разбиране – тук са, всичките, очакващи ви кротко из влакове, паркове, скъпарски домове, тузарски сватби, панелни блокове и изоставени парчета жилище. Жертви са провинциалните и родените на жълтите павета софиянци, и интелектуалци, и студенти, и клошари, и милионери със съмнително минало. Оня свят е почти гушнал нашия свят, и е протегнал своите кошмари като кокалести пръсти към така удобната ни реалност. И ето, че най-обикновените хора с прост инат могат да сблъскат с неведомите пътища адови, и поне частично да оцелеят, плюс- минус някой крайник или парче разум.
Езикът е простичък, четивен, изчистен от сложни форми и целево оригиналничене вероятно с цел да е динамично и лесно увличащо в действието, което е доминиращо над думите, размислите или сложността на героите. То всъщност сложни неща няма, всичко е първично, някак логично случващо се и логично преодоляващо се. Малко напомня на Ловци на духове, ама без техниката, Досиетата Дрезден, ама без магията и Приказки от криптата – с все чудовищата, в едно. И резултатът е забавляващ и разтоварващ, дори с процеждащите се капки кръв между страниците. Чудесна идея за сериал, ако ме питате.
November 22, 2016
Книгата е супер! Стила е лек и се чете на един дъх. Историята е много добра, но някак ме остави посредата на събитията. Чакам продълженията с нетърпение. Арта на Петър Станимиров и Веселин Чакъров няма нужда от коментар. Основно заради тях си я купих и в последствие, книгата ме запали.
October 22, 2017
Ще бъда кратък този път.
Буквално я прочетох на един дъх. Само да отворят книжарниците и ще търча да търся втората част.
Благодаря на моята съученичка (и приятел) Маргарита (приятел с автора), че ми препоръча тази книга!!! Сега аз започвам да препоръчвам на моите приятели. ;)
Буквално я прочетох на един дъх. Само да отворят книжарниците и ще търча да търся втората част.
Благодаря на моята съученичка (и приятел) Маргарита (приятел с автора), че ми препоръча тази книга!!! Сега аз започвам да препоръчвам на моите приятели. ;)
September 20, 2020
Обичам български фентъзи романи, още повече обичам градско фентъзи.
Но бях да си призная, бях много разколебана дали да си взема книга. Още преди година я срещнах в няколко групи във Facebook и мненията за нея бяха разнообразни. Но една от промоциите на Ozon ме сблъска отново с тази книга, и реших да рискувам и да си я взема.
Не съжалявам, за избора си. Въпреки че трябва да си призная, за първи път оставям толкова раздвоена от някоя книга дали ми харесва или не.
Реалната ми оценка е 3.5 звезди, която я закръглям към 4 звезди.
Първо ще започна с това, което ми хареса.
Корицата - различна, привличаща вниманието. И най-вече, няма ги стандартните снимки на модели, които са доукрасени с фотошоп.
Историята за изгубената любов, да малко банална, но представена по един необикновен начин. Главният герой - Миро, може да избере хиляди други начини да потуши мъката си, но вместо това се впуска в едно приключение в света на свръхестественото.
Образът на Станимир (Миро) не беше лош. Като за първи път, успяхме да се докоснем до него и да разберем неговите подбуди и цели. И трябва да си призная - успя да ме направи съпричастна към терзанията, които са обладали душата му. Мъката по изгубената любов, борбата с това да се задържи на повърхността, университета, курсовите работи, Ламя ЕООД, хазайката му и Лина. Ах, тази Лина. Понякога това, което търсиш е под носа ти, но трябва да мине време, докато го осъзнаеш.
Хареса ми, че случаите, които са разказани в първа книга са навързани по между си. И го карат да нагази в още по-дълбоки води.
Контраста между неговата агенция и Пегас, също допринесе за цялостната картинка. Но лично за мен, ми бе странно, след като е прекарал толкова време в четене и търсене да не е открил и други методи за борба със свръхестественото, освен светена вода и амулет.
Препратките към митове, легенди и същества от нашия фолклор.
Краят на книгата по някакъв начин завъртя нещата и ни отведе пак до маската. Според мен това звучи като обещание за втората книга, че сюжетната линия ще бъде продължена. Надявам се да е така!
