What do you think?
Rate this book
Истории от Япония #1
Моши моши, Япония
Една близка Япония
Япония като място, където вниманието към другия и грижата за красотата са издигнати в личен култ. Япония, в която майсторите у дома почистват след себе си със снежнобяла кърпа, бакшишът не съществува и дори императорът се явява на проверочен изпит по шофиране. Япония, превърнала се във втори дом и родина на една българка, за която красотата на света живее между величествената планина Фуджи-сан и деликатното ухание на полския синчец в Тракийската низина, тя е в трептенето на японския клен и гальовния шепот на софийските кестени, в изисканата простота на японската вишна и опияняващия аромат на българската роза... Япония като никога досега.
„Моши моши, Япония“ е емоционален и интригуващ дневник на японската делничност и празничност, видяна и преживяна от Юлияна Антонова-Мурата по време на нейните повече от две десетилетия живот там. На нейните страници ще намерите малки есета, лични откровения, закачливи коментари, вълнуващи изповеди и магични разкази от и за една страна, която сега наистина ще усетите лично... Така, както може да я разкаже приятел, който я обича.
Япония като място, където вниманието към другия и грижата за красотата са издигнати в личен култ. Япония, в която майсторите у дома почистват след себе си със снежнобяла кърпа, бакшишът не съществува и дори императорът се явява на проверочен изпит по шофиране. Япония, превърнала се във втори дом и родина на една българка, за която красотата на света живее между величествената планина Фуджи-сан и деликатното ухание на полския синчец в Тракийската низина, тя е в трептенето на японския клен и гальовния шепот на софийските кестени, в изисканата простота на японската вишна и опияняващия аромат на българската роза... Япония като никога досега.
„Моши моши, Япония“ е емоционален и интригуващ дневник на японската делничност и празничност, видяна и преживяна от Юлияна Антонова-Мурата по време на нейните повече от две десетилетия живот там. На нейните страници ще намерите малки есета, лични откровения, закачливи коментари, вълнуващи изповеди и магични разкази от и за една страна, която сега наистина ще усетите лично... Така, както може да я разкаже приятел, който я обича.
192 pages, малък формат, меки корици
Published November 1, 2016
22 people are currently reading
264 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 70 reviews
February 11, 2017
Първата част от книгата се състои от етюди на тема колко е уреден животът в Япония, които са по-подходящи за блог (заедно със снимките изглеждат като да са взети от такъв); втората част съдържа няколко доста сантиментални разкази с герои-японци. Авторката изцяло се носи по повърхността, всичко е розово и прекрасно, всички са щастливи и доволни... Книгата напомня на захарни целувки - красиво отвън, но без хранителна стойност.
Може би съм просто изненадана, че някой може да живее 20 години в Япония и най-интересните му истории да са за транспорта, за посещение при лекар или пък за майстори.
Може би съм просто изненадана, че някой може да живее 20 години в Япония и най-интересните му истории да са за транспорта, за посещение при лекар или пък за майстори.
March 10, 2017
Трябва да призная, че аз самата нямах големи очаквания за книгата.
Дори споделих, че ми изглежда прехвалена.
... но ми допадна ... а някои истории в нея - доста ...
Имаше моменти обаче, когато от разказите Япония започваше да ми изглежда too good to be true ... Авторката сякаш е избрала само прекрасните моменти, само изтънчените прояви ... Такава любов, търпение, ред, уважение, чистота ... и пр. струят от книгата, че няма как да не се запиташ ... и за останалото. Няма страна и няма народ, и няма човек, които да не търпят несгоди ... такива разкази обаче не търсете между страниците. Тук всичко е от бляскавата страна на нещата. А ако се появят несгоди, то непременно историята ще е с happy end.
Бих се радвала да прочета цялата Япония - от всичките й страни, но и този облик, пресъздаден от авторката, за момента ме радва.
Дори споделих, че ми изглежда прехвалена.
... но ми допадна ... а някои истории в нея - доста ...
Имаше моменти обаче, когато от разказите Япония започваше да ми изглежда too good to be true ... Авторката сякаш е избрала само прекрасните моменти, само изтънчените прояви ... Такава любов, търпение, ред, уважение, чистота ... и пр. струят от книгата, че няма как да не се запиташ ... и за останалото. Няма страна и няма народ, и няма човек, които да не търпят несгоди ... такива разкази обаче не търсете между страниците. Тук всичко е от бляскавата страна на нещата. А ако се появят несгоди, то непременно историята ще е с happy end.
