What do you think?
Rate this book
Преспанска тетралогия #4
Гласовете ви чувам
Ранната смърт на Д. Талев скоро след излизането на четвъртия том от неговата мащабна тетралогия оставя този замисъл осъществен докъм средата. Но крупното дело на Талев в националната литература може да се смята завършено. Още първите два романа, "Железният светилник" и "Преспанските камбани" - най-съвършените и завършени негови творби - откроиват с такава сила неговото присъствие в нашата литература, налагат с такава художествена убедителност неговата проблематика и герои, че биват достатъчни да му завоюват най-високо място в съвременната българска литература и култура. Освен това в излезлите четири романа се очертават главните контури на целия авторов замисъл.
***
Едва ли е възможно да се посочи друг пример в по-новата история на съвременната наша и европейска литература, където в поредица романи, осъществени в такъв мащаб и с такава художествена сила, три поколения герои да живеят в обществено, нравствено, лично единодействие и единодушие. И всичко това – парадоксално, но факт, - осъществявано у нас, където по думите на Хаджийски бащата върти чекръка, а в съседната стая синът чете Шопенхауер, където мъже и жени сядат отделно в читалищния салон, а на сцената играят Метерлинк, където синът на един от родоначалниците на Възраждането е вече ницшеанец, където първата работа на учениците е да презрат учителите си. Но може би тъкмо поради това художественият опит и духовните преживявания на Димитър Талев, свързани с постройката на цяла романова серия върху основата на приемствеността на поколенията, има за нас и нашата култура непреходен смисъл.
Тончо Жечев
***
Едва ли е възможно да се посочи друг пример в по-новата история на съвременната наша и европейска литература, където в поредица романи, осъществени в такъв мащаб и с такава художествена сила, три поколения герои да живеят в обществено, нравствено, лично единодействие и единодушие. И всичко това – парадоксално, но факт, - осъществявано у нас, където по думите на Хаджийски бащата върти чекръка, а в съседната стая синът чете Шопенхауер, където мъже и жени сядат отделно в читалищния салон, а на сцената играят Метерлинк, където синът на един от родоначалниците на Възраждането е вече ницшеанец, където първата работа на учениците е да презрат учителите си. Но може би тъкмо поради това художественият опит и духовните преживявания на Димитър Талев, свързани с постройката на цяла романова серия върху основата на приемствеността на поколенията, има за нас и нашата култура непреходен смисъл.
Тончо Жечев
468 pages, Hardcover
First published January 1, 1960
39 people are currently reading
921 people want to read
About the author
Димитър Талев
30 books227 followersДимитър Талев (Dimitar Talev) Петров-Палисламов е изтъкнат български писател и журналист, автор на тетралогията „Железният светилник“, „Преспанските камбани“, „Илинден“ и „Гласовете ви чувам“.
Димитър Талев е роден в град Прилеп, Македония, на 1 септември 1898 година. Расте в семейството на майстор железар и ковач, в чийто дом владее дух на патриархална сърдечност и възрожденски патриотизъм. На 9 г. остава без баща. Балканската война, Междусъюзническата война и Първата световна война определят безсистемното му образование - учи с прекъсвания в Прилеп, Солун, Скопие, Стара Загора, завършва гимназия в Битоля през 1920 година. След гимназията Талев посещава лекции в чужбина по медицина и философия. Следва по 1 семестър в Загреб и Виена през 1920–1921 г. Разбира, че това не го вълнува и точно в деня, в който умира Иван Вазов, той се връща от Австрия. После изучава и завършва българска филология в Софийския университет през 1925 година.
Талев издава книгата „Сълзите на мама“ — увлекателни и интересни разказчета за деца. „В тях има нещо много меко и нравствено“, споделя брат му Братислав Талев, „ за отношението към дома, към майка, към Бог.“ Талев не е бил много религиозен, но е споделял напълно моралните принципи на християнството.
През 1927 година той е привлечен като коректор във в. „Македония“, който се оформя постепенно като орган на дясното крило на македонското движение. През 1929 година поема поста редактор към изданието, а още на следващата година става главен редактор. Когато убиват директора на вестника през 1933 година, постът се заема от Димитър Талев.
През 1944 г. новият режим променя политиката на България по Македонския въпрос изцяло и започва активна македонизация на Пиринския край. Талев е обявен за националист и е изключен от Съюза на българските писатели. През октомври 1944 той е арестуван, без официално обвинение, без съд и присъда, с упреци за „прояви на великобългарски шовинизъм“. Задържан е в Софийския централен затвор до края на марат 1945 година. По-късно е изпратен в „трудово-изправително селище“ в Бобовдол.
Димитър Талев отново е арестуван през октомври 1947 година. След тази случка здравословното му състояние се влошава и той получава тежка язва.
Димитър Талев е роден в град Прилеп, Македония, на 1 септември 1898 година. Расте в семейството на майстор железар и ковач, в чийто дом владее дух на патриархална сърдечност и възрожденски патриотизъм. На 9 г. остава без баща. Балканската война, Междусъюзническата война и Първата световна война определят безсистемното му образование - учи с прекъсвания в Прилеп, Солун, Скопие, Стара Загора, завършва гимназия в Битоля през 1920 година. След гимназията Талев посещава лекции в чужбина по медицина и философия. Следва по 1 семестър в Загреб и Виена през 1920–1921 г. Разбира, че това не го вълнува и точно в деня, в който умира Иван Вазов, той се връща от Австрия. После изучава и завършва българска филология в Софийския университет през 1925 година.
Талев издава книгата „Сълзите на мама“ — увлекателни и интересни разказчета за деца. „В тях има нещо много меко и нравствено“, споделя брат му Братислав Талев, „ за отношението към дома, към майка, към Бог.“ Талев не е бил много религиозен, но е споделял напълно моралните принципи на християнството.
