„О,БОЖЕ МОЙ!“. Това бе първата ми мисъл, след като прочетох и последната страница от „Съвършена плячка“. Втората бе „Любимата ми Ирса Сигурдардоттир определено си има конкуренция“.
Втората част от поредицата на Хелън Фийлдс за инспектор Люк Каланак е още по-скандална, шокираща, напрегната .. абе, още по-добра. След „Съвършени останки“ си мислех, че Фийлдс няма как да надгради писането и разказа си, но жестоко съм се лъгал. Също така Ирса ми беше пример за скандални убийства, които са на ръба на прекаляването и шокирането. Е, Хелън Фийлдс в тази книга, смея да твърдя, че беше не по-малко брутална. Още в първите 20 страници на книгата имаме две убийства, а всяко следващо в книгата става все по-брутално и шокиращо от предното.
Ако в първата част, още в началото знаехме убиеца и неговите мотиви, и дори влязохме в неговата глава, като придобихме представа как разсъждава един психопат, то тук мистерията беше почти до самия финал. А пътят до този финал беше осеян с много проливане на кръв.
След двете книги от Хелън Фийлдс, които прочетох, определено мога да я заявя, че тя има афинитет към психопатите. И по-конкретно, мисля, че ѝ е любопитно как разсъждават, какво ги провокира да действат по определен начин, какви може да са мотивите им за убийствата, които извършват. В „Съвършена плячка“ тя ни запознава с цели три броя, които действат по различен начин, мотивите им са тотално различни, но ги обединява едно – желанието да се пролива кръв.
Ще се повторя в мнението си от предния път, но за мен Хелън Фийлдс си остава много добра в това, да успява да вникне в психологията на своите герои. Независимо дали говорим за убийци психопати или полицаи, които са кретени и комплексирани кариеристи. Тя умее да изгражда героите си толкова добре, че читателят се привързва към тях и ги приема за реални личности. Личности, които те ядосват, мразиш ги, обичаш ги, става ти тъжно за тях.
„Съвършена плячка“ наистина много ми хареса. Хареса ми мотивът за убийствата. Всичките. Хареса ми развоя на личните истории в книгата. Хареса ми надграждането на историята във всеки един аспект – опознаваме все повече Ава Търнър и Люк Каланак. Разбираме още повече за миналото им и как действията в него се отразяват на бъдещото им. Хареса ми финалът, който е реалистичен. Въпреки че ми се искаше един „Дисни финал“. Защото някои герои го заслужаваха. Но за жалост в живота не винаги получаваме това, което искаме и не всяка история има щастлив край.
И, за да не ставам многословен, ще обобщя, че очаквах книгата да ми хареса, но не чак толкова. Хелън Фийлдс е успяла да напише книга, която да те държи на тръни до последното изречение и да те накара да съпреживееш всяка една сцена, заедно с героите. Препоръчвам горещо!