Naître prématuré: Le regard d'une psychanalyste en service de néonatologie

by Catherine Mathelin-Vanier

L'avancee des techniques comme la procreation medicalement assistee ont revolutionne les services de neonatologie ces dernieres annees: le nombre de naissances prematurees n'a cesse d'augmenter, en meme temps qu'il devenait possible de sauver des vies auparavant condamnees. Mais au-dela de ces faits, que sait-on de ces bebes, de leurs competences, de leur sensibilite, de la construction de leur subjectivite pendant ces mois ou ils se trouvent suspendus a une machine, des liens qu'ils tissent avec leurs parents comme avec les soignants ? C'est justement cet autre regard que Catherine Vanier propose, premiere psychanalyste a etre entree dans un service de neonatologie ou la technique regne en maitre. Elle raconte ici son travail avec ces nourrissons, leurs parents et notamment leurs meres, blessees par la violence de cette naissance, avec les equipes aussi. Elle raconte egalement les rencontres, les histoires de certains de ces bebes et au travers des parcours de Gregoire, Nora ou Alice, nous montre l'importance de la parole, des les premiers temps de ces vies anticipees et s'oppose a certaines tentations actuelles: une couveuse ultra-performante, qui pourrait reproduire au plus pres le monde intra-uterin et maintiendrait le nourrisson dans l'isolement, serait terrible pour un bebe deja ne, en recherche de liens pour vivre.

368 pages, Paperback

First published February 3, 2014

About the author

Catherine Vanier is a French psychoanalyst and essayist.

Reviews

[Martina Rizova · Rating 5 out of 5]

Подходих към тази книга с известна доза вълнение — напълно очаквано (вероятно) и погрешно ми се щеше да вярвам, че по изключително лесен път ще достигна до ценна информация, която да мога да обвържа дори със самата себе си. Уви, не беше толкова просто. Но все пак си струваше.

„Да се родиш недоносен“ според мен не представлява сух наръчник, а пазач на съкровени истории, преплитащи се по идеален начин с конкретна теория, с конкретно зададени идеи, които могат да ни помогнат в интерпретацията на случващото се, когато медицината не е достатъчно звено, на което да се облегнем. Необясними феномени, съпътстващи недоносеното дете, биват разгледани през призмата на семейните „означаващи“, на словото, което придава съществуване, на „паметта на забравеното“; на всичко онова, което знаем, но на което съзнателно не бихме могли да се доверим (тъй като връзката с него е прекъсната).

Със сигурност повечето от разказаното в съответната книга ми изглежда някак все още неприложимо, когато става дума за България и българските лечебни заведения. Симбиозата, която се осъществява между всички участващи в един екип, грижещ се за новородено, се оказва от ключово значение както за детето, така и за семейството му; местата на клиничния психолог, на психоаналитика (или цялостно на психотерапевта от друг регистър) и на психиатъра тук кьм днешна дата ми се струват или пасивно заети, или несъществуващи. Основна грижа е да се обърне внимание единствено на органичното, но не се подхожда с нужното уважение и към психичното, което започва да се (до)изгражда; децата сякаш порастват, носейки в себе си невидимата връзка с апарата, със самотата, с липсата на първоначален социален контакт, с изолацията за „свое добро“. Малцина от тях имат шанса да адресират какво им се случва в настоящето и какво се е случило в миналото. А връзката между двете понякога би могла да бъде шокираща.

[Madlena Ilcheva · Rating 4 out of 5]

Съдържанието заслужава най-висока оценка, но има нещо в редакцията (включително правописът) и/или в превода, заради което давам тази оценка. Човешкото отношение на авторката, човешкият и емпатичен подход и това че теоретичната информация е подкрепена с примери от практическия опит на авторката, прави книгата особено ценна, освен за родители, така и за специалисти, работещи с недоносени деца. Може би за хора, които като мен не са запознати в детайли с психоанализата и трудовете на Фройд, би била трудна за четене и разбиране (както беше за мен).