Бих се радвала да прочета цялата Япония - от всичките й страни, но и този облик, пресъздаден от авторката, за момента ме радва.
September 26, 2019
Хареса ми любовта, с която авторката говори за Япония и нейните хора, но цялостният тон е твърде приповдигнат за моя вкус, разказите са едностранчиви, а всички знаем, че няма идеални общества.
February 6, 2017
Много приятна книга,пълна с малки и не толкова малки истории от ежедневието на японците,които ме накараха да им завиждам за подредения начин на живот,който водят,за топлите и човешки отношения между хората,за малките жестове,които те карат да се чувстваш добре,за красотата ,която ги заобикаля ...
Станаха ми симпатични и близки заради максимата ,към която се придържат :
" Ако имаш градина и библиотека, имаш всичко на света".
Благодаря на Юлияна Антонова-Мурата !
Станаха ми симпатични и близки заради максимата ,към която се придържат :
" Ако имаш градина и библиотека, имаш всичко на света".
Благодаря на Юлияна Антонова-Мурата !
December 8, 2020
Винаги ми е интересно да чета за Япония, от хора, които не са японци. Обожавам на пример историите на Амели Нотомб. Харесва ми тази книга, макар да исках повече лични истории, през погледа на една българка там, докато това е възхвала на великите, безупречни, съвършени, най-чисти, най-любезни и най-внимателни и всичко най, най, наааааай- прекрасно и достижимо, безупречни Японци. Доста сладникави описания и думи, леко инфантилни истории, чак нагарча и грам не е достоверно, щото ние знаем и други неща за Япония и японците далеч не толкова позитивни, но все пак е приятно за слушане.
April 30, 2018
Ах, как ме набутаха с това книжле! Не, сериозно, случи се така, че разчиствайки събраните с години трудове по японски език, се запознах с млада майка, която ги купи за дъщеря си. Тази жена бе уникална - млада (млада, млада, с дъщеря тийнейджърка, но все пак свежа и изглеждаща на не повече от 32), възпитана, очарователно усмихната, ведра и спокойна. Говорихме си един час на автобусната спирка за Япония, която тя бе успяла да посети (браво!!!) и се чудеше кога ще успее да отиде пак там (Евала!). И от дума на дума тя ми каза за книгата "Моши моши, Япония", за нейното представяне във Варна, на което бе присъствала и за прекрасната й авторка. Занемяла от изумление и радост, аз си купих книгата на следваща заплата.
Уви, да я прочета ми отне много, много повече време. Нека си излея душата ЗАЩО.
Но преди това още едно лекинко отклонение - слушали ли сте някога интервю с Лили Иванова на леко късни години? Не? Ами, как да ви го опиша? Понеже аз съм слушала само едно и оттогава съм дамгосана, та... со кратце Лили Иванова говореше бавно като бавноразвиващо се същество и отговаряше с акъла на същото. Ами и тази книга е така.
Авторката е дъщеря на дипломати, което вече трябва да ви подскаже накъде отива всичко. Тя няма досег до настоящето на средната класи ни българи, ни японци. Нейните истории са жестоко пречупени през призмата на богатството и охолието. Тук няма да прочетете нищо за якудза (освен една кратка история, заета от личното й въображение), нищо за нераванственото на половете там (отново в скобки поставям една много, много тъжна история за японка, омъжена за българин, ала и тя от сой); тук ще четете само колко слънчева, усмихната е Япония и нейните японци. Ще четете как хората живеят в кутийки, но нашата авторка е горд собственик на гараж и градина на тавана.
Ах, но преди така да пиша нека споделя, че книгата е разделена на различни части: първата, както и други читатели тук са отбелязали, е като взета от личната й страница във фейса с кратки впечатления и снимков материал; втората е от по-малко кратки истории на нейни познати; а третата - най-добрата според мен и заслужила третата звезда на тази рецензия - представлява вече чиста измислица. Точно тук Юлияна Антонова-Мурата показва все пак способността си да развие и разкаже една идея и съм сигурна, че след тежък труд (на който се надявам, че тя е способна) и добър редактор, тя би съумяла да създаде една прекрасна книга. Книга, в която няма заемки оттук оттам; книга, която да разкаже и докосне хората. Книга, която да си заслужава.
