Стръв

by Lars Saabye Christensen, Ларш Собю Кристенсен, Анюта Качева (translator)

Ларш Собю Кристенсен може да бъде сравнен с литературно перпето мобиле, където езикът е изворът на непрестанната енергия, задвижваща изключителния му писателски талант. И в романа си „Стръв“ той поверя на езика главната роля още в заглавието на книгата. Оригиналното заглавие на норвежки Sluk означава едновременно блесна, преносно стръв, за ловене на риба, но и канализация. Още в самото начало главният герой Крис с всичките си многобройни прозвища Умника, Чаплин, Бледолики, Господин Игра на думи, хвърля Стръв към детството, мечтите, първата любов, първото написано стихотворение и първия младежки бунт в една идилична Норвегия, която все още ближе раните си след войната. И докато светът се готви да приветства стъпването на Човек на Луната, със същите Стръв и познания, необходими за този главозамайващ скок на човечеството, главният герой се опитва да отрие себе си и да се запази цял, като не позволи всичко да изтече в Канализацията на потребителското общество, депресията, лошите новини и раздялата с най-любимите му същества. Както и да си отговори на един от най-съществените въпроси за твореца: „Възможно ли е човек да пише добре, ако е лош човек?“.

Белязани със своето различие, ранимост и почти извънземна чувствителност герои на Ларш Собю, след всичките отчупени парчета живот, самота и неповторима индивидуалност, имат един единствен изход за отстъпление, навътре в Езика, единственото средство да се поправи света към по-добро.
С романа си „Стръв“ Ларш Собю Кристенсен доказва още веднъж колко елегантна, поетична и оригинална може да бъде литературата.

Genres: Fiction, Scandinavian Literature, Roman

432 pages, Paperback

First published January 1, 2012

About the author

Lars Saabye Christensen is a gifted storyteller, a narrator who is imaginative, but equally down to earth. His realism alternates between poetic image and ingenious incident, conveyed in supple metropolitan language and slang that never smacks of the artificial or forced. His heroes possess a good deal of self-irony. Indeed, critics have drawn parallels with the black humour of Woody Allen. But beneath the liveliness of his portrayal melancholy always lurks in the books.
Since his début in 1976 Saabye Christensen has written ten collections of poetry, five collections of short stories and twelve novels. His great break through came with the novel Beatles in 1984. The book store sale of over 200,000 copies of the Norwegian edition has made this one of the greatest commercial successes in Norway, and it was voted the best novel of the last 25 years by Dagbladet's readers in 2006.

Reviews

[Габриела Манова · Rating 4 out of 5]

