Написването на „Сън в алени покои“ е отнело повече от десетилетие на Цао Сюецин. По обем произведението е приблизително два пъти по-голямо от „Война и мир“ на Л. Н. Толстой; по значимост го определят за „Роман на хилядолетието“. Още преди да бъде довършена, книгата става любима на всички и нейните преписи се търсят и разпространяват из цял Китай.
„Сън в алени покои“ е титаничен опит да се съберат песъчинките на величествената китайска култура, която вятърът на времето отнася в невъзвратимото минало. Всяка национална литература би трябвало да има такъв „Сън“, такъв величествен опит да събере всичко от себе си в едно-единствено произведение.
„Сън в алени покои“ е роман, но и същинска енциклопедия: в него е изобразен с тънки подробности животът на китайското общество от ХVІІІ век - от висшето общество до нисшите класи, от императора до просяка. В книгата са вплетени знания от областта на архитектурата, изкуствата, митологията, религията, социално-правните отношения, държавната администрация, музиката и театъра, поезията и калиграфията – и дори традиционното кулинарно изкуство и медицина на Китай.
Xueqin Cao (Chinese: 曹雪芹; pinyin: Cáo Xuěqín; Wade–Giles: Ts'ao Hsueh-ch'in, 1715 or 1724 — 1763 or 1764) was the pseudonym of a Qing Dynasty Chinese writer, best known as the author of Dream of the Red Chamber, one of the Four Great Classical Novels of Chinese literature. It has been suggested that his given name was Zhan Cao (曹霑) and his courtesy name is Mengruan (夢阮; 梦阮; literally "Dream about Ruan" or "Dream of Ruan")[...]