Кукувица кука

by Георги Божинов

Genres: Bulgarian Literature, Audiobook, Nonfiction

232 pages, Paperback

First published January 1, 1980

About the author

Георги Петров Божинов е роден на 27 януари 1924 г. в с. Крива бара, Ломско. Завършва философия в СУ „Св. Климент Охридски” с втора специалност „Руска филология“. След дипломирането си работи като кореспондент на БТА, във вестниците „Литературен фронт“, „Отечествен фронт“ и „Труд“. След публикацията на пътеписа му „Гора зелена, вода студена“ в сп. „Септември“ през 1975 г., където документира свидетелствата на петима българи, лежали в сталинските лагери, той е уволнен отвсякъде и до края на живота си остава без работа. Автор е на книгите „Вдън гората Дикчам“, „Юлень“, „Караджата“, „Кукувица кука“, „Черешови води“, „Сивият скиталец“ и „Калуня-каля“. Умира на 25 май 2004 г.

Reviews

[Metodi Markov · Rating 4 out of 5]

Харесаха ми тези пътеписи, макар и на моменти да се усещах почти удавен в пороя от образи, истории и хора.

Божинов описва смъртта на българските планински села и махали. Младите са слезли по градовете, а старите дъвчат миналото шарено и чакат да умрат. Едните никога няма да се завърнат, а другите кретат към пръстта черна…

В това издание е включен и разказ за петима оцелели от сталинския ГУЛАГ българи. Те са всъщност шестима, но има нюанс, както казват руснаците.

Този кратък очерк така тежко удря по уж чистичкото лице на чудовището съветски социализъм, че посланика/губернатор на СССР в НРБ веднага отърчал да се оплаче на партийната ни върхушка. Списанието, където е публикуван е иззето незабавно и унищожено, а Божинов и жена му бързо са уволнени. Малтретирани са и следени от ДС плътно до 1989 година - ето колко страшни врагове на системата са били тези, осмелили се да покажат истината…

Вероятно трябва да се четат на части текстовете, но това усещане го имам сега, след като ги завърших - лесно може да се предозира.

Истински майстор е автора - вае така умело с думи и усещания природни картини, годишни времена, портрети на хора и животни, та читателят няма как да не ги обикне!

Моята оценка - 4,5*.

Цитати:

"Та — черешата е най-сладка, когато си дете. Ако вече не си дете и пак ти е сладка — значи, нещо хубаво от детинството още стои стаено у тебе." 🍒

"Тъй си мина тоя живот… А българинът си прави къща, сбира имот, после един ден остарява." 🏡

[Велислав Върбанов · Rating 5 out of 5]

„Кукувица кука“ е страшно силен и човешки сборник с разкази и пътеписи... Георги Божинов е разказал истории за обикновени хора и техния живот, както и прекрасно е описал природни гледки! Авторът е пътувал много из българските земи... В съвременното издание на сборника е включен и разказът „Старите портрети“( представящ историята на българи, лежали в лагерите на Сталин), заради който Божинов е уволнен и заклеймен от тоталитарния режим. Всички истории са изпълнени с много житейска мъдрост и любов към нашата природа...



„Природата е най-дълбоката почва не само на човешкото съществуване, но и на човешките естетически възможности. Па и етически възможности. Оттам, от нея тръгва всичкото онова хубаво и добро, което завинаги остава в пътната житейска торба на човека като мярка на хубавото и доброто.“

[Viktor Stoyanov · Rating 4 out of 5]

Чуден сборник разкази и пътеписи, който ще ви върне в едно време не толкова отдавна, по-свързано с природата и с по-свързани помежду си хора.

Тук Божинов манифестира своеобразния си автентичен разказвачески език в пълнота. Не съм сигурен колко от пътуванията и проучванията му са били свързани с професионални ангажименти и колко по лични интереси, но се е получила живописна картина на природата и човека по преминатите места. Сега си представете, че на всяко посетено село има и по някоя старица, или старец, който ще му разкаже история от неговото си време и ще добиете представа за каква жива археологическа копка говорим.

Съпътстващите описания на поточета, птички и тревички ... така де, образно казано, са не като фон а като главен участник, цел и смисъл на едно пътуване. Личи си възхищението на автора и по-дълбоката сила, която стои зад природата. Винаги си личи, когато някой описва с неподправена обич.

"Кукувица кука" е машина на времето, връщаща ни към места, хора и времена, които са заложени в гените ни само преди 2-3 поколения. А колко много сме се отдалечили за това време.

[Nevyana · Rating 5 out of 5]

Писането на Божинов ми допадна още от "Калуня-каля" (колкото и да не успях да харесам главния герой). Разказите/пътеписите, особено в първата половина на "Кукувица кука" са още по-добри. "Бавни и напоителни", живописни, нежни и леко меланхолични. "Градецът" ми е стана любим.

[Branimira Aleksandrova · Rating 5 out of 5]

"Дълго ги дебнели. Хората това им е занимавката - да дебнат, като не могат друго. Да дебнат и да приказват после."

"И все пак млякото хванало каймак, тъничък, ципица, която постепенно се удебелявала. …….. Страшна и все още непонятна е тая бездна между каймака и млякото. колкото по се омаслява едното, толкова по се обезмаслява другото. ……. Българският народ, лишен от първенци, породил от себе и своите чорбаджии."

[Петър Стойков · Rating 2 out of 5]

Николай Хайтов безспорно е явление в българската литература и оставя голям отпечатък върху нея. Този отпечатък се изразява не само в това, че хората четат, харесват и обсъждат книгите му, но и в автори, които се опитват да копират стила и темите му на писане.

Да, помашките села са може би последните останали самобитни общности в насила индустриализираното комунистическо общество в България, но ако авторът не е невероятно талантлив (като например Хайтов), доста бързо писва да четеш плитки морални притчи и разсъждения за живота, маскирани като пътеписи.

[Kaliya · Rating 4 out of 5]

"С природата всеки разговаря сам, на свой език, прачовешки език."

[Sonia Mileva · Rating 4 out of 5]

Красиви картини, описания с думи. Увлекателно, на моменти тъжно, но красиво тъжно

[Svetoslav Vasilev · Rating 5 out of 5]

Просто ми харесва начина на изразяване, думите. Има нещо много първично в това. Личи си близостта с природата.

[Мартин Венциславов · Rating 3 out of 5]

Георги Божинов определено ме заинтригува като автор. Ще прочета и останалите негови книги. В книгата има разкази пътеписи, които ти стоплят душата. Докато го четеш се връщаш назад във времето.