Тютюн - том първи

by Dimitar Dimov, Димитър Димов

Haвяpнo цeлият нoв пoдхoд нa Димoв към poмaнa, нoвaтa пocтpoйкa и нeoчaквaни aкцeнти в "Tютюн" бяхa eднa oт пpичинитe тoй дa нe бъдe paзбpaн oщe пpи пoявaтa cи. Mнoзинa пpичиcлявaхa aвтopa към eкзoтичнитe цвeтя, изpacнaли и култивиpaни нe нa нaшa плoдoтвopнa култуpнa нивa. Ho днec e яcнo, чe c oпитa cи Димитъp Димoв зaвeщa, a c пpимepa cи пoдкpeпи eднa нoвa тeндeнция в нaциoнaлния poмaн, paзшиpи нeгoвитe хopизoнти, oбoгaти нeгoвитe тpaдиции.
B "Tютюн" зpялaтa миcъл, вкуcът и интeлeктът нa мopaлиcтa пpeoдoлявaт плaшeщoтo paзcтoяниe мeжду нeгoвитe блуждeния пo чужди cвeтoвe и нaшия coбcтвeн нaциoнaлeн иcтopичecки oпит, тe ca нaмepили cвoй eзик зa нoвия ни нaциoнaлeн oпит. Пpeoдoлявaнeтo нa тoвa oгpoмнo paзcтoяниe, нeoбичaйнaтa пapaбoлa нa тoвa пътeшecтвиe бяхa и пpeoдoлявaнe нa cмъpттa нa poмaнa в интeлeктуaлнaтa cухoтa и умoзpитeлнocт, oткpихa нoви, нe caмo чиcтo плacтичecки пътищa зa paзвитиeтo нa бъдeщия бългapcки poмaн и зa нaшeтo нoвo пoвecтвoвaтeлнo изкуcтвo.

Genres: Bulgarian Literature, Classics, School, Fiction, Bulgaria, Historical Fiction, 20th Century

447 pages, Hardcover

First published May 25, 1974

About the author

Dimitar Dimov was a Bulgarian dramatist, novelist, and veterinary surgeon, best known for his best-selling novel "Tobacco" ("Tютюн").

Reviews

[Iliana Simeonova · Rating 5 out of 5]

Искам да прочета тази книга от години, наистина от години. Тя е любима на госпожата ми по немски, а аз обожавам госпожата си....виждате логиката.
Та и аз се влюбих в тази книга, влюбих се в Борис и Ирина, влюбих се в борбата между комунисти и подкупените държавници. Наистина се влюбих в тази книга, но мразя това което тя разказва, мразя мизерията, в която живеят хората по онова време, мразя в какво се превръщат Борис и Ирина, мразя, че хората губят живота си, но най-вече мразя факта, че действителността в книгата не е толкова далечна от нашата.
Но обичам книгата.....

[Teresa Krasteva · Rating 3 out of 5]

Малко като Игра на тронове.... във всяка глава все някой умира :D

[Albena Tsacheva · Rating 5 out of 5]

Един от шедьоврите на българската литература!
Книгата не е особено лесна за четене, но е изградена с много мисъл и идея. Аз лично харесвам книги, чийто сюжет е на фона на исторически събития. Би трябвало да започна веднага 2 том, но мисля да си почина с нещо по-лекичко.
5 звезди, защото бъгарската литература попринцип ги заслужава.
Любим цитат: "Но, за да обича човек германците, трябва да бъде или философ, или търговец на тютюн."
Аз явно съм философ.

[Елина Генова · Rating 4 out of 5]

“Никотиана” е само куп злато. А златото няма никакъв смисъл, ако не се превърне в човешко щастие.”

[Delyana Naydenova · Rating 2 out of 5]

Надявам се при други обстоятелства да ми хареса повече...а не, защото е от задължителната литература.

[Emiliya Bozhilova · Rating 4 out of 5]

Страхотни Ирина и Борис. Само тази Лила не можа ли някой да и види (литературно) сметката? Един от най-противните образи на родната литература.

[Deni · Rating 5 out of 5]

От '51-ва до '24-та явно нищо не се е променило. Все една и съща е оста, около която се върти Света. Идеалите се раждат бавно и мъчно. И също толкова бавно и мъчно умират. А страстта е запалена клечка кибрит в непрогледна тъма. Обществената памет е прекалено къса, за да се поучим от грешките си, а масите са неспособни да говорят на езика на морала и разума. Има нещо толкова трагично и хипнотично в тази наша саморазрушителна природа.

