Рицарят, дяволът, смъртта

by Elena Alexieva, Елена Алексиева

Безсънна нощ в случаен хотел го връща към любовта, от която сам се е отказал. Така започва последният сезон на един мъж на средна възраст, който се бори да забрави, че някога е имал собствени желания. Приближаващата старост е единствената връзка с психически нестабилната му жена. Но преди да остарее, той за пореден път ще се поддаде на изкушението да избяга от монотонния съпружески живот. Докато любовта не се превърне в карикатура на самата себе си. Докато смъртта се окаже еднакво безсилна и да събере, и да раздели.

Genres: Bulgarian Literature

152 pages, Paperback

First published December 19, 2007

About the author

Българска писателка. Автор е на две стихосбирки: „Бримка на сърцето“ (1994) и „Лице на ангел-екзекутор“ (1996). Следват романът-дневник „Синята стълба“ (2000), издаден от ИК „Балкани“, сборниците с разкази „Читателска група 31“ (2005, награда за нова българска художествена проза „Хеликон“ за 2006 г.), „Кой?“ (2006, по библейски сюжети) и романът „Рицарят, дяволът, смъртта“ (2007) от ИК „Колибри“. От същото издателство е и най-новата ѝ книга, „Тя е тук“ (2009).

Завършила е английска гимназия и Международни икономически отношения (УНСС). Доктор по семиотика (НБУ).

Reviews

[Kaloyana]

Уф, малко ми стана гадно от последното изречение, не че съвсем не очаквах, но пък стилът на Елена Алексиева все повече ми харесва. Искам да прочета още от нея. Хубавото на книгата е, че в историята няма нищо излишно, тегаво, затормозващо като описания и т.н. отклонения. Чете се на един дъх. Добре са разиграни персонажите. Като цяло оставя впечатление за преживяно. И най-важното - думите се усещат.

[Кремена Михайлова]

Не се случва често да попадам на книги без редче пряка реч, но не ми беше скучно за секунда. Порой от вътрешни преживявания, излят спонтанно, спокойно, без напъване и поза...

Дори в самата история няма нищо кой знае колко непознато в човешките отношения и съдби, но тя е представена с такава искреност и различност, че се стараех да не пропусна и думичка.

Не роман, а споделяне. Преживявания, които трудно могат да се пренебрегнат.

[Georgi Tenev]

Романът има разтърсващо и извисено начало. В триста думи писателката създава герой, така както се прави творение от Нищото – без опорни точки, без профили и очаквани характеристики, които читателят да разпознае и така с взаимна помощ сюжетът „да потече“ по някакви утъпкани пътища. Няма подобни неща, всичко е изненада.
Какво се случва с романа нататък – нивото се поддържа до самия финал. Героят е епичен и внезапно става нещастно малък, почти жалък.
Особена книга, на фона на общите параметри на жанра. Роман за внимателни, задълбочени читатели. Ако някой е харесал друго от прозата на Елена Алексиева, тук няма да се разочарова, напротив.

[George Mishkovitz]

Една забулена метафора на триъгълника мъж, жена, дете. Един мрачен тунел, проникващ в семейните взаимоотношения. Апатията на нашия ден и има ли ни в него изобщо. Животът е нещо много объркващо, нещо като тази книга. Иди го разбери.

[Bistra Ivanova]

лепкав и тежък текст с безкрайни изречения с хиляди запетаи
допадна ми доста, макар и да не разбрах всичко
може би просто харесвам книги, чрез които влизам в главите на други хора