От младите най-много ценя Диана Маркова. Може някой да се разсърди, но – това си е.
Калин Терзийски
По пътеките на майсторството се върви с бавни и в началото – неуверени крачки. Най-важни са първите. Те са и най-трудни.
Литературното творчество има много основи. Една от тези основи е описания от древните гърци „мимезис“. Подражанието. Младият писател чете големите стари автори, възхищава се от тях и прави всичко по силите си, за да пише като тях.
Диана Маркова е чела големите майстори с внимание и вдъхновение. В тази първа своя книга тя се опитва да достигне техните висоти. Наслаждава се на думите подобно на тях. Но тя прави и нещо друго. Опитва се да направи и стъпка отвъд, или встрани - от това, което е прочела. Стъпка в посока към дебрите на загадъчната женствена мекота. Детска и също така – мъдра. Мисля, че и се получава.
Диана Маркова е родена в Стара Загора, но до завършването на средното си образование живее в Казанлък. По-късно пребивава в Пловдив и София. Първата си книга публикува през 2012 г. - стихосбирката "Кръв по клавишите" (ИК "Жанет 45"). Следва сборник с разкази през 2015 г. - "Момичешка стая" (ИК "Жанет 45"). Животът ѝ е труден, странен и различен и това я провокира да напише и издаде два романа, скривайки се зад псевдоним. Голямата ѝ любов са книгите. В период от няколко години написва два романа, посветени на троянските кръчмарски музиканти - "...Три, четири" и "Троянските музиканти" ("Лексикон", 2022 г.). Изкушена е от различни жанрове, обича да играе с формата.