Един компютърен гений – самотен чудак, лежал в американски затвор заради своите опасни експерименти – намира свой пълен двойник. Къде? В затънтено българско селце, където е подирил уединение и спокойствие, за да задоволява страстта си към амбициозни електронни игри, целящи да създадат усъвършенстван модел на човешката природа.
И много още неща открива героят в новото свое убежище, между които голямата си любов. Това е възелът, от който начева едно занимателно действие, наситено с майсторски преливания на комичното и драматичното. Зад външната прилика между изтънчения интелектуалец и българския пройдоха постепенно се очертава по-съществена близост, а виртуалният свят, изграден от програмиста, става неразличим от суровата реалност, в която го вкарват ненадейни криминални обстоятелства.
Събитията са увличащи, дълбокото познаване на характерите е обагрено с чувство за хумор, изобретателните ходове правят романа „Последна игра“ поредната виртуозна игра на писателя Димитър Кирков.
Димитър Щерев Кирков е български писател, роден на 4.10.1945 г. в гр. Пловдив. Автор на художествена проза, литературна критика и история, преводач от руски език. През 1970 година завършва българска филология в СУ „Св.Климент Охридски”. Доктор на филологически науки от 1982 г. Започва да публикува в литературния печат от студентските си години и се утвърждава като писател, литературовед и преводач. Автор е на повече от 200 статии и студии в областта на литературната история, теория и критика, печатани във всички централни литературни издания. Автор е и на литературно-критическите книги „Позиции и творчество” (1977) и „Анализи” (1981). Автор на помагала по литература за различни степени на обучение и съавторство в учебник по литература за 11 клас (1996 година). Освен романи, Димитър Кирков е печатал разкази и новели в различни издания и сборници. Книги и откъси от негови произведения са превеждани и издавани на руски, немски, английски, гръцки, македонски. Като преводач от руски език Димитър Кирков е представил у нас множество белетристични, публицистични и философски текстове, но централно място сред тях заемат главните трудове на руски философи като Владимир Соловьов, Николай Бердяев и Лев Шестов.