На 13 септември 2016 г. Иван Методиев щеше да навърши 70 години
Остави стихотворения с ярък, безпогрешно разпознаваем стил, поетическото движение „Нава“ и ясно формулирана поетика („За образите и световете“).
В стихосбирките си, издадени в скованите социалистически времена и по време на разрухата на прехода, поетът обитава своите пространства, където свободно експериментира с повечето познати поетични похвати и форми. Иван Методиев е един от най-любопитните, най-всестранните съвременни български поети. Всяка негова страница е урок по поезия (Иван Теофилов).
Човекът, вселената, светът преди сътворението, любовта, сиротността, природните закони, бедността, самотата, жаждата: всички тези образи, про-видяни с аналитичния ум и ерудиция на западния човек и с огромното състрадание на мъдрец от Изтока, поднесени в овладян до съвършенство поетичен изказ, са пречупени през призмата на вродения духовен аристократизъм на поета. Той помага на фините неща да бъдат видяни. Освен това нещата съжителстват. Никога не е само едното, нито само другото. И това е красиво – от боклука да направиш скулптура, която да е нежна и чиста (Теди Москов).
Един от най-значимите съвременни български поети (Георги Цанков).
Това издание обединява голяма част от поетичното творчество на Иван Методиев, представено в хронологичен ред.
Иван Методиев е роден на 13.09.1946 г. в София. Завършва химия в СУ „Св. Кл. Охридски“ през 1970 г. Работи в Института по почвознание (1973-1982), в издателство „Български художник“ (1982-1983). През 1983-1991 г. е редактор в отдел „Поезия“ на изчезналото вече списание „Летописи“ (бивше „Септември“), където дава път на много даровити автори. Издател, редактор и идеолог на сп. „Нава“. Публикува стихове от 1973 г.
Автор е на стихосбирките „Прости сетива“ (1980), „Пейзажи на душата“ (1983; 2004), „Космогонии“ (1987), „Структури“ (1989), „Брод“ (1989), „Майка на вселената“ (1990), „Гъзове и облаци“ (1994), „Книга на прашинките“ (1995), „Песни за сираци и сирачета“ (1996), „Време и нищо“ (2001), „Повече тишина“ (2003), „Избрано“ (2005).
Умира на 10 юли 2003 г., в деня на Събора на св. aрхангел Гавриил, край язовир до Добринище, където бил на риболов.
Такава красота се крие в тази стихосбирка,че просто тръпките ми се побиват:) Толкова прости истини за живота с похвата на един истински майстор. Самотата,сиротността,бедността, тъгата сплетени с простата причина,че това е начинът на нещата. Поетичното творчество на Иван Методиев може да се определи като преклонение пред малките неща. С всяка негова дума у мен се надига чувство,което не мога съвсем да обясня,знам само че е истинско.