What do you think?
Rate this book
Запомнете Пловдив #3
Запомнете Пловдив (3). От Житния пазар през Понеделник пазара до „Тракия“
От Житния пазар през Понеделник пазара до Тракия
"Тази книга е част от един 20-годишен труд. След излъчването на над 250 часа от телевизионната рубрика "Запомнете Пловдив" в Пловдивска обществена телевизия дойде време разказите да се превърнат в печатно слово. Тръгнахме от Джумаята - по Главната и "Отец Паисий". Във втория том разказахме истории от Кършияка, Столипиново, Хаджи Хасан махала, сега може да прочетете истории от югоизточната част на града. Истории за бай Иван Карачомака, Мамин Кольо, Михалчо, Низама и още десетки пловдивски легенди. И за забравени обикновени хора, които могат да ни бъдат нравствен пример днес.
И без тези три тома за града ни със сигурност има най-много книги със спомени от миналото - по-далечно или по-близко. Може би виновен за това е Никола Алваджиев, който с "Пловдивска хроника" даде началото.
Кой ли не си е пожелал да пише като него? Той е като Гогол с неговия "Шинел" - едно начало, след което тръгва една цяла литература. А дали това, което пишем, е литература? "Пловдивска хроника" дълго време не е издавана, защото била "жанрово неизяснена" - нито белетристика, нито история, нито документалистика. Някои казват, че било краезнание. Да бъдеш краевед, днес не е модно. И самата дума сигурно звучи странно в ушите на новите артмениджъри, които се чудят защо още употребяваме думата "махала", след като има такава прекрасна дума като "локация". И защо пишем краеведски съчинения, а не организираме фестове, флашмоби и пърформанси из вече многобройните артпространства...
Дали да не сменим "краевед" с "локал сторис мейкър" или нещо подобно? За да сме в крак с времето. И все пак: да запомним онзи Пловдив, който вече го няма. Пловдив на нашите бащи и деди. Струва си. Тази книга ще ви помогне..."
Евгений Тодоров
"Тази книга е част от един 20-годишен труд. След излъчването на над 250 часа от телевизионната рубрика "Запомнете Пловдив" в Пловдивска обществена телевизия дойде време разказите да се превърнат в печатно слово. Тръгнахме от Джумаята - по Главната и "Отец Паисий". Във втория том разказахме истории от Кършияка, Столипиново, Хаджи Хасан махала, сега може да прочетете истории от югоизточната част на града. Истории за бай Иван Карачомака, Мамин Кольо, Михалчо, Низама и още десетки пловдивски легенди. И за забравени обикновени хора, които могат да ни бъдат нравствен пример днес.
И без тези три тома за града ни със сигурност има най-много книги със спомени от миналото - по-далечно или по-близко. Може би виновен за това е Никола Алваджиев, който с "Пловдивска хроника" даде началото.
Кой ли не си е пожелал да пише като него? Той е като Гогол с неговия "Шинел" - едно начало, след което тръгва една цяла литература. А дали това, което пишем, е литература? "Пловдивска хроника" дълго време не е издавана, защото била "жанрово неизяснена" - нито белетристика, нито история, нито документалистика. Някои казват, че било краезнание. Да бъдеш краевед, днес не е модно. И самата дума сигурно звучи странно в ушите на новите артмениджъри, които се чудят защо още употребяваме думата "махала", след като има такава прекрасна дума като "локация". И защо пишем краеведски съчинения, а не организираме фестове, флашмоби и пърформанси из вече многобройните артпространства...
Дали да не сменим "краевед" с "локал сторис мейкър" или нещо подобно? За да сме в крак с времето. И все пак: да запомним онзи Пловдив, който вече го няма. Пловдив на нашите бащи и деди. Струва си. Тази книга ще ви помогне..."
Евгений Тодоров
288 pages, малък формат, меки корици
First published January 1, 2016
2 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
No one has reviewed this book yet.