Близкото бъдеще. Човечеството е на прага да открие нов енергиен ресурс, с който ще може да пътува на далечни космически разстояния и да колонизира нови планети. Капитан Дейвид Брайтън е изпратен с модерния кораб "Еспеда" до четвърти галактически квадрант, където трябва да проведе серия изследователски мисии и да вземе проби от чуждоземния "инфариум". На борда е и неговата близка приятелка и опитен лейтенанст - Ирейн Фолкхярт, която е напуснала военните редици и от три години работи като учен.
Между двамата тъкмо започва да се възражда любовта, когато корабът им е атакуван от драконоподобната раса на рептилите- древни, могъщи и изключително интелигентни същества, които планират човешкото унищожение. Двамата човеци са принудени да оцеляват на враждебните рептилски светове. Там обаче Брайтън и Ирейн срещат нови приятели, опознават нови вселенски общества и се изправят пред нови, още по-глобални проблеми... които засягат не само бъдещето на Земята, но и на цялата разумна Вселена.
Гмурнете се заедно с тях в шеметния водовъртеж на съдбата! Изследвайте опасните дълбини на безбрежния Космос и станете част от съвременното общество на древните дракони!
"Звездите светят хладно на нощното небе, но сгряват с топлината си далечни светове" „Вселенските Повелители: Щурмът на рептилите” - и четирите думи, изграждащи заглавието на дебютния роман на Джейн Колдфайър са така подбрани, че да събудят интереса ми! Космическа опера, в която човечеството мери сили с напреднала раса интелигентни люспести създания, наследници на древните дракони? Оу, да! Запазете ми място на първия кораб! Прочетете ревюто на "Книжни Криле":
Представете си бъдеще, в което човешката раса, а и няколко странични допълнителни такива, станат жертви на общество от наследници на дракони, повече наподобяващи осъзнали се роботи в обвивка от люспи и здрави муцуни, с които едва ли можете да си представите колко лесно се играе подводен волейбол. Хората, естествено, губим битката, заради обичайните си човешки страсти и така заложеното ни в днк желание да изкараме някой и друг долар с каквато и да е дребна или едра далаверка. И се впускаме в едно безкрайно опоскване като ято подивели скакалци в скафандри на какви ли не планети, изсушавайки ги от познати и непознати ресурси до степен, че да се превърнем в особено нежелан вид вредители. Е, рептилите са нашите добри екстерминатори, и в настоящата книжка почваме да се надлъгваме с тях по отношение на ценността си на умни и неособено добре изглеждащи хлебарки.
Сюжетът ми напомня на един доста стар филм, който ако не бъркам беше преведен като Враг мой, като вероятно си има и своите римейкове там някъде в нискобюджетната сфера. Идеята е два екземпляра от войнстващи видове, един човешки и един не, и не знам до колко случайно – също влечугоподобен, да се озоват на планета без изход, принудени да се опознаят и в крайна сметка – сприятелят, разбрали че законите на вселената са засегнали само външния им вид, но по душевност са братя, макар и от различни галактики и история. Тук нещата отиват една идея по-напред, и имаме дори наченки на любовна междувидова история, така естествена между двама самотни и изпитващи взаимно уважение екземпляри, че си има силата на която и да е друга емоционална драма, случваща се там някъде на едновидовите им братовчеди.
Но в никакъв случай това не е любовен роман. Очакват ви изключително детайлни описания и технически обяснения, които дори аз с наивността си на абсолютно не-вдяващ от стандартното разбиране за космически полети и междупланетна физика индивид, най-вече поради абсолютната си липса на интерес към научната фантастика по принцип, оцених високо, най-вече заради доста убедителната достоверност, която не заорава обаче в скучността на стандартното технологично мърморене на невъзможни теми. Интелигентен език, бавно и внимателно разгръщане на действието, постепенно развиване на героите, но с онзи динамизъм на добрия сай-фай филм с особено симпатични холивудски звезди в главните роли, който няма как вътрешното ни хлапе, зяпнало в захлас специалните ефекти, да не хареса.
Между другото, ако случайно не сте разбрали, авторката е българка, но избраният псевдоним наистина отива на подетата космическа опера – сериозен и много амбициозен проект, миксиращ една техническа автентичност, доколкото ми е ясно това отношение, и напълно лична история за сблъсъка между две враждуващи, както отвън, така и отвътре, раси, от който винаги могат да се направят доста персонално важни изводи. Въобще, ако си падате по научната фантастика с извънземни рептилоиди, космически кораби, странни планети и чудовища – Щурмът… е вашето ново любимо четиво.
Не знам защо ми е отнело толкова време да довърша книгата, но определено ми хареса страшно много! Битка между доброто и злото и сред представители на други биологични видове. Бих казала, че човекът е “заразен” променяйки тотално един дисциплиниран и изпълнителен военен.
Щурмът на рептилите определено е интересна идея за книга. С дълбоките си разсъждения над въпроси, актуални и днес, тя ни потапя в личната философия на автора през погледа на една бивша военна. Хареса ми как травмата ѝ още стои години наред и я преследва дори когато решава за загърби миналото. Световете, които авторката е построила са интересни със своето разнообразие. Културните различия на рептилите бяха интересен детайл, който се радвам, че присъстваше. Но може би най-много се радвам на илюстрациите. За мен една хубава картина може да допринесе много към една история, независимо дали е за дете или за възрастен. Но колкото и интересна да е една идея, изпълнението е това, което я кара да изпъкне. Въпреки, че стилът беше страхотен и технически изпълнен, многобройнте абзаци с експозиция само затормозиха темпото, както на отделните глави, така и на цялостната творба. На моменти част от диалозите ми се струваха повече като изказани лично от авторката за читателя. А не от един герой на друг. Ирейн като главен персонаж много бързо престана да бъде инициативна. Нещата просто се случваха около нея и тя реагираше на околната среда, а не сама се забъркваше в каши. Да, имаше такива моменти, но ми се ще е те да бяха повечето. Брайтън, от друга страна, сякаш изчезна някъде по средата. Което е жалко, защото с такъв герои можеш да направиш доста интересни сцени. Най-много мога да кажа, че съм разочарована от главния злодей. Да, отново имаше интересни философски разговори с него, но имам чувството, че идеологиите му бяха крайни само и единствено с целта да бъде зъл и жесток. От по-рано в книгата можеше да ни бъде загатнато за неговата личност, било то чрез поддръжниците му, или чрез мнението, което хората са си изградили за извънземния лидер през годините. Така предварително можеше да се загатне както да очакват читателите и персонажите към края на книгата. Книгата, въпреки че има място за развитие, определено беше интересно попълнение в личната ми библиотека. Надявам се авторката да се разраства да става все по-добра писателка в бъдеще, защото има потенциал.