От личен опит го знам, но книгата "Диви кинозвезди" на Джералд Даръл допълнително ме убеди, че "Една от радостите в живота е да пътешестваш из света на чужди разноски".
Любимият ми зоолог за пореден път е на приключение из света с нови интересни случки и "находки", но този път е с по-различна мисия – да снима научнопопулярен филм.
Книгата е добра, но честно казано не може да се сравни с други негови.
Все пак ето някои цитати, които ми направиха впечатление:
"А дивата природа приема като по-малко зло конника, отколкото пешеходеца." – това би ми било интересно дали се отнася и за територии, където коне не се срещат естествено като Австралия (преди колонизацията), Океания, Амазония и др. Може би да! Животните се фокусират повече върху форма и движение, а не върху конкретни биологични видове. Човекът има особен образ. Ходи на два крака, изправен е, движи се странно, приближава те. Има нещо необичайно и заплашително в него. Може да е хищник. Конят от друга страна е четириног, значително по-едър и тромав, с по-предвидими движения, а образът му има по-спокоен и незаплашителен вид. Нормално е природата да приеме по-лесно него, а защо пък не и онова странното на гърба му?
И за финал ето как реагират хората, когато разберат, че природонаучните филми трябва да бъдат нагласяни от време на време:
"Ама, разбира се, че ние ги довлякохме! — се обади Аластър, раздразнен, че са му прекъснали мислите. — Ако не бяхме ги довлекли, нямаше какво да снимаме!
— Това е измама, нагласена работа! — продължаваше дамата.
Обадих се в ролята на миротворец:
— Не знаете ли, мадам, че деветдесет на сто от филмите за света на природата — например тези на Уолт Дисни, са предварително нагласени? Целият процес на филмиране е нещо като измама, нещо подобно на работата на художник портретист или пейзажист, който според своя замисъл гледа на природата от друг, по-добър ъгъл.
— Уолт Дисни не лъже! — се озъби дамата като разярена тигрица, попаднала в интелектуална клопка. — Уолт Дисни е американец. Вашите работи са шашми и вие ги скалъпвате на нашето място!
— Имаме разрешение от кметството — обясни Пола.
— А имате ли разрешение за вашите шашарми от асоциацията на Осемдесет и седма улица? — попита дамата и се наду като пуйка пред пуяк.
— Но нали кметството е по-важен орган? — учуди се Пола.
— Нищо не важи пред нашата асоциация! — заяви дамата".