Първата част на книгата е прекрасна: повличаща, дишаща, непрестанен диалог с времето, пространството и желанието.
Типичният Кристенсенов герой: подрастващо момче, което сякаш (или най-вероятно) за пръв път се сблъсква на живо със света, светът го потриса, той се потриса сам от себе си, point of disgust и тъй нататък. Не е лесно да си на 14. Не би трябвало да го забравяме. Нито си дете, нито си възрастен. Току-що си скъсал с онова, което те е поставяло в графата малък, току-що следата от молива, с който отбелязват колко си пораснал на рамката на вратата, се е размазала безмилостно, за да ти покаже колко са небалансирани границите на света на възрастните. Току-що за пръв път си си дал сметка (макар всъщност да отнема много повече време от 14 години живот да осъзнаеш), че този свят всъщност не съществува. Че никой не пораства наистина, че всички са в колективно лутане. И че човек никога не е сигурен. Никога не знае.
Съзнавам, че не всички тийнейджъри възприемат света толкова драматично, търсещо и сложно (това без нотка снобизъм или високомерие, защото е прекрасно да не се луташ непрекъснато). Но аз бях такава тийнейджърка, все още съм такава тийнейджърка понякога (Не знаех къде да паркирам себе си. Не намирах никакво свободно място) и подобни истории са ми важни, защото прилепват към мен.
Разбира се, спасението от светa, претъпкан със съдържание, най-често е писането. Спасение или проклятие: още не съм сигурна. Думите бяха основният закон, на който всичко бе подчинено. Те можеха да те издигнат, но и да те завлекат на дъното. Думите не са панацея, но са някаква утеха, защото космогизират света – понякога. Или поне ти позволяват тази вероятност. Езикът бе моята работилница. В езика се поправях и ставах безгрешен. А най-важни всъщност са ненаписаните, неизречените думи – там са възможностите за всичко. Там можеш да си позволиш света, можеш да си го измечтаеш, можеш да си го износиш.
Но писането е и тегоба, кривване, минус:
– Пишеш ли?
Нима ми личеше? Нима току-що бе разкрила недостатъците ми?
Писането е проклятие, защото никога не излиза точно както го мисля: Много малко или изобщо нищо от онова, което пиша, прилича на наистина преживяното от мен. Сякаш езикът ми се колебае, избягва нещата или ги заобикаля, подиграва ми се.
Тази книга за мен е най-вече книга за писането. За писането като про(е)ход назад, за писането като механизъм за (само)сглабяне. За писането като копнеж по неслученото - защото внезапно ме поразява мисълта за всичко, от което тепърва няма да излезе нищо в живота ми.
Стръв е освен това и предимно за порастването. За (не)преодоляването на носталгиите по хората, които сме били, по хората, с които сме били, по нещата, които са се случили и вече никога няма да се повторят, тези болезнени опити да се скъса с миналото, да се продължи напред, пък то няма пълно скъсване, но няма и пълно връщане назад. Нищо не може да бъде изживяно отново и да е същото. Нищо не може да бъде преповторено. Онова, което се опитваш да възстановиш, никога не става същото като загубеното. (А трябва ли да бъде същото? Трябва ли да бъдем същите?)
И макар че все по-рядко пропадам в любимите си носталгии – че не съм на 15, че животът не е пред мен, както тогава, че вече съм се ожулила, одраскала, не че е лошо, но понякога не мога да се примиря, че няма да остана табула раса през целия си живот, - все се случва да ми се прииска да съм по-малка. Макар че и така съм си малка. Но ми се иска да се сгъна съвсем понякога, да превъртя назад, за да си кажа: забави, нищо не трябва да се случва толкова бързо, нищо наведнъж, нищо няма да пропуснеш. Нищо не е било на всяка цена. Липсва ми времето, когато бях живялa толкова малко, че все още имаше за какво да пиша.
И не че е отминало даже, но ми липсва да си го мисля така. Липсва ми огромният бял лист, който си представях, че имам пред себе си преди. Сега все по-често нещата в живота ми изглеждат, сякаш вече са се случили. Сякаш вече съм ги живяла. И сякаш отчаяно се опитвам да ги преповторя. Пък те не могат да се преповторят. И не бива, нали.
Искам нещо ново, дори да е старо, просто да го мисля другояче, да го усещам по друг начин. Не може ли? Късно ли е?
Вероятно не.
Вероятно, а по-точно – със сигурност.

[Кремена Михайлова · Rating 5 out of 5]

Исках и не исках да напиша нещо за впечатленията си. Вместо това започнах отново да чета книгата от самото начало (първата част представлява ИДЕАЛЪТ ми за роман, сега при втория прочит ще си доподредя пъзела между всички части).

(Стотици грешки в българското издание, които ако имах време, бих групирала непрофесионално в различни езикови категории – т.е. грешките са от всякакъв възможен вид.)

Ох, искам да говоря за Крис надълго и нашироко, но в момента само мълча (освен цитатите).


„Човек може да хвърли топа от учтивост.“

„Питал ли съм някога мама как е? Или какво ѝ се иска? Никога.“

„Мисля, че пишеш прекалено много стихотворения. Горкичката ти кратуна се претоварва от това.“

„… вярвам, че има, винаги има някакво ново начало и не само вярвам, а го знам със сигурност.“

„Нов девиз: Всичко съществува извън главата.“

[Adelina · Rating 5 out of 5]

"Това лято не станах по-лош човек, не станах и по-добър. Само се доближих до онзи човек, който всъщност бях."

[Tone · Rating 2 out of 5]

Etter å ha lest 210 sider, måtte jeg gi opp.
Skuffende bok.. Til tider kjedelig. Bra jeg kjøpte den på tilbud.