February 12, 2017
Много, много ми хареса, но не бих искала да я оценявам като литература, нито като гид в японския бит и култура. Въпреки, че харесвам много стила на Юлияна - кратко, красиво, с поука. Харесвам и Япония, макар и само от книги и картини. Харесвам хармонията, трудолюбието, спазването на правилата, интересно ми беше да чета за порядки, толкова далечни от нас. Това обаче, заради което най ми хареса книгата, е способността да виждаш красотата, да я споделяш и да превръщаш една ежедневна случка, фотография, картина в метафора на доброто. Мисля, че затова тази книга просто се разграбва и поглъща - защото имаме нужда от добро, защото ни омръзна от грозно, мръсно и пошло. Благодаря за притчите на бита, Юлияна! И за красивите приказки по истински случаи.
June 8, 2017
Подходих към книгата с големи очаквания, най-вече заради интересната тема и еуфорията, с която беше съпроводено излизането ѝ на пазара.
Да, ама не, както се казва. Разказчетата са доста плоски и скучни, което е непростимо, имайки предвид колко благодатна почва е Япония като култура. Снимките също не ме оставиха впечатлена. Стилът е странна смесица от религиозни залитания и възторжено описание на покъртително неинтересни случки.
Не я препоръчвам книгата, особено ако сте чели "Япония като за Япония", ето това е майсторство, което докосва и впечатлява от всяка страница, а е издадена през далечната 1984.
Да, ама не, както се казва. Разказчетата са доста плоски и скучни, което е непростимо, имайки предвид колко благодатна почва е Япония като култура. Снимките също не ме оставиха впечатлена. Стилът е странна смесица от религиозни залитания и възторжено описание на покъртително неинтересни случки.
Не я препоръчвам книгата, особено ако сте чели "Япония като за Япония", ето това е майсторство, което докосва и впечатлява от всяка страница, а е издадена през далечната 1984.
September 9, 2019
Отново се чувствам подведена от обичайната практика щедро да се ръсят суперлативи за български автор емигрант, само защото е български автор емигрант или просто защото е български автор. В книгата има много мили и откровени моменти, които някак ме спират да напиша негативен отзив и все пак - хаотична е книгата, липсва литературата и по-скор�� се чувствах не като читател, а слушател в някое кафене на впечатления от Япония. Любимата ми Япония си остава тази на Амели Нотомб
April 21, 2021
След очарователната Япония на Клавел в Шогун исках още и още и реших, че с тази книга ще науча повече за японската култура и начин на живот и освен това ще ме осветли до каква степен са се променили/запазили себе си японците в настоящето в сравнение с тези през 16-17-ти век.
Уви! Книгата не се оказа това, което очаквах и това, което исках. Първо, че беше много разхвърляна и изградена чрез кратки истории на различни теми, които се изреждаха без никаква последователност. Второ, че самите истории нямаха никаква дълбочина. Трето, че все едно чета постове във фейсбук. Като цяло съм разочарована от това какво представлява книгата, но харесах отделни епизоди. Просто исках повече задълбоченост, по-дълги сюжетни линии. Явно ми трябва друга книга!
Уви! Книгата не се оказа това, което очаквах и това, което исках. Първо, че беше много разхвърляна и изградена чрез кратки истории на различни теми, които се изреждаха без никаква последователност. Второ, че самите истории нямаха никаква дълбочина. Трето, че все едно чета постове във фейсбук. Като цяло съм разочарована от това какво представлява книгата, но харесах отделни епизоди. Просто исках повече задълбоченост, по-дълги сюжетни линии. Явно ми трябва друга книга!
August 12, 2018
Обожавам да чета книги, посветени на Япония, особено представящи моменти от живота в съвременна Япония. Дълго време следвам авторката във FB, където в личния си профил пуска снимки, придружени от коментар, свързан с Япония по-някакъв начин, на нещо, което на нея й е направило впечатление или по повод актуална тема. Затова и само като чух, че ще има книга и знаех, че не може да не се докопам до копие. :)
Книгата е разделена на две части. Като в първата са подбрани различни нейни FB постове, а във втората са нещо като къси разкази, които много ми напомниха по стил японските приказки и притчи и въобще характерния стил на изразяване на японските автори, които съм чела.
Беше ми много трудно да се отделя от страниците. За първи път в живота ми се искаше книга да не свършва и да е по възможност 1000 страници поне. Много харесвам как пише Юлияна Антонова-Мурата и с тази книжка отново възпламени с пълна сила любовта ми към Страната на изгряващото слънце и всичко що е японско. Пристрастна съм, няма си кривя душата.
