What do you think?
Rate this book
Адриана
Аз не дописвам и не продължавам незавършения роман на Димитър Димов. Категорично искам да кажа, че това не е начинът, по който баща ми би довършил своя роман без заглавие. Но образите и сюжетът в него възпалиха в един момент въображението ми до крайност, до невъзможност. Отдавна зная, че писането не само че не е безобидно, но то е и много опасно занимание. Има моменти, в които е много трудно да се справиш с него, да се изправиш. Например когато разбереш, че героите от една книга са живи същества. Че една книга трябва да бъде завършена, за да могат те да умрат като нормални същества, като нормални герои от този свят и тази литература.
- GenresBulgarian Literature
168 pages, Paperback
First published January 1, 2007
4 people are currently reading
99 people want to read
About the author
Теодора Димова
21 books127 followersТеодора Димова е българска писателка, драматург, завършила английска филология в СУ "Кл. Охридски". Била е журналист, преводач, преподавател по английски.
Дъщеря на българския писател Димитър Димов.
Автор е на пиесите: Фюри, Стая №48, Ерикапайос, Калвадос, приятелю, Игрила, Платото, Неда и кучетата, Елин Стопър, Замъкът Ирелох, Без кожа, Змийско мляко, Кучката, Любовници, Невидимите пътища на прошката ( последните четири са публикувани в Пиеси )
Дъщеря на българския писател Димитър Димов.
Автор е на пиесите: Фюри, Стая №48, Ерикапайос, Калвадос, приятелю, Игрила, Платото, Неда и кучетата, Елин Стопър, Замъкът Ирелох, Без кожа, Змийско мляко, Кучката, Любовници, Невидимите пътища на прошката ( последните четири са публикувани в Пиеси )
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 9 of 9 reviews
December 4, 2013
Бих искала да знам къде бъркам и защо тази книга, номинирана за ВИК, така отблъскващо не ми харесва. "Психологизирането" на персонажите е просто декларативност от страна на автора чрез подставено лице. Защото вместо да разкаже история и така да покаже фаталността на героинята, романът просто я обяснява чрез думите на свитеделката на последните й дни, Юра. И от тези обяснения не излиза никаква фаталност. Няма никакъв конфликт, никакво престъпване на социални правила (какви?) и осъзнаването на греховнсотта на Адриана от самата нея няма никаква стойност, защото нна практика нищо не й пука. И защо по дяволите името Червенко е толкова тъпо според нея?
Напълно произволни събития, едноизмерни герои, мелодраматични емоции, думи, на които изобщо не мога да вярвам.
Ако можех, бих потърсила оригинала на Димитър Димов. Него бих прочела с любопитство.
Напълно произволни събития, едноизмерни герои, мелодраматични емоции, думи, на които изобщо не мога да вярвам.
Ако можех, бих потърсила оригинала на Димитър Димов. Него бих прочела с любопитство.
July 11, 2019
"Адриана" на Теодора Димова не трябва да се разглежда като продължение на "Роман без заглавие", незавършеният роман на Д. Димов, тъй като двете книги са твърде различни.
Димов очертава историята, в която Адриана е красива и отегчена дъщеря на богат фабрикант, чиито път случайно се пресича с морския спасител и крехката му и нежна годеница Мария. Т. Димова проектира своята гледна точка в "Адриана" и конструира романа си по много различен начин, като разказ в разказа. Адриана не е младата и красива жена, а една стара и доста ексцентрична жена, която се е помирила с миналото, но копнее да го разкаже и открива подходящ слушател в младата Юра, която ѝ е компаньонка. В ретроспекция ще се разкрие как е завършила историята на Адриана, Адамов и Мария.
Стилът на Димова също е много различен, някак по-въздействащ, натуралистичен и агресивен, тя използва дълги изречение и твърде много препинателни знаци, за да подсили ефекта. Разказът от трето лице на събитията дава някаква дистанция, Адриана е в центъра, но така и не добиваме по-дълбока представа за личността и чувствата на останалите герои - Мария и Адамов, нито се описва какво поражда фаталното привличане между Адриана и Адамов.
Димов описва много детайлно и с невероятен психологизъм личността и чувствата на героите си и въпреки своята незавършеност или може би именно заради нея, романът му прекрасен, в отворения край читателят може да открие различни възможности за развитие. Той пише толкова красиво, че всяка история, колкото и обикновена да е, звучи много различно и истинско, героите му са някак близки, въпреки много недостатъци, той не ги съди, а ги представя като обикновени хора, със сложна съдба. Адриана е търсеща личност и много енергия, но положението и на богата дъщеря, без да е възможно да наследи фабриката на баща си и да я управлява, я поставя в положение да задоволява копнежите си с кратки забавления, алкохол, цигари и приспивателни, но този живот изсмуква енергията ѝ, правя я апатична и безразлична. Мъжете, с които общува са ѝ безразлични и лесно заменими. Докато Адамов е различен и това я впечатлява и променя, някак чувствата ѝ към него я озаряват. Той е мъж с цели и принципи, но се поддава на чара и магнетизма ѝ, привлечен е от нейната необикновеност.
Въпреки малко по-грубия стил и многократното повторение на падението на Адриана, на нейните странности и недостатъци, Т. Димова не я осъжда. Тя някак си се опитала да я помири с миналото и да я представи като жена минала през различни обстоятелства, изгубила много, но изживяла един пълноценен живот и намерила покой.
