What do you think?
Rate this book
Разкъсаните богове
В атмосферата на повишен научен и обществен интерес към тракологията с нейните нови археологически открития албумната книга "Разкъсаните богове" събира три гледища върху един проблем - ролята на орфизма при оформянето на античната цивилизация, от която води началото си общоевропейският дух. Маразов, Левчев и Дамянов под формата на приятелски разговор превръщат книгата в интересна мозайка от съвременни тълкувания на едно учение, което е имало претенции да бъде тайно.
Първият измислил заглавието, написал въведение в темата и послеслов, вторият - нейната научна интерпретация, третият съставил археологическата география на Смолянските Родопи.
Кой е Орфей и какво е орфизмът - и тримата отговарят предпазливо, трезво, но сладкодумно и достъпно, не и без гордостта на осъзнати наследници. Затова и последните изречения в книгата са: "Който от нас иска да види къде са изчезнали траките, нека надзърне в себе си. Там ще види една разкъсана божественост, ще почувства болка, която се опитва да събуди безсмъртие".
Първият измислил заглавието, написал въведение в темата и послеслов, вторият - нейната научна интерпретация, третият съставил археологическата география на Смолянските Родопи.
Кой е Орфей и какво е орфизмът - и тримата отговарят предпазливо, трезво, но сладкодумно и достъпно, не и без гордостта на осъзнати наследници. Затова и последните изречения в книгата са: "Който от нас иска да види къде са изчезнали траките, нека надзърне в себе си. Там ще види една разкъсана божественост, ще почувства болка, която се опитва да събуди безсмъртие".
192 pages, Unknown Binding
Published January 1, 2009
2 people want to read
About the author
Иван Русев Маразов
19 books3 followersИван Русев Маразов е български изкуствовед, културолог, траколог и политик от Българската социалистическа партия (БСП).
Английски профил: Ivan Marazov
Иван Маразов е роден на 15 март 1942 г. в село Пирне, Айтоско. Завършва изкуствознание в Института „Репин“ в Ленинград през 1967 г. От тогава работи като научен сътрудник в Института по изкуствознание към БАН, а от 1988 до 1991 г. е негов директор.
Между 1969 и 1989 е заместник-главен и главен редактор на сп. „Изкуство“. В периода 1990–1991 г. е редактор на международното сп. „Orpheus“. След това; от 1985 г. организатор и редактор на семинара „Мит-изкуство-фолклор“ (МИФ), отговорен за уреждането на изложби на тракийското изкуство в Япония (1979, 1994) и в САЩ (1998–1999), преподавател в Нов български университет (НБУ), департамент „История на културата“, и ръководител на същия департамент от 1995 до 2006 г.
През 1976 г. защитава дисертация на тема „Изображението на човека в тракийската торевтика през V-IV в. пр. н.е.“ и става доктор по изкуствознание, а през 1987 г. става доктор на науките с втора дисертация – на тема „Мит, ритуал и изкуство у траките: Царска идеология и изкуство в Древна Тракия V-III в. пр. н. е.“. Носител е на наградата на СБХ за критика 1975 г., за изкуствознание – 1985 г. и на наградата на БАН за изкуствознание – 1996 г. Член е на Флорентинската академия „Медичи“ от 1988 г.
На 24 март 2012 г. е удостоен със званието „Почетен професор на Нов български университет“ за дългогодишната му работа за изработване и утвърждаване на програмите на департамент „Изкуствознание и история на културата“.
От 1974 до 1988 г. Иван Маразов сътрудничи под псевдоним „Библиотекара“ в качеството си на агент на Държавна сигурност, управление VI (политическа полиция), отдел V, отделение I. Последно той е министър на културата в правителството на Жан Виденов (1996–1997).
През 1996 г. е кандидат за президент от БСП, но губи изборите срещу кандидата на десницата Петър Стоянов.
Библиография
„Йеронимус Бош“. „Български художник“, София (1970)
„Албрехт Дюрер“. „Български художник“, София (1971)
„Вера Лукова“. „Български художник“, София (1972)
„Димитър Киров“. „Български художник“, София (1974)
„Иван Кирков“. „Български художник“, София (1977)
(With Al. Fol) „Thrace and the Thracians“. London, Cassel (1977)
„Ритоните в древна Тракия“ (1978)
„Съкровището от Якимово“ (1979)
„Националноосвободителното движение в изобразителното изкуство“ (1979)
„24 тракийски съда“. „Български художник“, София (1980)
„Йоан Левиев“. „Български художник“, София (1980)
„Марко Бехар“. „Български художник“, София (1982)
„Наколенникът от Враца“ (1980)
„The Rogozen Treasure“. Sofia, Svyat Publisher (1989)
(With F. Kaul, J. Best, N. de Vties) „Thracian Tales of the Gundestrup Cauldron“. Najade Press, Amsterdam (1991)
„Видимият мит“ (1992)
„Човек, мит, култура“ (1992)
„Мит, ритуал и изкуство в древна Тракия. Изд. на СУ „Климент Охридски“, София (1992)
„Митологията на златото“ (1994)
„Митология на траките“ (1994)
„Съкровището от Рогозен“. „Секор“, София (1996)
(General ed.). „Ancient Gold: The Wealth of the Thracians“. Catalog of the exhibition. New York. Abrams (1998)
„Thracians and the Wine. Траките и виното“. (bilingua). Dunav Press, Rouse (2000)
„Художествени модели на древността“. Деп. История на културата, Нов български университет, София (2003)
„Тракийският войн“ (2005)
„Колекция ВАСИЛ БОЖКОВ. Каталог“, Фондация „Тракия“, София (2005)
"Древна Тракия" (2005)
"Хубавата Елена" (2009)
"Разкъсаните богове" (2009) в съавторство
"Боговете на Самотраки" (2010)
"Ритон с глава на овен" (2010)
"Тракийските съкровища" (2011)
"Мистериите на кабирите в Древна Тракия" (2011)
"Кантаросите" (2011)
"Амазонките" (2013)
"Виното на траките - Мит, ритуал и изкуство" (2014)
Английски профил: Ivan Marazov
Иван Маразов е роден на 15 март 1942 г. в село Пирне, Айтоско. Завършва изкуствознание в Института „Репин“ в Ленинград през 1967 г. От тогава работи като научен сътрудник в Института по изкуствознание към БАН, а от 1988 до 1991 г. е негов директор.