През 1927 година той е привлечен като коректор във в. „Македония“, който се оформя постепенно като орган на дясното крило на македонското движение. През 1929 година поема поста редактор към изданието, а още на следващата година става главен редактор. Когато убиват директора на вестника през 1933 година, постът се заема от Димитър Талев.
През 1944 г. новият режим променя политиката на България по Македонския въпрос изцяло и започва активна македонизация на Пиринския край. Талев е обявен за националист и е изключен от Съюза на българските писатели. През октомври 1944 той е арестуван, без официално обвинение, без съд и присъда, с упреци за „прояви на великобългарски шовинизъм“. Задържан е в Софийския централен затвор до края на марат 1945 година. По-късно е изпратен в „трудово-изправително селище“ в Бобовдол.
Димитър Талев отново е арестуван през октомври 1947 година. След тази случка здравословното му състояние се влошава и той получава тежка язва.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 40 reviews
August 11, 2016
Станаха ми близки Глаушевците - половин година заспивам с техните неволи. Въпреки това не ми омръзнаха нито за миг, дори с удоволствие бих изчел още четири книги, ако имаше.
Навремето учехме в училище само "Железният светилник" и това беше оставило погрешното чувство в мен, че само тази книга е интересна, а другите са по-скучни. В "Железният светилник" много добре е показан общият корен на България и Македония. В следващите книги се набляга на драматичното и необратимо разделяне на съдбата на този народ с обща история, затова е важно да се прочетат.
Навремето учехме в училище само "Железният светилник" и това беше оставило погрешното чувство в мен, че само тази книга е интересна, а другите са по-скучни. В "Железният светилник" много добре е показан общият корен на България и Македония. В следващите книги се набляга на драматичното и необратимо разделяне на съдбата на този народ с обща история, затова е важно да се прочетат.
April 19, 2020
"Свободата не ще екзарх, иска Караджата" ще се провикнат и гласовете от Македония.
Не знам дали героите на Талев намериха правилния път и дали въобще правилен път имаше. Не се наемам и да определя, дали изцяло коректно е отразил настроенията сред различни общности по македонските земи в тоя период, но би трябвало да е. Все пак е живял в такава общност.
Това, което мога да определя със сигурност е собственото ми усещане, а то е, че от тетралогията ще запомня героите от първите две - "Железният светилник" и "Преспанските камбани". Помня ги от ученическите години и сега като прочетох цялата поредица - пак тях ще запомня: Султана, Стоян, Лазар, Ния, Екатерина, майстора дърворезбар, учителите, старите еснафи, общинарите, бейовете и прочее. Към техните съдби са насочени, докато в "Илинден", и в "Гласовете" някак пустото "народно дело" е на преден план. И така те повече приличат на останалите добри образци от нашата литература - и преди и след Талев, свързани с тея същите "народни борби", само че през македонската призма. Докато първите две книги (повтарям се) се извисяват на едно още по-високо за мен стъпало на духа, на човека и на тежестта от решенията му.
Искал е Талев да представи многообразието на политическите идеи, па и многообразието на интересите и интересчиите. Ако се вкопчим в някои изказвания на герои от "Гласовете" - стигат да се хванем балканските народи още 150 г. за гушите. Затова тях ги оставяме назад във времето им. Те, разрешение нямат.
Самата проза е на същото познато ниво и тук изненади няма. Само времената, поколенията, които описва и фокусът на перото му се променят. Излишно е да казвам, че поредицата за мен е задължителна не само за българи, но и за другите народи по балканските земи и жалко, че не е довършил докрай идеята си. Книгата има завършек, но не и поредицата. Все пак - дори и само първите две да бяха видяли бял свят - безценни са. Езикът на героите е заразяващ, а всяка изречена дума е изстрадана и преборена. Ако въобще съществува понятие като "автентично" - това е автентична проза. И дори да не беше стремежът да се обвърже с исторически събития и личности - може би и по-добре щеше да е за историите в книгите.
В обобщение - на абсолютно всеки мога с две ръце да препоръчам първите две книги, а на любителите на исторически романи с народоосвободителна тематика - и последните две. Там са въстания, потушавания, политически и хайдушки дружини, сблъсъци между етноси, любов, невъзможна любов и борбата е на първо място.
Не знам дали героите на Талев намериха правилния път и дали въобще правилен път имаше. Не се наемам и да определя, дали изцяло коректно е отразил настроенията сред различни общности по македонските земи в тоя период, но би трябвало да е. Все пак е живял в такава общност.
Това, което мога да определя със сигурност е собственото ми усещане, а то е, че от тетралогията ще запомня героите от първите две - "Железният светилник" и "Преспанските камбани". Помня ги от ученическите години и сега като прочетох цялата поредица - пак тях ще запомня: Султана, Стоян, Лазар, Ния, Екатерина, майстора дърворезбар, учителите, старите еснафи, общинарите, бейовете и прочее. Към техните съдби са насочени, докато в "Илинден", и в "Гласовете" някак пустото "народно дело" е на преден план. И така те повече приличат на останалите добри образци от нашата литература - и преди и след Талев, свързани с тея същите "народни борби", само че през македонската призма. Докато първите две книги (повтарям се) се извисяват на едно още по-високо за мен стъпало на духа, на човека и на тежестта от решенията му.
Искал е Талев да представи многообразието на политическите идеи, па и многообразието на интересите и интересчиите. Ако се вкопчим в някои изказвания на герои от "Гласовете" - стигат да се хванем балканските народи още 150 г. за гушите. Затова тях ги оставяме назад във времето им. Те, разрешение нямат.