Книжката е доста положителна (ако ме знаете, не си падам по такива неща) и с доста изразен елемент на християнска религиозност вътре (пак ако ме знаете, не съм почитател на религиите, но японските учения са друга нещо). Но! Тези сблъскващи се с моите убеждения и вярвания елементи не ми попречиха никак да се насладя на атмосферата и Япония през нейните очи и да имам нужда от още, до степен чак да се замисля какво мога да направя, че Япония да присъства в моето ежедневие много по-осезателно и често от сега. ^^
Книгата е разделена на две части. Като в първата са подбрани различни нейни FB постове, а във втората са нещо като къси разкази, които много ми напомниха по стил японските приказки и притчи и въобще характерния стил на изразяване на японските автори, които съм чела.
Беше ми много трудно да се отделя от страниците. За първи път в живота ми се искаше книга да не свършва и да е по възможност 1000 страници поне. Много харесвам как пише Юлияна Антонова-Мурата и с тази книжка отново възпламени с пълна сила любовта ми към Страната на изгряващото слънце и всичко що е японско. Пристрастна съм, няма си кривя душата.
Книжката е доста положителна (ако ме знаете, не си падам по такива неща) и с доста изразен елемент на християнска религиозност вътре (пак ако ме знаете, не съм почитател на религиите, но японските учения са друга нещо). Но! Тези сблъскващи се с моите убеждения и вярвания елементи не ми попречиха никак да се насладя на атмосферата и Япония през нейните очи и да имам нужда от още, до степен чак да се замисля какво мога да направя, че Япония да присъства в моето ежедневие много по-осезателно и често от сега. ^^
December 15, 2016
Нито се прехласвам пред японците, нито допускам в мислите си неблагоприятни обобщения за българите, просто като дете с чисто сърце се радвам на подобни прояви където и да е.
Сигурно защото постепенно поклоните ми станаха любими (а не неразбираеми и притеснителни както в началото, най-много ме „докоснаха“ тези точки от частта „Единайсет поклона“ (може би честото „строяване“ не ми пасва много, но пак е разбираемо):
6. „Когато екипът от хигиенисти, който за седем минути трябва да почисти целия влак на една от централните гари, види, че локомотивът се задава, всички се строяват в своите униформи и се покланят. Правят го дори и когато влакът е празен. Казват, че се покланят на машиниста за „добре дошъл навреме и в добра кондиция на поредната спирка“ и че мислено благодарят на работодателя и страната си, че и днес прехраната е подсигурена с достоен труд“.
8. „Работниците на строежите започват работа точно в 8:00 ч. сутринта. В края на деня застават един до друг и се покланят, че „заедно са успели и този ден като отбор“.
11. „Когато свекърът ми почина на осемдесетгодишна възраст в болницата вечерта в 23:50 часа, главният лекар дойде и целият персонал се строи до него по старшинство, за да се поклонят заедно на починалия пациент, „предавайки го“ на фирмата за погребални ритуали. Те, строени до един в черните си костюми, го „посрещнаха“ с поклон. После двата „екипа“ се прередиха за секунди и се поклониха дълбоко на нас – близките на починалия.“
Добавям и други любими „оптимистични“ със същите спомени - как ме гониха да ми върнат ресто и как ни съпровождаха дълго-дълго до търсеното място.
„… шофьорът ме догонва, спира ме учтиво, започва да се извинява и да ми обяснява притеснен, че сигурно съм малко уморена, успокоява ме, че няма никакъв проблем. И докато не си прибера рестото, поклоните и извиненията не спират.“
„Рестото ти връщат до стотинка заедно с касовия бон. Няма нужда да смятате – никога няма да ви излъжат или „минат“.
