Армел Жоб е роден през 1948 г. в Хейд близо до Лиеж, Белгия. Завършва класическа филологя, след което преподава латински и сдтарогръцки в католическата семинария в Бастон, чийто директор по-късно става. Успоредно с това прави преводи от тези древни езици на френски. След пенсионирането си през 2010 г. се отдава изцяло на литературното творчество. Автор е на над 10 романа, сред които се открояват "Елена Ванек", "Кралският съветеник", "Лъжлива невинност", "Горчива вода", "Далеч от джамиите".
"Пропусната жена" (1999) - неговият първи роман - е носител на френските литературни награди "Еманюел Роблес" и "Рене Фале".
Шарл Ламбер, трийсет и пет годишен, живее в най-хубавата ферма в белгийското село Сарто със своите възрастни лели. Когато двете стари моми умират, Шарл остава сам и решава да се ожени. Тогава моли писаря на тамошния нотариус да съчини от негово име обява за местния вестник, с която оповестява своето намерение. Тя остава без отговор. Но ето че един ден Шарл открива жената на живота си в каталога "Щастие от островите" със снимки на "красиви туземки, търсещи брак"...
"Пропусната жена" е роман-спомен или може би роман-сън, в който се преплитат привидно ясно настояще, скрито минало и възможно бъдеще, разказани с фин хумор на няколко гласа и видени от различни гледни точки. История забавна и тъжна, пълна с неочаквани, често драматични обрати. История за неосъществени и пропуснати срещи и любови, за една непредотвратима и една загадъчна смърт.
Изникна случайно, пък взе, че се оказа точно това, което ми се е чело. Кратка книга; история, замръзнала във времето (1978-а е, а не личи). Белгийската провинция, шарени герои, "Burn the witch" нотки. Без претенции, горчиво-сладка някак. И има хумор - сякаш скоро не бях хващала нещо, което така симпатично да влага ирония и малко чудати, старомодни насмешливи намигвания, наред с най-човешка сериозност.
Неочаквано, много любопитно попадение. Изпълено с тънко чувство за хумор в по голямата си част. Което се превръща накрая в много тъжна история. Не успя да ми въздейства силно, но ме накара да се замисля, колко ограничено е мисленето ни и колко лесно се поддаваме на всякакви внушения.
„Пропусната жена” е от скромните 220 страници, чете се на един дъх, но сюжетът дълго ще остане в главите ви. Шарл Ламбер е 35-годишен фермер, който живее в белгийското село Сарто. След смъртта на двете си лели Филомен и Камий той остава напълно сам и решава, че му е време да се задоми. За да сложи край на ергенския си живот решава да си намери жена, но не по старомодния начин, а като пусне обява в местния вестник. На помощ му идва дар словото на тамошния писар Еварист Льожьон, който пише няколко различни обяви, всяка все по-пламенни и откровени. Но всяка една остава без отговор, ако не броим няколкото пиперливи шеги, които му спретват съгражданите му, развеселени от необичайния му начин за търсене на половинка. Отчаян от неуспехите си и смазан от подигравките, Шарл решава да прекрати обявите. Тогава попада на Нея – жената на живота му се намира на страница от каталога „Щастие от островите” със снимки на „красиви туземки, търсещи брак”.
„Пропуснатата жена” е роман, който се води от няколко гласа, за да се видят различните гледни точки на един наглед уж банален живот. Краят на романа и неочакваният обрат, който сюжетът претърпя, ми напомниха за друг белгийски автор, чийто стил е подобен. Амели Нотомб също обича да води читателя за носа в криволиците и отклоненията в своите до един чудесни романи. Ако сте неин почитател, Армел Жоб и неговата „Пропусната жена” няма да ви разочароват. Преводът е дело на Светлана Панчева, а нежната и елегантна корица на Мария Налбантова.
„След като тя си отиде, той се върна у дома и за първи път усети нещо като празнина в стомаха, там където се струпват сърдечните неволи. И нищо не можа да запълни тази празнина – нито изминалите години, нито друг човек.“
„Една пура никога не се запалва отново след като е изстинала. Пурата е като страстта. По-добре да я потушиш, отколкото да я запалиш отново.”
Книгата ме намери случайно и дори не се задълбочих в анотацията ѝ. Взех я и си казах: "Защо не!?" И не съжалявам! Интересна е като история, стилът на автора е хубав. Няма излишни подробности. Добре е изградил героите си. Хареса ми! Препоръчвам!
Сигурно щеще да ми допадне много повече, ако бях ученичка. Тогава обичах трагизъм и безизходица, и ми харесваше задълбочаване във вътрешния свят на героите от точно такъв тип. Но като ученичка предпочитах много различни неща и в отношенията си с хората, пък и търсенията ми в живота бяха различни. Интересно как това, което чета, сякаш е рефлексия на емоционалното ми състояние. Сега ми се четат неща с по-наситен сюжет, с повече събития, екшън дори. Четат ми се и нехудожествени книги, по-любопитна съм напоследък. Мисля си просто. Иначе не беше лоша книгата.