What do you think?
Rate this book
Единственият начин
Ако не пишеше Христо Янев, а например Том Кланси или някое друго име на известен автор на трилъри, малко хора щяха да се усъмнят докато четат. Това е стремглав екшън трилър, написан по всички правила на жанра и наистина се чете на един дъх. Действието се развива във Франция и Швейцария и главните гадни са френският премиер и подопечният му министър на отбраната, които се забъркват в незаконни сделки с оръжие срещу диаманти и подобни.
Добрият Роб е въвлечен случайно и остава сам срещу всички, като в края всичките са доста намалели, а Роб има нова приятелка.
Четивен и много приятен стил на писане с чувство за детайла.
Направо не е за вярване, но е истина.
Добрият Роб е въвлечен случайно и остава сам срещу всички, като в края всичките са доста намалели, а Роб има нова приятелка.
Четивен и много приятен стил на писане с чувство за детайла.
Направо не е за вярване, но е истина.
306 pages, Paperback
Published January 1, 2016
10 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 6 of 6 reviews
March 13, 2018
Купих си книгата от чисто любопитство какво може да сътвори един бивш футболист! И резултатът е много приятен трилър, макар и изпълнен с няколко клишета. Историята е до болка позната- корупция, наркотици, убийства и един смел герой взел провосъдието в свои ръце...Действието се развива във Франция, но всичко много напомня на българската действителност. Книгата държи в напрежение, чете се бързо и е приятна изненада.
December 25, 2016
Единственият начин да се насладите на тази книга е като забравите предразсъдъците! Историята наистина тече бързо и преминава през читателя като куршум. Е, все пак се случва понякога и издателите да изпълнят заканата си!
„Единственият начин“ е дебют за перото на Христо Янев. И като такъв си е победа за бившия футболист и настоящ треньор. С 305 интригуващи страници той разбива мита за „мъжете, тичащи след една топка“ и доста сполучливо продължава традицията на любимите си автори.
Книгата попадна у мен заради котешкото ми любопитство – озовах се на премиерата. И аз, като повечето хора, имам своите предубеждения за професионалните спортисти. Не ги обвинявам в „глупост“ или „невежество“, а по-скоро смятам, че просто имат различни приоритети. А успехът им е достатъчно скъпо постижение (тъй де, аз имам голяма библиотека, но нямам нито медали, нито съм в идеална физическа форма). Но когато видиш един не само четящ, но и пишещ спортист, няма как да не те загложди отвътре – има ли „такова животно“ като футболист-писател?
Е, очевидно има. А аз обичам когато хората ме изненадват. Книгата е написана на много приятен език, чете се леко и е вълнуваща. Типично в духа на жанра трилър. Главният герой – Роб е един очарователен персонаж, който напълно отговаря на изискванията за книжен секссимвол – атлетичен, бивш военен, интелигентен, чувствителен, лоялен, със силно развито чувство за справедливост. Служитлите на реда са упорити и не лишени от своите качества, макар понякога да не им се получава. Злодеят мафиот пък е достатъчно комплексна личност – хамелеон, гадняр, но силно привързан към семейството си. Образите са някак реалистични и земни.
Допадна ми, че авторът постепенно разкрива предисторията, вместо да я поднесе на тепсия. Това задържа вниманието и поддържа интереса. Е, от време на време скоростта ми беше твърде висока. Налагаше се да спирам, да се ориентирам, но в крайна сметка влязох в ритъма на историята.
Проблем усетих с романтичните линии. Тук-там, естествено, се прокрадват и пламенни чувства между отделните персонажи. Е, предполагам, че Янев или е много романтичен мъж, или е черпил вдъхновение от друг жанр и други епохи, защото диалозите между влюбените са доста високопарни и... неестествени. Или пък просто хората във Франция се обичат по друг начин. Аз по-скоро клоня към третия вариант – вероятно, в желанието си да покаже за каква изпепеляваща и дълбока любов става дума, малко е попрекалил с температурата. Но, все пак, писането в диалогична форма е цяло изкуство. А аз съм склонна да простя Холмарк-овските тържествени клетви в любов.
Като цяло, оценката ми за „Единственият начин“ е добра. Чудесен дебют, който би ме накарал да взема и следващ роман от същия автор. Както и да препоръчам книгата на друг. А на Христо Янев мога само да пожелая доволни читатели, добри идеи и вдъхновение!
„Единственият начин“ е дебют за перото на Христо Янев. И като такъв си е победа за бившия футболист и настоящ треньор. С 305 интригуващи страници той разбива мита за „мъжете, тичащи след една топка“ и доста сполучливо продължава традицията на любимите си автори.
