"Спирки из рая" на Димитър Кирков само условно може да се нарече мемоарна литература. Защото за това произведение спомнянето и пътуването са две модулации на един и същ духовен процес, който се явява генератор на живота и в този смисъл притежава дълбоко екзистенциални измерения. "Погледнат в близост до смъртта", казва авторът, "всеки човешки живот е несполука, но нима само там е истинският наш живот. Съдбата неизбежно ни води към скръбта и все пак точно в спомена ние можем да спрем където пожелаем. Прагът под моста на Тунджа сега бучи глухо и чуждо, но стига да поискам, и ще върна ония води, които лееха за мен друга песен. И нима волята да смесваме "тук и сега" с "някога и там" не е нашият дар от Бога да запазваме красотата и смисъла на света. Възможностите са безкрайни, изборът е наш".
Димитър Щерев Кирков е български писател, роден на 4.10.1945 г. в гр. Пловдив. Автор на художествена проза, литературна критика и история, преводач от руски език. През 1970 година завършва българска филология в СУ „Св.Климент Охридски”. Доктор на филологически науки от 1982 г. Започва да публикува в литературния печат от студентските си години и се утвърждава като писател, литературовед и преводач. Автор е на повече от 200 статии и студии в областта на литературната история, теория и критика, печатани във всички централни литературни издания. Автор е и на литературно-критическите книги „Позиции и творчество” (1977) и „Анализи” (1981). Автор на помагала по литература за различни степени на обучение и съавторство в учебник по литература за 11 клас (1996 година). Освен романи, Димитър Кирков е печатал разкази и новели в различни издания и сборници. Книги и откъси от негови произведения са превеждани и издавани на руски, немски, английски, гръцки, македонски. Като преводач от руски език Димитър Кирков е представил у нас множество белетристични, публицистични и философски текстове, но централно място сред тях заемат главните трудове на руски философи като Владимир Соловьов, Николай Бердяев и Лев Шестов.