Самата проза е на същото познато ниво и тук изненади няма. Само времената, поколенията, които описва и фокусът на перото му се променят. Излишно е да казвам, че поредицата за мен е задължителна не само за българи, но и за другите народи по балканските земи и жалко, че не е довършил докрай идеята си. Книгата има завършек, но не и поредицата. Все пак - дори и само първите две да бяха видяли бял свят - безценни са. Езикът на героите е заразяващ, а всяка изречена дума е изстрадана и преборена. Ако въобще съществува понятие като "автентично" - това е автентична проза. И дори да не беше стремежът да се обвърже с исторически събития и личности - може би и по-добре щеше да е за историите в книгите.
В обобщение - на абсолютно всеки мога с две ръце да препоръчам първите две книги, а на любителите на исторически романи с народоосвободителна тематика - и последните две. Там са въстания, потушавания, политически и хайдушки дружини, сблъсъци между етноси, любов, невъзможна любов и борбата е на първо място.
December 30, 2023
Тетралогията на Димитър Талев са най-хубавите български произведения, които съм чела. Поклон пред всички страници и истории сред четирите книги.
May 7, 2020
Много са ми на сърце Глаушеви.
September 15, 2022
Най-философската част от тетралогията. Невероятно е, с каква точност Талев представя мисловните съждения на човека търсещ пътя към разбирането на закона на живота. Впечатление прави и дълбокото разбиране на българската народопсихология и нейните проявления в общественото устройство.
Съжалявам, че поредицата няма логичното си продължение. Противно на плановете на автора, историята свършва с последната страница на тази книга...
Съжалявам, че поредицата няма логичното си продължение. Противно на плановете на автора, историята свършва с последната страница на тази книга...
February 12, 2021
Не знам с какви чувства приключвам тази поредица!?! Последната книга също като при Илинден не ми хареса толкова много както първите две, но все пак беше малко по-интересна от Илинден. Ядосвах се много на всичко случило се, на развоя на събитията след Освобождението и по време на борбите за автономна Македония. Тъжно ми е, че така са се случили нещата, че съревнованието със сърбите е довело до толкова много още загуби, че самите българи са се избивали един друг, защото едните били на страната на сърбите, други ги теглело към България, а пък трети били лакеи на гърците. Тъжна е много българската история и век по-късно виждаме все още последствията от всички политически интриги - тъжно и поведението на днешна Македония. Тъжно ми е и заради рода на Глаушеви. За мен до края Борис си остана не много любим образ - прекалено доверчив, прекалено мекушав, твърде много пацифист, дразнеха ме много негови решения и в тази част. Хубава част от историята беше любовта му с Ангелика - за романтична душа като мен - с голяма надежда очаквах нещо да се случи. Но в един момент и този трагичен завършек предвидих и може би това беше единствения възможен вариант за техните отношения. Разстроих се и на финалната битка на Стражица и за момента все още не мога да реше дали лично за мен краят на историята е по-скоро оптимистичен или по-скоро песимистичен!
March 13, 2020
"Гласовете ви чувам" е последния роман от тетралогията на Димитър Талев.
До момента не бях чел по-добро българско произведение!
Препоръчвам!
До момента не бях чел по-добро българско произведение!
Препоръчвам!
November 23, 2021
Тетралогията- завършена! Заключение- Струваше си!
July 19, 2017
И последната част от тетралогията успява по изкусен начин да ни омайва със съдбите на Глаушеви, като този в този роман главно място заема Борис, синът на Лазар. Историята отново беше изпълнена с обрати, драма, любов и упорит стремеж за по-добър живот. Прочетох я с удоволствие, но лично за мен както на "Илинден", така и на "Гласовете ви чувам" им липсва онази магия на "Железният светилник" и на "Преспанските камбани".
July 13, 2025
Българско съкровище! Определно "Гласовете ви чувам" е най-любимата ми книга от тетралогията. Невероятно е обрисувал Талев вътрешния свят на героите, в частност на Борис Глаушев. Беше ми много интересно да го следвам в мислите му и да преживявам с него всичко, през което и той преминава. Много прозрения могат да се открият, които (донякъде) могат да се приложат и към злободневните грижи на нашите животи в 21ви век, пък макар и ние да живеем в много по-различни времена.
Не знаех почти нищо за съдбата на Македония след Руско-Турската освободителна война и книгата ми предложи прекрасен поглед към събитията от онова време.
Изказът е без всякакви забележки, разбира се. Толкова простичко написана книга, а пък толкова много неща казва. Няма сложни думи, няма дълги изречения с 3 подчинени изречения, няма ненужни повторния. Абсолютен пример за майсторство.
Възхитена съм от цялата поредица и от автора!
Не знаех почти нищо за съдбата на Македония след Руско-Турската освободителна война и книгата ми предложи прекрасен поглед към събитията от онова време.
Изказът е без всякакви забележки, разбира се. Толкова простичко написана книга, а пък толкова много неща казва. Няма сложни думи, няма дълги изречения с 3 подчинени изречения, няма ненужни повторния. Абсолютен пример за майсторство.
Възхитена съм от цялата поредица и от автора!
June 24, 2023
Много тъжен, но изключително хубав, завладяващ роман! Димитър Талев наистина е майстор на перото и добре е прозрял човешката природа. Истинско удоволствие е да се чете, въпреки тъжните истории, които описва и кървавата борба за независимост.
April 12, 2011
Най-кратката и най-различна книга от четирилогията. Малко по-лека, не толкова случваща, колкото размишленческа. Лично на мен ми хареса най-много именно заради тази си особеност, малко като откъсната от останалите и с по-доближаващо до днес звучене.
December 22, 2014
Тетралогията на Д. Талев определено е от онези произведения, които оставят следа у читателя за цял живот! Брилянтно!
January 14, 2024
3.5/5
Disclamer: Много ми е трудно да поставям български книги на същата скала като чуждестранни, особено, когато книгите са писани по истински събития.