„Тя се обръща към две от ученичките си и им казва нещо тихичко. Момичетата отиват до двамата американци, покланят се и, както безброй пъти съм виждала в Япония, любезно ги подканят да тръгнат, като посочват с ръце посоката. Ще ги съпроводят.“
(след като майстори подготвят камината за зимата, пускат прахосмукачка, която сами си носят)
„Следва втора изненада – майсторът изважда кърпа и забърсва. И още една – снежнобяла. Когато се убеждава, че е чиста и няма нужда от „трето минаване“, прибира всичко акуратно в голямата си чанта. Там инструменти и кърпи са подредени в найлонови пликчета в различни джобове и прегради. Преди тръгване майсторът „за последно“ обира още веднъж с бялата кърпа. Да речете, че е само пред камината – добре… но не – почиства всичко наоколо!“
„Каква бе изненадата ми обаче, когато ми показаха дневника със списъка на… чакащите доброволци! Оказа се, че до края на тази година всички часове са запълнени от хора, които точно като мен искат безплатно да помагат в дома!“
„Рано сутринта, докато слизам на спирката си от автобуса в дъждовното понеделнишко утро, един японец, явно работещ в агенцията, обслужваща тази автобусна линия, се приближава до изходната врата и разтваря чадър. За да не ни намокри нас, слизащите тук, докато успеем да си отворим собствените чадъри.“
Сигурно защото постепенно поклоните ми станаха любими (а не неразбираеми и притеснителни както в началото, най-много ме „докоснаха“ тези точки от частта „Единайсет поклона“ (може би честото „строяване“ не ми пасва много, но пак е разбираемо):
6. „Когато екипът от хигиенисти, който за седем минути трябва да почисти целия влак на една от централните гари, види, че локомотивът се задава, всички се строяват в своите униформи и се покланят. Правят го дори и когато влакът е празен. Казват, че се покланят на машиниста за „добре дошъл навреме и в добра кондиция на поредната спирка“ и че мислено благодарят на работодателя и страната си, че и днес прехраната е подсигурена с достоен труд“.
8. „Работниците на строежите започват работа точно в 8:00 ч. сутринта. В края на деня застават един до друг и се покланят, че „заедно са успели и този ден като отбор“.
11. „Когато свекърът ми почина на осемдесетгодишна възраст в болницата вечерта в 23:50 часа, главният лекар дойде и целият персонал се строи до него по старшинство, за да се поклонят заедно на починалия пациент, „предавайки го“ на фирмата за погребални ритуали. Те, строени до един в черните си костюми, го „посрещнаха“ с поклон. После двата „екипа“ се прередиха за секунди и се поклониха дълбоко на нас – близките на починалия.“
Добавям и други любими „оптимистични“ със същите спомени - как ме гониха да ми върнат ресто и как ни съпровождаха дълго-дълго до търсеното място.
„… шофьорът ме догонва, спира ме учтиво, започва да се извинява и да ми обяснява притеснен, че сигурно съм малко уморена, успокоява ме, че няма никакъв проблем. И докато не си прибера рестото, поклоните и извиненията не спират.“
„Рестото ти връщат до стотинка заедно с касовия бон. Няма нужда да смятате – никога няма да ви излъжат или „минат“.
„Тя се обръща към две от ученичките си и им казва нещо тихичко. Момичетата отиват до двамата американци, покланят се и, както безброй пъти съм виждала в Япония, любезно ги подканят да тръгнат, като посочват с ръце посоката. Ще ги съпроводят.“
(след като майстори подготвят камината за зимата, пускат прахосмукачка, която сами си носят)
„Следва втора изненада – майсторът изважда кърпа и забърсва. И още една – снежнобяла. Когато се убеждава, че е чиста и няма нужда от „трето минаване“, прибира всичко акуратно в голямата си чанта. Там инструменти и кърпи са подредени в найлонови пликчета в различни джобове и прегради. Преди тръгване майсторът „за последно“ обира още веднъж с бялата кърпа. Да речете, че е само пред камината – добре… но не – почиства всичко наоколо!“
„Каква бе изненадата ми обаче, когато ми показаха дневника със списъка на… чакащите доброволци! Оказа се, че до края на тази година всички часове са запълнени от хора, които точно като мен искат безплатно да помагат в дома!“
„Рано сутринта, докато слизам на спирката си от автобуса в дъждовното понеделнишко утро, един японец, явно работещ в агенцията, обслужваща тази автобусна линия, се приближава до изходната врата и разтваря чадър. За да не ни намокри нас, слизащите тук, докато успеем да си отворим собствените чадъри.“
October 24, 2018
Бях решила да не си купувам книгата, но я получих като подарък. Прочетох краткото описание на авторката и започнах с предисловието от редактора - бях оптимистично настроена и очаквах да науча нещо ново поднесено в свежа и забавна форма.
Вместо да чета истории от човек прекарал много години в Япония с дълбоко познание на културата и местните нрави, аз имах чувството, че чета разкази, от някой прекарал целия си живот в България и отишъл за няколко седмици до Япония. Дори на някои места транскрибирането на японския беше неправилно.
Не всички случки имаха дата, но тези които имаха, бяха доста скорошни, което ме изненада допълнително. Определено не четях първите впечатления на авторката от Япония.
Чувствах се некомфортно четейки религиозните захласвания и, като цяло, стилът на писане правеше трудно да гледам обективно на разказите, без да изградя мнение за авторката.
От първата пътеписна част ми допадна единствено обяснението за земетресенията.