Ще премина на това, което не ми хареса в книгата.
Прологът НЕ ме грабна. Беше ми прекалено близко до реалността, вероятно това е била целта на автора, но лично мен ме накара да се замисля дали да не зарежа книгата.
Също и описанията, които бяха придружени със случката с крадеца и момичето. Описанията не бяха по вкуса ми. На места имаше меко казано вулгарен език.
И на последно място - когато чета фентъзи роман, очаквам препратките към реалното ежедневие да бъдат минимални. Тук в книга се залагаше на тях. Като бе споменато дори името на кмета на София.
Затова и оценката ми не е 5 звезди.
Като заключение мога да кажа, че книгата се чете лесно. И прочитайки всичко, което съм написала мога да кажа, че книгата ми е харесала. Пожелавам на автора успех и дано втората да е по-хубава!
Но бях да си призная, бях много разколебана дали да си взема книга. Още преди година я срещнах в няколко групи във Facebook и мненията за нея бяха разнообразни. Но една от промоциите на Ozon ме сблъска отново с тази книга, и реших да рискувам и да си я взема.
Не съжалявам, за избора си. Въпреки че трябва да си призная, за първи път оставям толкова раздвоена от някоя книга дали ми харесва или не.
Реалната ми оценка е 3.5 звезди, която я закръглям към 4 звезди.
Първо ще започна с това, което ми хареса.
Корицата - различна, привличаща вниманието. И най-вече, няма ги стандартните снимки на модели, които са доукрасени с фотошоп.
Историята за изгубената любов, да малко банална, но представена по един необикновен начин. Главният герой - Миро, може да избере хиляди други начини да потуши мъката си, но вместо това се впуска в едно приключение в света на свръхестественото.
Образът на Станимир (Миро) не беше лош. Като за първи път, успяхме да се докоснем до него и да разберем неговите подбуди и цели. И трябва да си призная - успя да ме направи съпричастна към терзанията, които са обладали душата му. Мъката по изгубената любов, борбата с това да се задържи на повърхността, университета, курсовите работи, Ламя ЕООД, хазайката му и Лина. Ах, тази Лина. Понякога това, което търсиш е под носа ти, но трябва да мине време, докато го осъзнаеш.
Хареса ми, че случаите, които са разказани в първа книга са навързани по между си. И го карат да нагази в още по-дълбоки води.
Контраста между неговата агенция и Пегас, също допринесе за цялостната картинка. Но лично за мен, ми бе странно, след като е прекарал толкова време в четене и търсене да не е открил и други методи за борба със свръхестественото, освен светена вода и амулет.
Препратките към митове, легенди и същества от нашия фолклор.
Краят на книгата по някакъв начин завъртя нещата и ни отведе пак до маската. Според мен това звучи като обещание за втората книга, че сюжетната линия ще бъде продължена. Надявам се да е така!
Ще премина на това, което не ми хареса в книгата.
Прологът НЕ ме грабна. Беше ми прекалено близко до реалността, вероятно това е била целта на автора, но лично мен ме накара да се замисля дали да не зарежа книгата.
Също и описанията, които бяха придружени със случката с крадеца и момичето. Описанията не бяха по вкуса ми. На места имаше меко казано вулгарен език.
И на последно място - когато чета фентъзи роман, очаквам препратките към реалното ежедневие да бъдат минимални. Тук в книга се залагаше на тях. Като бе споменато дори името на кмета на София.
Затова и оценката ми не е 5 звезди.
Като заключение мога да кажа, че книгата се чете лесно. И прочитайки всичко, което съм написала мога да кажа, че книгата ми е харесала. Пожелавам на автора успех и дано втората да е по-хубава!