[Merete Bratsberg Aae]

Boka består av to deler. Den første handler om å være barn, være på hytta på Nesodden hele sommeren. Få en venn, en som er litt utenfor. Jeg-personen har en borgerlig bakgrunn, mens sommerkompisen er fattig. Mora er tyskertøs og ryktene sier at han har en halvbror som er gal. De to guttene blir venner, men en forelskelse virker forstyrrende. Jeg-personen vil bli forfatter, sitter mye inne og skriver. Han sier at han har søkk inni seg. Han ser tilbake og forteller om faren som var arkitekt, moras tilbaketrukne liv og uforløste drømmer, om månelandingen og mye om musikk. Særlig Blue skies.

Det handler også mye om sorg. Hvert menneske har sin sorg. Ingen sorg er lik. s 224

Del to er historien som jeg-personen, som har blitt forfatter, skriver. Handlinga er fra USA. Byen Karmack, hvor nesten alt er lagt ned og stengt. Jeg-personen får jobb som mellommann. Det betyr at han skal bringe dødsbudskap til pårørende. Han er omgitt av sorg og uhell. Mye av tankene hans kretser rundt ulykker. Han klarer da også å rote seg inn i mye sørgelige greier. Han går i sirkel, bokstavelig talt, fordi han har en fot som hele tiden får han til å skjene. Historien går også litt i sirkel.

Språket og skildringene er typisk Lars Saabye Christensen. Man humrer og ler til tross for alt det triste. Det jeg kommer til å huske best, er måten han skildrer mora. Hvordan han gradvis ser henne som menneske og ikke bare en oppofrende mor.

Jeg har lytta til Kim Haugens flotte innlesning, samtidig som jeg har lest og bladd i den fysiske boka. En fin-fin kombinasjon.

God bok!

[muhameed Shehata · Rating 5 out of 5]

عظيمة ، أستمتعت بكل حرف فيها ، واحدة من أجمل قرائات حياتي ، وأصبحت من مُفضلاتي .

[Teodora · Rating 4 out of 5]

Поне два пъти се скарах с тази книга, докато се четяхме.

"-Опитваме се да разчупим начина ти на мислене, Крис. Затова си тук.
- Какъв начин на мислене? Нямам такъв.
- Че вярваш, че всичко има смисъл. (...) Ти си пленник на знаците, Крис."

Обаче ще пиша за "Стръв"- ако мога, ако все още искам - тогава, когато си подредя пъзела от подчертано и се намеря дишаща по-далеч от цялата въртележка на ежедневието.

[Realini Ionescu · Rating 4 out of 5]

The Middle Man aka Sluk by Lars Saabye Christensen seen through this lens - http://realini.blogspot.com/2022/02/u...

9 out of 10





This is a note about the motion picture based on Suk, since there is no entry on goodreads for the movie, I am not a librarian and therefore unable to introduce that item, and anyway, the habit here is to start from the alleged subject, then move on to…And Now For Something Completely Different http://realini.blogspot.com/2019/05/a... so it does not really matter…



Besides, the film inspired by the book is more than worthwhile, and deserves notice, even if a feeble one as this would not change things, if there is just one person reading here and then decides to see it, enjoys it, it will have been worth it, and if not that, then there is Artificial Intelligence http://realini.blogspot.com/2017/10/w... which in the future will have reached Singularity, the time when they will be so damn clever that they need a billionth of a billionth of a millisecond to go through the whole of the British Library and thus will need more material to read, and yours truly is happy to oblige with the volumes that will fill a medium sized mansion

There we go again, thinking of the distant future and the smart robot that will take this, and a trillion more texts in that fraction of a second, to get better informed and telling him the story of The Middle Man aka Suk – the latter presumably means Middle Man, only I have not bothered with Google translate to see if this is not dick or some such thing…see how we move from the discussion, as I mention Compartment No 6 http://realini.blogspot.com/2023/01/c... and the fact that the Russian fellow thinks he has learned how to say I love you in Finnish, when he was actually told fuck you, remembered as hakku vista, but when checked, it is not that, and why on earth should be go down this path…except to confirm that book or film, the note about it is just as calamitous