Последната книга от поредицата на Железният светилник не се различаваше много по увлекателност от Илинден. Сагата за Македония продължава, но докато в Илинден беше описан периодът на надежда из народа, основополагащо в тази книга е увеличаващо се разединение и неминуемото чувство на безнадеждност и тъга по съдбата, която знаем и усещаме, че следва за региона. Сега вече Илинденско-Преображенското въстание е минало и народът е изключително обеднял, но също така и очаквано отчаян. Патриотизмът не е достатъчен за да държи националния дух, а идеята за независима Македония се оказва твърде голяма крачка, която е непостижима в период, където няма кой да обедини нациите. И така българите, подкрепяйки тази идея, изостават от конкурентите в региона, а и някак и селския беден народ се чувства изоставен и принуден да търси каквото по-добро може да намери или дори спасение (от насилника в лицето на Йосиф от Рапа).
Книгата ми остави силно чувство на отчаяние, как народът е загубил позиции подвеждайки се по един невъзможен за способностите му идеал. А и в допълнение, вътрешните борби между поробените нроди ме шокира - все едно не знаят кой е техния общ враг; нещо, което би могло да ги сплоти вместо да се избиват. Много ми е трудно да не класифицирам това като всеобща човешка глупост (ако някой може да ми даде обяснение бих го приела за облекчение) - ходенето на всички с оръжие, за да се убиват лекомислено. Много трудно за четене.
Историите не можаха да м грабнат. Борис беше направен като герой с потенциал, когато беше бебе, но сега като възрастен ми е напълно безинтересен. Твърде философстващ, малко чувстващ сякаш или Талев не беше поставил акцент върху душевността му. Връзката с Ангелика, която се развиваше през цялото време беше изключително повърхностно представена. Главен герой с толкова малко качества не предпоставя интересен роман за мен. И въпреки, че уж трябва да излезе милостив, за мен качествата му са по-скоро нерешителен и страхлив (което не е обвинение, и аз не бих искала да умра).
В тази книга се усеща и контрастът между уменията на Талев да описва психологията на хората и особено в битието им и революционната дейност. Моментите, които ме караше да се чувствам сякаш ме завива с топло одеало, бяха описанията на старите Лазар и Ния, техния живот и взаимодействие един с друг и със сина си. Това за мен е и разликата между книгите от поредицата и защо Преспанските камбани е шедьовър, а следващите книги за мен са значително по-малко въздействащи: Димитър Талев е майстор в това да ни въведе в ежедневните ситуации, да ни накара да се почувстваме комфортно като зрители и участници, да ни въведе в душите на хората.. а що се отнася до революционна дейност и физическа борба и насилие, може би се усеща по-далечно, сякаш сме статисти, вместо описания, получаваме повече просто документирани събития и факти.
Може би бих дала на книгата 3 звезди, ако се опитам да я сравня с всичко друго, което съм чела.
Disclamer: Много ми е трудно да поставям български книги на същата скала като чуждестранни, особено, когато книгите са писани по истински събития.
Последната книга от поредицата на Железният светилник не се различаваше много по увлекателност от Илинден. Сагата за Македония продължава, но докато в Илинден беше описан периодът на надежда из народа, основополагащо в тази книга е увеличаващо се разединение и неминуемото чувство на безнадеждност и тъга по съдбата, която знаем и усещаме, че следва за региона. Сега вече Илинденско-Преображенското въстание е минало и народът е изключително обеднял, но също така и очаквано отчаян. Патриотизмът не е достатъчен за да държи националния дух, а идеята за независима Македония се оказва твърде голяма крачка, която е непостижима в период, където няма кой да обедини нациите. И така българите, подкрепяйки тази идея, изостават от конкурентите в региона, а и някак и селския беден народ се чувства изоставен и принуден да търси каквото по-добро може да намери или дори спасение (от насилника в лицето на Йосиф от Рапа).
Книгата ми остави силно чувство на отчаяние, как народът е загубил позиции подвеждайки се по един невъзможен за способностите му идеал. А и в допълнение, вътрешните борби между поробените нроди ме шокира - все едно не знаят кой е техния общ враг; нещо, което би могло да ги сплоти вместо да се избиват. Много ми е трудно да не класифицирам това като всеобща човешка глупост (ако някой може да ми даде обяснение бих го приела за облекчение) - ходенето на всички с оръжие, за да се убиват лекомислено. Много трудно за четене.
Историите не можаха да м грабнат. Борис беше направен като герой с потенциал, когато беше бебе, но сега като възрастен ми е напълно безинтересен. Твърде философстващ, малко чувстващ сякаш или Талев не беше поставил акцент върху душевността му. Връзката с Ангелика, която се развиваше през цялото време беше изключително повърхностно представена. Главен герой с толкова малко качества не предпоставя интересен роман за мен. И въпреки, че уж трябва да излезе милостив, за мен качествата му са по-скоро нерешителен и страхлив (което не е обвинение, и аз не бих искала да умра).
В тази книга се усеща и контрастът между уменията на Талев да описва психологията на хората и особено в битието им и революционната дейност. Моментите, които ме караше да се чувствам сякаш ме завива с топло одеало, бяха описанията на старите Лазар и Ния, техния живот и взаимодействие един с друг и със сина си. Това за мен е и разликата между книгите от поредицата и защо Преспанските камбани е шедьовър, а следващите книги за мен са значително по-малко въздействащи: Димитър Талев е майстор в това да ни въведе в ежедневните ситуации, да ни накара да се почувстваме комфортно като зрители и участници, да ни въведе в душите на хората.. а що се отнася до революционна дейност и физическа борба и насилие, може би се усеща по-далечно, сякаш сме статисти, вместо описания, получаваме повече просто документирани събития и факти.
Може би бих дала на книгата 3 звезди, ако се опитам да я сравня с всичко друго, което съм чела.