April 20, 2018
Трошанов е взел една трагична любовна история за рамка на своята трилогия (има още две книги), поръсил е всичко с много приключения, хумор, брилянтни диалози, фентъзи моменти и лека доза ужаси. Получил се е прекрасен роман, който би се харесал на читатели в диапазона 14 – 30 години, които жадуват за приключенска страховита история с млади герои и роден сетинг. А сега и малко лична критика, която може да прескочите… Това което ми липсваше на мен бе повече информация около причините за създаването на агенцията за паранормални явления, методите на действия, план, оръжия... Авторът я е приел за даденост и така цялата линя на „ЛАМЯ“ се получила като зашита към ретроспективната любовна история. Надявам се в следващите книги от поредицата Марин да запълни тази логическа празнина м/у настоящето и миналото в неговата история. Книгата обаче има един по голям проблем, който също се надявам да се изчисти в следващите книги. Марин има много образен стил на писане, но доста е прекалил с епитетите (особено двойните). Книгата буквално бъка от тях и въпреки не особено големия си обем, за мен на моменти бе трудно четима. Дано някоя професионална редакторска намеса да изчисти този недостатък на стила Трошанов и да превърне книгите му в перфектен бестселър, какъвто потенциал определено имат.
May 29, 2021
Точно такава книга е нужна,за да се влюби човек в свръхестественото и фантастичното и да прескочи стената пред градското фентъзи. Харесах Миро с неговите вътрешни битки, упоритост и морален компас. Много харесах и цялата обстановка тип "Досиетата Х", която лъхаше не само от историята, но беше и силно подплътена от страхотните илюстрации и оформлението на отделните глави. Чудесно се е получило! Някак всичко си дойде на мястото, и заглавието, и корицата. А най-много ми харесва, че имам още две книги и приключението продължава 😁
November 27, 2020
Много добро фентъзи. С нетърпение започвам втората част.
February 18, 2025
Обожавам описанията на българската градска среда 🤧🤧
Солидна книжка си е, нямам търпение за втората част.
Солидна книжка си е, нямам търпение за втората част.
November 14, 2025
Изненадващо добра! Оригинален сюжет, гладък изказ, удовлетворяващ край.
November 16, 2025
Книгата е топ!Историята и начинът на писане са много увлекателни и те карат да четеш и четеш, нямам търпение да отворя следващата част
October 30, 2020
Чудно книжле :) Жанр, който като, че става модерен в България и благодарение на такива книги ще има бъдеще. Може би някой чисто литературни недостатъци, но интересна история, сравнително динамично писане и сюжет и премерена доза трагизъм в героите. Ще прочета и следващите :)
September 29, 2019
Ревюто в Wanderbook
ЛАМЯ ЕООД има всичко, което търся в жанра – интересни случаи, забавни герои; както и този бонус, който се отнася за бг представителите – възможността да срещна нещо познато. В местата, в начина, по който героите говорят, в пресътворяването на сюжетите. Това също го получих тук. Въпреки че се развива предимно в София, книгата започва и завършва в Бургас. Нямаше как да не се израдвам масимално на това. А на споменаването на автобус 211 ме обзе една такава сладка меланхолия… ех…
Но човек не взема да чете фентъзи, за да се наслаждава на описания на градския транспорт, и още по-малко на БДЖ, освен ако не притежава някаква особена мазохистична нишка. Сравнително безопасно е да се предположи, че сте тук заради фан-та-стич-но-то. Засега в този първи том нямаме змейове, лами или дракони (въздъх), но Миро (и читателят) със сигурност не е оставен да скучае откъм свръхестествени случаи. Освен изчезването на Мая, в книгата се застъпват още поне четири, ако броя правилно. В един момент чак се бях обезпокоила, че в рамките на романа няма да могат всичките да бъдат, ако не разплетени, то поне да получат развитие. Но напротив – имаше и разрешени (нощният влак София – Варна вече е безопасен… един вид) и така хубаво преплетени едни с други случаи. А последният беше най-сладък – освен че явно ще се занимае с нещо много по-българско и митично от обикновените призраци (ооо, кукерииии!), той послужи и за разкошен, напълно неочакван финал на книгата.
Миро беше доста приятен за четене герой, от тези, на които може да си съпричастен за случващото се, и същевременно много да им се ядосваш. Едно на ръка, биваше ли да е толкова груб с Лина, ама това да се втурне практически неподготвен да лови призраци? Тцтц, срамота… поне с една солница да беше минал периметъра, както се полага на всеки, изгледал поне няколко епизода на Свръхестествено. В развитието и разширяването на екип ЛАМЯ, Боро беше една приятна изненада с оглед на муренското му минало и последващо превъзпитание. Най-голям сюрприз обаче бяха Мартин и Роси! Ооо, нямам търпение тези млади ламски възпитаници да се качат на главата на Миро! :D Може би единствената критика, която мога да изровя откъм герои и екип, е вмъкването на Бойко и ДАНС. Определено ме накара да подбеля очи, а опозиционната на ЛАМЯ ЕООД организация можеше да мине и без това.
