Чаровен роман с магнетична привлекателност и "ретро-НФ/ноар" сетинг, със силна атмосфера и интересни герои и история. Сюжетът е кадърно сглобен, екшън има на кило... ... редакторска намеса тотално няма, също на кило, а и светът е изграден достатъчно ветровито, та ще посоча тази книга за една от многото на млади български автори, които не успяват да разгърнат потенциала си както трябва. Безумните, меко казано, дизайн, оформление и отстъп не помагат никак за подобряване на впечатлението. Да, знам че идеята е била текстът да се натъпче на по-малко страници, но ако читателят не може да чете комфортно... Много исках да харесам тази книга, донякъде и защото съм я наблюдавала как се "ражда" в един форум и знам какви са силните й страни. Тя е точно по мой вкус и като герои и конфликтите им, и като сетинг, и като атмосфера, а и като приключение. НО. Стискам палци следващата ми среща с Дрейк Вато да ме очарова повече!
Има екшън в книгата и главния герой е що-годе пич, вероятно ако бях на 15 години, че даже и на 20, щеше да ми хареса. За съжаление не съм, така че тотално нереалистичния свят, в който не съществува нищо друго от множество мъже, които се избиват един друг, както и гладни чудовища, които искат да ги изядат, ми идва в повече.
Когато човек почне да се замисля и да си задава въпроси от типа на "Абе какво ядат хората на тая планета и къде го отглеждат?" или пък "Къде живеят семействата на всички тия наемници, войници и убийци?", нещата почват да изглеждат доста плоски.
Следя проекта от 2011 година, може би от самото му начало и бях един от бета-читателите на романа. Той смени заглавието си два пъти – започна от „Федора под лампата“, мина през „Последният ординарец“ и стигна до финалното „Космически залог“. Имаше промени и в съдържанието. След като я обсъдихме по време на една от писателските работилници, на които сме ходили заедно с автора, той реши да се саморедактира и някои от нещата в книжното издание са нови и за мен.
„Космически залог“ е издание на „Лавици“, сравнително ново издателство на пазара, което започна, ако си спомням точно, с книжки с вицове. За съжаление, издателите обективно не са си свършили работата – книгата няма редактор, от какъвто на места много се нуждае, а ужасните полета от по максимум сантиментър са първото нещо, което се набива в очите на всеки нов читател. Освен това, въпреки че в редакорското каре има посочен коректор, в изданието се наблюдават и множество коректорски грешки.
Макар че бъдещето на Стелария ми идва твърде мрачно, а начините за разправяне с проблемите – твърде кървави (все пак това е остросюжетна литература и порязванията са неминуеми ;), романът гъмжи от свежи лафове и въобще свежи мисли. Рядко чета толкова стегнати, събитийни истории, особено от дебютиращ автор.
Стана ми интересно и кои ноар герои и автори (сценаристи на игри?) са вдъхновили образа на Текс Кърк.
Сещате ли се за името на дискотеката от „Терминатор”? Technoir! Ето на това любимо мое жанрово рафтче трябва да се постави и „Космически залог”, дебютният роман на Дрейк Вато. Родна екшън-приключенска киберпънкарийка, написана с хъс и кеф, на която си струва да отделите внимание ако си падате по такъв тип истории. Присъединете се към Текс Кърк и се пренесете в Стелария от четвъртото хилядолетие, където ви очакват интриги и битки с дъх на ретро pulp! Прочетете ревюто на "Книжни Криле":
“Космически залог” е добър научнофантастичен роман, който печели читателя с две неща – първото е изключително амбициозният сюжет, нещо, което често липсва на нашите автори, а второто са конските дози екшън. Текс се бие с всичко, което може да се сетите в тази книга, както и с някои неща, които ще Ви изненадат и търпи много бой, но всеки път се изправя. Ако трябва да съм честен, този тип персонажи като него не са ми много на сърце, но мисля, че много фенове пък биха го харесали. Цялото ми ревю прочетете в Цитаделата: https://citadelata.com/%d0%ba%d0%be%d...
Понеже почти всички са ударили 5 звезди и са много възхитени от книгата, искам да обоснова своята оценка. Толкова безумно неструктурирано е написано, че чак ме боляха свръзките в позитронния мозък, докато четях... Постоянно ни бяха подхвърляни думи, лишени от описание и оставящи ме в неведение за значението си. Например, главният герой Текс Кърк (а и всички останали персонажи в книгата) от първата до последната глава, през 10 реплики "проклинат" на "по рекстразите". Логично, мислиш си, че това е "по дяволите". Но! На 116-та страница (чета на PocketBook, може в хартиения вариант да не е същата, но все е на 1/4 от книгата) разбираме, че "рекстраз" това е огромен чудовищен пришълец, 3 метра висок, с тъмносива кожа и големи зъби. Е, благодаря, навреме беше! И примерите са много... "нолрек", "онозавър" и любимият ми "джагръф". Джагръфът е някакво животно, мисля. Явно дава масло... Ама дали е кучеподобно, дали е като врабец или като комодски варан - не ни се обяснява. Още по-трагичното е, че се използва за сравнение и даване на описание - "минах на един джагръф разстояние". За "преровителите" четем през цялата книга, но чак на 237-ма страница разбираме какви са всъщност. Антуражът на Текс Кърк също е описан доста постно, на 100 страници по лъжичка. Иди си ги сглобявай тия образи в главата... От предишните коментари разбирам, че явно книгата е родена в някакъв форум. Сигурно там има обяснение за всичките неточности и неясноти, но в издаденото парче от нея човек спокойно може да се загуби.
Тук идва време за плачевния изказ. Явно "саморедактирането" не е било никак добър избор. "Имаше сива коса от ммм... професорски тип, ако мога така да се изразя." "Гакар остави нещата, които бе мъкнал със себе с и отиде при... ъъъ, учения." "Аз грабнах един нож, мотаещ се наблизо." И т.н., и пр. и др.т. Само мога да си фантазирам колко ли щеше да е хубаво един добър редактор да мине с голямата брадва и да издялка този ботор, който ни е предоставен за четене. Тогава, може би, щяхме да се насладим на никак нелошия замисъл и сюжет, който между другото, е единствената причина да дам 2 звезди, а не 1.
Не е мой тип книга, не си падам по толкова екшън и кръв. Не знам кой ме заблуди, че е научна фантастика:D Трябваше ми време и да свикна с оформлението на страниците, което ми уби удоволствието от нова книга още в началото:)
Много приятна книга. Класическа структура на сюжета и разбира се отворен край. Пожелавам успех на автора при написването на едно вдъхновяващо продължение!