January 12, 2022
Ако книгите от четирилогията могат да се разделят типологично, можем да определим "Железният светилник" за най-семейния роман, "Преспанските камбани" - за най-духовно-просвещенския, а "Илинден" - за най-бунтовния, разбира се. Следвайки тези определения "Гласовете ви чувам" е най-любовният от поредицата, най-романтично-модернистичния, но в същото време и показващ, че това наистина е недовършена поредица... В края на тази книга се разкрива цяла вълна от заложени последващи събития за пета, шеста, а и повече книги. За съжаление те не се реализират, но образите на невъзможната любов между Ангелика и Борис; идеологическото противопоставяне между Венчев и Кибаров; лютата омраза между българи, гърци и сърби; злокобния образ на сърбомана Йосиф от Рапа ще живеят вечно в душите и сърцата на читателите...
November 21, 2020
История – 8/10
Идея – 9/10
Изпълнение – 9/10
Интрига/Темпо – 6/10
Герои – 8/10
Стил на писане (За жанра) – 9/10
Eлементи на изненада – 7/10
Емоционален заряд – 10/10
Теми за размисъл – 9/10
Степен на оригиналност (за жанра) – 8/10
Идея – 9/10
Изпълнение – 9/10
Интрига/Темпо – 6/10
Герои – 8/10
Стил на писане (За жанра) – 9/10
Eлементи на изненада – 7/10
Емоционален заряд – 10/10
Теми за размисъл – 9/10
Степен на оригиналност (за жанра) – 8/10
October 3, 2022
Историята на Борис Глаушев не ми бе толкова интересна, може би единствено ми хареса забранената любов между него и Ангелика. Макар според мен самоубийството й да бе малко драматизирано.
Финалът също бе леко разочароващ, тъй като очаквах нещо по-епично като край на тетралогията.
Финалът също бе леко разочароващ, тъй като очаквах нещо по-епично като край на тетралогията.
November 6, 2023
Ето го и краят на историята за Глаушевият род.
След напускането на собствения си град Борис Глаушев пристига в град О. и бавно започва да подрежда живота си там.Намира работа в местното училище като преподавател и заедно с това попада на една не много голяма,но пък уютна квартира с гръцки хазяи.На тези две места той се запознава с двете най-важни жени през пребиваването му в града.Едната,колежка учителка-тиха,отдалечена от останалите,умна,дръзка и загрижена-Мария Йорданова,а втората Ангелика Милонас-скромна,възпитана,учтива,смела,млада гъркиня живееща точно срещу прозорецa на Борис,в къщата на баща си заедно с двамата си по-големи братя Димитрис и Ставрос,които по това време са част от гръцките главатари,които будят насилие и дори убиват българи,турци и гърци.Самият Борис е част от тамошният окръжен революционен комитет,което реално предизвиква сериозен конфликт между Милонас и него.Мария Йорданова в началото на творбата остава на заден план,учителката само с погледа си издава чувствата,които започва да придобива към младият Глаушев,докато Ангелика доста по-експресивно изразява мислите си при тайните им срещи.Борисовата хазяйка,Фотина, в няколко различни момента се явява като доносник на любовта между двама им,но смелото момиче започва да се справя и без помощта на жената,тя сама намира начин да се прокрадне в стаята на Борис.Тъжна,но с разбиране приема новината,че точно нейният възлюбен е вдовец и баща на дете и все пак това не ѝ попречва да продължи да го обича.След като му се отдава,той ѝ обещава,че ще се оженят,но семейството ѝ меко казано го ненавижда заради произхода му.В една от вечерните срещи на комитета Борис дава съгласието си за убийството на най-главните гръцки управници с цел потушаване на кървавите убийства на свои хора.Измежду тези висши управници са и двамата братя на Ангелика.Доброто ѝ сърце не може обаче да понесе и тази новина,когато раненият ѝ брат се прибира у дома и точно нейният любим е отговорен за това.
Нестабилно и вече крайно отчаяно,момичето посяга към ножа в кухнята и слага край на живота си.Любовта между тях двамата се оказва рискована ,а омразата между българи и гърци прави нещата тотално невъзможни.
След това опустошително събитие ��а сърцето на влюбеният учител той отрича каквато и да е отговорност към сина си или семейството си в Преспа и за втори път става четник.Повлиян от силната мъка той сякаш притъпява всякакъв страх,когато се изкачва на Стражица,където се изправя срещу огромен аскер в една вече приключила битка.След страшното сражение не остава нито един жив български войник.
Но се случва чудо.Лазар и Ния научават за всичко това,бащата дори вижда фотография на умрелите и познава сина си измежду тях,но уви Борис просто е бил тежко ранен в безсъзнание.На следващата сут��ин местни жители го намират.
И така в последните страници на романа Мария Йорданова прекрачва прага на преспанската къща на семейство Глаушеви с добри новини.Сина им е жив и го изпращат в София,за да се лекува,а тя самата заминава също за столицата на България,за да следва в университета пък и да се грижи за него.
Така приключва семейната сага.За съжаление с отворен край и с право читателите да интерпретират по свой начин продължението.Изпълнена с всякакви емоции,силни събития и страшно много различни типажи герои,определено къщата на Глаушеви се превръща в едно от любимите ми места за посещение в прекрасния свят на четенето.Благодаря за прекрасните спомени,които талевите герои оставиха в мен.
