What do you think?
Rate this book
Разкази - том 1
Включва
"Песента на колелетата"
и разкази на от поредиците:
"Земляци"
"Те победиха"
"Старопланински легенди"
"Песента на колелетата"
и разкази на от поредиците:
"Земляци"
"Те победиха"
"Старопланински легенди"
416 pages, Paperback
First published January 1, 1917
7 people are currently reading
160 people want to read
About the author
Yordan Yovkov
53 books144 followersЙордан Стефанов Йовков участва в Балканската и Междусъюзническата война като командир на рота.
През Първата световна война е граничен офицер край река Места, а след това става военен кореспондент от Южния до Северния фронт.
Йовков дебютира като поет. През 1902–11 г. публикува стихове (общо 31) в различни периодични издания — в. „Съзнание“, списанията „Пробуда“, „Художник“, „Ново време“, „Ново общество“и "Бисери".
Първата си белетристична творба - „Овчарова жалба“, с подзаглавие „Старопланинска легенда“ — Йовков публикува в списание „Просвета“ през 1910 г.
Годините, прекарани по фронтовете на трите войни, предопределят тематиката и персонажите в по-нататъчното му творчество. Военните си творби Йовков започва да печата от началото на 1913 г. („Утрото на паметния ден“); до 1917 г. името му се среща и по страниците на списанията „Звено“, „Съвременна мисъл“, на вестниците „Слово“, „Демократически преглед“, „Военни известия“ и „Отечество“. Открояват се импресиите „Те победиха“, „На старата граница“, „Безотечественици“, „Ехо“, разказът „Балкан“ и повестта „Земляци“.
След като Южна Добруджа е дадена на Румъния - събитие, което писателят изживява като лична драма, - той преминава нелегално новоустановената граница и отива във Варна. С помощта на приятели успява да получи чиновническо място в българската легация в Букурещ, където работи от 1920 до 1927 г.
Когато отсъства от България цели 7 години, тъкмо в чужбина Йовков подготвя трайното си присъствие в националния духовен и литературен живот чрез сборниците „Последна радост“, „Старопланински легенди“ (1927), „Вечери в Антимовския хан“ (1928), „Женско сърце“, „Ако можеха да говорят“ (1936) и романа „Чифликът край границата“, както и незавършения роман „Приключенията на Гороломов“, драмите „Албена“, „Боряна“, „Обикновен човек“ и комедията „Милионерът“.
70 книги на Йовков са преведени на над 25 езика, а отделни негови творби — на над 37, сред които и арабски, виетнамски, китайски, персийски, полски, фински, хинди, шведски, японски и други езици.
През Първата световна война е граничен офицер край река Места, а след това става военен кореспондент от Южния до Северния фронт.
Йовков дебютира като поет. През 1902–11 г. публикува стихове (общо 31) в различни периодични издания — в. „Съзнание“, списанията „Пробуда“, „Художник“, „Ново време“, „Ново общество“и "Бисери".
Първата си белетристична творба - „Овчарова жалба“, с подзаглавие „Старопланинска легенда“ — Йовков публикува в списание „Просвета“ през 1910 г.
Годините, прекарани по фронтовете на трите войни, предопределят тематиката и персонажите в по-нататъчното му творчество. Военните си творби Йовков започва да печата от началото на 1913 г. („Утрото на паметния ден“); до 1917 г. името му се среща и по страниците на списанията „Звено“, „Съвременна мисъл“, на вестниците „Слово“, „Демократически преглед“, „Военни известия“ и „Отечество“. Открояват се импресиите „Те победиха“, „На старата граница“, „Безотечественици“, „Ехо“, разказът „Балкан“ и повестта „Земляци“.
След като Южна Добруджа е дадена на Румъния - събитие, което писателят изживява като лична драма, - той преминава нелегално новоустановената граница и отива във Варна. С помощта на приятели успява да получи чиновническо място в българската легация в Букурещ, където работи от 1920 до 1927 г.
Когато отсъства от България цели 7 години, тъкмо в чужбина Йовков подготвя трайното си присъствие в националния духовен и литературен живот чрез сборниците „Последна радост“, „Старопланински легенди“ (1927), „Вечери в Антимовския хан“ (1928), „Женско сърце“, „Ако можеха да говорят“ (1936) и романа „Чифликът край границата“, както и незавършения роман „Приключенията на Гороломов“, драмите „Албена“, „Боряна“, „Обикновен човек“ и комедията „Милионерът“.
70 книги на Йовков са преведени на над 25 езика, а отделни негови творби — на над 37, сред които и арабски, виетнамски, китайски, персийски, полски, фински, хинди, шведски, японски и други езици.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 6 of 6 reviews
February 3, 2012
Много харесвам разказите на Йовков, но има някои много тъжни. А аз винаги предпочитам щастливия край и все пак не мога да отрека, че Йовков е един невероятен писател.
February 7, 2016
Майсторът на разказите!
December 1, 2025
Не мога да повярвам, че досега не бях чела “Последна радост”. Този разказ ме премаза, заедно с “Другоселец”.
Не мога да разбера защо “Албена” е по-известен - бледнее пред споменатите два…
Не мога да разбера защо “Албена” е по-известен - бледнее пред споменатите два…
May 7, 2011
Красиви и изкусно-описани, разказите на Йордан Йовков са безценно богатство за българската литература. Те увличат със силните си герои, с историите си за хора на честта, мъдростта и добротата, на саможертвата и красотата, на дързостта и страстта.
Разнообразието от пленителни сюжети, прекрасни природни и битови описания, както и неповторимите миловидни или всяващи страхопочитание герои в творбите на Йовков очарова читателите от всяка възраст като ги връща към отминали времена на патриархални ценности, военни катаклизми и чистосърдечие в простотата.
Разнообразието от пленителни сюжети, прекрасни природни и битови описания, както и неповторимите миловидни или всяващи страхопочитание герои в творбите на Йовков очарова читателите от всяка възраст като ги връща към отминали времена на патриархални ценности, военни катаклизми и чистосърдечие в простотата.
August 29, 2014
Любимите ми български разкази.
Displaying 1 - 6 of 6 reviews