Serenity Now says Frank Constanza in the admired Seinfeld http://realini.blogspot.com/2017/10/s... comedy, and to confirm the message, I am reading again Siddhartha by sublime Herman Hesse, and one of the main messages from there seems to be just that Equanimity, peace, rejection of struggle, concern for what does not matter, though the path is tortuous, the hero starts with the ascetics, then engages with the world and Kamala (hm, just like the undistinguished American vice president) and his son, only to give it all up again…

Glasperlenspiel is the ultimate goal http://realini.blogspot.com/2022/03/t... as in get engaged in the Glass Bead Game, representing an isolation, a run from the useless, tormenting, upsetting turmoil, the continuous conflict that is there, in the world of Maya, the daily routine wherein I, for instance, have to swear every other five minutes, on the way to, but especially from the Club Downtown, where I use the bicycle and hence I am assaulted by mad drivers, who take their cars within millimeters of my bike, thinking of a poor joke, I said that they see me as a cloth, one of those moving contraptions they have at the car-wash and they say, oh, let us take some dust off with this beggar, for he can’t be anything else, he does not afford a vehicle, so there you go



That somehow has to stop, albeit it looks rather hard, yes, there are plenty of Stoic precepts, ‘it is not what happens, but what you make of what happens that counts’, be a merit finder, not a fault finder’ http://realini.blogspot.com/2022/03/p... ‘the mind is its own place, it can make heaven out of hell, and hell out of heaven’, plus, you should thank the crazy drivers for the means they offer you to test your resilience, strength, courage, kindness, social intelligence, transcendence, spirituality, humor, gratitude, temperance, forgiveness and mercy, modesty and humility, prudence (except maybe that is not in play, seeing as you are lunatic enough to try navigating the Maddening Crowd on a flimsy contraption), self-regulation, sagesse, curiosity, creativity, open – mindedness, leadership, citizenship, appreciation of excellence and beauty, vitality, persistence, perspective, love of learning (only have you not learned anything from falls and stumbles, narrow escapes from potentially terminal impacts) and ultimately love, and this will be the whole list of Character Strengths, as you find them on the dedicated site created by Martin Seligman, co-father of Positve Psychology…

Which is not the subject of The Middle Man by the way, this is a motion picture that uses humor, in a rather outré, Scandinavian way – Kingsley Amis http://realini.blogspot.com/2022/12/m... the author that I adore and concentrate on over the past few years says in his Magnetic masterpiece One Fat Englishman that Danish humor is weak, or maybe does not exist…in a survey of the least liked people in the European Union we came last, as in the most disliked or hated and who do you think liked us the least…well, the Great Danes, not the dogs, the supposedly enlighted Northerners- in the darkest of contexts, the Middle Man is supposed to deliver the tragic news.



To give you a sample, Frank Farrelli aka The Middle Man talks to this father, in the elevator of the hospital about his friend, who is in a coma, waited on by his father, the latter claims to see the eyes of the comatose son moving, and so does the mother of daughter, who had been hit by the train, says the father, she sees the eyelid twitching, only at the conclusion of a rather ‘optimistic exchange’, at least under the somber, apocalyptic circumstances, the father says ‘my daughter does not have a face anymore’

Now, what do you say to that, I mean you cannot possibly fall from the sofa, laughing, but it does have a trace of humor, faint, or is it powerful because of the absurdity of the exchange, they spend a few lines, and Frank is getting up to that conclusion, they may know something about who is there, and then bang, you see there is no hope, without a face, the young woman will not move her eyelids, since there are none…

Nonetheless, maybe the ‘father’ need not worry about that, for there could be some dramatic changes, news that will completely transform the playing field, in a small town, where catastrophe appears to be the leitmotif, sprinkled with amusement…when he starts his job, Farrelli appears to be rather tense, he wishes for calamity to happen, otherwise what is he supposed to do, the job is temporary, and without pandemonium, he can become redundant http://realini.blogspot.com/2022/03/r...