След напускането на собствения си град Борис Глаушев пристига в град О. и бавно започва да подрежда живота си там.Намира работа в местното училище като преподавател и заедно с това попада на една не много голяма,но пък уютна квартира с гръцки хазяи.На тези две места той се запознава с двете най-важни жени през пребиваването му в града.Едната,колежка учителка-тиха,отдалечена от останалите,умна,дръзка и загрижена-Мария Йорданова,а втората Ангелика Милонас-скромна,възпитана,учтива,смела,млада гъркиня живееща точно срещу прозорецa на Борис,в къщата на баща си заедно с двамата си по-големи братя Димитрис и Ставрос,които по това време са част от гръцките главатари,които будят насилие и дори убиват българи,турци и гърци.Самият Борис е част от тамошният окръжен революционен комитет,което реално предизвиква сериозен конфликт между Милонас и него.Мария Йорданова в началото на творбата остава на заден план,учителката само с погледа си издава чувствата,които започва да придобива към младият Глаушев,докато Ангелика доста по-експресивно изразява мислите си при тайните им срещи.Борисовата хазяйка,Фотина, в няколко различни момента се явява като доносник на любовта между двама им,но смелото момиче започва да се справя и без помощта на жената,тя сама намира начин да се прокрадне в стаята на Борис.Тъжна,но с разбиране приема новината,че точно нейният възлюбен е вдовец и баща на дете и все пак това не ѝ попречва да продължи да го обича.След като му се отдава,той ѝ обещава,че ще се оженят,но семейството ѝ меко казано го ненавижда заради произхода му.В една от вечерните срещи на комитета Борис дава съгласието си за убийството на най-главните гръцки управници с цел потушаване на кървавите убийства на свои хора.Измежду тези висши управници са и двамата братя на Ангелика.Доброто ѝ сърце не може обаче да понесе и тази новина,когато раненият ѝ брат се прибира у дома и точно нейният любим е отговорен за това.
Нестабилно и вече крайно отчаяно,момичето посяга към ножа в кухнята и слага край на живота си.Любовта между тях двамата се оказва рискована ,а омразата между българи и гърци прави нещата тотално невъзможни.
След това опустошително събитие ��а сърцето на влюбеният учител той отрича каквато и да е отговорност към сина си или семейството си в Преспа и за втори път става четник.Повлиян от силната мъка той сякаш притъпява всякакъв страх,когато се изкачва на Стражица,където се изправя срещу огромен аскер в една вече приключила битка.След страшното сражение не остава нито един жив български войник.
Но се случва чудо.Лазар и Ния научават за всичко това,бащата дори вижда фотография на умрелите и познава сина си измежду тях,но уви Борис просто е бил тежко ранен в безсъзнание.На следващата сут��ин местни жители го намират.
И така в последните страници на романа Мария Йорданова прекрачва прага на преспанската къща на семейство Глаушеви с добри новини.Сина им е жив и го изпращат в София,за да се лекува,а тя самата заминава също за столицата на България,за да следва в университета пък и да се грижи за него.
Така приключва семейната сага.За съжаление с отворен край и с право читателите да интерпретират по свой начин продължението.Изпълнена с всякакви емоции,силни събития и страшно много различни типажи герои,определено къщата на Глаушеви се превръща в едно от любимите ми места за посещение в прекрасния свят на четенето.Благодаря за прекрасните спомени,които талевите герои оставиха в мен.
This entire review has been hidden because of spoilers.
July 9, 2023
Преди време казах, че всеки българин трябва да прочете "Илинден", за да разбере какви са разликите между Македония и останалите земи, населени с българи. Сега съм на мнение, че всеки македонец трябва да прочете "Гласовете ви чувам", за да разбере началото на процесите, които са ни разделили.
Илинденско-Преображенското въстание е потушено, но Македония все още е под турска власт. Формално Османската империя обещава да проведе реформи, за да подобри живота там, но реално турските власти насъскват едни срещу други различните македонски народи. Освен български, по балкана вече бродят гръцки и сърбомански чети, които воюват едни с други. Идеята за автономия, македонска държава с различни равнопоставени народи, такава, каквато са си я мечтали големите македонски дейци, остава неосъществима сред кървавите сблъсъци.
На този фон Борис Глаушев, синът на Лазар и Ния, пристига в големия град О., за да стане даскал. Той продължава да се занимава с делата на вътрешната революционна организация, но вътрешният му свят е силно разклатен от случващото се. Чуват се много гласове, но кой е истинският? На социалиста Кибаров, сърбомана Венчев, нихилиста Дяконов? Сюжетът се заплита, след като Борис убива неволно турчин, а малко по-късно се влюбва в гръцката девойка Ангелика - любов, която е невъзможна сред пламналата в О. омраза. Кулминацията ни води към битката на връх Ножот, а финалът - неочакван.
Илинденско-Преображенското въстание е потушено, но Македония все още е под турска власт. Формално Османската империя обещава да проведе реформи, за да подобри живота там, но реално турските власти насъскват едни срещу други различните македонски народи. Освен български, по балкана вече бродят гръцки и сърбомански чети, които воюват едни с други. Идеята за автономия, македонска държава с различни равнопоставени народи, такава, каквато са си я мечтали големите македонски дейци, остава неосъществима сред кървавите сблъсъци.
На този фон Борис Глаушев, синът на Лазар и Ния, пристига в големия град О., за да стане даскал. Той продължава да се занимава с делата на вътрешната революционна организация, но вътрешният му свят е силно разклатен от случващото се. Чуват се много гласове, но кой е истинският? На социалиста Кибаров, сърбомана Венчев, нихилиста Дяконов? Сюжетът се заплита, след като Борис убива неволно турчин, а малко по-късно се влюбва в гръцката девойка Ангелика - любов, която е невъзможна сред пламналата в О. омраза. Кулминацията ни води към битката на връх Ножот, а финалът - неочакван.
March 20, 2012
Sadly,the least interesting of the series :/ There were a lot of battles,but that wasn't the problem for me.The main character was.His constant struggles and soul-searching and etc. was kinda annoying to me.I was dissappointed in him as a main character,even more - as the son of the previous main chara in the series.And his relationships with women were...weird, the least...
Also,the last sentence of the book was kinda out of place?...I mean,all i s well and stuff and suddenly,like a emergency news-flash - this!What...
But,i still like it.Just not as much as the other books.
Also,the last sentence of the book was kinda out of place?...I mean,all i s well and stuff and suddenly,like a emergency news-flash - this!What...
But,i still like it.Just not as much as the other books.