Разбирам защо на 17 на ми е харесал романът на Димов. На 20 също нямаше да му е момента. Радвам се, че го прочетох сега. И съм също толкова тъжна. По толкова много причини.

Сега осъзнах защо Тютюн се смята за шедьовър. И с пълно право.

[Габриела Иванова · Rating 5 out of 5]

*4.5🌟
По принцип не чета книги от български автори, защото винаги съм била разочарована от прочетеното, но "Тютюн" се превърна в една от най-любимите ми книги, толкова стойностна и истинска. Не ти спестява нищо, показва ти грубата и грозна действителност. Как хората са готови да продадат телата и душите си за пари, за място в хайлайфа, за власт, за влияние. Как Борис от беден селянин се превръща в генерален директор на "Никотиана" и единствената му цел са парите, да открие нови филиали на тютюневата фабрика в чужбина, да бъде над всички. Постепенно се вижда как желанието му за каквото и да било умира. Любовта му към Ирина, колкото и малко да е била, тя също увяхва. Намира утеха в алкохола, за да притъпи самотата си и неудовлетвореността от живота си, дори когато е на върха. С братята си бяха много отчуждени, беше тъжно да чета за това. Аз харесвам неговият пероснаж-хитър, пресметлив, умен,студен и не се отказва, за да постигне целите си. Има много добри качества, просто някъде по пътя си се е изгубил. Думите ще са малко, за да го опиша. Просто трябва да се прочете, за да се види промяната му.
Книгата показва и моралната деградация на Ирина. Как от свенливо селско момиче, което иска да учи медицина, се превръща в любовница на Борис и с годините любовта й към него умира и парите започват да играят огромна роля в живота й. Колкото и да иска да го напусне, не може да се откаже от мястото, което има в хайлафа, от скъпите дрехи, автомобил и апартамент. Готова е да стане продажна жена като Зара, за да не се върне към беднотията, която толкова много презира.
Да чета как болестта поваля Мария, беше жестоко. Как цялата й жизненост си отива и се превръща в една кукла с размътен мозък. Как нищо не беше останало от предишното й аз.
Книгата показва как всеки, който се докосне до "Никотиана" деградира, тръгва по пътя на злото и най-накрая умира.
Има много герои, романът е многопластов. Разглеждаше се животът на тютюноработниците/комунистите, на хората от хайлафа, на немците, на Борис и Ирина. Най-интересно ми беше да чета за Борис и Ирина, исках да има повече моменти с тях.
Книгата показва и как тютюноработниците стачкуват срещу ниските заплати, експлоатацията над труда им, как постепенно подготвят бунта си. Дори измежду комунистите имаше разногласия и започнаха да се насъскват един друг, което беше грешно. Всеки беше заслепен от неговия си идеал за величие. Държаха се егоистично повечето от персонажите, готови да спасят кожите си. Само най-отдадените на държавата си, чиято поквара не ги беше обхванала, си останаха предани до край. Много умряха и още много ще умрат. На моменти ми беше трудно да чета.
Изводът е, че авторът е обхванал теми, за които хората предпочитат да не говорят, а да сметат под килима. Писал е за моралната деградация, за жаждата за пари и власт, за несправедливостта, на която са подложени работниците, за класовите различия-богат-беден. И за още много неща, които не бих могла да опиша.
Тежко четиво е, даже доста депресиращо, но си заслужава. Много, много хубава е тази книга. И с удоволствие ще продължа и с втория том. Дори си мисля, че ако я прочета след 5 години, ще ми хареса още повече.
▪︎
Любими цитати:
- "-Гледаш много леко на живота.
-Защо да го правя тежък?"

- "Животът е действие, Костов! Борба...напрежение...Тъкмо в това намирам удоволствие.
- Сега да! ... Но после ще ви омръзне.
- Защо?
- Защото с това действие не осъществявате нищо.
- Как така? ... Ами "Никотиана"?
- "Никотиана" е само куп злато. А златото няма никакъв смисъл, ако не се превърне в човешко щастие."

- "Той не беше още ни подъл, ни алчен, ни развратен в обикновения смисъл на думата, а само ожесточен човек от бедността и тикнат от нея по златния път на "Никотиана". Сега Борис обръщаше погледа си назад. Нещо му липсваше. Може би това бяха часовете при параклиса. Навярно искаше да постигне в душата си някакво равновесие, което за него беше изобщо недостижимо. Той притежаваше изкуството да постига всичко, но след успехите му постигнатото се оказваше недостатъчно. Устремът към действие и чудовищната машина на "Никотиана" го откъсваха от истинския живот. За филистерите богатството беше достатъчно, но той все още не можеше да се нарече филистер въпреки ограничената и суха пресметливост в духа си. Всъщност той беше измъчен и нещастен човек."

