През стиховете на Манол Глишев протича една особена, неназована пряко тъга - като че ли далечни епохи и географии са обяснявали живота по-успешно. Но при Манол това не е вътрешна емиграция, не и снобизъм, не е "аз съм по-добър от вас и заслужвам повече". По-скоро прилича на скръб по сюблимното, което ни се полага, и все пак сякаш не е разпределено по равно.
За много от вас не е тайна, че недолюбвам повечето съвременни български поети и личното ми мнение е че стихосвирките им стават само за подпалки, а авторите им и за това не ги бива. Но, срещат се и чудесни, наистина прекрасни творци в областта на поезията като Манол Глишев, Явор Цанев, Лилия Кашукеева, Райчо Русев и още двама-трима, може би.
Много харесах предната стихосбирка на Манол - "Машина от думи" и се чудех с новата дали ще успее да запази нивото. Ами, не просто успя, не просто го запази - надминал го е. "Проект за прекрасен" живот ми хареса дори повече. Една чудесна книга, издържана в зелено, дори и мастилото, с което са отпечатани творбите вътре е в този цвят.
какво прави софийския с хората съученикът ми беше висок странен тип (имах другар добър другар не кашляше никак но пиеше здраво) четеше най-страхотната фантастика и той ме светна за любимите ми автори научи ме на симънс кийтс зелазни на метъл много метъл звук железен той падаше си май по сасанидите и мисля че приличаше на шахиншах брадат и дългокос и жълтолик и остронос и влюбен във коняка направо бледа гибел за ромеите обаче стана доктор по история и чувам че е пуснал той тумбак (шкембенце весело о да това разбирам горещо одобрявам аз шкембенцата та те са знак на радост от живота ала печалният тумбак преподавателски е нещо друго стари мой приятелю) та ние бяхме рицари от гондор за бога яздили сме дни наред към камелот пътували сме с кораби до нарния ваканциите карахме във амбър какво прави софийския с хората та днес другарят ми от детство е тъжен асистент насред пустинята
Прочее, ако сте сами вкъщи, а навън е студена зимна вечер, или вали проливен дъжд, идеалният начин да си изкарате е напалена камина, хубаво питие, хубав тютюн, дремещо вярно куче в краката ви и тази книга. Гарантирам.
За пръв път се натъквам на толкова силно пристрастие към любим цвят и няма какво друго да кажа, освен че единственият начин поемите на Глишев да ми бяха харесали повече щеше да е ако бяха в моето любимо оранжево.
наканих да се разделя с някои коледни декорации, което е повод най- сетне да подредя в библиотеката до първата стихосбирка, втората на манол глишев. "проект за прекрасен живот" е една от двете книги, които си купих от коледния панаир. прочетох я. веднъж отпред назад, после взех да препрочитам или да си отварям напосоки страниците и си зачитах стих, два за добавяне на малко лукс във вечерите си.
На мен не ми беше тъжно, докато четях стиховете. Не ми беше сантиментално, нито меланхолично. Манол гради замъци, градове, домове, крачи из София, надзърта там, където съм била, броди из непознати земи. Създава светове с наситени цветове. Това ми хареса най-много, въображението за прекрасен живот.