April 15, 2016
Това, което ще запомня в "Гласовете ви чувам" е чистата и вярна любов на прекрасната девойка Ангелика, както и ангелската й, добра душа! Възхищавам се на такива жени и надявам се не са останали в миналото.
Беше много вълнуващ и краят на книгата, с битката при Стражица.
Беше много вълнуващ и краят на книгата, с битката при Стражица.
August 7, 2020
Ще ми липсват семейство Глаушеви. Толкова дълго бях съпричастна на техните радости и злощастия.
"Гасовете ви чувам" е прекрасен роман за борбата. Борбата с врага. Борбата между свои. Борбата със себе си. За противоречието между стремежите на душата и дълга.
"Гасовете ви чувам" е прекрасен роман за борбата. Борбата с врага. Борбата между свои. Борбата със себе си. За противоречието между стремежите на душата и дълга.
July 19, 2015
Много добър завършек на четирилогията! Не особено оптимистичен, но...
December 16, 2015
Невероятна книга!
February 11, 2019
Дяволът е в самите нас. По-честно е… Какво ти честно!… По-умно е да си признаем истинската истина за човека, та и животът ни да върви по-естествено, според човешката природа, отколкото да се заплесваме по лъжите на разни смахнати измамници: Конфуций, Христос, Аристотел, Платон, Со-кр ат, Мохамед… Какво остана от проповедите на Кроткия? За двете ризи, за плесницата по другата буза? Какво остана от възторзите на Великата френска революция? И прочие, и прочие. Не искам сега да изреждам всички там безбройни глупости. Всички там жабешки скокове. Искаш да полетиш към звездите, а тупнеш пак на земята. Нали си жаба! Жаба и ще си останеш. Исус Христос се възнесе, друго аслъ не можеше да направи, на земята си остана човекът. Калният човек.
......
Това е любовта. Аз знам, че и ти сега не спиш и ние сме заедно, сами в тая глуха нощ. Това е любовта. За нея нема разстояния и далечини, нема прегради. Къде сме ние с тебе, когато сме заедно? Ние летим в светлина, която е по-хубава от слънчевата; тя не притваря очите ни с болка, очите ни гледат спокойно в нея и виждат чудесата, които стават в нас и около нас. Тя променя цвета си според нашите желания. Ние виждаме всичко, което пожелаваме да видим. Ние виждаме и това, което ще бъде за нас, ще стане за нас, както ние го пожелаваме. Такава е светлината на любовта — само красота и радост. В нея човешката душа се освобождава. Когато сме заедно или когато мисля за тебе, мислите ми летят свободно, желанията ми се раждат свободно, извират от сърцето ми. Ти ще кажеш, казвам и аз с тебе: в нашата обич ние живеем само за себе си, но нашите мисли са хубави, нашитe желания са хубави. Спиш ли, Ангелика?“
.....
„Трудно е да се раздели човек с това, което до днес, до тоя час е било негов живот. Нещо се къса, нещо се разкъсва в човека…“
......
Това е любовта. Аз знам, че и ти сега не спиш и ние сме заедно, сами в тая глуха нощ. Това е любовта. За нея нема разстояния и далечини, нема прегради. Къде сме ние с тебе, когато сме заедно? Ние летим в светлина, която е по-хубава от слънчевата; тя не притваря очите ни с болка, очите ни гледат спокойно в нея и виждат чудесата, които стават в нас и около нас. Тя променя цвета си според нашите желания. Ние виждаме всичко, което пожелаваме да видим. Ние виждаме и това, което ще бъде за нас, ще стане за нас, както ние го пожелаваме. Такава е светлината на любовта — само красота и радост. В нея човешката душа се освобождава. Когато сме заедно или когато мисля за тебе, мислите ми летят свободно, желанията ми се раждат свободно, извират от сърцето ми. Ти ще кажеш, казвам и аз с тебе: в нашата обич ние живеем само за себе си, но нашите мисли са хубави, нашитe желания са хубави. Спиш ли, Ангелика?“
.....
„Трудно е да се раздели човек с това, което до днес, до тоя час е било негов живот. Нещо се къса, нещо се разкъсва в човека…“
This entire review has been hidden because of spoilers.
April 4, 2024
Гласовете ви чувам - 9.15/10
Историческият роман, освен със отличното описване на различните мотиви на хората и своята поглъщаща в атмосферата на природата и света способност, ни потапя и в душевните чувства на различните герои и кара читателя да изпитва всяка една дума от книгата по начин, като че ли той дълбоко разбира тяхната среда и емоции. Авторът описва психологическите вътрешни драми на Борис и Ангелика на друго ниво, като отново не пропуска да проникне дълбоко в чувствата на голяма част от героите. Освен различията в голям план между различните народности, Талев по отличен начин пише и за идейните представи на все различни персонажи – от сложността на Борис, простата решителност на Бобев, социалистическите и националистически идеи на Кибаров и Венчев до нихилистичния и гротески светоглед на Дяконов. Изключителна е вътрешната борба на Борис Глаушев, който не намира силна опора, която да изгради здрава база за смисъл на неговия живот и борба – той непрекъснато се движи през идеите на своите познати, без да е напълно съгласен с отсрещната страна, като ние може да видим неговите премеждия, които никога не го оставят до края на книгата. Тя е изключително тъжна и тежка, като е отдушник на мъките – интимни и национални в историческия контекст на борбата на Македония под турско иго. Битката между християни, лъкатушенето на душата и скръбта носят теглото на македонците по това време и Талевата творба по отличен начин описва тази сурова и емоционална реалност.