[Anna-Sofie · Rating 3 out of 5]

Det er mit første bekendtskab med Lars Saabye Christensen - men ikke det sidste! Når jeg på trods af en yderst velskreven roman ikke kan svinge mig højere op end tre stjerner skyldes det fornemmelsen af, at bogens to hoveddele ikke rigtig går op i en højere enhed...hver for sig er de gode og velskrevne historier, men jeg kan ikke se, at de, som bagsiden påstår "spejler sig smukt i hinanden".
Første dels ungdomsskildring er fabelagtig - erfaringstæt, klog og morsom. Den kunne for min skyld godt have fyldt hele romanen.

[FrankDrebin · Rating 3 out of 5]

Sluk er fantastisk godt skrevet, med et deilig språk fylt av originale metaforer og morsomme betraktninger. Det gjør den absolutt leseverdig. Men der andre beundrer den for mesterlig virkemiddelbruk og komposisjon synes jeg den er kunstig og oppkonstruert. Hva skal vi med symboler om de står i veien for historien, menneskene og opplevelsene, sier nå jeg. De to delene av boken går dessuten ikke i takt, og noen av referansene til Moby Dick og Ella Fitzgerald kunne med fordel ha blitt utelatt.

[Michael Krarup · Rating 4 out of 5]

http://bogbrokken.blogspot.dk/2013/07...

[Bodil Sixhøj · Rating 4 out of 5]

Som så ofte før bruger Lars Saabye elementer fra sit eget liv i sine romaner, opvæksten med en danskfødt arkitektfar, hjemmegående mor, sommerferier på Nesodden. I “Blink” (eller “Sluk”, som romanen hedder på norsk) handler første del om pubertetsdrengen Chris Funder, der tilbringer sommeren 19)9 sammen med sin mor på Nesodden, mens hans arkitektfar arbejder (og brækker benet) i byen. Funder drømmer om at blive forfatter, har sendt et digt ind til et dameblad og vil nu skrive et digt om månelandingen. I stedet optages dagene af besøg af tanterne, samvær med den aparte Iver Malt fra tyskerbarakkerne samt forelskelse i Heidi. Ingen af tingene lykkes rigtigt: digtet når ikke længere end til titlen, alting går galt, når han er ved at komme nær på Heidi, han skuffer Iver Malt, så han i desperation bogstaveligt talt hiver familiehemmeligheden ud i lyset, og selve månelandingen går han endda glip af.
Dette er dog på vanlig Saabye’sk vis utrolig godt skrevet med underspillet humor og melankoli.
Anden del er en helt anden historie - den voksne Funders bortkomne romanmanuskript om Frank Farelli, der i den døende, amerikanske by Karmack nær Solvang får job som mellemmand, hvis opgave det er at overbringe borgerne budskaber om dødsfald og ulykker. Alt omkring Frank ser pludselig ud til at gå godt: han tjener penge, oplever mening i livet, får en kæreste. Men alting handler om ulykker og dødsfald, og efterhånden kan Frank ikke være sammen med sin ven, kæreste eller akvariefisken Mark (Spitz!), uden at ulykkerne vælter ned over dem og ham selv. Anden del bliver så at sige en mangedobling af den unge Funders uheldige sommer.
I tredie del er Funder deprimeret oven på tabet af sin far og sin roman taget på et ophold på Sheppard P i USA, hvor han møder de mærkeligste typer. Efter opholdet indlogerer han sig i Solvang og genskriver sin roman. Da han kører fra Solvang, torpederes hans bil af Franks ....! Heidi, der nu er ansat på det norske konsulat i NY, kontakter Funder på hospitalet efter ulykken for at fortælle ham, at hans mor ligger for døden hjemme i Oslo.
Lars Saabye er som altid værd at læse, og jeg har nydt sproget, humoren og melankolien. Første del er mest intens og formentlig selv-oplevet. Når man begynder på anden del, bliver man lidt skuffet, men med tredie del går kompositionen op i en højere enhed. Flere elementer går igen i flere dele af bogen og binder dem sammen, først og fremmest morens yndlingssang Blue Skies, magnolietræer, Snake River, Moby Dick osv.

[Jessy · Rating 3 out of 5]

Nur zur Hälfte gelesen aber schon dreimal aus der Stadtbibliothek ausgeliehen. Vielleicht werde ich es irgendwann nochmal zu Ende lesen.
Seinen Schreibstil fand ich sehr schön, aber die Story hatte mir manchmal zu wenig Handlung, zu wenig Fokus und der Protagonist in der ersten Geschichte war mir nicht sehr sympathisch.