Втората част от книгата, в която бяха поместени литературни разкази премина по-плавно, но всички до един са плоски и ми напомниха моите опити да пиша когато бях на 12г.
Вместо да чета истории от човек прекарал много години в Япония с дълбоко познание на културата и местните нрави, аз имах чувството, че чета разкази, от някой прекарал целия си живот в България и отишъл за няколко седмици до Япония. Дори на някои места транскрибирането на японския беше неправилно.
Не всички случки имаха дата, но тези които имаха, бяха доста скорошни, което ме изненада допълнително. Определено не четях първите впечатления на авторката от Япония.
Чувствах се некомфортно четейки религиозните захласвания и, като цяло, стилът на писане правеше трудно да гледам обективно на разказите, без да изградя мнение за авторката.
От първата пътеписна част ми допадна единствено обяснението за земетресенията.
Втората част от книгата, в която бяха поместени литературни разкази премина по-плавно, но всички до един са плоски и ми напомниха моите опити да пиша когато бях на 12г.
December 14, 2020
Леле, колко захаросано и напудрено беше това :-) Очаквах разказ за живота в Япония от инсайдър, който живее там с десетилетия, който да разкрива повече от това, което е известно на всеки турист. Да, японците са много любезни, грижливи, внимателни и си вършат добре работата. Но какво се случва в обществото? Японската култура, макар и свръх красива и уникална, крие доста интересни и дори зловещи тайни. Е, ако си толкова богат, че да си построиш къща с градина и паркинг! в Токио, най-вероятно виждаш един твърде лъскав хайлайф. Както казва един приятел американец в Брюксел - "Тя се премести в Малта, ама какво знае за Малта? Тя е експат... Ти не знаеш ли какво е експат? Това е да не забележиш, че си се преместил в друга държава" :-)) По темата, много по-приятна ми беше Japonisme: Ikigai, Forest Bathing, Wabi-sabi and more.
March 28, 2017
Това е книга, която придава смисъл в неща, в които не винаги сме намирали някакъв. Увлекателно написана, може да ви разсмее, просълзи и/или учуди до небесата. И всичко това от един фейсбук статус. #LivingTheDream
August 1, 2017
БРАВО!
В това изпълнено с негативизъм наше ежедневие, тази книга ми вдъхна надежда, че има още човечност, уважение и ценности. Япония ще се посети, надявам се скоро. :)
В това изпълнено с негативизъм наше ежедневие, тази книга ми вдъхна надежда, че има още човечност, уважение и ценности. Япония ще се посети, надявам се скоро. :)
Read
June 19, 2025Заглеждам тази книга откакто излезе преди почти десет години. Спомням си, че се вдигна много шум около книгата на Юлияна Антонова-Мурата. В крайна сметка други покупки я изместиха и бях забравила за нея, докато не я видях този месец в Сторител.
"Моши моши, Япония"е сбор от истории. Смислово и структурно е разделена на две части. В първата се акцентира върху това, колко стройно, стриктно и умно е подреден живота в Япония. Втората съдържа повече лични впечатления и истории, които имат за цел да ни запознаят с културата на японците като индивиди и общество. Научих някои нови и интересни факти за тази забележителна и толкова различна от нашата страна. Други вече знаех и изпитах удоволствие да сверя знанията си с тези на Юлияна Антонова-Мурата. Това, което малко не ми хареса е, липсата на баланс. Четейки тази книга, човек остава с впечатлението, че всичко в Япония е перфектно и че това е страна за пример, който би било чудесно всички да възприемем като поведение. Но това не е цялата истина. Въпреки че културите ни са диаметрално различни и много от нещата, които ние възприемаме за обичайни, за тях са абсолютно неразбираеми, неадекватни и понякога дори груби. И обратното. Ако японеци ви види да си избършете тихичко носа и да приберете салфетката културно обратно в джоба си, би останал отвратен, защото за него това би било нечистоплътно. В същото време за него би било съвсем в реда на нещата шумно да си издуха носа на публично място сред хора, на улицата в някое кошче например или да се изхрачи звучно и безвъмутимо, от което пък ние бихме останали озадачени - как е възможно тези толкова фини и добре възпитани хора са проявяват такава липса на обноски на обществено място. Различни сме. Но това е хубаво и интересно. Но в Япония има и някои черти, които не одобрявам на чисто човешко ниво. Стриктната и безусловна вертикална йерархия и силно патриархално устроеното общество, което и до ден днешен съвсем открито и безскрупулно не приема жената като човешко същество, на което му се полага равен шанс и място в обществото. Място, което да бъде определяно от нейните качества и умения, а не от пола й. Щеше да бъде хубаво по типично финия японски маниер Юлияна Антонова-Мурата да разкаже малко и за тази страна от японската култура. Но си личи, че това е умишлено изрязано от представата, която иска да изгради с разказите си. Не е лошо, въпрос на виждане и избор, но за мен това дебалансира съдържанието на книгата.