Между 1969 и 1989 е заместник-главен и главен редактор на сп. „Изкуство“. В периода 1990–1991 г. е редактор на международното сп. „Orpheus“. След това; от 1985 г. организатор и редактор на семинара „Мит-изкуство-фолклор“ (МИФ), отговорен за уреждането на изложби на тракийското изкуство в Япония (1979, 1994) и в САЩ (1998–1999), преподавател в Нов български университет (НБУ), департамент „История на културата“, и ръководител на същия департамент от 1995 до 2006 г.
През 1976 г. защитава дисертация на тема „Изображението на човека в тракийската торевтика през V-IV в. пр. н.е.“ и става доктор по изкуствознание, а през 1987 г. става доктор на науките с втора дисертация – на тема „Мит, ритуал и изкуство у траките: Царска идеология и изкуство в Древна Тракия V-III в. пр. н. е.“. Носител е на наградата на СБХ за критика 1975 г., за изкуствознание – 1985 г. и на наградата на БАН за изкуствознание – 1996 г. Член е на Флорентинската академия „Медичи“ от 1988 г.
На 24 март 2012 г. е удостоен със званието „Почетен професор на Нов български университет“ за дългогодишната му работа за изработване и утвърждаване на програмите на департамент „Изкуствознание и история на културата“.
От 1974 до 1988 г. Иван Маразов сътрудничи под псевдоним „Библиотекара“ в качеството си на агент на Държавна сигурност, управление VI (политическа полиция), отдел V, отделение I. Последно той е министър на културата в правителството на Жан Виденов (1996–1997).
През 1996 г. е кандидат за президент от БСП, но губи изборите срещу кандидата на десницата Петър Стоянов.
Библиография
„Йеронимус Бош“. „Български художник“, София (1970)
„Албрехт Дюрер“. „Български художник“, София (1971)
„Вера Лукова“. „Български художник“, София (1972)
„Димитър Киров“. „Български художник“, София (1974)
„Иван Кирков“. „Български художник“, София (1977)
(With Al. Fol) „Thrace and the Thracians“. London, Cassel (1977)
„Ритоните в древна Тракия“ (1978)
„Съкровището от Якимово“ (1979)
„Националноосвободителното движение в изобразителното изкуство“ (1979)
„24 тракийски съда“. „Български художник“, София (1980)
„Йоан Левиев“. „Български художник“, София (1980)
„Марко Бехар“. „Български художник“, София (1982)
„Наколенникът от Враца“ (1980)
„The Rogozen Treasure“. Sofia, Svyat Publisher (1989)
(With F. Kaul, J. Best, N. de Vties) „Thracian Tales of the Gundestrup Cauldron“. Najade Press, Amsterdam (1991)
„Видимият мит“ (1992)
„Човек, мит, култура“ (1992)
„Мит, ритуал и изкуство в древна Тракия. Изд. на СУ „Климент Охридски“, София (1992)
„Митологията на златото“ (1994)
„Митология на траките“ (1994)
„Съкровището от Рогозен“. „Секор“, София (1996)
(General ed.). „Ancient Gold: The Wealth of the Thracians“. Catalog of the exhibition. New York. Abrams (1998)
„Thracians and the Wine. Траките и виното“. (bilingua). Dunav Press, Rouse (2000)
„Художествени модели на древността“. Деп. История на културата, Нов български университет, София (2003)
„Тракийският войн“ (2005)
„Колекция ВАСИЛ БОЖКОВ. Каталог“, Фондация „Тракия“, София (2005)
"Древна Тракия" (2005)
"Хубавата Елена" (2009)
"Разкъсаните богове" (2009) в съавторство
"Боговете на Самотраки" (2010)
"Ритон с глава на овен" (2010)
"Тракийските съкровища" (2011)
"Мистериите на кабирите в Древна Тракия" (2011)
"Кантаросите" (2011)
"Амазонките" (2013)
"Виното на траките - Мит, ритуал и изкуство" (2014)
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 of 1 review
October 8, 2025
Страхотно четиво! Големи поздравления на екипа от Любомир Левчев, Иван Маразов и Никола Дамянов, които заедно са сътворили такава хубава, вдъхновяваща, интригуваща книга. Това е уникална работа. Любомир Левчев с неговия така увлекателен, приятен, дори на моменти забавен, стил на писане е създал тази публикация, включващи неговите толкова истински лични преживявания и приключения в сферата на историята и археологията на траките, орфизма и тяхната митология. Във втората част от книгата изявеният по цял свят Иван Маразов научно толкова вънуващо разказва за проучени от него тракийски артефакти, обекти и тяхното значение и място в историята и митологията. Последно родопския археолог Никола Дамянов показва впечатляващите си изследвания от сакралните тракийски местноти по Родопите, като изнася неговите интересни тълкувания. Изключително съм поразена, но и възхитена от тази съвместна творба. Много препоръчвам!
Displaying 1 of 1 review