[Nikola Georgiev · Rating 4 out of 5]

Just a couple of words from me:
The first and third part of the book are the typical awesomeness of Christensen.
The second part was so predictable, that it was painful to read.
The book could've been better.

[Stefan Abraham · Rating 4 out of 5]

Ganz fein zu lesen, besonders der Beginn.

[Inger-Johanne · Rating 2 out of 5]

Godt skrevet, men jeg mislikte hovedpersonene og alt det vonde i handlingen, selvom det også var morsomt innimellom.

[Robert Tomasz Tomasz · Rating 5 out of 5]

Mam słabość do Christensena i chyba tak już zostanie!

[Camila · Rating 5 out of 5]

Første halvdel var litt varierende fengende, men resten var. Mange nye, interessante perspektiver. Liker skrivestilen.

[Finn Wiedemann · Rating 4 out of 5]

Saabye skriver fremragende. Han er en mester i absurd dialog. Han har sans for komik. Sproget er præcist, originalt, filosofisk og interessant. Kompositorisk formår han at flette tråde og elementer ind i fortællingen, så personer, billeder og situationer gentages og lades med ny betydning, så man sidder tilbage med følelsen af, at fortællingens dele spejler sig i hinanden som et prisme. Den danske titel Blink giver derfor god mening.
Til trods for alle de rosende ord, har jeg svært ved at koble fortællingens tre dele sammen. Den første lange del, der foregår i sommeren 1969, hvor hovedpersonen er i puberteten, er den bedste. Komisk, poetisk og til tider rablende. Den anden del, der viser sig at være et tabt manuskript, er en grum og absurd fortælling om en mand, der lever i en forfalden by, hvor næsten alt og alle dør. Den tredje fortælling, som er en epilog, hvor vores hovedperson er blevet 60 år og er indlagt på en art klinik i USA, og hvor elementer fra de to første dele, på næsten fantastisk vis, overraskende indgår i fortællingen.
Hænger de tre dele sammen? Måske tematisk og bevidst konstrueret, som en collega, hvor man har et bestemt antal materialer til rådighed, og har pålagt sig selv den opgave at bruge dem alle sammen. Det kan virke lidt maneret. Jeg bygger det her, fordi jeg kan. Ingen tvivl. Saabye kan rigtig meget.

[Lotte · Rating 5 out of 5]

Åhh, jeg elsker den bog - næsten lige så meget som Halvbroderen. Så lige her på Goodreads, at Michael Krarup har skrevet denne fine anmeldelse, som falder helt i tråd med min oplevelse: http://bogbrokken.blogspot.dk/2013/07...

[Gunnår Fodstad · Rating 3 out of 5]

To historier - tok litt tid før jeg skjønte sammenhengen mellom dem. Deprimerende midthistorie.

[Simen Gunerius Jørgensen · Rating 5 out of 5]

"Jeg er som sagt størst i kjeften når jeg er alene"
"Jeg var så trist at jeg kunne rope av glede"
"Bland ikke litteratur og virkelighet og heller ikke omvendt"
"Jeg tier og drømmer, min venn"

[Håkon Frode · Rating 3 out of 5]

Som alltid med Lars Saaby Christensen er dette en god og lesverdig bok. Som har et klart tema som han vil formidle.

[Charlotte · Rating 2 out of 5]

Gennemtænkt bog, men ikke nogen rar læseoplevelse.

[Anne · Rating 3 out of 5]

Like godt første delen, utvider Oslominnene til Nesodden og en fin fortelling der - men andre delen fant jeg ikke helt ut av.

[Henrik · Rating 3 out of 5]

jeg er mer en old-school Saabye-elsker, pre-0,5-broren type, men deler av denne boken er slik

[Ingvild · Rating 5 out of 5]

Nydelig

[Hege Gagnat · Rating 4 out of 5]

:-)

[Terje Staalstrom · Rating 3 out of 5]

OK, men ingen stor roman. Nostalgisk da jeg selv hadde sommere på Nesodden.