- "Бе съвършено безсмислено да се работи само за трупане на пари. Човек можеше да живее еднакво добре с десет или сто милиона зад гърба си. Защо притежателите им изпитваха тоя безумен порив да прибавят още?"

- "Светът, в който живееше, му се стори отново осъден на загиване и безнадеждно прогнил."

[Amellie]

Вечен български роман, останал непреходен както със своята историческа мащабност, така и с персонажната си система. Историята ми с това произведе��ие е дългогодишна, на моменти мъчителна, понякога възнаграждаваща усилията, но винаги запомняща се. Една от книгите, които всеки трябва да прочете.

[Danito · Rating 4 out of 5]

Строхотен разказвач е Димов, но с напредването на сюжета всякаш и тръпката от романа започна да се размива.Темите, за които разказва на дълго и широки, отдавна са се изчерпали сред интересите ми и пренаситила от тях.

[Knigoqdec · Rating 4 out of 5]

Аз клоня повече към 3,5. Линията, по която се движи историята, твърде често е страшно далеч от предполагаемите главни герои, твърде подробно описваща напълно друг тип драми от очакваните.
Все още не мога да харесам морално мъртвия човек, какъвто го виждам Борис - машината за безцелно и безчувствено трупане на пари.
Но нека се запозная и с втория том...

[Kremena Nacheva · Rating 4 out of 5]

4.4/5
Започнах я заради училище, но продължих четенето/слушането с удоволствие.
Парите и властта карат хората да станат алчни и безцелни. Тютюнът буквално и преносно отравя душите на героите в романа.
Ирина е толкова амбициозна и учи за лекар, но когато се запознава със света на "Никотиана" планираният и сигурен живот и се струва скучен и не за нея.
Борис е толкова обсебен от тютюна и иска само да трупа и трупа богатства.
Разглеждат се различни гледни точки и какво причинява на обществото.
Началото на войната е факт и германците са доволни.

[Ivaelo Slavov · Rating 5 out of 5]

Безспорно, Тютюн е шедьовър на българската литература. Чета старото издание, и ми беше много интересно да разбера, че в оригинала липсват някои "ключови" персонажи, които до този момент ми изглеждат някак странични от главния сюжет.

[Kristýna · Rating 5 out of 5]

Изключителна книга.Чете се трудно ,наистина,но всяка страница си заслужава.
Димов по един изключителен начин ни представя един свят на пълна нравствена деградация.Човекът или е роб или е обречен на гибел.Липсват всякакви ценности и идеали.Всичко истинско и красиво загнива.
В началото много харесвах Ирина,беше жена с характер и амбиции.Не знам какво толкова намери в Борис,но това определено беше грешката й която я превърна в лека жена,някаква бегла сянка на това което беше.За мен тя си остане само някакво тяло без душа.
За никой герой нямаше щастлив край.Светът беше толкова грозен .разрушен е целия родов космос и важни значения на ценности като дом семейство и любов бяха изгубени.Обществото е разделено на бедни и богати,на жертви и хищници.Оцелява само най-силния чрез страданието на другите.
Мисля че това е книга която всеки българин ,а и човек трябва да прочете.

[Kole · Rating 5 out of 5]

С изненада в края на първия том мога да кажа, че тази книга е невероятна. Първите 100-150 страници ги четох много мудно, изглеждаше ми не особено интересна книга, но се влюбих в "Тютюн".

[Neli · Rating 4 out of 5]

Аз наистина я прочетох по-бързо от Six of Crows. (това говори наистина много)

Не съм очаквала и в най-смелите си мечти, че тази книга ще ми хареса толкова много. Нямам никакво намерение да се опитвам да и пиша рецензия, анализ или някакъв текст от подобно естество. Съвсем просто искам да обясня какво очаквах и как всичките ми /грешни/ очаквания бяха направени на пух и прах.

Освен факта, че това е книга от задължителната литература за матура (и изобщо може ли задължителна литература да ти хареса, освен ако не си обладан от някой дявол, пуснат от МОН??!!) и мнения на приятели, чели книгата, ме накараха да мисля, че тази книга ще бъде мъка за четене.
Точно обратното! Както вече казах, прочетох я по-бързо от едно от най-добрите и увлекателни YA фентъзи книги през изминалите няколко години, което все още ми се струва невъзможно. Главната причина за това е вероятно, защото още след прочитането на първите няколко страници, вече бях влюбена в Ирина и Борис. Това важи и за цялата книга, а почти всеки нов герой, който се появяваше, беше прекалено интересен, за да не му обърна внимание.
От друга страна, сюжетните линии се преплитаха изкусно, всяка беше много интригуваща и това не ми позволяваше да изгубя интерес.
Ако оставим всичко това на страна, има ли морални въпроси в една книга, няма как да не ми хареса.