Но пък вие (и аз) може много лесно да подминем тези няколко изречения и изцяло да се насладим на останалите близо 250 страници. ЛАМЯ ЕООД е едно бързо и изключително приятно четиво, изпълнено с приключения, сенки и страх, и пътуване до един от най-прекрасно изрисуваните варианти на Долния свят. Но без гаранция за обратен билет.
ЛАМЯ ЕООД има всичко, което търся в жанра – интересни случаи, забавни герои; както и този бонус, който се отнася за бг представителите – възможността да срещна нещо познато. В местата, в начина, по който героите говорят, в пресътворяването на сюжетите. Това също го получих тук. Въпреки че се развива предимно в София, книгата започва и завършва в Бургас. Нямаше как да не се израдвам масимално на това. А на споменаването на автобус 211 ме обзе една такава сладка меланхолия… ех…
Но човек не взема да чете фентъзи, за да се наслаждава на описания на градския транспорт, и още по-малко на БДЖ, освен ако не притежава някаква особена мазохистична нишка. Сравнително безопасно е да се предположи, че сте тук заради фан-та-стич-но-то. Засега в този първи том нямаме змейове, лами или дракони (въздъх), но Миро (и читателят) със сигурност не е оставен да скучае откъм свръхестествени случаи. Освен изчезването на Мая, в книгата се застъпват още поне четири, ако броя правилно. В един момент чак се бях обезпокоила, че в рамките на романа няма да могат всичките да бъдат, ако не разплетени, то поне да получат развитие. Но напротив – имаше и разрешени (нощният влак София – Варна вече е безопасен… един вид) и така хубаво преплетени едни с други случаи. А последният беше най-сладък – освен че явно ще се занимае с нещо много по-българско и митично от обикновените призраци (ооо, кукерииии!), той послужи и за разкошен, напълно неочакван финал на книгата.
Миро беше доста приятен за четене герой, от тези, на които може да си съпричастен за случващото се, и същевременно много да им се ядосваш. Едно на ръка, биваше ли да е толкова груб с Лина, ама това да се втурне практически неподготвен да лови призраци? Тцтц, срамота… поне с една солница да беше минал периметъра, както се полага на всеки, изгледал поне няколко епизода на Свръхестествено. В развитието и разширяването на екип ЛАМЯ, Боро беше една приятна изненада с оглед на муренското му минало и последващо превъзпитание. Най-голям сюрприз обаче бяха Мартин и Роси! Ооо, нямам търпение тези млади ламски възпитаници да се качат на главата на Миро! :D Може би единствената критика, която мога да изровя откъм герои и екип, е вмъкването на Бойко и ДАНС. Определено ме накара да подбеля очи, а опозиционната на ЛАМЯ ЕООД организация можеше да мине и без това.
Но пък вие (и аз) може много лесно да подминем тези няколко изречения и изцяло да се насладим на останалите близо 250 страници. ЛАМЯ ЕООД е едно бързо и изключително приятно четиво, изпълнено с приключения, сенки и страх, и пътуване до един от най-прекрасно изрисуваните варианти на Долния свят. Но без гаранция за обратен билет.
October 12, 2017
Отдавна не бях оставала будна, за да дочета книга! Невероятно завладяващ и увлекателно написан роман, който ме направи почитател на автора. Не очаквах толкова да ми хареса, но фабулата запленява, героите са правдоподобно изобразени (впечатлена съм от добрите диалози - нещо, което в повечето случаи ми липсва в нашата съвременна литература, но тук е налице!), връзката с българския фолклор и градското ни пространство също са майсторски представени! Супер еуфорично ми е след такава книга в късната нощ! :)http://amelllie.blogspot.bg/2017/10/b...
Displaying 1 - 30 of 93 reviews