Книгата попадна у мен заради котешкото ми любопитство – озовах се на премиерата. И аз, като повечето хора, имам своите предубеждения за професионалните спортисти. Не ги обвинявам в „глупост“ или „невежество“, а по-скоро смятам, че просто имат различни приоритети. А успехът им е достатъчно скъпо постижение (тъй де, аз имам голяма библиотека, но нямам нито медали, нито съм в идеална физическа форма). Но когато видиш един не само четящ, но и пишещ спортист, няма как да не те загложди отвътре – има ли „такова животно“ като футболист-писател?
Е, очевидно има. А аз обичам когато хората ме изненадват. Книгата е написана на много приятен език, чете се леко и е вълнуваща. Типично в духа на жанра трилър. Главният герой – Роб е един очарователен персонаж, който напълно отговаря на изискванията за книжен секссимвол – атлетичен, бивш военен, интелигентен, чувствителен, лоялен, със силно развито чувство за справедливост. Служитлите на реда са упорити и не лишени от своите качества, макар понякога да не им се получава. Злодеят мафиот пък е достатъчно комплексна личност – хамелеон, гадняр, но силно привързан към семейството си. Образите са някак реалистични и земни.
Допадна ми, че авторът постепенно разкрива предисторията, вместо да я поднесе на тепсия. Това задържа вниманието и поддържа интереса. Е, от време на време скоростта ми беше твърде висока. Налагаше се да спирам, да се ориентирам, но в крайна сметка влязох в ритъма на историята.
Проблем усетих с романтичните линии. Тук-там, естествено, се прокрадват и пламенни чувства между отделните персонажи. Е, предполагам, че Янев или е много романтичен мъж, или е черпил вдъхновение от друг жанр и други епохи, защото диалозите между влюбените са доста високопарни и... неестествени. Или пък просто хората във Франция се обичат по друг начин. Аз по-скоро клоня към третия вариант – вероятно, в желанието си да покаже за каква изпепеляваща и дълбока любов става дума, малко е попрекалил с температурата. Но, все пак, писането в диалогична форма е цяло изкуство. А аз съм склонна да простя Холмарк-овските тържествени клетви в любов.
Като цяло, оценката ми за „Единственият начин“ е добра. Чудесен дебют, който би ме накарал да взема и следващ роман от същия автор. Както и да препоръчам книгата на друг. А на Христо Янев мога само да пожелая доволни читатели, добри идеи и вдъхновение!
January 25, 2017
Нелош дебют за Ицо Янев извън футбола. Пожелавам му само да се развива и в писателското поприще. Иначе - криминално трилърче, стила е приличен, а сюжета е безумно лек и ненаторващ. Препоръчвам да се чете в плажна обстановка : шезлонг, студена бира и време за убиване.
April 28, 2024
Поздравления за Ицо Янев, искрено съм впечатлена от желанието му да изгради, развие и финализира сюжет извън футбола. Леко и лесно четимо криминално произведение, подходящо за почивка или безсънни нощи.
Открих някои дребни неточности, недовършени линии и може би, малко неестествени романтични диалози между героите, но смятам, че като цяло се е справил. По никакъв начин не искам да сравнявам неговия роман с такива на утвърдени писатели, няма да е честно някак. Важното е, че историята има развитие, спазва хронология и държи интереса до край, макар и очакван.
Пожелавам му успех не само в треньорската работа, а и в писането занапред!
Открих някои дребни неточности, недовършени линии и може би, малко неестествени романтични диалози между героите, но смятам, че като цяло се е справил. По никакъв начин не искам да сравнявам неговия роман с такива на утвърдени писатели, няма да е честно някак. Важното е, че историята има развитие, спазва хронология и държи интереса до край, макар и очакван.
Пожелавам му успех не само в треньорската работа, а и в писането занапред!
May 14, 2018
Историята не е непредсказуема, което винаги е моето очакване, хващайки "интригуващ трилър". Семплият език и за моите разбирания - липсата на дълбочина, ме накараха да дочета романа, колкото да не го оставя недочетен.
Запознах се издателката на книгата и я взех по нейна гореща препоръка, защото изчела ръкописа за една нощ. Но вкус приятел няма, дори моят да е лош :)
Запознах се издателката на книгата и я взех по нейна гореща препоръка, защото изчела ръкописа за една нощ. Но вкус приятел няма, дори моят да е лош :)
February 22, 2017
Ще кажа само: Искаме още, още, още! :) Супер е книгата!
Displaying 1 - 6 of 6 reviews