Има автори, които човек започва да обича още с първата книга. И започва да чете всичко тяхно, просто защото е тяхно. Понякога се влюбва в прочетеното, понякога просто го харесва, а понякога откровено се разочарова - аз вече имах своето разочарование от Джоан Харис, и то всъщност не беше едно - с "руническата" поредица" и със "Семе на злото".
Но въпреки тези разочарования продължих да я чета. За щастие, други не последваха.
Джоан Харис не е от авторите, които публикуват по една или дори две книги всяка година. Нейните книги се появяват рядко. А умее да пише така, че когато вече си се докоснал до нейна книга и искаш още, а това "още" го няма, те обзема истинска абстиненция. Искаш нейна книга. Копнееш за нейна книга. Нуждаеш се от нейна книга.
И най-после книгата идва.
Всичко това би трябвало да обясни защо толкова се зарадвах, когато на българския книжен пазар най-после се появи новата й книга - "Различен клас". Купих я при първа възможност, но до вчера чакаше реда си.
Преживяването от четенето на тази книга е много особено. Имам чувството, че се връщам на уж познато, но въпреки това добре забравено място. Книгата е своеобразно продължение на "Джентълмени и играчи", за която имам спомени, че ми хареса, смрази ме и ме остави удивена, че подобна история може да се разиграе сред един наглед скучен "декор", какъвто е едно училище. Честно казано, не си спомням подробности. Само името на училището, някои имена на участници в събитията... и толкова. Но понякога е достатъчно да помниш дори само усещането, за да очакваш отново добра история.
Тази обещава да бъде такава - с необяснимо мрачна атмосфера, препратки към минали събития, нови срещи между стари познати, някои от които вече са "от другата страна" - бивши ученици, които са вече учители; интриги, планове.
Написах това малко след като започнах книгата и бях прочела около 50 страници. Снощи стоях до полунощ да я довърша. И мога само да потвърдя всичко, което написах по-рано за нея. Стряскаща, почти зловеща книга, но стряскаща и зловеща по начин, който не ти позволява да спреш да четеш. Това е Джоан Харис, също толкова добра, колкото в "Шоколад", но в една съвсем друга област. "Различен клас" е много неща едновременно - училищна история, мистерия, /психологически/ трилър, "кримка". И успява да бъде всичко това еднакво добре, с еднаква сила и убедителност. Хареса ми, страшно много ми хареса, това, че в този роман няма невинни. Всеки има тъмна страна, всеки има вина, всеки е едновременно жертва и престъпник.Накрая някак не ми се вярваше, че е свършила - толкова бях потънала в историята.
Лично за мен, тази книга има твърде малко минуси. Дойде ми в повече описанието на насилието над животни и фактът, че беше разгледано като нещо обичайно - да, наистина, от гледна точка на децата, но това не е оправдание, макар че ми беше ясна целта на това описание.
Вторият "минус" - кавичките са защото вероятно не всички са имали този проблем - беше, че понякога ми беше трудно да се ориентирам кой разказва историята в момента, а и в началото ме объркваше "прескачането" от стари към нови събития. Но това е нещо дребно, което в никакъв случай не влияе на качеството на книгата.
Накратко: "Различен клас" ми хареса. Много. За мен това е запомняща се книга, която навежда на доста мисли - за тъмната страна на всеки от нас и това, че тя винаги може да бъде събудена; че традицията и "аристократичността" на една институция - в случая училището "Сейнт Осуалдс" - не винаги са директна гаранция за почтеност, и че злото и мрачното може да обитава навсякъде. На моменти това усещане беше доста наситено, но без да прекрачва границата.
Наистина тази книга се появи след доста дълго чакане, но то определено си струваше. Препоръчвам я на всички почитатели на Джоан Харис - и изобщо на всички, които обичат добрите истории. Няма да се разочаровате.