Не сме тукашни

by Radostina A. Angelova

Жена, привлечена неудържимо от случайна книга на рафта. Вила край границата. Непознато момче с очи като изумруди.

Една жена се наслаждава на идилично лято със семейството си във вила край границата. Но идилията е разрушена с появата на непознато момче. Кое е то? Откъде е? Какво търси?

Между Ааз и Теа, между реалност и добри намерения, хора от различни земи разказват историите си. Въпросите са много, а отговорите може би не са тези, на които са се надявали или очаквали. Невидимите нишки на съдбата се оказват по-заплетени и повеждат героите на романа по пътя на човечността и опрощението.

Paperback

Published January 1, 2016

About the author

Радостина А. Ангелова жонглира с различните си роли точно толкова добре, колкото с думите. Тя е преподавател, доктор на техническите науки, автор и съавтор на над 170 научни публикации и учебници. 

Награждаванa e у нас за поезия и разкази, нейни текстове са публикувани в стихосбирки в Белгия и списания във Великобритания, Холандия и САЩ. Победител е във Втория Европейски конкурс за поетична книга на английски език (The Colors of the Old Lady, 2011). Член е на Международната хайку фондация и три поредни години е включена в  европейския  Топ  100  за  най-креативните  автори  на  хайку. 

Radostina A. Angelova juggles her various roles as well as she plays with words. She is a university professor, (PhD, DSc), author and co-author of more than 170 scientific publications, book chapters, and books.

Awarded for poetry and short stories in Bulgaria, her poems and short stories have been published in poetry collections in Belgium and magazines in the United Kingdom, Netherlands, and the United States. She is the winner of the Second European Competition for Poetry Book in English (The Colors of the Old Lady, 2011). She is a member of the International Haiku Foundation and for three consecutive years has been included in the European Top 100 for the most creative haiku authors.

Reviews

[Milena Tasheva · Rating 3 out of 5]

Обожавам писането на Радост, но не съм сигурна, че разбарах тази книга.

[Dilyana Deneva · Rating 3 out of 5]

Късметът ме срещна с тази книга - спечелих я в Goodreads томбола (giveaway). Затварям последната страница с приятното усещане, че съм се докоснала до нещо красиво, добре сътворено, четящо се леко, но засягащо теми отвъд лековатото. На моменти хаотична, но това добавя автентичност на разказа от първо лице. Много от разсъжденията на главната героиня са се въртяли и в моята глава, на моменти ѝ се ядосвах, после я оправдавах и накрая реших, че тя е просто човек. Като всички нас. Нищо човешко не ни е чуждо, но пък може да се стремим да надскочим слабостите си. Днес прочетох нещо от Ерик-Еманюел Шмит - "Бях разбрал, че доброто изисква повече усилия отколкото злото". В този ред на мисли, смятам, че си струва да си даваме малко повече зор, поне от време на време :)

[Gabriela Kozhuharova · Rating 3 out of 5]

Това е единствената книга на иначе любимата ми Радост, която ми остави противоречиви впечатления. Езикът и стилът ѝ са неизменно прекрасни, но смисълът тотално ми убягна и от един момент нататък си я прочетох просто на инат. Вярвам, че историята има дълбоко лично значение за авторката си, но на мен като читателка ми беше непонятна.

[Lyubov · Rating 3 out of 5]

По-скоро 2.8 звезди.
Много ме измъчи това четиво, дори не знам дали ми се занимава да драсна два-три реда за него.

[Maria Yankulova · Rating 3 out of 5]

2.5 звездички, само заради стилът на Радостина. Иначе чисти 2. Не беше моето четиво, не съм сигурна, че разбрах идеята, като цяло по-скоро не ми хареса, но както и при “Виенски апартамент” хубавото писане много си личи.