Сега, разбира се, трябва да прочета и втората част, а както всички ми казаха, тя е по-добра и от първата, така че нямам търпение!!

П.С Ако има гласуване, кой е българският Дж. Р. Р. Мартин /автор, който убива половината си герои/, знаете при кого отива моят глас...

[Hristina Ivanova-Petrova · Rating 2 out of 5]

Въпреки че "Тютюн" се нарежда сред класиките в българската литература, мен така и не можа да ме развълнува.Определено не ми хареса, но препоръчвам на всеки да я прочете, за да я опознае по свой собствен начин.

[Maya Yosifova · Rating 4 out of 5]

Първата книга от училищния списък за лятото
Не съм промрънкала грам, докато я четох, което е сигурен знак, че книгата не е лоша.

[Yoana Hristova · Rating 5 out of 5]

Най - българския роман

[K. · Rating 4 out of 5]

Книгата има заслужени 4⭐️. В началото ми беше много интересна. Към средата нещата тръгнаха надолу. Страшно много ме отегчи и я оставих за 2 седмици. След това, преди два дена, отново се върнах към нея с надеждата да я довърша и го направих. Оказа се, че началото и краят бяха интересни и заинтригуващи, но в средата умрях ат скука.

В началото Ирина ми изглеждаше интелигентно и умно момиче и доста я харесвах. Когато стана любовница на Борис обаче започнах да си мисля друго. По-късно в книгата обясниха какви са били нейните подбуди. В този случай имаше само една причина тя да се съгласи да стане любовница на Борис - тя все още беше влюбена в него въпреки че преди години той я беше зарязал.

Той пък от своя страна, за да се издигне(той много искаше да работи с тютюн) се ожени за друга жена и когато тя се разболя той веднага прави жената, в която все още е влюбен - в своя любовница. [Знам, че я обича, но също така я използва и иска тя да прелъсти негови съперници, за да станат негови съюзници. Имам чувството, че понякога я мисли за предмет и си играе с нея, защото знае, че тя го обича. В края на книгата обаче до колкото разбрах тя осъзна това. Ще видим какво ще стане във втория том на книгата... ]

Борис и Ирина са хора, които се водят от парите. Борис главно от парите и властта, а Ирина - от луксозния живот, който живее благодарение на Борис. Борис живее за властта и го интересуват само паричните богатства на "Никотиана" като не му пука изобщо за проблемите на хората, които работят там , а Ирина просто го следва като послушно кученце. [Бащата на Ирина умря по време на една от стачките. Също и една друга обикновена жена, чиито деца останаха без майка. Всичко това показва как тез�� стачки, които Борис може да предотврати, имат само отрицателен ефект върху работниците.]

И Борис, и Ирина не ме кефят особено, но всъщност показват, че хората са различни и всеки има своите положителни и отрицателни качества.

[В първата част на Тютюн едната сюжетна линия е свързана именно с Борис и Ирина, но има и още една - тя е свързана с трудностите на българският народ, стачките на работниците и други проблеми в работата на Борис като управител на "Никотиана".]

[Chris · Rating 5 out of 5]

"Тютюн" е единственият роман от задъл��ителната програма по литература, на който мога искрено да дам rating 5. Той е истински феномен.
Димов поразява с невероятно остър ум, увлекателно, умело писане и ловко нанизване на нишките в огромната мрежа на "Никотиана".
Харесва ми как е съумял да създаде толкова силни и fleshed out герои, как фино разкрива тяхната психология и морално падение.
Самият процес на метаморфозата е изграден невероятно правдоподобно и въпреки, че реално погледнато в "Тютюн" няма добри хора, там има добри герои.
Единственото, за което съжалявам, е че отлагах и отлагах четенето й толкова време(броени часове преди матурата...).
Истински шедьовър.

[Eлина · Rating 4 out of 5]

Lemme quote Bon Jovi: “Whoa, We’re Halfway There”.

[Radina Dimova · Rating 3 out of 5]

So after 920 pages I felt somewhat obliged to write at least a short review xD The good thing about this book is that I never actually hated any of the characters in the book. They were all so well written, they all changed a lot. And even if it wasn't always for the good, they TRIED their best, I think. My favourite character was Pavel, then Lila and Boris. Kostov, Dankin, Chakyra and Stefan were also very likeable characters. I am only sad that Dinko was so unkind to Varvara, yet I can't blame him. He fought so much for what he believed in, he was a true leader but none of us can actually tell ourselves how to feel.