"Моши моши, Япония"е сбор от истории. Смислово и структурно е разделена на две части. В първата се акцентира върху това, колко стройно, стриктно и умно е подреден живота в Япония. Втората съдържа повече лични впечатления и истории, които имат за цел да ни запознаят с културата на японците като индивиди и общество. Научих някои нови и интересни факти за тази забележителна и толкова различна от нашата страна. Други вече знаех и изпитах удоволствие да сверя знанията си с тези на Юлияна Антонова-Мурата. Това, което малко не ми хареса е, липсата на баланс. Четейки тази книга, човек остава с впечатлението, че всичко в Япония е перфектно и че това е страна за пример, който би било чудесно всички да възприемем като поведение. Но това не е цялата истина. Въпреки че културите ни са диаметрално различни и много от нещата, които ние възприемаме за обичайни, за тях са абсолютно неразбираеми, неадекватни и понякога дори груби. И обратното. Ако японеци ви види да си избършете тихичко носа и да приберете салфетката културно обратно в джоба си, би останал отвратен, защото за него това би било нечистоплътно. В същото време за него би било съвсем в реда на нещата шумно да си издуха носа на публично място сред хора, на улицата в някое кошче например или да се изхрачи звучно и безвъмутимо, от което пък ние бихме останали озадачени - как е възможно тези толкова фини и добре възпитани хора са проявяват такава липса на обноски на обществено място. Различни сме. Но това е хубаво и интересно. Но в Япония има и някои черти, които не одобрявам на чисто човешко ниво. Стриктната и безусловна вертикална йерархия и силно патриархално устроеното общество, което и до ден днешен съвсем открито и безскрупулно не приема жената като човешко същество, на което му се полага равен шанс и място в обществото. Място, което да бъде определяно от нейните качества и умения, а не от пола й. Щеше да бъде хубаво по типично финия японски маниер Юлияна Антонова-Мурата да разкаже малко и за тази страна от японската култура. Но си личи, че това е умишлено изрязано от представата, която иска да изгради с разказите си. Не е лошо, въпрос на виждане и избор, но за мен това дебалансира съдържанието на книгата.
February 14, 2023
Малко е объркващо - от лични истории, разказани от първо лице, се превъртаме на 180 градуса и отиваме на няколко художествени разказа за финал?!
Личните истории звучат леко като от рекламна агенция. Нито едно отрицателно нещо ли няма в тази страна?
Личните истории звучат леко като от рекламна агенция. Нито едно отрицателно нещо ли няма в тази страна?
December 16, 2017
„Моши, моши Япония“ бих определила като една част „Нешънъл джиографик“, посветен на Япония в стил „Как ще ги стигнем японците?“ и една част японски приказки с поука. Впечатленa съм от кампанията, която съпровожда тази книга, както и факта, че все още е по стелажите с „най-продавано“ и „топ 10“. Още повече, че имах късмета да попитам Март за някои неща, които ме заинтригуваха и се оказа, че не е точно толкова идеално макар да се доближава до идеала, представен в книгата. Интересна е, но не бих я препоръчала.
Преди много,много, много, много години баща ми ме заведе на един от първите ми панаири на книгата в НДК. Там измежду многото щандове имаше един на авторката Иванка Узунова. Купиха ми книгата и "Япония-реалност или загадка", а посвещението беше да отида до Япония някой ден. (Може и да успея, а, Марти? *winks**shy* :D) Щом като дете си спомням как ме впечатли книгата, смятам, че е по-добра опция в този стил.
Преди много
July 14, 2017
"Възпитаните хора уважават човешката личност и затова са винаги снизходителни, меки, вежливи, отстъпчиви." Еднопосочен билет за Япония,моля!
July 26, 2021
Обичам да чета за Япония!
Можем толкова да научим от тях като нация!
Книгата ми хареса до там, че да си направя своите изводи и поуки.
Искам да вярвам, че светът може да е толкова добър и красив.
Можем толкова да научим от тях като нация!
Книгата ми хареса до там, че да си направя своите изводи и поуки.
Искам да вярвам, че светът може да е толкова добър и красив.