В романа са включени доста подробности от живота на Юра преди срещата ѝ с Адриана, те са твърде различни, едната в началото на живата, а другата в края, но по някаква странна случайност се срещат и между тях се поражда достатъчна близост, за да се стигне до този толкова откровен разказ.
Димов очертава историята, в която Адриана е красива и отегчена дъщеря на богат фабрикант, чиито път случайно се пресича с морския спасител и крехката му и нежна годеница Мария. Т. Димова проектира своята гледна точка в "Адриана" и конструира романа си по много различен начин, като разказ в разказа. Адриана не е младата и красива жена, а една стара и доста ексцентрична жена, която се е помирила с миналото, но копнее да го разкаже и открива подходящ слушател в младата Юра, която ѝ е компаньонка. В ретроспекция ще се разкрие как е завършила историята на Адриана, Адамов и Мария.
Стилът на Димова също е много различен, някак по-въздействащ, натуралистичен и агресивен, тя използва дълги изречение и твърде много препинателни знаци, за да подсили ефекта. Разказът от трето лице на събитията дава някаква дистанция, Адриана е в центъра, но така и не добиваме по-дълбока представа за личността и чувствата на останалите герои - Мария и Адамов, нито се описва какво поражда фаталното привличане между Адриана и Адамов.
Димов описва много детайлно и с невероятен психологизъм личността и чувствата на героите си и въпреки своята незавършеност или може би именно заради нея, романът му прекрасен, в отворения край читателят може да открие различни възможности за развитие. Той пише толкова красиво, че всяка история, колкото и обикновена да е, звучи много различно и истинско, героите му са някак близки, въпреки много недостатъци, той не ги съди, а ги представя като обикновени хора, със сложна съдба. Адриана е търсеща личност и много енергия, но положението и на богата дъщеря, без да е възможно да наследи фабриката на баща си и да я управлява, я поставя в положение да задоволява копнежите си с кратки забавления, алкохол, цигари и приспивателни, но този живот изсмуква енергията ѝ, правя я апатична и безразлична. Мъжете, с които общува са ѝ безразлични и лесно заменими. Докато Адамов е различен и това я впечатлява и променя, някак чувствата ѝ към него я озаряват. Той е мъж с цели и принципи, но се поддава на чара и магнетизма ѝ, привлечен е от нейната необикновеност.
Въпреки малко по-грубия стил и многократното повторение на падението на Адриана, на нейните странности и недостатъци, Т. Димова не я осъжда. Тя някак си се опитала да я помири с миналото и да я представи като жена минала през различни обстоятелства, изгубила много, но изживяла един пълноценен живот и намерила покой.
В романа са включени доста подробности от живота на Юра преди срещата ѝ с Адриана, те са твърде различни, едната в началото на живата, а другата в края, но по някаква странна случайност се срещат и между тях се поражда достатъчна близост, за да се стигне до този толкова откровен разказ.
December 4, 2013
В началото започна доста скучновато, а и трябваше да се свиква със странния словоред, в който е написана! Пряката реч не е нито на нов ред, нито е в кавички, а и на някои места героите говорят един през друг :-0 . Отвреме навреме е с дебели черни букви, но все пак не ми допадна този стил!
Към средата самата история започна да става доста интересна и ме грабна на максимум, но накрая взе съвсем да доскучава, особено последните 20 страници [spoiler] с непрестанните интерпретации и цитати от библията :-/. [/spoiler]
Относно историята, това е нещо като продължение на безименния недовършен роман на Димитър Димов за Адриана, Червенко, Мария и вече му забравих името на спасителя :-Рр
Към средата самата история започна да става доста интересна и ме грабна на максимум, но накрая взе съвсем да доскучава, особено последните 20 страници [spoiler] с непрестанните интерпретации и цитати от библията :-/. [/spoiler]
Относно историята, това е нещо като продължение на безименния недовършен роман на Димитър Димов за Адриана, Червенко, Мария и вече му забравих името на спасителя :-Рр
June 24, 2017
Тъпотия до шия.
August 20, 2013
Харесвам стила на Теодора Димова.Едновременно разхвърлен и подреден...много преплитащ се.На моменти препрочитах някои изречения,за да разбера кой какво и кога е казал,НО мисля,че именно това ме държа до края на книгата.
Историята не ми хареса.Идеализираната Юра още по - малко.Стори ми се на моменти подобна на Емине (имам предвид разни изрази и описания),но може би,защото ги прочетох една след друга...
Историята не ми хареса.Идеализираната Юра още по - малко.Стори ми се на моменти подобна на Емине (имам предвид разни изрази и описания),но може би,защото ги прочетох една след друга...
August 7, 2021
Емоция в проза
July 21, 2022
Изненадана съм колко не ми хареса. Бях гледала филма и го запомних като стилен и красив. Книгата обаче ме умори, като човек, който толкова дълго говори, че накрая преставаш да слушаш.
November 14, 2016
"Адриана" се чете изключително трудно. До голяма степен това се дължи на безкрайните лабиринтоподобни изречения, в и чрез които са добавени твърде много детайли. Това утежнява повествованието и води до ефекта "откъде започнах?". Образите на героите са плоски и лишени от психологизъм.
Read
November 12, 2014Думите не стигат... Великолепна...
Displaying 1 - 9 of 9 reviews