I loved the relationships of Pavel and Lila and Irina and Boris. They were two very different relationship but I believe just as great. The one showed us how true love never fades away and the other showed us how true love, when surrounded by malignancy and falseness, can transform in something far from love and closer to hatred.

The moments between Pavel and Lila made me smile so much but since Lila wasn't part of the original text, I couldn't bring myself to love them as much as I wanted to. I secretly hoped I'd see a romantic relationship between Irina and Pavel even though I knew it was impossible for so many reasons. I think that her feelings toward Pavel were ones of the purest she ever felt. The way Dimitar Dimov described them... the whole sad but important story around them, it was simply amazing and it made me want to give the book 3.5 stars instead of only 3 :)

[Metodi Pachev · Rating 5 out of 5]

Когато довърша и втория том, ще имам по-пълна представа за романа. Засега впечатленията ми са, че този текст по брилянтен начин описва свят, в който властват:
- тоталитаризъм;
- непотизъм;
- корупция;
- липса на свобода на словото;
- неравенство;
- сенчести приятелства между правителство и бизнес;
- опредметяване на жените и превръщането на телата им в разменна монета.

Само на мен ли този свят ми е така добре познат?

От друга страна, литературният свят на Димов е прекрасен. Прост, но строен стил, духовит, но толкова рядко, че е далеч от всякаква претенциозност. Удивително е колко добре е построил история, която почива на такава сложна арматура. Също така ме грабна колко бързо героите добиват собствен психологически облик.

[Angelina Ivanova · Rating 5 out of 5]

Невероятна изненада за мен. Винаги съм имала предразсъдъци, че това е един комунистически роман, ацсе оказа толкова съвременен, толкова увлекателен и даващ много поводи за размисъл - за това как нищо не се променя, за това как дори и най-чистите идеи се опорочават от човешката алчност. Защото съм съгласна с негодуванието на работниците в тютюневите складове, и какво се променя за тях след победата на комунистите - сменят се едни изедници с други...

[Petko Stankov · Rating 5 out of 5]

April Challenge: Read a book you did not finish
Най-невероятната книга, която съм чел! Нямам думи!

[Teodora]

i hate everyone in this book

[Mihail Filkov · Rating 4 out of 5]

Скандално четиво. Най-противоречивата книга, която съм чел от години. Многопластов роман с лична история, която се разгръща в общобългарска и общочовешка съдба на класите, разграничавайки ги и показвайки мизерната действителност било на социално, политическо или икономическо ниво. В повествованието са представени безупречно образите на Ирина и Борис, на Лила и Павел, както и на всички второстепенни герои, всички характеризирани до най-малкия детайл. Но именно това описание е в основа на скандала. От него се поражда усещанието за мудност и забавеност, сякаш действието се случва насила, развитието на събитията не е естествено. Има трайни скокове в хронологията, неясни моменти, дори някои безсмислени случки, които само утежняват нелеката картина. Вярно, контрастите са наситени в много голяма степен - големите различия между капиталисти и работници, между комунисти и фашисти/олигарси/богаташи/правителство/... Сред всичките безкрайно отегчаващи и бих казал на места излишни описания, лъха неестествено пресилване и леко изкривяване на родната действителност в годините преди 1939 - на мен ми идва малко прекалено комунистическата пропаганда. Но имайки предвид годините, в които Димов твори, мога да му простя. В общи линии това е една история, след която едновременно ще си кажеш "Еха", но и "Дали не си загубих времето?". Може би защото имаш твърди високи очаквания. Когато чета един роман, аз очаквам повествователят да успее да ме потопи в атмосферата, около която се случват събитията, за да съпреживея, да разтълкувам и да си направя изводите. Е, Димов не успя да ме гмурне в атмосферата на предвоенна България, но изводите успях да направя. И въпреки всичката критика не смятам, че съм си загубил времето.

[Aleksandar Angelov · Rating 5 out of 5]

Когато я прочетох в 12. клас, бях искрено зашеметен от световното ниво на този български шедьовър. Честно казано ми беше много писнало от българската освобожденска и патриотична литература, с която ни заливаха по това време и Тютюн дойде като много интригуващ спасител, който напълно превзе вниманието ми, докато не я прочетох. Сега, 10 години по-късно, успя по същия начин да ме запали, сякаш я отварям за първи път.

[Velislava · Rating 5 out of 5]

4.5