February 22, 2021
Оф, нещо много надрусано звучеше:
Япония е прекрасна. Японците са прекрасни.
Българите не са.
Как псуваме, как цапаме, как сме шумни, как сме кавгаджии...
Алоууу... Айде няма нужда. Нито сме чак толкова черни, нито японците са чак толкова бели.
Госпожо Антонова-Мурата, моля задръжте за себе си изречения от сорта на "... а колко ли щеше да струва в България?".
Мерси!
📌 Останах доста разочарована.
Япония е прекрасна. Японците са прекрасни.
Българите не са.
Как псуваме, как цапаме, как сме шумни, как сме кавгаджии...
Алоууу... Айде няма нужда. Нито сме чак толкова черни, нито японците са чак толкова бели.
Госпожо Антонова-Мурата, моля задръжте за себе си изречения от сорта на "... а колко ли щеше да струва в България?".
Мерси!
📌 Останах доста разочарована.
May 25, 2017
Дали става дума за таксиметрова услуга, домашен ремонт, погребение или спешна помощ при навехнат крак, японците удивляват с проявата на уместно и дискретно съчувствие, изразено чрез високо ефективни действия. Сякаш неотменна част от японския характер е да помага и да служи на ближния. Видя ми се странно за една високо развита градска цивилизация, за която по-характерно е отчуждението, егоизмът, студенината. В смисъл, че бях приятно изненадана и с огромно удоволствие четох тази книга на Юлияна Антонова. Не е роман, не е пътепис, а сборник с впечатления на добронамерена интелигентна жена.
January 4, 2019
На мен историите ми харесаха. Не са нещо кооой знае какво,но са приятни,нежни, и ми доставиха удоволствие. Отчитам едностранчивостта на писането, както и определената среда в която се развиват повечето действия,но забелязах,колко дълбоко е влюбена авторката в тази страна, и не бих могла да критикувам желанието и да ни разкаже всичко в светли и розови краски.. Освен това,мисля всички сме наясно ,колко "извънземни" са японците като нация, та пречупено през призмата на нашето битие, нормалното става "прехвалено"... Както и да е.. не съжалявам,че я прочетох.
February 26, 2019
Историята за дупката в стената ми беше в повече.
January 24, 2024
Някои от историйките бяха интересни и книгата е красиво написана, но като цяло е забравима.
June 8, 2018
Още от миналата година бях хвърлила око на тази книга и най-сетне имах възможността да я прочета. Изобщо не останах разочарована. Дори можа да кажа, че това е една изключителна книга, която ни дава правото да се докоснем до невероятната Япония и нейния дух. Безпорен факт - това вече е една от любимите ми книги. Ако обичате Япония, японската култура или сте фенове на техния начин на живот, то тази книга със събрани разкази и снимки за нея е точно за вас. Благодаря на авторката, че е споделила всички тези невероятни нейни лични преживявания с нас. След прочита на книгата се възхищавам още повече на японската култура и най-вече на спазването и съхранието й от японците. Те сякаш са хора дошли от друга планета.
August 2, 2017
Една прекрасна книга която описва простичкият живот в Япония, който всъшност е изпълнен с много красота, смирение и уважение. Кратките случки описани в книгата ме върнаха няколко месеца назад във времето когато и аз имах щастието да посетя тази невероятна страна и да видя с очите си колко прекрасно–различно живеят хората там.
Много от нещата описани в книгата впечатлиха и мен когато бях там, и се радвам че чрез тази книга имам още един начин да си ги припомня.
Също така, се радвам и че мога да дам тази книга на близки и приятели и да им покажа част от чара на Япония.
Надявам се скоро да има и втора част!
Много от нещата описани в книгата впечатлиха и мен когато бях там, и се радвам че чрез тази книга имам още един начин да си ги припомня.
Също така, се радвам и че мога да дам тази книга на близки и приятели и да им покажа част от чара на Япония.
Надявам се скоро да има и втора част!
January 3, 2018
Японската култура е представена като низ от тихи и добронамерени човешки отношения и навици. И една подреденост..., та сякаш оставаш понякога с усещане, че разказаното е твърде хубаво, за да е истина. Книгата е като "зелен пристан на отмора", както авторката ѝ пише, и събужда любопитство истински да "пипнеш" всичко в нея един ден. Дори и дни след прочита е красиво е да си мислиш за кратките откъси, например за картата с прогнозата за цъфтежа на вишните, която във всяка част на Япония следят с вълнение.
Displaying 1 - 30 of 70 reviews