Историческият роман, освен със отличното описване на различните мотиви на хората и своята поглъщаща в атмосферата на природата и света способност, ни потапя и в душевните чувства на различните герои и кара читателя да изпитва всяка една дума от книгата по начин, като че ли той дълбоко разбира тяхната среда и емоции. Авторът описва психологическите вътрешни драми на Борис и Ангелика на друго ниво, като отново не пропуска да проникне дълбоко в чувствата на голяма част от героите. Освен различията в голям план между различните народности, Талев по отличен начин пише и за идейните представи на все различни персонажи – от сложността на Борис, простата решителност на Бобев, социалистическите и националистически идеи на Кибаров и Венчев до нихилистичния и гротески светоглед на Дяконов. Изключителна е вътрешната борба на Борис Глаушев, който не намира силна опора, която да изгради здрава база за смисъл на неговия живот и борба – той непрекъснато се движи през идеите на своите познати, без да е напълно съгласен с отсрещната страна, като ние може да видим неговите премеждия, които никога не го оставят до края на книгата. Тя е изключително тъжна и тежка, като е отдушник на мъките – интимни и национални в историческия контекст на борбата на Македония под турско иго. Битката между християни, лъкатушенето на душата и скръбта носят теглото на македонците по това време и Талевата творба по отличен начин описва тази сурова и емоционална реалност.
March 6, 2021
Чудесен автор, превъзходна поредица. Преплитането на историята с историческата епоха ми беше много интересна. Тема, която и сега е изключително актуална. И е направо тъжно, че толкова години след написването на тетралогията, героите на Талев и съвременните българи и македонци не могат да намерят общия път към бъдещето.
"Да започнем отначало, да започнем отначало. От тая твърда земя македонска, от тоя народ и неговата всевечна мъка. Тая земя е българска. Тя е отечество на българи от хиляда и петстотин годинии те са повече от другите нейни жители. Турците са късни нешественици в нея и така българите в нея са още много и много повече от другите. Българите се трудят над нея, орат я и я сеят, а всички други търгуват с нея или са нейни храненици. Но ето оттук започва и нейното злощастие. Наричат я своя и всички други, за да я държат и да я имат за себе си. Всеки за себе си, всеки против другите, за да я отнеме от другите. И от тези, които са истински нейни стопани. В това е нейното злощастие. Ала тия, които я обичат най-много, издигнаха друг глас:
- Тя няма да бъде на никого, ще бъде на всички, които са се родили на нея. Ние се отказваме от нея, за да стане обща."
"Да започнем отначало, да започнем отначало. От тая твърда земя македонска, от тоя народ и неговата всевечна мъка. Тая земя е българска. Тя е отечество на българи от хиляда и петстотин годинии те са повече от другите нейни жители. Турците са късни нешественици в нея и така българите в нея са още много и много повече от другите. Българите се трудят над нея, орат я и я сеят, а всички други търгуват с нея или са нейни храненици. Но ето оттук започва и нейното злощастие. Наричат я своя и всички други, за да я държат и да я имат за себе си. Всеки за себе си, всеки против другите, за да я отнеме от другите. И от тези, които са истински нейни стопани. В това е нейното злощастие. Ала тия, които я обичат най-много, издигнаха друг глас:
- Тя няма да бъде на никого, ще бъде на всички, които са се родили на нея. Ние се отказваме от нея, за да стане обща."
October 17, 2025
"У най-разсъдливите великото жертвоприношение на Стражица предизвикваше колкото гордост, толкова и мъчителни грижи, дори отчаяние. Може би защото разсъдливите са повече склонни към скръб и по-малко към радост. Песимистите, чиято мрачна мъдрост е в съмнението, нарекоха самоизбиването на младежите на Стражица победа на измяна и предателство."
(Не)Очаквания край на една книга и поредица, която ще остана завинаги с мен, където и да съм, каквото и да правя.
Още преди да започна да я чета усещах, че някак си тази книга ще бъде Преходна. И още съм с такова чувство. Имах усещането, че изгражда към нещо, нещо по-голямо от това, което се случи на края.
Ако трябва да нареждам всички книги от Тетралогията, тази би била на второ място след "Преспанските Камбани".
Мислех си, че няма да ми хареса толкова колкото "Илинден", но се оказа по-приятна.
Ще ми липсват Глаушевци. Някак страно се чувствам, че след толкова време, в което чета и размишлявам над книгите ще спра.
(Не)Очаквания край на една книга и поредица, която ще остана завинаги с мен, където и да съм, каквото и да правя.
Още преди да започна да я чета усещах, че някак си тази книга ще бъде Преходна. И още съм с такова чувство. Имах усещането, че изгражда към нещо, нещо по-голямо от това, което се случи на края.
Ако трябва да нареждам всички книги от Тетралогията, тази би била на второ място след "Преспанските Камбани".
Мислех си, че няма да ми хареса толкова колкото "Илинден", но се оказа по-приятна.
Ще ми липсват Глаушевци. Някак страно се чувствам, че след толкова време, в което чета и размишлявам над книгите ще спра.
July 28, 2022
Едновременно сладко и горчиво завършва четирилогията на Талев за Македония - едни от най-добрите книги в родната ни литература. Сюжетът го движат силни, многопластови персонажи с различни убеждения и гледни точки. Привързах се към семейство Глаушеви, ядосвах се на неволите им, от начина им на живот научих много за бита на онова време.
Горещо препоръчвам за любителите на история и за интересуващите се от тъй наречения македонски въпрос, който още ни мъчи и до днес.
Горещо препоръчвам за любителите на история и за интересуващите се от тъй наречения македонски въпрос, който още ни мъчи и до днес.
April 6, 2021
То е ясно и тази книга е много добра, бих прочела и пета, ако имаше. Тук се обръща внимание на сърби, гърци, българи и отношенията между тях. На междуличностните борби в организацията и за различните течения и възгледи в нея.
И да, тази книга е по-философска и пълна с размишления на младия син на Лазар-Борис.
И да, тази книга е по-философска и пълна с размишления на младия син на Лазар-Борис.
Displaying 1 - 30 of 40 reviews